Поглед към изкуствения интелект (Panorama - video)

Fri, 09 Oct 2026 14:44:03 GMT

И така, къде трябва да се намери балансът между регулациите, безопасността, иновациите и конкурентоспособността? И колко опасна всъщност е тази технология?

Риск от апокалипсис?

Миналия месец главният изпълнителен директор на Anthropic, една от водещите компании в областта на изкуствения интелект, публично призова за забавяне на разработването на най-усъвършенстваните модели на изкуствен интелект, така че мерките за безопасност да могат да бъдат в крак с технологичния напредък.

Този призив последва разкритието, че някои от моделите на компанията, които са били в процес на тестване и е трябвало да останат изолирани от реални системи, са успели да получат неоторизиран достъп до данни на няколко организации. Google също съобщи, че един от нейните модели е успял да проникне в системи, заобикаляйки механизмите им за удостоверяване на достъпа.

Вълнението, предизвикано от тези разкрития, доведе до твърдения, че изкуственият интелект би могъл дори да „унищожи човечеството“.

С участието на:

Франческо Фереро, ръководител на водещата инициатива за изкуствен интелект в LIST / Francesco Ferrero, Head of the Flagship Initiative on AI at LIST

Юг Берсини, професор в Свободния университет в Брюксел (ULB) / Hugues Bersini, Professor at ULB

Айстис Раудис, професор във Вилнюския университет / Aistis Raudys, Professor at Vilnius University

Арлинду Оливейра, президент на INESC / Arlindo Oliveira, President of INESC

Мануел Фернандес, експерт по изкуствен интелект / Manuel Fernández, AI Expert

Александра Пшегалинска, експерт по изкуствен интелект и философ / Aleksandra Przegalińska, AI Expert and Philosopher

Васил Шивачев, старши продуктов мениджър в Iris.ai / Vasil Shivachev, Senior Product Owner at Iris.ai

Линар Вийк, експерт по информационни технологии / Linnar Viik, IT Expert

Никола Ван Зеебрук, професор в Свободния университет в Брюксел (ULB) / Nicolas Van Zeebroeck, Professor at ULB

Европейският съюз с нови по-строги правила за обществените поръчки

Mon, 05 Oct 2026 18:31:20 GMT

Обществените поръчки представляват близо 15 % от БВП на Европейския съюз - или около 2,5 трилиона евро годишно. От тях около 600 милиарда евро се регулират от правилата на Съюза.

Целта на новия регламент е обществените поръчки да бъдат превърнати в мощен инструмент на индустриалната политика с пренасочване на стотици милиарди евро, които се изразходват за инфраструктура, енергетика, училища или здравеопазване, към европейските бизнеси. Европейската комисия обещава и годишни спестявания от 650 милиона евро за публичните институции, с опростяване на правилата. Процедурите се свеждат от шест на две, с преход от най-ниска цена към качество.

Санкции на ЕС срещу Русия versus национални интереси: Мисията е възможна

Mon, 28 Sep 2026 09:51:05 GMT

След дълги дебати, миналата седмица страните-членки удължиха санкциите срещу Русия заради нарушаване на териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Украйна не с 6 месеца, каквато бе практиката досега, а с 3 години. Латвия се въздържа. В интервю за БНР евродепутатът от "Обнови Европа" Иварс Ийабс определя настояването на България патриарх Кирил да бъде изваден от 21-ия санкционен пакет срещу Русия като много "лошо", а директорът на Центъра за геополитически проучвания в Рига Марис Анджанс като "будещо много голямо съжаление".

За затягането на санкциите срещу Русия спомена в речта си "За състоянието на Съюза" пред Европейския парламент председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен преди около две седмици:

"Ще затегнем санкциите срещу Русия. Натискът върху Русия трябва да продължи да расте. За тази цел не са необходими нови санкции, а преди всичко да се прилагат съществуващите. Санкциите, които сме наложили, са болезнени. Те оказват огромен натиск върху руската икономика. Русия прави всичко възможно, за да ги заобиколи. Затова трябва да затворим всички "вратички".

Това обаче се оказа доста тегаво не дори при затварянето на вратичките или приемането на поредния санкционен пакет, а за продължаването на вече съществуващите санкции. Причината - настояването на Франция и Словакия от тях да бъде изключен бизнесменът Алишер Усманов, както и на Люксембург и също на Словакия Михаил Фридман. Ирландското председателство определи постигнатото споразумение като "трудно", а Латвия се въздържа срещу обещанието на Франция за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната и на ядреното възпиране.

Какво точно беше толкова убедително във френското предложение, което накара Латвия да се откаже от ветото си?

