<rss version="2.0">
  <channel>
    <item>
      <title>Супертриото RYMDEN за първи път в София</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Три легенди –
един музикален организъм… Една от най-оригиналните и вдъхновяващи супергрупи на
съвременната скандинавска джаз сцена… Каквото и да кажете в тази посока за явлението
&lt;strong&gt;&lt;a href="https://www.rymden-music.com/home" target="_blank"&gt;RYMDEN&lt;/a&gt;,&lt;/strong&gt;  най-вероятно ще е повече от вярно. Истината е, че сплавта между норвежкия
пианист &lt;strong&gt;Буге Веселтофт&lt;/strong&gt; и 2/3 от E.S.T. – шведите &lt;strong&gt;Магнус Йострьом&lt;/strong&gt;
(барабани) и&lt;strong&gt; Дан Берглунд&lt;/strong&gt; (контрабас) има заряда и мощта на Голям взрив,
от който се раждат галактики. Тримата "космически мореплаватели"
издават първия си съвместен албум &lt;strong&gt;&lt;a href="https://rymden3.bandcamp.com/album/reflections-and-odysseys" target="_blank"&gt;Reflections &amp;amp; Odysseys&lt;/a&gt;&lt;/strong&gt; през 2019 г., но започват да се заформят като трио още през 2016. Друг
важен юбилей освен тази 10-годишнина е 30 години от създаването на лейбъла &lt;strong&gt;&lt;a href="https://jazzlandrec.com/home" target="_blank"&gt;Jazzland&lt;/a&gt;
&lt;/strong&gt;на Буге Веселтофт – издателската компания, в чийто каталог се появяват
албумите на триото. За Буге триото е предизвикателство да се хвърли в съвсем
нова посока (в дългата си кариера пианистът е експериментирал в какви ли не
направления, някои от които дори сам създава, но Rymden е първото му трио за
пиано-бас-барабани), а за Дан и Магнус – моментът да продължат нататък след
смъртта на Есбьорн Свенсон с нещо наистина голямо, което хем е стъпило върху
същата звукова и философска естетика, хем е достатъчно различно от E.S.T.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;На &lt;strong&gt;&lt;a href="https://rymden3.bandcamp.com/album/reflections-and-odysseys" target="_blank"&gt;11 ноември в кино "Люмиер"&lt;/a&gt;&lt;/strong&gt; (Зала 11, малкото НДК) RYMDEN ще изнесат концерт в рамките на &lt;strong&gt;&lt;a href="https://www.facebook.com/alarmafest" target="_blank"&gt;"Аларма Пънк Джаз"&lt;/a&gt;&lt;/strong&gt;, с който радиофестивалът на програма "Христо Ботев" чества
своята 18-годишнина. За триото това ще е първо гостуване в София и второ в
България (&lt;em&gt;през 2024 г. свириха на джаз фестивала "Д-р Емил Илиев" в
Боровец по покана на нашия колега Николай Захариев – б.а.&lt;/em&gt;).&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/531017/supertrioto-rymden-za-parvi-pat-v-sofiya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sun, 20 Sep 2026 20:08:30 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Ходете на добър театър</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;В епизод 647 "Трамвай
по желание" представя на своята публика един от доайените на българската
театрална режисура Андрей Аврамов и неговата поредна постановка в Сатиричния
театър, с интригуващото заглавие "Шум зад кулисите".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Спектакълът с
автор Майкъл Фрейн и оригинално заглавие Noises Off е абсолютен шедьовър на
съвременната комедия и според някои най-смешният фарс, писан някога. Когато
Сатиричният театър поверява тази пиеса на Андрей Аврамов, това се превръща в
перфектната среща между заглавие и режисьор.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Аврамов, със
своя усет към детайла и "математическата точност", превръща този
сложен театрален механизъм в истински триумф на сцената. Н основата си
конструкцията е "театър в театъра".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Гениалността на
пиесата се крие в нейната структура. Тя показва една пътуваща, доста
посредствена театрална трупа, която се опитва да постави пиеса, наречена "Нищо
наоколо". Ние, зрителите, получаваме уникалния шанс да надникнем зад
завесата и да видим как личните драми, любовни триъгълници и интриги на
актьорите тотално провалят представлението им.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;С тази
постановка маестро Аврамов прави своето обяснение в любов на изкуството, на
което отдаде целият си живот, талант, енергия и умения. И
театрално-математически доказва за пореден път, че когато комедията се прави
сериозно и с вкус, тя е вечна.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530897/hodete-na-dobar-teatar</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sun, 20 Sep 2026 15:21:36 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Сборникът с разкази "Всички огньове в този огън" на Кортасар</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Хулио Кортасар е сред най-значимите
аржентински писатели на ХХ век и една от емблематичните фигури на
латиноамериканския литературен бум. В прозата му реалността непрекъснато се
среща с фантастичното, абсурдното и необяснимото, а разказът се превръща в пространство
за игра с възприятията и очакванията на читателя.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;На български език излиза в цялост
сборникът &lt;strong&gt;"Всички огньове в този огън"&lt;/strong&gt;, публикуван за първи
път през 1966 г. Преводът от испански дължим на &lt;strong&gt;Красимир Тасев&lt;/strong&gt;. Осемте
разказа разкриват различни лица на Кортасаровата проза и неговия стремеж да
разширява границите на литературния разказ.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;За новото българско издание на "Всички
огньове в този огън", за избора да бъде представен именно този сборник на
българския читател и за мястото на Кортасар в съвременния литературен контекст
научаваме от разговора с Поли Мичева.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530850/sbornikat-s-razkazi-vsichki-ognyove-v-tozi-ogan-na-kortasar</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sun, 20 Sep 2026 11:27:57 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Кръстоносенето на християните</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Преди Христос кръстът е символ на
безчестие и позорна смърт. Със страданията и изкупителната Си жертва Спасителят
освещава кръста. След Неговата смърт кръстът вече е символ на жертвена любов и
победа над злото. Защо ние никога не приемаме своите кръстове и обвиняваме
околните за тяхната тежест. За символа на кръста в християнската иконография.
На тези въпроси се спираме заедно с отец доц. Тодор Енчев, преподавател в ПБФ
на ВТУ "Св. Кирил и Методий", катедра "Историческо и практическо
богословие" и свещеник в село Самоводене.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;Християнска поезия&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
Стихотворението "Иисусе, аз те виждам" от Николай Лилиев, в
изпълнение на актьора Ириней Костантинов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530891/krastonoseneto-na-hristiyanite</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sun, 20 Sep 2026 09:08:21 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>От "Капитал" до "Петрохан" – личните данни като оръжие</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Три
медийни казуса от седмицата: делото "шамар" срещу Десислава Николова
от "Капитал", защо медии не бива да публикуват лични данни на деца, и
действията на журналисти, влезли в инициативните комитети на
кандидат-президенти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо
Ботев" &lt;strong&gt;Мария Черешева&lt;/strong&gt;, председателка на АЕЖ-България. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Дело за 25 000
евро срещу журналистка от &lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Капитал&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Председателката на Асоциацията на
европейските журналисти – България, Мария Черешева, коментира делото срещу
журналистката Десислава Николова от "Капитал", заведено от проф.
Албена Златарева от Медицинския университет - Варна. Искът е за 25 000 евро за
публикации, свързани с тестове и лекарства за онкоболни.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;На първо място,
непропорционалността на иска е класически белег на SLAPP дело.&lt;/strong&gt;" "&lt;strong&gt;Искът
не е за самите разкрития, които са от безспорен обществен интерес, а за
степента на критика.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Черешева подчерта, че целта на подобни
дела не е защита на репутация, а натиск: "&lt;strong&gt;Те поставят журналиста в
ситуация, която има смразяващ ефект върху бъдещото му отразяване.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Паралелни проверки
и вторичен натиск&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Паралелно с гражданския иск, срещу
Николова е започнала мащабна проверка от НАП. "&lt;strong&gt;Това е типично за
SLAPP делата – използват се всички възможни инструменти, за да бъде притиснат
журналистът.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;След като Николова публично съобщава за
делото, срещу нея е подаден и сигнал в Комисията за защита на личните данни –
заради това, че е споменала трите имена на лекарката, завела иска.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Един от малкото начини
журналистите да се защитят е да говорят за делата срещу тях. А тук виждаме как
дори това се наказва.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Лични данни на
деца в казуса &lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Петрохан&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;–&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;
опасна практика&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;На фона на обвинения към журналисти за
споменаване на имена на публични лица, Черешева обръща внимание на друго –
много по-тежко – нарушение: "&lt;strong&gt;Експертизата с имената на деца беше
изнесена в публичното пространство без никаква необходимост.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Тя подчертава, че това не е
журналистическо разследване, а изтичане на данни от прокуратурата към
определени медии: "&lt;strong&gt;Това е информация в така наречената "пощенска
кутия" – пуска се без филтър, без етичен стандарт, без мисъл за жертвите.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Децата са най-уязвимите
членове на обществото. Да бъдат повторно виктимизирани по този начин е
нарушение на българското законодателство, на международните стандарти и на
Закона за закрила на детето.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Две различни
истории, един общ проблем: институционален натиск и безконтролно изтичане на
данни.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В единия случай – журналистка е атакувана
заради критични публикации и заради това, че е съобщила името на човек, който е
публична фигура. В другия – лични данни на деца, потенциални жертви на тежки
престъпления, се публикуват без никаква защита.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;И в двата случая механизмът е сходен:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;натиск върху журналисти&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;използване на институции за сплашване&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;липса на контрол върху изтичането на чувствителна
информация&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;публично разпространение на данни, които не трябва да
бъдат публични&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Черешева е категорична: "&lt;strong&gt;Обществото
заслужава да знае какво се е случило в "Петрохан", но не с цената на
живота и здравето на най-пострадалите.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Пресконференцията
на прокуратурата &lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;–&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;
повече шум, отколкото информация&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Не разбрах какъв беше
смисълът на тази пресконференция, освен да създаде напрежение.&lt;/strong&gt;" "&lt;strong&gt;Повечето
неща се знаеха. Тези, които не се знаеха, можеха да бъдат съобщени
по-деликатно.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;След пресконференцията експертизата с
лични данни на деца се появява в медии, които традиционно получават подобни "пощенски
кутии".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Институционален
тормоз: НАП, комисии, проверки&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Черешева коментира и друг устойчив модел: "&lt;strong&gt;Едни
и същи институции при различни правителства вършат една и съща работа –
упражняват натиск върху журналисти.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Това е институционален
тормоз.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Тя подчертава, че Комисията за защита на
личните данни е длъжна да реагира по сигнал, но когато сигналите се използват
като инструмент за натиск, резултатът е разрушителен.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Анти-SLAPP
законодателството – надежда за промяна&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Анти-SLAPP законодателството
мина на първо четене. Това е начинът България да транспонира европейската
директива.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Тези дела ще могат да бъдат
приключвани по-рано, ако се установи, че са SLAPP – да не се точат с години.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Тя подчертава, че законът защитава не само
журналисти, но и граждани, които използват свободата си на словото.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Журналисти в
политиката – размиване на границите&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Асоциацията реагира и на друг казус –
журналисти, които стават част от политически кампании.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;span&gt;Проблемът е, когато до последния момент не се знае, че шефът на
новините във водеща медия всъщност готви своя трансфер в политиката.&lt;/span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;span&gt;Когато журналисти излизат в неплатен отпуск, за да участват в кампания,
това размива границите между журналистика и политика.&lt;/span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;span&gt;Подобни решения вредят на цялата журналистическа общност, защото
обвиненията в обслужване на политически интереси се потвърждават чрез конкретни
действия.&lt;/span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Доверието –
най-голямата загуба&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;span&gt;Обществото има в какво да се съмнява, когато се чуди дали журналистите
са безпристрастни. Ако веднъж е прекрачена границата между журналистика и
политика, не би следвало да има път назад. Синдромът на въртящите се врати –
малко политик, после пак журналист – подрива доверието в независимостта на
журналистиката.&lt;/span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Цялото интервю на Николета Атанасова с Мария
Черешева можете да чуете от звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530848/ot-kapital-do-petrohan-lichnite-danni-kato-orazhie</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sun, 20 Sep 2026 08:25:20 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Понеделник, 21 септември</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Избрано от програмата&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 0.15 до 0.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Радиоколекция&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;"Сидхарта" от &lt;/span&gt;Херман
Хесе&lt;span&gt; – 6 част&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 0.30 до 3.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Джаз плюс Дуенде &lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Людмил Фотев&lt;br&gt;
Вторият "Джаз плюс дуенде" в по-голямата си част сме на фламенко-сжаз
вълна с Питинго, Рубио де Пруна, Найке Понсе и любимката ни Силвия Перес, чието
начало на световната кариера бе на Джаз+фестивал преди две десетилетия тук, в
София. Пренасяме се в Бразилия, но на френска вълна с Маркос Вайе, отдаващ
почит на Анри Салвадор. Финалът е с концерт на Даян Рийвс преди 3 десетилетия в
Марсиак.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 3.00 до 5.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Еврокласик ноктюрно&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Записи