Евродепутатът Иварс Йиабс:

Мисля, че латвийският министър на външните работи и нашата делегация разбраха, че запазването на ветото всъщност би означавало отмяна или просто временно преустановяване на санкциите за всички 3 000 лица, срещу които те са наложени. Това не беше решение на тази ситуация. И в този смисъл ние се съгласихме с предложението. Но в същото време се опитваме да изразим недоволството си от случилото се, защото като цяло това означава, че този вид изнудване – всички знаем историята с участието на Азербайджан, не би трябвало да работи в контекста на санкциите. Така че в този смисъл, разбира се, сме изключително недоволни от случилото се.

Марис Анджанс също смята, че Латвия е била принудена да отстъпи под силния дипломатически натиск:

Не всички подробности са известни на обществеността, но Латвия беше подложена на силен дипломатически натиск и очевидно беше доста трудно да остане сама, тъй като съседите ни – Литва, Естония и всички останали държави – се бяха съгласили. Така че Латвия остана последната и, разбира се, дипломатическият натиск беше значителен.

Как по-конкретно евродепутатът Йиабс мотивира решението на страната си да отстъпи?

Евродепутатът Иварс Йиабс:

В ЕС няма механизъм, с който да се принуди дадена държава да се съгласи с нещо. Разбира се, това беше компромис, но нашият подход беше да запазим санкциите за останалата част от санкционния списък. В същото време мисля, че трябва да работим за по-широко разбиране в Европа, че тези руски олигарси, както ги наричаме, не са просто някакви богати хора, а агенти на влияние на Руската федерация и на самия Путин по целия свят. И затова смятам, че това е задача не само за мен в Европейския парламент, но и за другите колеги в нашето Министерство на външните работи, както и за страни със сходни възгледи, като нашите балтийски съседи, Финландия, Полша и други държави – те трябва да работят за това разбиране в ЕС, че не бива да се проявява толкова снизходителност към лицата, подложени на санкции, защото аргументът, че това са просто честни бизнесмени, които по някаква причина са включени в санкционния списък, е напълно неверен.

Може ли да ни кажете повече за френското предложение за сътрудничеството в отбраната и сигурността и ядреното възпиране?

Мисля, че и Латвия е изразила готовност да се присъедини към тази инициатива, предложена от французите. Но не смятам, че въпросът със санкциите и отмяната им играе някаква роля в това. Знаем, че Франция е заела позицията на лидер в Европа в момента като единствената страна с ядрено оръжие и като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Ние работим постоянно с французите. И, разбира се, те също участват в защитата на въздушното ни пространство тук, в балтийските държави. Но това не ни пречи да водим честен диалог за това, което ни харесва и което не ни харесва по отношение на политиката на санкциите.

На какво мнение е Марис Анджанс:

Вероятно Франция е обещала и някои други компенсаторни механизми, може би допълнителна помощ в областта на противовъздушната отбрана, но ще видим как ще се развият нещата. Засега е известно, че Латвия очевидно е приела този компромис, макар и неохотно. Това е всичко, което знаем публично към момента.

Какво все пак би могла да включва помощта на Франция в областта на сигурността и отбраната и на ядреното възпиране?

Е, именно френски изтребители свалиха първия дрон над Латвия. Следователно френски изтребители патрулират в небето над Балтийските държави и вече са там. Франция може би е готова да допринесе повече за противовъздушната им отбрана. А що се отнася до ядреното възпиране, нищо не пречи на Латвия да се присъедини към тази инициатива, защото 10 държави вече са го направили. Финландия беше последната, знае се също, че Естония води преговори и може да стане 11-тата страна. Надявам се, че и трите балтийски държави ще се присъединят към инициативата. Това ще позволи и на френските изтребители с ядрена способност да кацат в Латвия. А Латвия ще участва по-активно в изготвянето и прилагането на френската ядрена политика, например в ученията.

Дали националните интереси винаги надделяват над общоевропейската позиция в такива моменти?

Със сигурност. Националният интерес вероятно се състоеше в задържания френски граждани в Азербайджан. Явно Франция беше подложена на изнудване и трябваше да избере между собствените си граждани и две лица, срещу които са наложени санкции. И тя взе решението си между тези два сценария.

Какво мислите за това, че България също настоя патриарх Кирил и олигархът Вагит Алекперов да бъдат извадени от 21-ия санкционен пакет срещу Русия?

Позицията на България буди много голямо съжаление, защото патриархът е яростен поддръжник на руската инвазия в Украйна. Така че това беше неприятен епизод от гледна точка на Украйна и от на балтийските държави. Така че е неприятно, защото има 27 държави-членки и всяка от тях има свои собствени интереси. И вероятно ще има подобни инциденти и в бъдеще.

Евродепутатът Иварс Йиабс:

Ситуацията с патриарха е особено лоша, защото всички знаем, че в Русия няма разделение на църквата и държавата. И всъщност той е главният технолог в Русия. Европейската машина работи доста бавно и всички знаем, че санкциите могат да бъдат приети с единодушие. И мисля, че особено с оглед на следващото заседание на Европейския парламент и евентуалната промяна в договора, в такива случаи не бива да разчитаме на единодушие, а да преминем към нещо като гласуване с квалифицирано мнозинство. Това винаги е била позицията и на моята политическа група „Обнови Европа“. Единодушието трябва да остане, но по някои въпроси като санкциите трябва да преминем към много по-гъвкаво вземане на решения, защото, пак повтарям, това не са просто някои богати или влиятелни хора, а които действат като агенти на влияние в цяла Европа.

Има предложение други двама олигарси - Владимир Лисин и Владимир Потанин, да бъдат включени на мястото на извадените от санкционния списък. Какво мислите за това?

Не съм запознат с тези имена. Не познавам тези хора. Но, разбира се, съществува правна процедура за това как се прилагат санкциите в Европа. Това обаче, което виждаме в момента, е, че Русия става все по-отчаяна по отношение на агресията си в Украйна, разширява обхвата си и използва всички възможни средства в цяла Европа, само за да си осигури някаква форма на влияние. Има хибридни атаки и хора, които работят под прикритие в европейските държави, за да дестабилизират нашите демократични системи. И затова смятам, че ЕС трябва да бъде много по-внимателен към хората, на които се дава достъп и които се уважават в нашите 27 държави-членки.

Има ли тревога в латвийското общество, че гражданите не се чувстват достатъчно защитени?

Марис Анджанс:

Очевидно хората са притеснени. В обществото цари тревога, защото балтийските страни са били обект на различни атаки в „сивата зона“, а полски и други политици открито предупреждават за възможна ескалация срещу НАТО. И явно балтийските държави, харесва ли ни или не, са най-слабото звено на НАТО – с най-малките и най-слабо въоръжени сили. Исландия няма въоръжени сили, а също е членка на НАТО. Освен това, имаме този исторически и политически контекст, който ни прави по-уязвими. Така че, ако Русия реши да нападне НАТО, балтийските държави биха могли да бъдат първите мишени.

Може да е и България и руснаците почти да не срещнат отпор. Проруските сантименти са много силни у нас...

Възможно е да е така. Но България няма граница с Русия и никога не е била окупирана от Съветския съюз. А това е доста съществена разлика. А ние имаме доста значителни граници както с Русия, така и с Беларус. Русия не е само на изток, но и на югозапад, тъй като Калининград граничи с Литва. Така че сме в много, много по-различна ситуация.

Има ли политически сили в Латвия, които са проруски?

Да, има такива партии. Едната от тях се нарича „Суверенна сила – млади латвийци“. И въпреки това, което подсказва името ѝ, програмата й е ориентирана на Изток. В момента тази партия е замесена в скандал. Лидерката й е получила големи суми от баща си, който живее в Русия и е бизнесмен. А бизнесът му включва и изграждането на укрепления за руските въоръжени сили, докато те са нахлували в Украйна. Има и друга партия, наречена „За стабилност“, чийто лидер е избягал в Беларус и в момента води предизборна кампания оттам.

Какво е общественото им влияние?

Втората едва ли ще бъде избрана, но тя беше в настоящия парламент. Що се отнася до другата - те най-вероятно ще бъдат избрани, тъй като се ползват с подкрепата сред много рускоговорящи, а също и сред хора, които са недоволни от икономическата и социалната политика, която Латвия води в момента.

Фермите на бъдещето, или какво земеделие иска да финансира ЕС

Mon, 21 Sep 2026 11:30:47 GMT

Европейските фермери са най-добрите в света, заяви категорично председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на съюза за 2026 г. Тя също подчерта, че земеделският сектор ще бъде стабилно подкрепян на фона на климатичните промени и навлизащите с бърза скорост технологии като изкуствен интелект. Как ще изглежда в бъдеще селското стопанство в Европа и какво означава това на практика за европейските и българските фермери?

Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света, припомни Урсула фон дер Лайен, а горещините и горските пожари заплашват не само човешки животи, но директно се отразяват и върху селското стопанство.

"За пореден път европейските земеделски стопани се справиха с предизвикателството на това безкрайно лято. Европейските фермери са най-добрите в света и ние ще ги подкрепяме по всяка стъпка от пътя", посочи председателят на Европейската комисия и обясни, че един от проектите, които Брюксел ще предложи, е нова Европейска инициатива за водата. От нея зависи цялата реколта, а добитъкът не може да оцелее без вода, добави Фон дер Лайен. Тя също включи земеделието и селскостопанските продукти в приоритетните сектори, в които ще се работи за ефективно използване на изкуствения интелект.

Евродепутатът Илхан Кючюк: Предстои изграждането на нов световен ред

Mon, 14 Sep 2026 11:30:08 GMT

Една седмица, два избора и един въпрос, който все по-трудно може да бъде заобиколен: накъде върви Европа?