от международния музикален радиообмен&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 5.00 до 5.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика на народите&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Фолклорна музика от Словакия.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 5.30 до 6.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Българска народна музика&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Концерт&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 6.07 до 6.50 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика за събуждане&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Концерт&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 6.50 до 7.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Ранобудно петленце&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;"За боговете и героите – Делфийският оракул", древногръцки мит.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 7.20 до 8.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Детското.БНР&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Дървен кон" от Иван
Шиваров&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;от 8.06 до 10.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Нашият ден&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Милена Воденичарова&lt;br&gt;
• Музикален акцент на седмицата: "Дъ Гедъринг" празнуват с
българските си почитатели 30 години от премиерата на своя знаменит албум
Mandylion. Единствената възможност да ги видим отново с певицата Анеке ван
Гирсберген - в столичния клуб Joy Station на 22 септември. &lt;br&gt;
&lt;a&gt;• &lt;/a&gt;Културен компас: анонс на предстоящи културни
събития&lt;br&gt;
• Темата на деня: Как културата може да бъде двигател на местното и
регионалното развитие и каква е ролята на читалищата в този процес? Разговор с
Мария Гетова от фондация "Народни читалища” по повод 170 години от
началото на читалищното движение в България и състоялата се международна
конференция "Културата като двигател на местното развитие".&lt;br&gt;
• Разговорът: Наскоро България беше представена на Gamescom 2026 – най-голямото
изложение за видеоигри в света, което събира над 300 000 посетители и хиляди
представители на индустрията от повече от 130 държави. Как се представиха
българските разработчици, какви възможности откриват пред тях такива участия и
как държавата подкрепя креативните индустрии – разговор с Бойко Таков -
изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и
средните предприятия и Геновева Христова-Мъри - председател на "КреаТех
България".&lt;br&gt;
• Европа утре&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от &lt;span&gt;10.00 &lt;/span&gt;до 11.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Вземи живота в ръцете си&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Георги Султанов&lt;br&gt;
За ролята на родителите и доверието към треньора в израстването на спортиста от
училището до високите спортни постижения. Разговор с Енчо Керязов – министър на
младежта и спорта.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 11.00 до 12.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика до обед – Жълтата подводница&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
Водещ: Цвети Бахариева&lt;br&gt;
• Гост е Теодосий Спасов. Големият майстор на кавала представя албума Unspoken,
записан със &lt;em&gt;&lt;span&gt;северномакедонските му колеги - китариста&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;
Влатко Стефановски и барабаниста Алек Секуловски.&lt;br&gt;
• &lt;span&gt;Нови
продукции: &lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;I Need To Roam на вокалистката и авторка
Луси Удуърд. Продукцията е реализирана съвместно с групата ѝ &lt;/span&gt;&lt;span&gt;The
Rocketeers.&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Нови сингли.&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;от 12.20 до 14.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Артефир&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Водещ: Таня Димова&lt;br&gt;
На живо от Варна – акценти от 44-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна
роза":&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;&lt;span&gt;Режисьорът Костадин Бонев
представя новия си филм "Остайница" – екранизация на едноименния
роман на Рене Карабаш, номиниран за Международния "Букър".&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;&lt;span&gt;Сценаристката Нели Димитрова за
"Жени извън употреба".&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;&lt;span&gt;Режисьорът Николай Урумов за
късометражния си филм "В името на сина".&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;&lt;span&gt;Атанас Христосков представя
филма си "Оста на живота".&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;&lt;span&gt;"Лъст" на Ралица
Петрова – разговор с режисьорката.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;strong&gt;В 14.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
от 14.08 до 15.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Класично и романтично – Български изпълнители&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Цветелина Начева&lt;br&gt;
&lt;span&gt;&lt;span&gt;Настоящото
издание на "Български изпълнители" акцентира върху записи на
Симфоничния оркестър на Българското национално радио.&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;Поводът е неразрешения въпрос за статута и
начина на финансиране на музикалните състави на радиото, а също и за тяхната
професионалната перспектива.&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;Музикантите
настояват за отговор след повече от година протести и само дни преди началото
на новия концертен сезон. Той ще започне без концертмайсторката Галина-Койчева,
която напусна състава. По-стряскащата новина е, че като крайна мярка
цигуларката Ива Джаджева обяви гладна стачка. Надяваме се на благоприятно
развитие на ситуацията. А ние си припомняме записи на радиооркестъра през
различни години и периоди, с някои от емблематичните му диригенти.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
от 15.10 до 16.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Ефир знание: Другият до мен&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Водещ: Светлана Вълкова&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;Професия Човек: Гостува Диляна Манева, която
започва като стажант във фондация "За нашите деца", а днес е новият
изпълнителен директор на организацията.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;"Говорим с жестове, мислим с емоции"
- инициатива на фондация "Развитие и интеграция". За регулацията на
човешките емоции, тяхното опознаване, осмисляне и пресъздаване от глухи актьори,
разговаряме с жестовия преводач Силвана Павлова. Авторски материал на Катрин
Димитрова.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;75 участници от пет държави се събраха в
Панагюрище за Балканските спортни игри за деца и младежи, преминали лечение на
онкологични заболявания. Интервю с Петя Александрова от Сдружение "Деца с
онкохематологични заболявания".&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;Опасностите в социалните мрежи или какво
съдържание "консумират" децата и как им влияе – разговор с Диян
Калчев, създател на дигитално съдържание, актьор и журналист.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
от 16.30 до 17.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Ефир знание: Радиоенциклопедия в музея&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Катрин Димитрова &lt;br&gt;
Музей "Борис Христов", София. Продължаваме музейния разказ за къщата,
намираща се на ул. "Цар Самуил" № 43, която и до днес пази жива
паметта на оперния артист Борис Христов. От 2003 година домът му в София е
културно средище и обител на ценни вещи, свидетелства за неговото значимо
битие. Предмети, които разказват истории. Този път ще надникнем в тях през
фотографиите, показващи неговите роли на сцената. Ще видим и креслото, запазило
спомена за жената, оставила диря в живота и кариерата му, давайки му
вдъхновение и насърчение – Пенка Касабова. За всичко това разказва Елена
Драгостинова – главен деятел и директор на музея.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;В 17.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
от 17.08 до 18.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Какво се случва&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Мариана Ганчева&lt;br&gt;
• Зад стените на "Белене" – фотокнигата на актьора Владимир Карамазов
"For the Grace of God" изследва микросвета на затвора и историите зад
престъплението. Освен фотографии книгата съдържа лични писма, рисунки и стихове
на затворниците. Разговор с Владимир Карамазов.&lt;br&gt;
• Моята история, моята тема: Как би могло да се постигне съгласие в НАТФИЗ? –
след възобновените протести на студентите – коментар на проф. Светлана
Стойчева-Андерсон и &lt;span&gt;Теодора-Косара
Попова, режисьор.&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 18.30 до 19.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Жива вода – Фолклорни новини&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Марина Маринова&lt;br&gt;
В концертното издание на "Фолклорни новини" звучат най-младите
изпълнители на фолклорната сцена у нас. Наслаждаваме се на гласовете на Донко
Марков, Пресиана Леонидова, Фидан Меров…&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 19.30 до 21.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музикалните вечери – Еврорадио&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Цветелина Начева&lt;br&gt;
Избрано от фестивала BBC Proms 2026. Концерт на симфоничния оркестър на Би Би
Си и техния главен диригент Сакари Орамо. Солист е Гай Джoнстън, виолончело. В
програмата: Марк-Антъни Търнидж - сюита Festen, Бендажмин Бритън - Симфония за
виолончело, опус 68, Жан Сибелиус - Симфония № 2 в Ре мажор, опус 43.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 21.30 до 23.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Аларма&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Ася Чанева&lt;br&gt;
В навечерието на Деня на независимостта на България говорим за значението на
това историческо събитие, за ролите на Фердинанд и Александър Малинов, за това
колко ни струва Независимостта, както и за още много други по-непознати факти
около 22 септември 1908 г. Разговаряме с историците проф. д-р Милко Палангурски
от Института по исторически изследвания – БАН, доц. Светослав Живков от
Софийския университет "Св. Климент Охридски", гл. ас. Константин
Голев от Института по исторически изследвания - БАН и Иван Савов – докторант по
нова българска история.&lt;br&gt;
Анкети: кой е Александър Малинов и какво знаете за него.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 23.00 до 24.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Джаз импровизации&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Сибила Лилова&lt;br&gt;
&lt;span&gt;Jazz at Lincoln Center Orchestra&lt;/span&gt;
е американския биг бенд като част от Jazz at Lincoln Center – организация за
сценични изкуства в Ню Йорк. Съставът е под ръководството на тромпетиста Уинтън
Марсалис - американския тромпетист, работещ в областта на джаза и класическата
музика Уинтън Марсалис, без който не би съществувал и Jazz at Lincoln Center
Orchestra. Освен с мащабната си концертна дейност като класически и джазов
музикант, &lt;span&gt;Уинтън Марсалис&lt;/span&gt; се
занимава и с педагогическа дейност, води майсторски класове по тромпет в редица
престижни учебни заведения. Посланик на добра воля на ООН.

&lt;br&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530849/ponedelnik-21-septemvri</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sun, 20 Sep 2026 08:05:26 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Мартина Табакова: Когато човек има вдъхновение, може да задвижи страхотна сила</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Класическата
музика и поп сцената са двата различни свята за Мартина Табакова, в които тя се
чувства еднакво комфортно и вдъхновено. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;"Класическата
музика е на първо място в сърцето ми, защото съм закърмена с нея. От 4-годишна
свиря на пиано, така че привързаността и любовта, които изпитвам към пианото,
не могат да се сравнят с нищо друго".&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Мартина Табакова е
част от голям музикантски род. От фамилията Табакови са излезли цигулари,
диригенти, виолончелисти и много други класически изпълнители. Днес самата тя търси
нови пътища към публиката, защото признава, че достигането на класическата
музика до по-широка аудитория остава предизвикателство.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Най-новият ѝ
проект е 3D холограмен спектакъл-концерт с пианиста Георги Черкин, Коцето Калки
и сина им Теодор. В него класическата музика се среща с театъра и визуалното
изкуство.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;"Преплитаме в
едно визуално изкуство и театър, така че тази красива музика да не остава
някъде назад в XIX век, а да бъде достъпна за широката публика и поднесена по
нестандартен начин".&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;В своите
класически програми тя често включва кратки образователни въведения и истории
за произведенията. Според нея дори професионалният изпълнител не може напълно
да разбере музиката, преди да е вникнал в нейната история и същност. Затова
определя музикантите като „посланици на красивата музика“.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Семейството също
е част от творческия ѝ свят. Работата със съпруга ѝ Калки и със сина им Теодор
е предизвикателство, тъй като всеки има собствена визия и е силен
индивидуалист. Различията обаче не са пречка, а възможност всеки да обогати
общия проект със своето въображение и идеи.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;"Калки е в
своята поп сфера, а Теодор — в ксилофона, вибрафона, маримбата и всички видове
ударни инструменти. И тримата се опитваме да се нагодим един към друг, за да
вървим в една посока и мисля, че се получава добре".&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Теодор завършва
осми клас в Музикалното училище и вече трупа сериозен сценичен опит. С "Marching Stars Marching Band" той участва в международния младежки музикален
фестивал "Summa Cum Laude" във Виена. Младите музиканти свирят в Златната зала
на "Музикферайн" — сцената, позната и от новогодишните концерти на Виенската
филхармония.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;За Мартина
Табакова изкуството не е само красота, а и отговорност. То трябва да възпитава
ценности и морал, а грижата за отношението към стойностната музика трябва да
започва още в ранна детска възраст.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;"Няма как
всички деца да станат музиканти, но поне да възпитат у себе си отношение към
стойностната музика. Смятам, че музиката може да променя, да носи вдъхновение и
умиротворение на човешката душа. Точно в това е нейният смисъл".&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Според
пианистката артистът възпитава не само с творчеството си, но и с поведението и
външния си вид. Публиката възприема едновременно с ушите и очите си, а
публичната личност неизбежно дава пример — както на сцената, така и извън нея.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Зад отличията "Музикант на годината" и "Златно перо", с които е отличена Мартина Табакова, се
крият много труд и отдаденост. През 2019 година тя и цигуларката Зорница
Иларионова са избрани за „Ансамбъл на годината“ в националната анкета на
предаването "Алегро виваче" на БНР.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;"Талантът и
трудът вървят ръка за ръка. Наградите дават стимул за следващите изяви и идеи,
които се раждат в главата ми".&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;А следващите идеи
вече са много. Мартина Табакова е докторант в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в
Пловдив, където изследва творчеството на живеещата в Люксембург българска
композиторка Албена Петрович-Врачанска. Със Симфоничния оркестър на БНР
пианистката записва нейния Втори концерт за пиано и оркестър. На 7 октомври ѝ
предстои камерен концерт в Люксембургската филхармония.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Продължава и
проектът „Панчо Владигеров-младши и Kalki’s Family представят Владигеров“. В
него Мартина Табакова, Калки, Теодор Георгиев и внукът на големия български
композитор изпълняват нови аранжименти на негови емблематични творби.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;В есенния
календар влиза и клавирно трио „Академика“, създадено от Мартина Табакова,
цигуларя Стоимен Пеев и виолончелиста Атанас Кръстев. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;"Сътрудничеството
с различни музиканти и инструменти е много обогатяващо. Щастлива съм, че мога
да бъда в контакт с такива разкошни изпълнители",&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;span&gt; казва тя и изразява благодарност към
Министерството на културата и Национален фонд "Култура" за подкрепата към
артистите и техните проекти.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Извън сцената
Мартина Табакова обича танците, заниманията по йога и разходките край морето.