Изборите в най-бедната германска провинция Саксония-Анхалт показваха една от възможните посоки. Избирателите поставят в центъра теми като миграцията, сигурността и образованието. Изборите в Швеция ще покажат, дали крайната десница в традиционно либералната скандинавска страна, ще поеме в сходна посока.

Но политическата промяна не е единственото предизвикателство пред Европа. Друга възможна промяна на досегашния курс идва от една на пръв поглед по-далечна от голямата политика тема — образованието. Резултатите на 15-годишните ученици на международния тест PISA през 2025 г. показаха новата образователна реалност в Европа. Европейските страни губят позициите си спрямо източно-азиатските си конкуренти, които продължават да държат лидерството в класациите. А успехът на соченият дълго време за пример финландски образователен модел вече е под въпрос.

На въпроса: „Накъде ще продължи Европа?“ ще отговори и председателят на Европейската Комисия Урсула фон дер Лайен. На 16 септември в сряда фон дер Лайен ще застане пред депутатите от Европейския парламент, където ще произнесе Речта си за състоянието на Съюза. Председателят на Европейската Комисия ще направи равносметка на изминалата година, ще очертае настоящите предизвикателства и ще представи приоритетите си през следващите 12 месеца.

А докато фон дер Лайен подготвя и представя политическата си програма, председателят на Европейския съвет Антонио Коща е в последната фаза на обиколката си из европейските столици. Тази седмица той ще приключи разговорите си с лидерите на още шест страни, сред които Австрия, Италия и Франция. Коща вече беше на посещение в България, а миналата седмица се срещна и с германския канцлер Фридрих Мерц. Основната му цел е да събере позициите на страните членки преди преговорите за следващия 7-годишен бюджет на Европейския Съюз за периода 2028-2034 г.

Доколко е подготвена Европа за битка с горещите вълни и горските пожари

Mon, 20 Jul 2026 08:57:40 GMT

В месеца на Горещниците – най-топлите дни на лятото, по време на които в България се извършват редица езически ритуали, свързани с умилостивяването на природни стихии като градушки и мълнии, суша, порои и пожари, в Европейския парлемент се проведе дебат без резолюция относно доколко е подготвен Старият континент с отговор към днешна дата на предизвикателства като горещите вълни и горските пожари. Въпросът за реакциите на страните-членки при екстремни жеги, суши и бързоразрастващи се пламъци из горите, на които сме свидетели за поредно лято, отново изведе на дневен ред предприетите от ЕС мерки за предотвратяване и подготовка за тези повтарящи се екстремни метеорологични явления, както и необходимостта от засилване на борбата с климатичните промени и на осведомеността на обществото с цел превенция и защита.

Правилата на ЕС за пътниците в самолетите - повече права и бързи обезщетения

Mon, 13 Jul 2026 08:05:33 GMT

След повече от 13 години преговори Европейският съюз успя да финализира законодателството, което осигурява основни права на пътниците в самолетите в Европа. Регламентът, получил името „Новаков“ заради водещия преговарящ в решителната фаза – българският евродепутат от ГЕРБ и Европейската народна партия Андрей Новаков, почти единодушно бе подкрепен от Европейския парламент. Пътниците вече ще бъдат търсени от авиокомпаниите, за да бъдат обезщетени, родителите няма да плащат, за да бъде детето им до тях на седалка и ръчният багаж вече трябва да влиза в цената на билета.

Пътят на Армения към ЕС се очертава като маратон с доста препятствия

Thu, 09 Jul 2026 07:30:36 GMT

Русия ще засили натиска си върху Армения чрез различни лостове, след като тя избра проевропейски път на парламентарните избори през юни, смята изпълнителният директор на Центъра "Мартенс" Томи Хухтанен. Той обаче не мисли, че ще се стигне до военни действия от нейна страна. На обратното мнение е евродепутатът от ЕНП Радан Кънев, който е член на парламентарната група за връзки с Армения, Азербайджан и Грузия.

Хантавирусът върна дезинформацията от Ковид пандемията (Euranet Plus Factcheck)

Sun, 05 Jul 2026 16:10:04 GMT

Хантавирусът е извадил наяве отново конспиративни теории и фалшиви новини, използвани от периода на епидемията на Ковид-19. Това сочи доклад на екипа за проверка на факти на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс".

Бихте ли попитали работодателя си колко получават колегите ви?

Mon, 29 Jun 2026 08:30:31 GMT

Вероятно няма да се изненадате от факта, че в България жените все още получават по-ниско възнаграждение от мъжете за работа на една и съща позиция или при извършване на равностоен труд.

Защо електрификацията е ключът към стабилна енергия в Европа?