Родена в Бургас, тя се определя като „морско чедо“ и намира край морския бряг
стимул и заряд за новия сезон. Йогата пък ѝ помага да изгражда психическата
устойчивост, необходима на всеки сценичен изпълнител.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Нейното пожелание
към слушателите е да откриват вдъхновение дори в най-обикновените неща.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;"Когато човек
има вдъхновение, може да задвижи страхотна сила и да постигне страхотни неща".&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Цялото интервю на
Мария Сивкова-Илиева с Мартина Табакова може да чуете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530828/martina-tabakova-kogato-chovek-ima-vdahnovenie-mozhe-da-zadvizhi-strahotna-sila</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sat, 19 Sep 2026 20:51:11 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Muze Fest с млади изпълнители и GR!NGOD</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Музика, танци и нови имена от
българската сцена се срещат на 20 септември в първото издание MUZE FEST – нов
музикален формат, който събира на едно място артисти, публика и хората, които
искат да бъдат близо до новата българска музика.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;С MUZE FEST компанията отваря нова
страница в развитието си, създавайки събитие, което събира на една сцена част
от продуцираните артисти на лейбъла и дава на публиката възможност да се срещне
отблизо с техния свят.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Първото издание е замислено като
свободно, дневно и достъпно за всички събитие, посветено на новата българска
музика, следващите имена на сцената и усещането да бъдеш част от нещо още в
самото му начало.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530817/muze-fest-s-mladi-izpalniteli-i-grngod</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sat, 19 Sep 2026 18:47:42 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Подвижното студио на БНР пулсира в световния ритъм на българския фолклор</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Вълната на втория &lt;strong&gt;Международен фестивал на
българските фолклорни състави от чужбина "Бургас ни събира"&lt;/strong&gt;
превзема морския град от 18 до 20 септември. Подвижното студио на БНР се
превръща в емоционална пресечна точка, където се срещат съдбите, родолюбието и
талантът на десетки българи зад граница.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Радослава Недялкова&lt;/strong&gt; – председател на &lt;strong&gt;Асоциацията на българските
фолклорни състави в чужбина&lt;/strong&gt; и главен организатор на събитието, споделя
вълнението си от мащаба на тазгодишното издание. Фестивалът доказва, че
българският корен остава силен, независимо на колко хиляди километра от дома се
намираме, категорична е тя.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530815/podvizhnoto-studio-na-bnr-pulsira-v-svetovniya-ritam-na-balgarskiya-folklor</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sat, 19 Sep 2026 18:07:05 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>С три медала се завърнаха олимпийците ни по география</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Три медала завоюваха най-добрите български
ученици по география на Международната олимпиада по география (iGeo), която се
проведе от 11 до 17 август в Истанбул. Медалите спечелиха: Борис Донков (12.
клас, НПМГ "Акад. Любомир Чакалов", София) – сребърен, Лъчезар Митев
(11. клас, СМГ "Паисий Хилендарски", София) – бронзов, Звездемир
Пенев (12. клас, МГ "Д-р Петър Берон", Варна) – сребърен, и малко не
достигна за медал Кристиан Станишев (10. клас, СМГ "Паисий Хилендарски",
София). Ръководители на олимпийците ни са доц. д-р Димитър Желев и доц. д-р
Калоян Цветков от Геолого-географския факултет на Софийския университет
"Св. Климент Охридски". Това е повода в студиото на предаването
"Следобед за любопитните" да гостуват доц. Димитър Желев и Борис
Донков и Звездемир Пенев, които вече са студенти първи курс в
Геолого-географския факултет на СУ "Климент Охридски".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Тези медали означават, че в България
има млади хора, които са с интерес към науката и могат да постигат добри
резултати, младежи, които когато се съревновават с връстниците си по света,
показват забележителни резултати. Тези медали отправят посланието за това, че
инвестицията в образованието е много важна, тъй като тези медали са плод на
личната инвестиция като време и усилия, инвестицията на техните преподаватели и
ръководители в подготовката им, подкрепата, на техните семейства и подкрепата
на българската държава, на Сдружението на олимпийските отбори. Това показва, че
тези млади българи са изключителни. Тези деца са и модел за подражание за
по-малките и идеал за представянето на България. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;От 2021 година започва една серия от
години, в които България печели поне по три медала при своето участие. Това
отразява една промяна в работата на националната комисия, начело с доц. Емилия
Патарчанова, както отразява и една промяна в ръководството на отбора и начина
на подготовка на нашите олимпийци. От тази гледна точка резултатът от тази
година е едно закономерно последствие от един процес. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Представители на 48 държави участваха тази
година в международната олимпиада, рекорден брой. През лятото на 2029 година
България ще е домакин на международната олимпиада по География. Реално България
участва на олимпиадата през 2004 година. Тази година в синхрон с Министерството
на образованието, Бургас, "Геолого- географския факултет" на СУ и
Сдружението на олимпийските отбори, ние подадохме документи за това
домакинство. Кандидатурата ни бе оценена. През 2029 година ще бъде 25-ото
участие на страната ни на тази олимпиада и е последната година от нашата
инициатива "географска геодекада", чиято цел е популяризиране на
географията в българското общество. Имаме и опит, тъй като през тази година във
Варна се проведе Европейската олимпиада по география. Избрахме Варна и Бургас,
защото аз мисля, че когато се прави едно събитие, то трябва да бъде в центъра
на живота на даден град" – сподели в предаването "Следобед за
любопитните" доц. Димитър Желев.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Още докато бях в първи или втори
клас, баща ми ми купи един зелен атлас и аз го разглеждах с голям интерес. След
приема ми в НПМГ, класната ми ръководителка Василка Иванова ми разказа за
съществуването на олимпиади и по география, където мога да покажа знанията си.
Така започна моя интерес към олимпиадите. При участието ми на националните
олимпиади съм печелил три пъти. Имам три сребърни медала от европейска и два
сребърни от международна. Медалите от международната олимпиада са ми най-ценни,
защото в международната олимпиада участват най-много държави и е най-висока
конкуренцията, задачите са най-трудни и успехът по тези причини е ценен. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;НПМГ ми даде среда и хора със сходни
интереси, а това са условия за ефективно усвояване на нови знания. За това
благодаря на преподавателите си и съучениците си. Избрах да уча в
Геолого-географския факултет на СУ, защото смятам, че има нужда младите хора да
останат тук в България и да помагат за постигането на позитивна промяна в
обществото и академичните среди. Смятам, че обучавайки се тук ще мога да
подпомогна развитието на географската наука у нас. България е нашата родина,
която има много голям потенциал, но все още не напълно реализиран. Надявам се
нашето поколение да успее да реализира този потенциал. Започваме с малки стъпки
в нашата сфера, ще видим, надявам се да вървим само напред", разказа в
ефира на предаването "Следобед за любопитните" сребърният медалист
Борис Донков.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Безспорно е трудно да се състезаваш
на международна олимпиада, тъй като това е най-големият форум за ученици в
състезателната география. Разработените теми и зададените ни въпроси са от
всички сфери на географската наука-геология, биогеография, климат, антропогенна
география и други. Решаването им изисква не само знания, но и умения, така че
предизвикателството е голямо. На мен географията ми харесва като наука, защото
тя отговора на въпроса – защо нещата са такива, каквито са, както на планетата ни,
така и в околната среда. Също така става ясно и как човекът влияе на
естествените процеси. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Аз от малък се интересувах, вероятно в
началото от чисто детско любопитство, по-късно в пети клас госпожа Десислава
Темелкова ме забеляза и насочи към географията и мотивира да се занимавам с
нея. Математическата гимназия във Варна е място с доста мотивирани идейно
учители и ученици. В моето училище във Варна имаме много сплотено географско
семейство и има приемственост между поколенията. Преподавателите в
Геолого-географския факултет са хора, които показват, че искат да се занимават
с млади хора, да реализират техния потенциал. В България има можещи млади хора
и аз искам да остана в страната и да бъда част от тази общност, която ще гради
бъдещето ѝ. В момента България е на кръстопът. Времената са доста динамични. В
България обаче има много дейни млади хора, които искат промяна към по- добро и
светло бъдеще. Надявам се, че ще дойде време в което България ще реализира
потенциала си в света" – разказа в ефира на предаването "Следобед за
любопитните" Звездемир Пенев.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;През 1996 г. в Нидерландия се провежда
първото издание на Международната олимпиада по география, като участват 5
държави. До 2012 г. олимпиадата се провежда на всеки две години, след което се
организира всяка година. През 2024 г. участват 46 държави. България започва
своето участие през 2004 година, като се представлява от най-добрите четири
ученици, избрани в годишна национална селекция, и двама ръководители.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Целият разговор на Ани Костова с доц.