Mon, 22 Jun 2026 09:20:22 GMT

Докато Европа е в прегръдката на поредната интензивна гореща вълна, на преден план отново излиза въпросът за глобалното затопляне и намаляването на изкопаемите горива, които го причиняват. Според Европейския съюз ключово в борбата с климатичните промени е използването на все повече електричество, модернизирането на електропреносните мрежи и увеличаване на възможностите за съхраняване на енергия. Как процесът по електрификация може да направи европейската енергийна система по-сигурна, индустрията - по-конкурентна, а сметките за енергия - по-ниски? Подробностите можете да прочетете в материала по темата на Мария Петрова за рубриката "Евранет плюс".

Идва нова енергийна ера: къде е мястото на ЕС и България?

Mon, 15 Jun 2026 08:30:19 GMT

Въпросът за технологичния и енергийния суверенитет на Европа придобива все по-централно значение. Докато Европейската комисия се подготвя да публикува първата си дългосрочна и мащабна Стратегия за ядрения синтез, САЩ и Китай вече инвестират милиарди в изграждането на собствени индустриални вериги. Къде са мястото и приносът на ЕС и България в този преломен момент за науката и света?

Фалшивите новини около Брекзит все още са заплаха (Euranet Plus Factcheck)

Sun, 14 Jun 2026 16:25:42 GMT

Десет години след Брекзит погрешна информация по темата продължава да излага на риск гледните точки в обществото, както и отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз. Това установява доклад на екипа за проверка на факти на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс".

Армения запазва стабилен своя проевропейски курс (Euranet Plus Panorama - video)

Sat, 13 Jun 2026 06:00:08 GMT

Миналата неделя арменците се отправиха към избирателните урни и изглежда пренебрегнаха заплахите, сплашването и тактиките на хибридна война от страна на Москва, като за трети път преизбраха своя проевропейски министър-председател.

Подкаст "Европа утре" (27): Дигитален рефлекс или регулации на пристрастяващите тактики онлайн

Tue, 09 Jun 2026 07:51:23 GMT

Дигитален рефлекс или регулации на пристрастяващите тактики онлайн – в това издание на подкаста „Европа утре“

Готов ли е ЕС за реакция при нова здравна пандемия?

Mon, 08 Jun 2026 08:25:14 GMT

След коронакризата, Европа е изправени пред нови здравни предизвикателства, макар и неразвиващи се на нейна територия - хантавирусът, щам Андите, огнище на който беше регистрирано на круизен кораб, прекосил Атлантическия океан иеболавирусът, щам Бундибугио, предизвикал пореден епидемичен взрив в Африка.Готовността на Стария континент за борба с потенциални нови пандемии обаче, е много по-голяма от преди, включително и заради предпривтите стъпки и изграждането на общ подход за реакция във времето, изтъкнаха здравни експерти и специалисти по гражданска защита, здравен и кризисен мениджмънт по време на последното заседание на Комисията по обществено здраве (SANT) към Европейския парламент.

Включиха се и представители на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) и Световната здравна организация (WHO) относно предприетите усилия за борба със заболяванията, които също привозаха и за повече пари за здраве, и за по-големи усилия в обезпечаването на сектора с обучени кадри, включително в мирно време.

Поддържането на квалифициран персонал и модерно оборудване, способно да реагира на всяка нова инфекция, както и необходимостта от предварително разпределение на ролите при една потенциална пандемия между болници и лаборатории, изтъкна в интервю за рубриката "Евранет Плюс" професор Тодор Кантарджиев - специалист по микробиология , имунология и епидемиология, както и коментира последните развития покрай случаите на хантавирус и ебола.

Рискът за разпространението им у нас е много нисък, изтъкват здравните институции в страната и чужбина, но те не бива да се подценяват, стана още ясно при дискусиите в ЕП.

Технологични тактики (Euranet Plus Panorama - video)

Fri, 05 Jun 2026 12:59:34 GMT

Комисията представи своя Пакет за технологичен суверенитет — поредица от мерки, целящи да превърнат Европа във водеща технологична сила, като същевременно укрепят нейната стратегическа автономност.

Европейската сигурност и отбрана: стратегически фокус на европейската политика

Mon, 01 Jun 2026 12:05:50 GMT

Европейският съюз е изправен пред радикални промени в общата си визия за отбрана и сигурност. Инвестирането в отбранителната база и отбранителния капацитет стана водещ приоритет, но отбранителните сектори на страните-членки на ЕС остават разпокъсани и фрагментирани. В областта на отбраната все още липсва единен европейски пазар, а търсенето и предлагането се определя изцяло от националните интереси и отделните приоритети на държавите членки. С новата американска администрация в Европа вече има усещането, че не може да се разчита на Съединените щати. Новата визия в областта на европейската сигурност и отбрана е стратегическа слабост на Европа, но и стратегически фокус.