Димитър Желев, Борис Донков и Звездемир Пенев можете да чуете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530664/s-tri-medala-se-zavarnaha-olimpiytsite-ni-po-geografiya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sat, 19 Sep 2026 10:21:04 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Велизар Шаламанов: Няма как да защитиш държавата, ако не назовеш противника</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Новите
решения за сигурността на Европа и България след речта на Урсула фон дер Лайен,
коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" &lt;strong&gt;Велизар
Шаламанов&lt;/strong&gt;, бивш министър на отбраната на Република България.&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Ескалация на
хибридните заплахи и неподготвеността на България&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В седмицата, в която Европа говори
най-интензивно за сигурност, бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов
коментира, че хибридните заплахи от Русия към България са факт от повече от
десетилетие, но страната ни системно ги е неглижирала.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Още през 2014 година
служебното правителство определи хибридните заплахи от Русия като риск номер
едно за България&lt;/strong&gt;", припомни той, връщайки се към документа "Визия
2020".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Шаламанов подчерта, че ескалацията днес е
пряко следствие от провала на руската агресия срещу Украйна: "&lt;strong&gt;Когато
Русия не постига целите си на бойното поле, тя усилва хибридните операции срещу
Европа, за да я разедини и да намали подкрепата за Украйна.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;България – уязвима
цел&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Според него България е сред държавите,
които най-силно са подценили хибридните заплахи. "&lt;strong&gt;Една от
основните цели на хибридната война е да се отрича съществуването ѝ. Така
информационните операции действат без противодействие.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Бившият министър на отбраната посочи и
конкретни слабости:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;• "&lt;strong&gt;Неспособността
да разкрием извършителите на 10 взрива на българска територия е уязвимост.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;• "&lt;strong&gt;Когато
не можем да споделяме информация с доверие със съюзниците си, това също е
уязвимост.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;• "&lt;strong&gt;Липсата
на модерна противовъздушна и противоракетна отбрана е уязвимост.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;• "&lt;strong&gt;Слабата
киберсигурност е уязвимост.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Шаламанов е категоричен: "&lt;strong&gt;Когато
създаваме уязвимости, вместо да допринасяме за общия капацитет за защита, ние
сме изложени на много по-голям риск.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Защо не се свиква
Консултативният съвет за национална сигурност&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;На фона на призивите на всички политически
партии, с изключение на управляващата, да бъде свикан КСНС, Шаламанов
коментира: "&lt;strong&gt;Свикването на Съвета би отворило важна тема за
българската сигурност, която не е удобна за управляващото мнозинство.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Той подчерта, че дебатът е неизбежен: "&lt;strong&gt;Това
е тема номер едно в Европа. Ние сме в Европа, не сме в Русия.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Няма как да си
успешен, ако не назовеш противника&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В отговор на тезата, че "няма
значение кой е агресорът, важното е мирът", Шаламанов бе категоричен:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Няма начин да си успешен в
една операция, ако не можеш да назовеш своя противник и своите съюзници.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Най-важното в една стратегия
за победа е ясното назоваване на противника, мобилизирането на съвместните сили
и взаимодействието със съюзниците.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Той предупреди, че отказът да се назове
агресора прави държавата лесна цел: "&lt;strong&gt;Неспособността да определим
противника ни прави уязвими за експлоатация от неприятелите.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Думите и дроновете
– две лица на една война&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Шаламанов обясни, че хибридната война е
комбинация от информационни операции и физически действия: "&lt;strong&gt;Всичко
започва от думите на лидерите. След това идват кинетичните въздействия, които
усилват думите и създават нови наративи.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Ще има ли промяна
в Русия?&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;На въпрос дали руското общество може да
реагира на войната, той отговори: "&lt;strong&gt;В Русия промяна чрез избори
никога не се случва. Обикновено идва след загубена война, революция или
преврат.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Според него войната на изтощение засяга и
Русия: "&lt;strong&gt;Украйна вече произвежда ракети с голям обсег. Руската
енергийна инфраструктура е достъпна за украинските дронове.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;И добави исторически паралел: "&lt;strong&gt;Студената
война приключи заради изтощението на Русия. Сега тя отново води икономическа
война със свободния свят – и Европа има по-голям потенциал да я спечели.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Как може да бъде
спряна войната&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Войната може да бъде спряна
само от този, който я е започнал.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;С обещания от страна на
Украйна няма да стане. Нужен е натиск – от Европа, от Съединените щати, от
целия свободен свят.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Той отбеляза и новите санкции, гласувани
от Американския конгрес: "&lt;strong&gt;Това ще бъде тест за господин Тръмп –
дали има желание да прекрати тази ужасна война.&lt;/strong&gt;"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Цялото интервю на
Николета Атанасова с Велизар Шаламанов можете да чуете от звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530662/velizar-shalamanov-nyama-kak-da-zashtitish-darzhavata-ako-ne-nazovesh-protivnika</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sat, 19 Sep 2026 09:09:10 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Ивет Добромирова: Ситуацията прилича на изнасилване на цялото общество!</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Защо
станахме свидетели на комуникационно насилие през случая "Петрохан",
коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" &lt;strong&gt;Ивет
Добромирова&lt;/strong&gt;, журналист и комуникационен експерт. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"На първо място, искам да използвам
възможността да изкажа искреното си съчувствие на близките на засегнатите от
тази трагедия. Да ги поздравя за смелостта. Бих искала, ако мога по някакъв
начин, да им дам кураж и да ги подкрепя, по всякакъв начин, те да продължат
борбата, която водят в името на справедливостта, в името на всичко, което е
останало като стойности, като морал и дори в защита на законността – дотолкова,
доколкото я няма в този конкретен казус.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Наистина говорим за &lt;strong&gt;комуникационно
насилие, което мина абсолютно всички нормални граници.&lt;/strong&gt; Аз съм освен
журналист и комуникационен експерт, и граждански активист, била съм и репортер,
и трябва да ви кажа, че подобно нещо не съм виждала в целия си повече от
34-годишен журналистически опит. &lt;strong&gt;Ситуацията прилича на глобално изнасилване
на обществото – цялото.&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Това трайно руши доверието в институциите
и държавността. &lt;strong&gt;За съжаление това води до обособяване на някакъв вид режим. &lt;/strong&gt;Тази
пропаганда, която се лее във връзка с този трагичен инцидент, е подготовка за
нещо. За съжаление всички ние ще го изживеем и ще видим точно за какво. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Основната цел е политическа злоупотреба. &lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Неслучайно
съдебните процедури, тогава когато се случват по правилата, имат правила –
точно за да се избегне злоупотребата. Тук е много важно да кажем това, което
отбелязаха и будни юристи, коментирайки казуса: &lt;strong&gt;експертизите не са
доказателства. Обвиненията и разследванията не са присъда.&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;За съжаление живеем в ерата на социалните
медии, в които вече сме свидетели на политика, която се прави заради тях. Тя не
се прави, за да обслужи интереса на обществото като цяло. Тя се прави, за да
бъде употребена по конкретен начин в социалните мрежи, което започва да прилича
на гладиаторските борби. Ние всички сме в един колизеум, каквото представляват
социалните мрежи, и &lt;strong&gt;всичко се прави с цел да се хвърлят хляб, зрелища и
всичко, което може да се хвърли на гладиаторската арена, за да бъде то
разкъсано от мнението в социалните мрежи.&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Никой няма интерес да приключи това
разследване.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Случаят "Петрохан" влиза в
една зловеща политическа употреба. Днес имаме вече и развитие по него – с
повдигането на обвинението срещу бившия министър Борислав Сандов, което идва да
покаже, че &lt;strong&gt;тази трагедия ще бъде максимално източена като политически
дивидент от сегашните управляващи с цената на всичко.&lt;/strong&gt; И те са тръгнали на
война по всички фронтове.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;А когато тръгнеш по този безапелационен
начин да рушиш основите на морала и законността, ти &lt;strong&gt;трябва да си наясно, че
не можеш да излезеш като победител.&lt;/strong&gt; Няма да има победител от тази война. &lt;strong&gt;Трудно
е да се определи кой ще е по-големият губещ&lt;/strong&gt;. Но истината е, че това е
абсолютно безогледно и безапелационно мачкане на всичко по пътя. И наистина тук
истината няма никакво значение – което е най-страшното всъщност.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Насаждането на едно конкретно мнение и
сякаш ни забраняват да мислим по друг начин за "Петрохан", освен по
този, който ни се налага от пресконференции.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Да, за да стане максимално ясно
всичко на нашите слушатели, аз искам да върна един друг казус, в който съм била
участница от първо лице – и това е Костинбродската афера. Аз тогава бях медиен
координатор на служебното правителство на Марин Райков. Спомняте си – тогава
прокуратурата за първи път въведе този стандарт, с който не се обявяват данни
от текущо разследване, защото това е много ясно дефинирано защо е така.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Това е едната страна – във всеки процес
има две страни.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;
България по пътя на своята демократизация трябваше да извърви пътя до това да
има състезателен процес, в който от едната страна да е прокуратурата, от
другата страна да бъдат защитниците, и да се издигне в рамките на този
състезателен процес къде стои истината, а съдията да бъде арбитър на това.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;С Костинбродската афера &lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;излязоха отново
много познати герои. &lt;strong&gt;Борислав Сарафов тогава беше заместник главен прокурор,
Цацаров – главен, и от висотата на институциите те употребиха институциите като
авторитет&lt;/strong&gt;, за да обяснят на цялото общество, че трябвало да се изнасят
бюлетини със самолети с двойни дъна. Спомняте ли си това безумие? Всички сме го
забравили. Но всички го повярваха тогава.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;И всички медии – абсолютно всички медии –
излязоха с фалшивата новина, умишлено пусната сред една от тях,&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; че премиерът ще
бъде арестуван заради тази афера. Така или иначе, оттогава започна
манипулацията с разиграването на съдебни казуси в общественото пространство,
преди те да излязат в съдебната зала.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Затова в последствие беше създаден
специализиран орган – Специализираният съд и прокуратура изпълняваха тази
функция. Тогава се арестуваха хора само за да стоят в затвора за 8 месеца –
колкото е максималният срок, който те могат да прекарат – за да може през това
време да бъдат предварително осъдени. &lt;strong&gt;Всъщност това е най-страшното.&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Обществото свикна с това, че присъдите се
издават в публичното пространство, не в съда.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; И затова казах, че този казус и
употребата му по този начин е &lt;strong&gt;част от глобалния сценарий за рушенето на
общественото доверие в държавната институция. А така започва всеки един режим."&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Комуникационен феномен&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Когато започнат медиите, официалните
в това число, да бъдат заливани от негативни новини, това става като епидемия.
Защо битови скандали трябва да се съобщават като първа новина. Защо трябва да
се съобщава преди речта за европейското състояние на Съюза на Урсула фон дер
Лайен или преди важните за живота ни обществени теми в този момент?&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Защото това е епидемия. И журналистите
започват абсолютно първосигнално да мултиплицират тази новина, &lt;strong&gt;защото
общество в страх се манипулира и управлява много по-лесно. &lt;/strong&gt;И това е
стратегията на управляващите в момента. &lt;strong&gt;Българите трябва да бъдат държани в
стрес, страх – страх за съществуването си, &lt;/strong&gt;защото така е устроен човек: той
гледа първо личната си сигурност. Страх за здравето си, страх за финансите си,
кризата, която предстои по една или друга причина.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Забележете
– това са страхове, които постоянно ни се натрапват, защото ние влизаме в една
година на избори. Това е изборен цикъл, в който се налага новият
обществено-политически дневен ред.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;И сегашните управляващи се целят да
елиминират всичките си опоненти, използвайки ето тази трагедия. Те нямат
интерес от това да стане ясна истината. Те имат интерес прокуратурата да насади
на хората тяхната истина и го правят с настървение, злост."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Кой ще поеме отговорността за това, което
би могло да се случи на живите, които бяха извадени на показ по този безобразен
начин? &lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"В България никой не носи отговорност
за нищо от много отдавна. И това е основният проблем. Именно този тотален
момент на разрушение минава през това, че има един куп нарушения, за които няма
наказание.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Въпреки че не са ни лоши законите – просто
няма кой да ги спазва. Дали става въпрос за медийно нарушение, дали става
въпрос за политическо нарушение – никой, никога и за нищо не носи отговорност. &lt;strong&gt;Това
е причината, поради която по един или друг начин в България умря разследващата
журналистика.&lt;/strong&gt; Нищо не следва от тези разследвания. Не следват дела, не
следват присъди, няма наказани."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Какво остава на едно такова общество&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Остава съпротивата. Нямаме право да
се предаваме. Истината рано или късно излиза наяве.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Каквато и цена да платим за нея, ще си
струва. Те преминаха всички граници и моето лично мнение е, че това ще има
обратен ефект. Това ще доведе до капсулиране на твърдите ядра и това ще доведе
до прибиране към тази общност, която разочарова твърде много хора по пътя на
своето израстване, с неприемливи действия на много нива. Сега заради това,
което се случва, много хора ще ги подкрепят, за да противостоят. Просто защото
наистина тези дни – тези няколко дни, тези буквално три последни дни – минаха
абсолютно всички граници на всичко, което сме виждали до този момент. Аз помня
целия преход. Аз съм активен журналист от 1994 година. Толкова лошо не е било
никога, за съжаление."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Цялото интервю на
Николета Атанасова с Ивет Добромирова можете да чуете от звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530661/ivet-dobromirova-situatsiyata-prilicha-na-iznasilvane-na-tsyaloto-obshtestvo</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sat, 19 Sep 2026 08:20:40 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Неделя, 20 септември</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Избрано от програмата&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 0.30 до 2.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Радиотеатър след полунощ&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;"Д-р" от Бранислав Нушич&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
от 2.00 до 3.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Нощна Академия комика&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Редактор: Весел Цанков&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;span&gt;Избрано от "Академия комика" и от "Голямата
къща на смешните хора".&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 3.00 до 5.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Еврокласик ноктюрно&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Записи
от международния музикален радиообмен&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 5.00 до 6.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Българска народна музика&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
Концерт&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 6.07 до 7.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Изгрев – Избрано&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Зорница Гъркова&lt;br&gt;
Според говедовъда Димитър Димитров броят на животните в България вече е под
критичен минимум. Той и брат му Пламен Димитров започват дейността си с 11
животни в землището на силистренския град Алфатар, а днес отглеждат 600
животни, преработват продукцията си в собствена мандра и имат и малка магазинна
мрежа.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 7.20 до 8.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Детското.БНР&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Водещ: Наталия Цекова &lt;br&gt;
&lt;span&gt;Отразяване на Международния фестивал за
куклен и площаден театър "Арлекино и Марионета" в град Царево.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;от 8.00 до 9.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Благовестие&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
Водещ: Ана-Мария Кръстева&lt;br&gt;
• Преди Христос кръстът е символ на безчестие и позорна смърт. Със страданията
и изкупителната Си жертва Спасителят освещава кръста. След Неговата смърт
кръстът вече е символ на жертвена любов и победа над злото. Защо ние никога не
приемаме своите кръстове и обвиняваме околните за тяхната тежест. За символа на
кръста в християнската иконография. На тези въпроси се спираме заедно с отец
доц. Тодор Енчев, преподавател в ПБФ на ВТУ "Св. Кирил и Методий",
катедра "Историческо и практическо богословие" и свещеник в село
Самоводене. &lt;br&gt;
• Християнска поезия: стихотворението "Иисусе, аз те виждам" от
Николай Лилиев, в изпълнение на актьора Ириней Костантинов.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 9.00 до 9.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Тийн тайм&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Никол Райкова&lt;br&gt;
• Представяме пиесата "Момиче за женене" на румънско-френския
драматург, превърнал абсурда в изкуство - Йожен Йонеско.&lt;br&gt;
• Тийнейджърът в мен: гостува Продан Димов, актьор и режисьор, който живее в Америка
от над 30 години и наскоро издаде учебник по актьорско майсторство.&lt;br&gt;
&lt;a&gt;• &lt;/a&gt;В подкаста коментираме справянето с конфликти и
най-честите родителски грешки към тийнейджърите. &lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 9.30 до 11.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Гласът на времето&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ Радослав Чичев&lt;br&gt;
Грижа. Какво означава да се грижим – за себе си, за другия и за обществото?