Хуманитарната помощ: достигнахме ли предела на възможностите си? (Euranet Plus Panorama - video)

Fri, 29 May 2026 11:59:31 GMT

Тъй като все повече хора се нуждаят от хуманитарна помощ, а наличните средства за предоставянето ѝ стават все по-малко, Европейският съюз се стреми да запълни част от недостига на финансиране, като същевременно насърчава по-ефективен и по-разумен подход към работата.

Европейското лидерство в новия световен ред

Tue, 26 May 2026 08:30:42 GMT

Преди седмица Европейският парламент в Страсбург за първи път връчи наградите на новосъздадения Европейски орден за заслуги. Престижните отличия събраха на едно място знакови фигури, оформяли облика на Стария континент през последните десетилетия. Това събитие стана и повод за по-дълбок размисъл: предвид сложната геополитическа обстановка - в криза или във възраждане е европейското лидерство в момента?

Подкаст "Европа утре" (26): Когато пътуването се обърка – какво става с нашите права

Tue, 26 May 2026 06:00:44 GMT

Когато пътуването се обърка – какво става с нашите права – в това издание на подкаста „Европа утре“

Безпокойство заради дронове в Балтийските държави (Euranet Plus Panorama - video)

Fri, 22 May 2026 13:08:44 GMT

Напрежението в трите балтийски държави е високо след ескалацията на навлизания на дронове в тяхното въздушно пространство. Те са се превърнали в ежедневие.

Може ли ЕС да бъде политически независим, ако е технологично зависим?

Mon, 18 May 2026 08:30:53 GMT

Бързото развитие на изкуствения интелект и навлизането му във все повече области на човешкия живот, разклащането на международния правов ред и нарастващата геополитическа нестабилност принудиха Европа да преосмисли политиката си спрямо новите технологии.

Приглушеното възпоменание в Москва (Euranet Plus Panorama - video)

Fri, 15 May 2026 10:27:42 GMT

Докато Европа отбелязваше Деня на Европа миналата събота, ежегодният парад в Москва на 9 май беше драстично ограничен. Какви изводи, ако изобщо има такива, можем да направим от това?

Подкаст "Европа утре" (25): Финансовите измами в ерата на AI

Tue, 12 May 2026 05:30:00 GMT

Финансовите измами в ерата на AI – в това издание на подкаста „Европа утре“

Как ЕС се пази от недостиг на храни и лекарства при кризи като войната в Иран?

Mon, 11 May 2026 09:35:51 GMT

Няма причина за тревога за недостиг на лекарства и храни в Европейския съюз заради затварянето на Ормузкия проток. Това заяви за БНР Цветомир Николов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Към настоящия момент не се очаква пряка и значителна връзка между увеличението на цените на горивата и крайните цени на лекарствата, уверяват в позиция до БНР и от Министерство на здравеопазването. Още за това какви са механизмите в Европейския съюз за преодоляване на потенциални сътресения в лекарствения и хранителният сектор - можете да чуете и прочетете в материала по темата на Мария Петрова.

Комисията насочва усилия към борбата с бедността (Euranet Plus Panorama - video)

Sat, 09 May 2026 08:59:11 GMT

Европейската комисия представи тази седмица „амбициозен социален план“ за изкореняване на бедността и насърчаване на социалното и икономическото приобщаване.

Заемът от 90 млрд. евро за Украйна и 20-ия санкционен пакет срещу Русия - какво да очакваме след окончателното им одобрение

Mon, 04 May 2026 08:20:35 GMT

Преди десетина дни страните-членки окончателно дадоха зелена светлина на заема от 90 млрд. евро за Украйна и на 20-ия санкционен пакет срещу Русия. В интервю за БНР евродепутатът от Зелените/Европейски свободен алианс Сергей Лагодински приветства резултата, но подчертава, че като по-сериозен проблем се очертава помощта, която до този момент идваше от Съединените щати. Лагодински е на мнение, че на бъдещия премиер Радев трябва да се дадат 100 дни, преди да се правят оценки за действията му.

Използването на ИИ за дийпфейкове и сексуален тормоз (Euranet Plus Factcheck)

Wed, 29 Apr 2026 08:30:07 GMT

В световен мащаб нараства създаването и разпространението на дийпфейкове, установява доклад на екипа за проверка на факти на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс". Това са изображения или видеоклипове, генерирани с изкуствен интелект и предназначени да изглеждат така сякаш дадено лице наистина е участвало в тях, казва авторът на доклада Линда Гивташ. "Дийпфейковете имат силата да влияят върху политическия живот и изборите с грабваща вниманието дезинформация. Освен това данни на Световния икономически форум сочат, че след като вече от години разполагаме с тази технология, най-големите щети, които са били причинени досега, са нарастване на тормоза и социалното инженерство", уточнява Гивташ.

Подкаст "Европа утре" (24): Губи ли Европа конкурентоспособност без мигрантите?