Какви отговорности произтичат от грижата и къде са нейните граници? Какви са
различните форми на грижа и как се променят те според социалния, правния и
психологическия контекст? &lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 11.00 до 13.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;От песен в песен&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Марина Маринова&lt;br&gt;
• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Гостува
Виктория Николова, с която представяме дебютен запис, в който събира обичани
тетевенски песни. &lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Поетесата
Тоня Борисова отправя покана за спектакъла "Пътеки към душата на България".&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;С Виктория
Мирина говорим за албума &lt;/span&gt;&lt;span&gt;ѝ&lt;/span&gt;&lt;span&gt; "Българска
богиня". &lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Отиваме
до Варна, където Димо Александров организира Фестивала на фолклорното хорово
изкуство "Нощ на хоровете". &lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Музика
от близо и далеч&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 13.00 до 14.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Академия Комика&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Актьорът Веселин
Мезеклиев чете текстове от Карел Чапек.&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 14.00 до 16.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Контразвук&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Водещи: Мария Сивкова-Илиева, Искрен
Пецов&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
• Между любовта и медицината: Какви са посланията в новия албум на Христо
Деянов – Доктора.&lt;br&gt;
• Георги Денков разказва историята зад създаването на песента "Бяла тишина"
на Борис Карадимчев&lt;br&gt;
• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Пейо Пеев представя песни на независими
български творци. &lt;br&gt;
Новини от българската музикална сцена. &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;от 16.00 до 17.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Радиотеатър в неделя&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;"Добродушните смокове" от Йордан Радичков&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 17.00 до 18.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Гласовете на земята – Избрано&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
Водещ: Михайлина Павлова&lt;br&gt;
Тази неделя "Гласовете на земята" ни отвежда в света на албанците в
България – разказ за история, култура и идентичност, която живее едновременно в
две държави. В студиото са Костандина Белло от албанската редакция на Радио "България"-БНР
и Катерина Николовска от посолството на Република Албания у нас. Двете млади
жени споделят личните си истории за това как любовта към родината и връзката с
другата страна се преплитат в ежедневието им, в езика, традициите и празниците.
Историята на албанците в България е дълга и сложна – от средновековните селища
Арбанаси и Мандрица до създаването на първите албански дружества и азбука в
София. Езикът винаги е бил обединяващият фактор, докато религията остава
разнообразна. Днес албанската литература, музика и културни проекти продължават
да укрепват връзката между две държави и две култури, които живеят в едно
семейство, в едно сърце. За това разказват доц. д-р Екатерина Търпоманова от
Факултета&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;по славянски&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;филологии на СУ, преподавател по албански и
преводач на албанска литература, както и албаноложката Анна Капитанова-Кръстева.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 18.30 до 19.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Концерт "Златният кос"&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Водещ: Весел Цанков&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;span&gt;Песни от фестивала на хумористичната и
сатиричната песен "Златният кос", изпети от Георги Калоянчев, Йосиф
Сърчаджиев, Кирил Варийски, Калин Сърменов, Светослав Добрев и Христо
Чешмеджиев.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 19.00 до 20.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Голямата къща на смешните хора&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Водещ: Весел Цанков&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Истинските новини" - какво е чудо станало
отвъд океана!&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Вопли от интернета" - народът споделя и
коментира.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Тъп виц" - тъп и стар виц.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Поздрави се сам" - сатириците Михаил Вешим
и Валери Какачев, поетесата Добрина Желязкова и актьорът Желяз Дренчев.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Усмивки от 70-годишните радиоленти" -
отбелязваме рождения ден на Христо Смирненски.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;от 20.00 до 21.00 часа&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Кино с думи &lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Водещ: Таня Димова&lt;br&gt;
Въпросите на идентичността – разговор с Галин Стоев, който изпълнява главната
роля във филма "Нина Роза".&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
от 21.00 до 22.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Вечерни импровизации&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Водещ: Генади Дишев&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;Колко чаши са нужни, за да видим света по-красив, да забравим някого, да
се влюбим, да се оженим или просто да купонясваме? В предаването разглеждаме
Чашата - един уж обикновен предмет, който може да съдържа кафе, уиски, смелост,
самота, любов, клетва или вяра. Пием сами и заедно, вдигаме наздравици, стигаме
до сватбения ритуал и проверяваме дали най-ценната чаша непременно трябва да
блести. Импровизациите подкрепяме с музикални доказателства от Mike + The
Mechanics, Metallica, George Thorogood, P!nk, Queen, John Williams и Toto. А
ако пред вас стоеше чаша, от която можете да отпиете само веднъж и след това
животът ви никога да не бъде същият - бихте ли я вдигнали?&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 22.00 до 24.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музикалните вечери&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Ивета Грънчарова &lt;br&gt;
На 15 септември музикалният свят отбеляза 150 години от рождението на Бруно
Валтер - изумително надарена личност: диригент, пианист, композитор. Добавете
писател, оперен продуцент, педагог. "Интерпретациите му на Моцарт и Малер
са отправна точка за поколения музиканти", твърди биографът на Валтер
Микеле Селвини. "Концертите с най-прочути оркестри и солисти остават в
паметта на поколенията. Записите му не са покрити с прах - много от тях имат
историческа стойност. Носят аромата на велика епоха, свързала 19 и 20 век."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530663/nedelya-20-septemvri</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sat, 19 Sep 2026 08:17:57 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Живата приказка на Балчик</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Важна част от
дейността на българските ловци и риболовци е опазването и популяризирането на
природните богатства. Затова нямаше как водещите на "И рибар съм, и ловец
съм" Росен Мирчев и Асен Масларски да не се срещнат с доц. д-р Красимир
Косев, директор на Университетските ботанически градини към Софийския
университет "Св. Климент Охридски", за да го поздравят с рождения ден
на Университетската ботаническа градина в Балчик.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530609/zhivata-prikazka-na-balchik</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sat, 19 Sep 2026 08:08:53 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>"Фаворитката" на Доницети в запис от фестивала в Дортмунд</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Рядко изпълняваната опера "Фаворитката"
на Гаетано Доницети е изборът на настоящата &lt;strong&gt;оперна вечер (19 септември) от 20
часа&lt;/strong&gt;. Излъчваме запис от 7 юни от 2026 г от концертната зала в Дормтунд, като
част от програмата на музикалния фестивал Klangvokal. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Творбата преразказва
история за чиста и искрена любов, погубена от интриги и политически и обществен
натиск. Концертното изпълнение, което излъчваме е спомен за италианския
диригент Антонино Фолиани, който почина внезапно в Цюрих на 29 август 2026 г. в
разцвета на силите си – едва на 50-годишна възраст. Главен гост-диригент на
Deutsche Oper am Rhein от 2017 г. и музикален директор на белкантовия фестивала
"Росини" в Бад Вилдбад от 2012 г., Антонино Фолиани се утвърждава
като един от най-високо ценените музиканти на своето поколение в международен
план и се нарежда сред водещите диригенти в белкантовия репертоар.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530600/favoritkata-na-donitseti-v-zapis-ot-festivala-v-dortmund</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Sat, 19 Sep 2026 07:50:12 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Събота, 19 септември</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Избрано от програмата&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 0.15 до 3.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Заедно след полунощ – Нощна стража – Избрано&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
Водещ: Албена Велева&lt;br&gt;
Гости: Група Paracosm представят втория си албум "Огън".&lt;br&gt;
Между блуса и импровизацията&lt;span&gt; - &lt;/span&gt;Gov't Mule - &lt;span&gt;Peace... Like a River.&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 3.00 до 5.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Еврокласик ноктюрно&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Записи
от международния музикален радиообмен&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 5.00 до 6.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Българска народна музика&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Концерт&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 6.07 до 7.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Събота сутрин в...&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Валери Леков&lt;span&gt;&lt;br&gt;
На гости в село Кондолово, община Царево – едно от най-колоритните и самобитни
села в Странджа, съхранило спомена за миналото, традициите и характерната
странджанска архитектура. Наш събеседник е &lt;span&gt;кметският наместник Соня Гърделева&lt;/span&gt;, с която разговаряме за живота
в селото днес – как се променя Кондолово, какво е ежедневието на неговите
жители, кои са предизвикателствата пред малкото населено място и как се пазят
местните традиции и духът на Странджа.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;от 7.20 до 8.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Детското.БНР&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Водещ: Наталия Цекова&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;Героите разказват: представяме Априловската
гимназия в Габрово.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;Четене с разбиране: представяме книгата "Вилма
Хахова и царят на мошениците" от Нора Кунас.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;На финала на предаването хапваме вкусна "Габровска
топеница".&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;от 8.06 до 9.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;За здравето&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Стойчо Стоев&lt;br&gt;
"Есента – сезонът на очакванията". Започваме новата сесия "За
здравето" с няколко сюжета: Петя Недкова за разочарованията на
медицинските сестри и пренебрегването на техния труд, пряко от Гоце Делчев
разказ на Илия Смилков за уникалната кръводарителска кампания. Особеностите и
спецификата на медицинското образование през погледа на преподавателя и бивш
ректор на МУ акад. Владимир Овчаров.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 9.10 до 11.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Семейно радио&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водеща: Мария Мира Христова&lt;br&gt;
Директно излъчване от Бургас от Фестивала на българските фолклорни състави от
чужбина "Бургас ни събира". В подвижното студио на БНР ви срещаме с
танцьори, певци и семейства от българските общности по света, със специалното
участие на Радослава Недялкова, организатор на събитието и председател на
Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 11.00 до 12.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Сътворението – другост и заедност&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Ана-Мария Кръстева&lt;br&gt;
Независимостта право и отговорност&lt;br&gt;
В българската история думата "независимост" има особено значение. На
22 септември 1908 г. България обявява своята Независимост и заявява пред света
правото си сама да определя своето бъдеще. Този исторически акт показва, че
независимостта е не просто желание да бъдеш свободен, а стремеж да носиш сам
отговорността за собствените си решения. Именно затова празникът може да бъде
свързан и с личната свобода на човека. Тази връзка е особено важна, когато
говорим за религиозните общности. Религията е част от идентичността и духовния
свят на много хора. Затова всеки човек трябва да има право свободно да избира
своите религиозни убеждения, да принадлежи към определена общност или да не
принадлежи към никаква. Този избор не бива да бъде налаган чрез натиск или
принуда. Независимостта на личността започва именно от възможността да мисли и
да вярва свободно. За независимостта като право и отговорност говорим заедно с
проф. Мони Алмалех, преподавател в НБУ и професор в Институт за български език
при БАН, доц. Тодор Велчев, съосновател на сдружението за християнска
апологетика ХАРТА и преподавател в катедра "Астрономия" във
Физическия факултет на&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;СУ "Св.
Климент Охридски".&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 12.20 до 13.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Антон Митов представя – Избрано&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Антон Митов&lt;br&gt;
Гости в студиото Канина Крисалис (Калина Панайотова) – автор на романа "Нектар.
С шепот се троши плътта" и журналистът Васил Велев – какво знаем и не
знаем за Октоберфест.&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;от 13.00 до 14.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Литературата. Начин на употреба&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Надежда Московска&lt;br&gt;
Разговор за предстоящите събития на Фондация Прочети София – от Нощ на
литературата до новите им литературни маршрути.&amp;nbsp;&lt;br&gt;
Събеседници: Теодора Радева, Ивана Хиркова и Демна Димитрова.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 14.00 до 15.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Кънтри с Лили&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Лили Друмева&lt;br&gt;
Новият албум на кънтри-квартета Little Big Town It’s a dying art, който излезе
на 28 август 2026 г. и е 12-ти пореден за групата.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 15.00 до 16.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Домът на музите&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Теодора Церовска&lt;br&gt;
Изкуства&lt;br&gt;
• Разговор с организаторите на Мuze fest, нов музикален формат с новите имена
на българската сцена и актьорът и рапър Гринго Богдан Григоров – Gringod. &lt;br&gt;
• Разговор с Юлия Владимирова за участието ѝ във филмовия фестивал "Златна
роза" като водещ на пресконференцията за филма "Мечтаното приключение".&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 16.00 до 17.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Плешивото куче&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Ивайло Кицов&lt;br&gt;
• House Of Kultur, новият албум на "Култур шок", с премиера за
България. Разговор с Вал(ери) Кьосовски, китарист, композитор и продуцент за:&lt;br&gt;
- актуалното издание и неговия предходник House Of Shock;&lt;br&gt;
- американската (но всъщност мултинационална) формация: кои освен босненският ѝ
лидер Джино Йевджевич са в нея към днешна дата; &lt;br&gt;
- как банда на 30 години запазва звученето си, а е все така актуална, и завоят
накъм модерен индъстриъл саунд с електроника; &lt;br&gt;
- как и откъде драсна за Америка членът на именитата осемдесетарска прогресив
рок банда "Орион" и защо се прибра в България;&lt;br&gt;
- как се промени публиката им за три декади, за него самия и за цялата банда;&lt;br&gt;
- а сега накъде?&lt;br&gt;
• Highway To Haven - под номер 17 в дискографията на 71-годишната коронована
кралица на немския пънк и ню уейв Нина Хаген.&lt;br&gt;
- къде върху музикалната карта е днес бунтарката, политическа активистка и
ексцентрична дива от Източен Берлин;&lt;br&gt;
- забавлението и сериозните послания ръка за ръка, без Хаген да взема прекалено
насериозно;&lt;br&gt;
- може ли госпълът да звучи като пънк (и обратното).&lt;br&gt;
• "Только в любви", последният дългосвирещ запис на 84-годишния Лев
Лешченко:&lt;br&gt;
- бас баритонът, който продължава традициите на т.нар. "масова песен"
в съветската естрада през 70-те;&lt;br&gt;
- Лев Валерянович от родната Москва и Слънчев бряг (за "Златният Орфей")
до огромната популярност в Русия и всички "братски страни". &lt;br&gt;
• "Печени чушки" с купонджиите "Таралеща" в края на лятото.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 17.00 до 18.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Трамвай по желание&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Емил Янев&lt;br&gt;
В епизод 648 "Трамвай по желание" прави почетна обиколка около
легендарната сцена на Сатиричния театър "Алеко Константинов", във
връзка с наближаващата 70-годишнина от неговото създаване. Гид в историята,
настоящето и бъдещето на арт институцията е нейният драматург и творчески
концептуалист Богдана Костуркова. &lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 18.30 до 19.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Документално студио&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;"Недочакани възкресения" от Емил Янев: Коста Цонев – 3 част&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 19.00 до 20.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Ефир приключение: А сега накъде – Избрано&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Оля Стоянова &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• Светът разказва истории: За пътешествията, фотографията и
преоткриването на света. "Великите географски открития отдавна са
направени и целият сват е картографиран, видян, всяко ъгълче е заснето от
всички възможни ракурси. И тука е трудността – да разкажеш нова история по нов
начин", казва фотографът Димитър Караниколов.&lt;br&gt;
• Маршрути: Разходка из село Флорентин.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 20.00 до 24.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;На опера в събота&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Цветелина Начева&lt;br&gt;
&lt;span&gt;&lt;span&gt;Излъчваме
концертно изпълнение на операта "Фаворитката” на Гаетано Доницети, в памет
на италианския диригент Антонино Фолиани, определян като един от водещите
интерпретатори на белкантов репертоар. В международния солистичен състав се
изявяват по-малко познати певци, които много убедително претворяват образите от
операта. Това са мецосопрана Вардухи Абрамян, тенора Канг Уанг, баритона Вито
Прианте, баса Богдан Талош, сопрана Сюзан Жеросм и тенора Анхел Масиас. Заедно
с хора и оркестъра на Западногерманското радио в Кьолн. Запис от 7 юни тази година.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530618/sabota-19-septemvri</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 20:19:18 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>"Фаворитката", опера в четири действия от Гаетано Доницети</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;Либрето: &lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;span&gt;Алфонс Роайе и Гюстав Ваез&lt;em&gt;&lt;br&gt;
Първо представление: &lt;/em&gt;2 декември 1840 година в Гран опера в Париж&lt;em&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Действащи лица:&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
• Алфонс ХІ, крал на Кастилия – баритон&lt;br&gt;
• Леонора – мецосопрано&lt;br&gt;
• Фернан – тенор&lt;br&gt;
• Балтазар, игумен на манастира – бас&lt;br&gt;
• Инес, приближена на Леонора – сопрано&lt;br&gt;
• Дон Гаспар, кралски министър – тенор&lt;br&gt;
&lt;/em&gt;&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Първо действие&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;&lt;em&gt;Първа картина&lt;/em&gt;&lt;/strong&gt; &lt;br&gt;Манастир в Кастилия. Младият послушник Фернан иска да напусне
манастира. Пред игумена Балтазар той се отказва от обета за послушание.
Греховна страст е завладяла сърцето му. Влюбил се е в млада и прекрасна жена,
чието име не знае. Балтазар със свито сърце се сбогува със своя послушник.&lt;br&gt;&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;&lt;em&gt;Втора картина&lt;/em&gt;&lt;/strong&gt; &lt;br&gt;На уединен остров, сред разкош и богатство живее Леонора –
фаворитката на краля на Кастилия. Влюбена във Фернан, тя заповядва на Инес да
намери младия мъж и да го доведе на острова.&lt;br&gt;
С условие – да не разкрива самоличността на Леонора. Фернан е пленен от
разкоша, който го заобикаля щом стъпва на острова. А при появата на Леонора
чувствата му бликват с нова сила. Фаворитката на краля се опитва да го убеди,
че любовта ще им донесе само нещастия… Инес обявява, че е пристигнал Алфонс ХІ.
Леонора напуска бързо покоите си, а Фернан получава кралска заповед – повишен е
в офицерски чин. Така пътят към славата за младия мъж е открит. А с това и
възможността да спечели ръката на Леонора.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Второ действие&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
Градина в двореца Алкасар. Мечтата на Фернан за слава се е сбъднала. Кралският
министър дон Гаспар известява, че кралската армия начело с младия офицер Фернан
е спечелила решителна битка.&lt;br&gt;
Алфонс ХІ подготвя бляскаво пиршество. Леонора обаче е тъжна. Тя обича Фернан с
цялото си сърце и връзката ѝ с краля не ѝ дава покой. Идва игуменът на
манастира. Балтазар носи папска була. Папата го е упълномощил да отлъчи краля
от църквата, ако той не прекъсне греховната си връзка с Леонора. Откаже ли,
Алфонс ХІ ще бъде анатемосан.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Трето действие&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
Тронна зала на кралския дворец. Алфонс ХІ съобщава на всеослушание, че е решил
да се подчини на папската була. Идва Фернан, който току-що окончателно е
разгромил врага на бойното поле. За награда – иска ръката на Леонора. За краля
това е удобен повод да се измъкне от създалата се ситуация. Той се съгласява на
този брак и в знак на добра воля награждава смелия офицер със златно огърлие,
придружено от графска титла. Придворните злорадо шепнат, че кралят ловко се е
отървал от проклятието на църквата, отстъпвайки на младия мъж бившата си
любовница. Фернан обаче не обръща внимание на дворцовите сплетни.&lt;br&gt;
В залата влиза Балтазар, за да научи решението на Алфонс ХІ. Сияещ от щастие
Фернан се хвърля в обятията му. В този миг чува възгласа на дон Гаспар: "Годеник
на любовницата на краля!" Едва сега Фернан осъзнава в какво е въвлечен.
Алфонс ХІ идва под ръка с Леонора за началото на брачната церемония. Обезумял
от гняв, унизен и отчаян Фернан скъсва златното огърлие и го хвърля в краката
на краля на Кастилия. Заедно с Балтазар те напускат двореца.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Четвърто действие&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
В манастира се извършва обет за въвеждането на Фернан в монашески орден.
Младият мъж иска да забрави за Леонора. Тя обаче е запазила чувствата си към
него. Идва в манастира преоблечена в монашески дрехи и моли Фернан да ѝ прости.
Любовта им се разгаря с нова сила и младият мъж е готов да последва Леонора. Но
щастливите мигове са кратки. Измъчена и изтощена от преживените страдания
Леонора умира в обятията на своя любим…&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530596/favoritkata-opera-v-chetiri-deystviya-ot-gaetano-donitseti</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 18:35:15 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Актрисата Жанет Спасова въвежда млади български артисти в поетиката на Брехт</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Новият
творчески сезон в Театралната работилница "Сфумато" вече започна и от
10 септември там се провежда интензивно 10-дневно ателие, водено от актрисата
Жанет Спасова. Тя от дълги години живее и работи в Германия, но пристигна в
София, за да работи с 12 млади български артисти, избрани от нея чрез кастинг.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Под
наслова &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"VER-FREMD-UNGS-ЕФЕКТ" а&lt;/span&gt;&lt;span&gt;телието
въвежда актьорите&lt;/span&gt;&lt;span&gt; в поетиката на немския
поет, драматург и теоретик на театъра Бертолт Брехт и неговия &lt;/span&gt;&lt;span&gt;ефект на отчуждението.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Резултатите
от работата ще бъдат представени в еднократен показ пред публика на &lt;strong&gt;20 септември от 19 часа в "Сфумато&lt;/strong&gt;".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Жанет Спасова е българска и немска
театрална и филмова актриса, завършила ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (сега
НАТФИЗ) при проф. Гриша Островски. Работи в театъра в Ловеч заедно с
легендарната група на режисьора Иван Станев, а след това - в Театър "София".
От началото на 90-те години развива успешна международна кариера, основно в
Германия, на сцените на театри като "Фолксбюне", "Хебел театър"
и "Мюнхнер Камершпиле", както и в театъра в Базел и на Залцбургския
фестивал. Работила е с режисьори като Франк Касторф, Кристоф Марталер, Алберт
Сера и други. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Връзката
между Жанет Спасова и Иван Станев&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; е определяща&lt;/span&gt;&lt;span&gt;
както за творческия ѝ път като актриса, така и за българския авангарден театър
през 80-те години, в търсенето на изцяло нов театрален език. В тясното си сътрудничество
с режисьора &lt;/span&gt;&lt;span&gt;(1959- 2023)&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, което започва в България и по-късно се
пренася в Германия, актрисата &lt;span&gt;създава едни от
най-значимите си театрални роли.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Това,
което сме правили с Иван, това е определящо за мен като актриса, като можене,
като система. И мисля, че е разумно това нещо да се предава и нататък – и то
тука, в България, откъдето сме тръгнали", сподели &lt;/span&gt;&lt;span&gt;в "Артефир" Жанет Спасова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В
звуковия файл може да чуете целия разговор с Жанет Спасова и с двама от
участниците в ателието – актьорите Ивана Керанова и Теодор Кисьов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530482/aktrisata-zhanet-spasova-vavezhda-mladi-balgarski-artisti-v-poetikata-na-breht</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 16:58:58 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Изложба "Тя" на Валентин Старчев</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;В галерия "Райко Алексиев"
тази седмица бе открита изложбата "Тя" на скулптора Валентин Старчев
с куратор Аксиния Джурова. Експозицията проследява творческия път на един от
утвърдените български скулптори и среща публиката с неговия характерен
художествен език, в който формата, материалът и човешкият образ заемат
централно място. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530512/izlozhba-tya-na-valentin-starchev</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 16:28:29 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Съединения, независимости и други граждански ценности. Историята отвъд шаблона</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Втората серия от радиоексперимента
наречен "Съединения, независимости и други граждански ценности. Историята
отвъд шаблона" отново събра на 15 септември два отбора от млади хора,
подпомагани от академичните наставници – доц. Алека Стрезова и Стефан Дечев, с
водещ – Димитър Атанасов, историк от ИЕФЕМ -БАН.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Идеята да се излезе отвъд обичайните
разкази за историята е на Столичната община и участниците се стремят да
представят части от миналото, което почти не познаваме и противоречията в
някога случилите се събития.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Участниците в единия отбор – Никола
Иванов, Никола Хира, Михаил Димов, Андрея Иванова, Пламен Илиев и Борис Попов
взеха решение да се назоват отбор "Източна Румелия". Срещу тях, но не
като противници, са – Стефан Апостолов, Антония Динева, Дамян Георгиев,
Борислав Борисов, Любомир Колев и Емил Мингов, които логично се именуваха "Княжество
България".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"За да разберем как учениците
могат да повлияят не само на националната политика, но и на континенталната ние
първо трябва да разберем политическата структура на Източна Румелия- казва
Никола Хира – Тя е изградена от органичен устав, който позволява наличието на
демократични партии, които са в директна опозиция една на друга. Това работи
много добре с голямото българско мнозинство в Източна Румелия. Така на 2 –ри
септември 1885 година трима ученици, които Захари Стоянов отбелязва, че са
изключително важни за Съединението излизат на централния площад на Панагюрище с
викове "Долу Румелия"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Отбор "Княжество България"
припомни факти за позицията на княз Александър Батенберг към акта на
Съединението и за ролята на Петко Каравелов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Още малко познати истории от този
период, подбрани и представени от учениците от двата отбора чуйте в звуковия файл. &lt;br&gt;&lt;br&gt;&lt;strong&gt;Третата серия от радиоексперимента ще бъде на 22- ри септември
след новините в 8 часа сутринта.&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530552/saedineniya-nezavisimosti-i-drugi-grazhdanski-tsennosti-istoriyata-otvad-shablona</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 16:12:49 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Подводната вкаменена гора край Созопол</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Във втори епизод разказваме малко
познати факти, свързани с Черно море и българското черноморско крайбрежие. Днес
ще се спрем за наскоро откритата вкаменена подводна гора край Созопол.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и
остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен
феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12
милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е
била жива и процъфтяваща. Представете си огромни блатни кипариси, които вече са
изчезнали от лицето на планетата. Каменната гора заема площ от 120 хиляди
квадратни метра. Според учените катастрофично явление е запечатало дърветата с
морски седименти. &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Първите изследвания на тази гора правят учените проф. Христо Пимпирев и
проф. Нешо Чипев още през 1981 година. През 2022 г. изследванията са подновени
от екип на Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ
"Св. Климент Охридски".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530556/podvodnata-vkamenena-gora-kray-sozopol</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 15:33:40 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Освобождаване от наказателна отговорност – при какви условия</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Кога едно лице може да бъде
освободено от наказателна отговорност? Има ли значение дали вредите са
възстановени? Може ли непълнолетните лица да бъдат освободени от наказателна
отговорност? Носят ли наказателна отговорност психично болните в България? &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В рубриката "Съвети на юриста"
на предаването "Законът и Темида" &lt;strong&gt;адв. Райна Мандакова&lt;/strong&gt;,
експерт и консултант на предаването, говори за освобождаването от наказателна
отговорност. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"За да бъде едно лице
освободено от наказателна отговорност, е необходимо да се изпълнят конкретни
законови условия. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Един от познатите случаи е този по
чл.78а от Наказателния кодекс, а при определени предпоставки съдът може да
освободи пълнолетно лице от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание, а именно глоба. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Общо казано, трябва да са налице
следните условия: &lt;strong&gt;Престъплението трябва да е относително леко, също така
извършителят трябва да не е осъждан за престъпления от общ характер &lt;/strong&gt;и да не
е освобождаван до настоящия момент от наказателна отговорност по съответния ред
при условията на закона. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Важно е да се разбере от гражданите,
че &lt;strong&gt;освобождаването от наказателна отговорност не означава, че престъплението
не е извършено&lt;/strong&gt;. Това е специален ред, предвиден от закона, при който
държавата преценява, че в конкретния случай не е необходимо да се налага
наказание като лишаване от свобода или пробация."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"В редица случаи
възстановяването или обезщетяването на причинените имуществени вреди е важна
предпоставка, за да може да бъде освободено лицето от наказателна отговорност.