Tue, 28 Apr 2026 07:04:46 GMT

Губи ли Европа конкурентоспособност без мигрантите – в това издание на подкаста „Европа утре“

Бъдещата външна политика на Румен Радев: между Русия и Европа

Mon, 27 Apr 2026 09:45:53 GMT

"Противник на санкциите срещу Русия", "прокремълски", "евроскептичен", "с благосклонна позиция към Москва" – така определят Румен Радев западните анализатори, но далеч не му придават ролята на „вторият Орбан“ в Евросъюза, като изтъкват очевидното: Румен Радев не поставя под въпрос мястото на България в Европейския съюз и НАТО.

Развиващите се отношения на Европа с ядрената енергия (Euranet Plus Panorama - video)

Mon, 27 Apr 2026 06:19:14 GMT

Четиридесет години след Чернобил блокът все по-често се стреми отново да увеличи производството си на ядрена енергия, за да намери изход от належащата си енергийна криза.

Европейска отбрана в ерата на глобална нестабилност с Андриус Кубилиус, еврокомисар с ключов ресор в областта на отбраната и космоса (Euranet Plus Summit 1/2026)

Thu, 23 Apr 2026 08:30:49 GMT

На фона на най-тежката криза в сферата на сигурността от създаването на Европейския съюз досега, Euranet Plus събра в специален дебат Андриус Кубилиус – опитен литовски политик, бивш министър-председател, евродепутат и днес еврокомисар с ключов ресор в областта на отбраната и космоса. Разговора водеше литовската журналистка Аушра Юргаускайте от радиостанция „Радио Знание“, а първият ѝ въпрос – зададен на литовски – постави темата директно: каква е днешната диагноза за сигурността на Европейския съюз и доколко Европа е способна да се защитава сама в момент на натиск от Изток, от Юг, а вече и от Запад.

Ще обърне ли нова страница за Унгария в ЕС Петер Мадяр?

Tue, 21 Apr 2026 09:55:07 GMT

Пакет за борба с корупцията, съдебна реформа и свобода на пресата - това са за част от направленията, по които приоритетно пое ангажимент да работи лидерът на спечелилата изборите в Унгария партия ТИСА Петер Мадяр за "размразяване" на европейските средства за страната му.

Кубилиус: "Нуждаем се от много по-голямо политическо единство в ръководството по въпросите на отбраната" (Euranet Plus Panorama - video)

Sun, 19 Apr 2026 09:35:47 GMT

Андриус Кубилиус, европейският комисар по отбраната и космическо пространство, отговаря на въпроси, зададени от модератора Аушра Юргаускайте и група журналисти от Euranet Plus по време на нашата среща на върха Euranet Plus.

Как ЕС се справя с кризата с горивата?

Tue, 14 Apr 2026 08:30:17 GMT

Европа е изправена пред дълготраен енергиен шок, а зависимостта от вносни изкопаеми горива отново поставя на изпитание икономиките и бюджетите на домакинствата. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен очерта пакет от препоръки за пестене на горива, но редица държави членки вече предприеха и преки финансови мерки за облекчаване на тежестта. Унгария, Италия и Словения временно намалиха акцизите върху горивата, а в Хърватия и Словакия бяха въведени тавани на цените на дребно. Гърция подкрепи гражданите си чрез директни субсидии и карти за горива за домакинствата, докато Нидерландия планира реформи в данъчното облагане, за да намали разходите за енергия в дългосрочен план. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен предупреди за дълготраененергиен шок в Европа, и призова страните членки да пестят горивата, най-вече авиационно гориво и дизел и очерта някои препоръки:

Китай: приятел или враг? (Euranet Plus Panorama - video)

Fri, 10 Apr 2026 18:34:24 GMT

На фона на световните сътресения Брюксел се стреми да възвърне контрола върху отношенията на ЕС с Китай.

Подкаст "Европа утре" (23): Зелената сделка между климатичните амбиции и икономическото оцеляване

Tue, 07 Apr 2026 10:21:02 GMT

Зелената сделка между климатичните амбиции и икономическото оцеляване – в това издание на подкаста „Европа утре“

Умните сгради – ключът към нулеви емисии в Европа

Mon, 06 Apr 2026 08:30:16 GMT

По данни на Евростат и на Европейската агенция за околна среда 85% от сградите в Европейския съюз за построени преди 2000 година, а 75% имат слабо енергийно представяне. Подобряването на енергийните характеристики на съществуващите сгради е ключово за спестяването на енергия, намаляване сметките на физическите лица и фирмите, както и постигане на нулеви емисии и пълно намаляване на въглеродния отпечатък на сградния фонд до 2050 г. Все още годишният темп на енергийно обновяване остава много нисък едва 1%. Затова преразгледаната Директива за енергийните характеристики на сградите, приета от Европейския съюз през 2024 г., поставя умните сгради в центъра на стратегията за декарбонизация на сградния фонд до 2050 г.