Пострадалият в повечето случаи претърпява някаква имуществена вреда и
най-вероятно в повечето случаи той иска да бъде обезщетен. Това с
обезщетяването на вредите показва, че пострадалият е защитен от закона."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Непълнолетните лица могат да
бъдат освободени от наказателна отговорност и те заемат особено място.
Наказателното право разглежда непълнолетните като лица, чието психическо,
физическо и нравствено развитие все още не е напълно завършено – поради това
към тях се прилага специален режим. При непълнолетните основното значение има
възпитателната функция на държавната реакция. Законодателят допуска при
определени условия вместо наказания да бъдат приложени възпитателни мерки. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Възпитателните мерки имат различна
правна природа от наказанията&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;. Те са насочени върху въздействието
върху поведението на непълнолетни и към неговото поправяне най-вече. В
зависимост от конкретния случай могат да бъдат приложени различни мерки –
предупреждение, поставяне под възпитателен надзор, задължаване за участие в
определени възпитателни програми и други предвидени в закона мерки."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;b&gt;Психично болните в България
не носят наказателна отговорност, обаче трябва да бъдат освидетелствани&lt;/b&gt;."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Адв. Мандакова коментира и актуален
казус.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Целия разговор на Анелия Торошанова с
адв. Райна Мандакова можете да чуете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530441/osvobozhdavane-ot-nakazatelna-otgovornost-pri-kakvi-usloviya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 15:06:47 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>В Кипър започват "Европейските дни на наследството 2026"</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;strong&gt;Многобройни културни събития се провеждат в Кипър от днес до 7 ноември в рамките на "Европейските дни на наследството 2026". Проявите акцентират на застрашените традиции, архитектурни обекти и местни занаяти, призовавайки обществеността за тяхното активно опазване.&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Програмата подчертава богатството и разнообразието на културната идентичност на Кипър, практики и знания, които са застрашени да бъдат изгубени, казаха от Отдела за градско планиране, национален координатор на европейските дни.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Организирани обиколки с екскурзовод на исторически места, работилнички за традиционни кипърски занаяти, представяне на кипърски забележителности ще съживят пред гостите и жителите на страната нейната история, обичаи, архитектура.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Желаещите ще могат да се включат тази вечер в среща, разкриваща тайните на средновековния манастир в Агия Напа. Лекция в събота ще постави началото на поредица от обиколки из стоманобетонните сгради от ХХ век в Кипър, които имат значителна историческа и архитектурна стойност, но в момента са изоставени или изправени пред риск от разрушаване, посочиха експертите.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Всички събития в европейските дни са безплатни за обществеността.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;През месец май Никозия бе домакин на европейска Среща на върха за европейското културно наследство.&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530402/v-kipar-zapochvat-evropeyskite-dni-na-nasledstvoto-2026</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 14:19:21 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Започва Международният филмов фестивал в Сан Себастиан</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;В испанския град Сан Себастиан започва 74-то издание
на Международния филмов фестивал. Участие ще вземат 263 филма от 47 държави,
съобщава официалният сайт на събитието. Фестивалната програма се открива с
продукцията "Призрачна песен" на германския режисьор Фатих Акин. Той ще се бори
и за голямата награда "Златна раковина", а двамата с актрисата Наоми Уотс ще
получат награди за цялостно творчество по време на официалната церемония по
откриването.&lt;/strong&gt; &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В рамките на фестивала ще бъдат представени както
продукции на утвърдени режисьори, така и дебютни филми на млади и неизвестни
автори. По червения килим ще преминат световни кинозвезди, сред които Джеръми
Айрънс, Орландо Блум, Марион Котияр. Американският актьор Брад Пит също ще
присъства на фестивала за първи път от 17 години насам, за да представи филма "Сърцето на звяра". Той ще бъде прожектиран извън официалната селекция. Заедно
с него идва и режисьорът Дейвид Айър.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Международно жури от филмови дейци от
Бразилия, Франция, Испания, Швеция и Великобритания ще оценява продукциите,
които са разделени в 20 секции. Те включват филми, които участват в конкурсната
програма, и такива, които не участват. Категориите са: дебют, нови режисьори,
латино хоризонти, експериментална и свободна програма, филми, създадени от
студенти, испанско кино, класически филми. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Наградата "Златна раковина" ще бъде връчена в
последния ден на фестивала на 26 септември. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530399/zapochva-mezhdunarodniyat-filmov-festival-v-san-sebastian</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 14:14:45 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Таря и Septicflesh в Античния театър заедно с оркестъра на Опера Пловдив</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;&lt;span lang="bg-BG"&gt;&lt;span&gt;&lt;span data-olk-copy-source="MessageBody"&gt;Концерт на Таря Турунен на Античния театър открива тази вечер музикалния форум Music Of The Ages в Пловдив. Той е част от културния календар на общината. Днес и утре публиката от над 40 държави ще стане свидетел на две симфонични концепции – на Тара Турунен и Septicflesh. В концертите ще участват оркестъра и хора на Държавната опера в Пловдив.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Таря Турунен, която наричат "Ледената кралица от Севера", ще представи пред публиката специалното шоу "The World of Dreams". Тя е позната като фронтдамата на финладската група "Найтуиш", но в Пловдив ще представи и още нещо, разказва музикалният журналист Албена Цолова- Бета:&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"Тя идва да ни представи както песни от "Найтуиш", които всички много харесваме, така и песни от нейната солова кариера. Освен това тя подготвя един букет от композиции, които ще представи, които са нейни адаптации и версии на любими нейни изпълнители. Това е нещо, което досега не сме виждали от нея на сцена."&lt;/em&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;На следващия ден Античният театър посреща гръцкият симфо-дет метъл "Септикфлеш" с единствения им симфоничен концерт за 2026 година. Фенове от над 40 държави идват в Пловдив заради тях.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"Като се има предвид, че това е само седмото концертно изпълнение от този тип с оркестър и хор на групата за нейната над 30-годишна история, мисля, че съвсем заслужено получават този огромен интерес."&lt;/em&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Обяснението за избора на оркестъра на операта и за двата концерта: "&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;Може би най-очевиден, като се има предвид репутацията на Пловдивската филхармония и хор."&lt;/em&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Началото на концертите е в 20 часа, но вратите ще бъдат отворени още в 18:30.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530390/tarya-turunen-i-septicflesh-zaedno-s-orkestara-na-opera-plovdiv</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 14:05:39 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Руските власти шпионират граждани чрез мобилното приложение Max</title>
      <description>&lt;div data-olk-copy-source="MessageBody"&gt;Русия използва мобилното "суперприложение" Max за наблюдение на своите граждани, сочи проучване, цитирано от "Гардиън". През последните 18 месеца десетки милиони руснаци са били принудени да го инсталират и да го използват за разплащания, съобщения и административни услуги. Приложението е разработено от руската социална мрежа VKontakte, която е тясно свързана с държавата.&amp;nbsp;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;Дял във виолетово-синьото приложение за съобщения и разплащания, наречено Max, косвено притежава руският президент Владимир Путин, сочат публикации. &amp;nbsp;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Доцентът по компютърни науки в Мичиганския университет Роя Енсафи разкрива, че суперприложението Max без знанието на потребителите може да прави екранни снимки на устройствата им. Осигурява и достъп до цялата информация, съхранявана в тях. Може дори да извършва действия от името на притежателя на телефона.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;По думите ѝ е "модел, който всяко правителство може да последва" по пътя към дигиталния авторитаризъм. Приложението показва най-новите възможности в тази област - такива, каквито правителства като тези на Иран, Казахстан и Индия скоро може да се опитат да използват.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Важно уточнение според Енсафи е, че приложението не може да прониква в платформи като Telegram и WhatsApp. Обаче в Русия са забранени и двете. Учител в московско училище разказва, че служителите са получили нареждане да преминат към Max след указания от градските власти. Даниил, студент в Санкт Петербург, обяснява, че преди началото на учебната година е изтеглил Max. Студентите били предупредени, че без генериран чрез приложението QR код няма да бъдат допускани до университетските сгради и общежитията.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Русия успява да наложи Max и контрола над интернет масово само за 10 години.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;На Китай са били необходими 35 години, за да достигне до сегашното равнище на дигитален авторитаризъм с приложението WeChat.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530383/ruskite-vlasti-shpionirat-grazhdani-chrez-mobilnoto-prilozhenie-max</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 14:02:55 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Слово на омразата – граници и защита</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Къде точно минава границата между
конституционното право да кажеш каквото мислиш и словото на омразата? Кога едно
остро мнение спира да бъде просто критика и се превръща в незаконна
дискриминация, по която Комисията за защита от дискриминация (КЗД) трябва да се
задейства? &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Елка Божова&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;, председател на Комисията за защита от дискриминация, коментира
темата в "Законът и Темида".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"&lt;strong&gt;Границата е много ясна и тя
се нарича "човешко достойнство".&lt;/strong&gt; Свободата на изразяване е
фундаментално право в българското законодателство – правото на свобода на
изразяване на мнение, регламентирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
Република България. В същото време следва да посочим, че свободата на
изразяване пази дори тези мнения, които ни смущават, шокират. Това е и
категоричната позиция на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Но всички
трябва да знаем, че свободата на словото не е абсолютна. Тя не означава
свободата да унижаваш, да дехуманизираш някого заради това, което е. Той е
личност, той е пълноценен гражданин на нашата държава или се намира на
територията на нашата страна. Ние не трябва да го дамгосваме заради неговото
различие – било то етнос, религия, пол, сексуална ориентация…&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;По закон подбуждането към
дискриминация и тормозът са форми на дискриминация&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;. Накратко, границата е премината тогава, когато едно мнение
престане да бъде част от обществения спор, а в същото време се превръща в
оръжие или механизъм, които отричат правото на другия да съществува като равен.
Точно тук КЗД следва да се намеси и да защити лицата, които се считат подложени
на слово на омраза или на тормоз, съгласно дефиницията, записана в Закона за
защита от дискриминация."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Увеличават се лавинообразно
сигналите на българи към КЗД за онлайн тормоз.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; Фейсбук, ТикТок и Ютюб са се превърнали в неконтролируема трибуна
за дискриминация, а българинът все още се притеснява да подаде официално
оплакване за нещо, което е прочел на екрана на телефона си.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Увеличава се броят на жалбите
и сигналите в КЗД. Социалните мрежи вече генерират един сериозен дял от
сигналите към КЗД, свързани с враждебното слово. &lt;strong&gt;Интернет отдавна не е
виртуално пространство без правила&lt;/strong&gt;. Профилите вече са публични трибуни.