Как ИИ се използва активно за дезинформация в Европа? (Euranet Plus Factcheck)

Sun, 05 Apr 2026 17:00:54 GMT

Фалшиви изображения, аудио материали и видеа подкрепят кампаниите с дезинформация в Европа, установява доклад на екипа за проверка на факти на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс".

Европа задържа дъха си, докато Унгария се готви за избори (Euranet Plus Panorama - video)

Fri, 03 Apr 2026 11:25:40 GMT

На 12 април унгарците ще гласуват на парламентарни избори, които може да се окажат определящи за цяла една епоха. Но дали ще предпочетат да останат на старите си позиции, или ще променят курса?

Изкуственият интелект и новият взрив от дезинформация

Mon, 30 Mar 2026 08:53:55 GMT

Драматично увеличаване на обема и скоростта на създаването на съдържание, но за сметка на надеждността и точността на информацията – това установяват експерти за съдържанието, генерирано от изкуствен интелект. Ново изследване по темата открива също повишен риск за производството на фалшиви или подвеждащи новини, докато Европа регистрира бум на дезинформацията, създадена с изкуствен интелект. Повече за това как се променят информационната среда, общественият и политическият живот заради последните развития в технологиите – ще чуем в интервюто на Мария Петрова с експерта от Центъра за изследване на демокрацията Горан Георгиев и с професора по журналистика от Университета в Навара Рамон Салаверия.

Нова мигрантска вълна на хоризонта? (Euranet Plus Panorama - video)

Sun, 29 Mar 2026 15:12:26 GMT

Европейският съюз се подготвя за цунами от пристигащи мигранти, предизвикано от последния конфликт в Близкия изток, започнал в края на февруари.

Дезинформацията преди избори - старото нормално в нова опаковка

Mon, 23 Mar 2026 09:30:51 GMT

Практиката показва, че с наближаването на избори, дезинформацията се засилва. Този процес е по-осезаем след началото на руската инвазия в Украйна и още повече след американските удари в Иран. Според изпълнителния директор на Лабораторията на ЕС за дезинформация Александър Алафилип, тази практика е особено улеснена с появата на социалните мрежи и тяхната роля за отслабването на традиционните медии.

Заплаха ли е за ЕС медийната политика на Виктор Орбан? (Euranet Plus Factcheck)

Sun, 22 Mar 2026 18:40:09 GMT

През последните месеци унгарският министър-председател Виктор Орбан засили антиукраинската си и проруска реторика, докато междувременно преговорите за присъединяване на Украйна към Европейския съюз напредват в рамките на усилията за прекратяване на руската инвазия. Имайки предвид, че Унгария е член на евроблока, нейната позиция не е игнорирана.

Има ли развитие по въпроса с Молдова? (Euranet Plus Panorama - видео)

Sun, 22 Mar 2026 09:50:09 GMT

С напредването на Молдова по пътя към членство в ЕС, Брюксел е под все по-силен натиск да превърне разширяването от обещание в реалност.

Може ли Европа да остане индустриална сила?

Fri, 20 Mar 2026 10:09:23 GMT

Европейската комисия иска да даде нов тласък на европейския производствен сектор. В началото на месеца Брюксел внесе предложение за Закон за ускоряване на индустриалния растеж, който има за цел да укрепи индустриалния капацитет на целия континент, да ускори прехода към по-чисти технологии и да намали стратегическата зависимост от други региони.

Подкаст "Европа утре" (22): Made in Europe – стратегическа автономия или свободна търговия?

Tue, 17 Mar 2026 06:00:16 GMT

Made in Europe – стратегическа автономия или свободна търговия – в това издание на подкаста „Европа утре“

България и идеите от Париж - за ядрен щит и за ренесанс на ядрената енергия

Mon, 16 Mar 2026 09:30:49 GMT

Вниманието на Европа от началото на месеца е насочено към Франция - страната-домакин на Втората среща на върха за ядрена енергия, обявила дни преди форума обновената си ядрената стратегия.

Новата доктрина на единствената ядрена сила в ЕС предвижда разполагане на ядрени оръжия из Стария континент, за чиято хипотетична употреба последната дума ще е на Париж, който обаче за целта ще си сътрудничи с няколо европейски държави за "предно възпиране" срещу заплахи.

Ще останат ли без пенсии младите в ЕС? (Euranet Plus Factcheck)

Sun, 15 Mar 2026 18:15:46 GMT

Пенсионните системи са подложени на реформи в Европейския съюз. Според доклад на екипа за проверка на факти на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс" темата е силно политизирана и често се оказва съчетана с дезинформация. Това създава притеснения и негативни реакции спрямо реформите особено от страна на бъдещите поколения, които се опасяват, че ще се окажат в неравностойно положение спрямо хората, които се пенсионират в момента, както и тези от предишни десетилетия.