Наблюдаваме два притеснителни феномена. Първият е фалшивото чувство за
анонимност. Вторият – &lt;strong&gt;езикът на омразата в мрежата се превръща в инструмент
за трупане на популярност&lt;/strong&gt;, дори в механизъм за предоставяне на икономически
дивиденти, т.нар. "инфлуенсъри"…&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;КЗД разглежда жалби за онлайн тормоз
с пълната строгост на закона&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; – вече имаме
редица производства със съдържание от социалните мрежи. &lt;strong&gt;Скрийншотът и линкът
към публикацията са легитимни доказателства в нашия процес&lt;/strong&gt;. Никой не може
да се скрие зад фалшива самоличност, защото има вече достатъчно средства и
методи, за да бъде установено лицето, което стои всъщност зад екрана."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Навлизаме в поредната предизборна
кампания и вече се подготвяме за обичайната доза политическа агресия. Наблюдава
ли се опасно засилване на езика на омразата точно по време на избори? Има ли
политици, които умишлено прекрачват границата, за да мобилизират гласове чрез
омраза, разчитайки на своя имунитет?&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Изборите по природа изострят
политическия език. Тук трябва да са много прецизни и политиците, и гражданите,
и ние, като орган, който следи за слово на омразата. &lt;strong&gt;Ожесточеният
политически спор не бива да бъде автоматично заклеймяван като слово на омразата&lt;/strong&gt;.
Демокрацията изисква понякога остър, понякога безкомпромисен сблъсък на идеи.
ЕСПЧ е категоричен в своята практика, а именно ограниченията върху
политическото слово и делата от обществен интерес – те трябва да бъдат редки и
стриктни. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Политиците могат да критикуват
остро. Има обаче една дебела червена линия, която не би следвало да преминават&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; – когато опонентът спре да бъде атакуван заради идеите и
действията си, а започне да бъде превръщан във враг заради свой защитен признак
(етнос, пол, увреждане, сексуална ориентация…). &lt;strong&gt;Изборите трябва да бъдат
състезание на аргументи, а не състезание кой ще подбуди повече страст и
разделение&lt;/strong&gt;. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;За онлайн тормоза, за чувството за
безнаказаност; Достатъчно ефективни ли са санкциите, които КЗД налага; Може ли
една глоба от няколко хиляди евро реално да спре някого – особено ако е имотен
човек или партия с държавна субсидия – да разпространява омраза в ефира; Как
изкуственият интелект и алгоритмите променят правилата на играта; Как КЗД ще
доказва кое е истина и кое – дигитална манипулация – можете да чуете целия
разговор на Анелия Торошанова с Елка Божова в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530437/slovo-na-omrazata-granitsi-i-zashtita</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 13:35:57 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>За седми път предстои София ДокуМентал</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Документални филми, посветени на човешките
права ще гледаме в София от 24 септември до 4 октомври на седмото издание на
София ДокуМентал. Тази година мотото на фестивала е "Отваряй си очите на 7".
Фестивалът се открива в Дом на киното с филма "Да спасиш планина" на
Биляна Туторов и Петър Гломазич, който печели Голямата награда на журито на
фестивала Сънданс. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Тази година фестивалът включва премиера на
филма "Добри хора" от носителя на "Златен лъв" Милчо
Манчевски, който ще присъства. Друг важен гост е Павел Таланкин, отличен с "Оскар"
за филма "Г-н Никой срещу Путин", който ще бъде прожектиран отново
след успеха и засиления интерес след българската премиера в рамките на
миналогодишното издание на София ДокуМентал. Павел Таланкин ще пристигне в
България по покана на Фондация "Сингъл Степ" – партньор и
съорганизатор на ексклузивната прожекция на филма. Специален акцент в
програмата е българското документално кино.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Филмите могат да се видят в Дом на киното,
кино "Одеон", Френски институт, Гьоте-институт, Чешки център, Полски
институт, сцена "Централни хали", The Steps, а последното физическо
събитие и връчването на Наградата на публиката ще се състоят на открито в "Голямото
кино" на ул. "Екзарх Йосиф".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Целия разговор на Силвия Чолева с програматорката на
фестивала Радина Валентинова можете да чуете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530251/za-sedmi-pat-predstoi-sofiya-dokumental</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 12:52:09 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Веселин Чакъров: Най-хубавият комикс е чистият баланс между текст и рисунка</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Художникът Веселин Чакъров
често се изкушава от комикса като изразно средство, а историческите му разкази
в рисунки ни връщат към българското средновековие с най-точни възможни детайли.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Комиксът е отделно
изкуство, въпреки че има допирни точки с киното и илюстрацията. – казва той –
Дълго време комиксът е бил мислен като нещо несериозно, но всъщност като всяко
едно изкуство в него може да има най-различни форми и лица. Може да се свърже с
педагогика, философия и поезия.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Когато започнах с
историческите комикси го направих от чист ентусиазъм и се свързах с хора ,
които са възстановчици на костюми. За момента в България няма издаден
справочник примерно за средновековния костюм.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Голяма част от комиксите,
които създадохме с Мирослав Петров (сценарист), бяха свързани със
Средновековието и Античността. Доста неща преминаха през ръцете ми, това бяха
комикси за сравнително по-малки читатели.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Комиксът може да изпълнява
много функции, зависи с какво ще го натоварим идейно. Има и политически
комикси.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Най-удачният комикс е
чистият баланс между изображение и текст"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;Веселин Чакъров&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; завършва Великотърновския
университет "Св. св. Кирил и Методий" със специалност живопис. Работи
в областта на живописта, илюстрацията и комикса. Има редица участия в
международни проекти, биеналета на графиката и акварела, както и&amp;nbsp;няколко
самостоятелни изложби. Илюстрира литература, свързана с българска история,
поезия, фентъзи и научна фантастика. От 2022 г. е асистент към ДИКПО на ШУ "Константин
Преславски". Живее и работи във Варна.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Целия разговор на Мариана Ганчева с &lt;span&gt;Веселин Чакъров &lt;/span&gt;можете
да чуете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530191/veselin-chakarov-nay-hubaviyat-komiks-e-chistiyat-balans-mezhdu-tekst-i-risunka</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 10:54:46 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Столичани и местна власт са против проект за складиране на летяща пепел</title>
      <description>&lt;p&gt;25 август от Според изследване на Европейския парламент за въздействието
на фините прахови частици върху човешкото здраве и възможностите за по-строги
действия от страна на ЕС, &lt;strong&gt;България е на първо място по смъртност заради замърсяване
на въздуха с фини прахови частици.&lt;/strong&gt; &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Фините прахови частици навлизат лесно в кръвоносната система
и дихателните пътища. Изследването констатира, че 100 % от българското население живее с ниво на замърсяване, което надвишава
препоръките на СЗО. Най-уязвими са децата, бременните, хронично болните и работещите
навън. Докладът отправя административни критики към страната ни.&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;На този фон г&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;раждани, инициативен комитет и местна власт се
обявиха срещу проект за складиране на летяща пепел в бивш бетонов възел в
близост до домове и земеделски земи в северните райони на София, поради
опасения за замърсяване на въздуха и влошаване на здравето на хората.&lt;/strong&gt; &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Инициативният комитет "Екосдружение Връбница" внесе
колективно възражение в РИОСВ – София с искане процедурата за проекта да бъде
прекратена. Какво следва? &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;В "Нашият ден" разговаряме със &lt;strong&gt;Снежинка Цветанова&lt;/strong&gt; от
инициативния комитет "Екосдружение Връбница", &lt;strong&gt;Румен Костадинов&lt;/strong&gt;, кмет на район "Връбница", и&lt;strong&gt; Веселин
Димитров&lt;/strong&gt;, председател на Еко сдружение "Връбница &lt;!--StartFragment--&gt;&lt;span data-olk-copy-source="MessageBody"&gt;-&lt;/span&gt; Надежда".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;em&gt;"Северните райони на София държат първенство по замърсяване
на въздуха с фини прахови частици"&lt;/em&gt;, изтъква Цветанова. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Гражданите са научили за постъпилото инвестиционно намерение
от публикация в социалните мрежи. Изграждането на специализирана площадка би
нанесло недопустимо замърсяване на почвата и въздуха в квартала, единодушни са
инициаторите на колективното възражение.&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;em&gt;"Те просто не ни смятат за хора"&lt;/em&gt;, заявява Цветанова. &lt;/p&gt;&lt;p&gt;Какви стъпки са предприели гражданите и какви са очакванията им чуйте от интервюто на Ани Маринова със Снежинка Цветанова в звуковия файл горе!&amp;nbsp;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530268/stolichani-i-mestna-vlast-sa-protiv-proekt-za-skladirane-na-letyashta-pepel</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 10:39:10 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Надпис от времето на император Траян разкриха в комплекса Акве Калиде</title>
      <description>&lt;p data-path-to-node="0"&gt;В понеделник при консервационни дейности, ръководени от доц. д-р Димчо Момчилов, беше открит надпис от времето на римския император Траян — ценната находка от Акве Калиде, един от най-значимите антични комплекси по българските земи. Проучванията се осъществяват от Регионален исторически музей — Бургас.&lt;/p&gt;&lt;p data-path-to-node="1"&gt;През последните години поредица от важни римски надписи бяха открити в Акве Калиде от I–II век от новата ера. Сред тях е надпис на император Нерон, който дава сведения за изграждането на баните през I век. Открити бяха и няколко оброчни олтара с посвещения от II век, сред които и Нимфеума на легионера Марк Обсеквент. Той е посветен на нимфите — пазителки на минералните извори, вероятно като благодарност за неговото изцеление.&lt;/p&gt;&lt;p data-path-to-node="2"&gt;Новооткритият надпис превръща Акве Калиде във все по-важен източник за проучване на римското наследство по българските земи. Доц. д-р Димчо Момчилов разказва за откритието за програма "Христо Ботев". С него разговаря репортерът Калина Колева.&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530206/nadpis-ot-vremeto-na-imperator-trayan-razkriha-v-kompleksa-akve-kalide</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 10:13:42 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Фолклорният фестивал в Бургас събира 300 българи от цял свят</title>
      <description>&lt;p&gt;От днес до 20 септември Бургас се превръща в място за среща на български певци, танцьори и музиканти от различни краища на Европа. Градът е домакин на второто издание на фестивала "Бургас ни събира" – 300 участници от 20 фолклорни формации, представящи 10 държави и 18 града. &lt;/p&gt;&lt;p&gt;За атмосферата, участниците и посланията на фестивала разказва колегата Мария Мира Христова, която е в Бургас, за да проследи събитието!&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530203/folklorniyat-festival-v-burgas-sabira-300-balgari-ot-tsyal-svyat</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 10:06:45 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Фестивалът на българския игрален филм във Варна започна с "Нина Роза" </title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Във Варна снощи се състоя откриването на "Златна
роза" – фестивал на българския игрален филм.  Юлия Владимирова е в морската столица, за да проследи за програма "Христо Ботев" събитията в следващите няколко дни. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Чуйте как започна 44-то издание на "Златна роза" и какво могат да очакват гостите на фестивала!&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530187/festivalat-na-balgarskiya-igralen-film-vav-varna-zapochna-s-nina-roza</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:48:39 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Природонаучният музей в Пловдив показва вълшебния свят на пеперудите</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;От днес до 20 септември Регионалният природонаучен
музей – Пловдив е домакин на седмия Фестивал на пеперудите под мотото "Вълшебният свят на пеперудите"&lt;/strong&gt;. Специален акцент е живата експозиция в зала "Тропик" – първата постоянна експозиция на живи тропически пеперуди в България.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Очакват ни интересни срещи и преживявания за малки и
големи, а достъпът до фестивалните събития е свободен с билет за експозицията.
Повече разказва Цветелина Петрова, уредник в зала "Тропик" на музея. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530184/prirodonauchniyat-muzey-v-plovdiv-pokazva-valshebniya-svyat-na-peperudite</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:44:48 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Празник на плодородието в Кюстендил </title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Кюстендил празнува плодородието – от днес до 20
септември площад "Велбъжд" е домакин на традиционния Празник на плодородието.
Тази година събитието отбелязва 130 години от първото овощарско изложение в
България, проведено именно в Кюстендил и състояло се през 1896 година.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Ще има изложби на плодове и зеленчуци, концерти,
фолклорни изпълнения, детски инициативи, занаятчийски демонстрации и кулинарни
изкушения.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Сред акцентите са концертите на "Атлас", Николина
Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл, както и Детският карнавал на
плодородието. Повече разказва инж. Огнян Атанасов, кмет на Кюстендил.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530179/praznik-na-plodorodieto-v-kyustendil</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:40:20 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Делювите празници в Златоград продължават до 22 септември </title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;До 22 септември продължават традиционните Делюви
празници в Златоград – събитие, посветено на легендарния Делю войвода, живял в
края на XVII и началото на XVIII век.&lt;/strong&gt; &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Празниците се провеждат ежегодно от 2007 година и
събират на едно място история, фолклор и родопски традиции. Програмата включва
зрелищни исторически възстановки, спортни състезания, фолклорни концерти,
изложби и народни веселби.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;На фокус са и българският бит, културата и традициите
от миналото – истории и обичаи, които ни
свързват с корените ни – това ни разказва управителят на Етнографския комплекс
в града – Александър Митушев.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530176/delyuvite-praznitsi-v-zlatograd-prodalzhavat-do-22-septemvri</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:36:18 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Проф. Калина Стефанова представя новата книга "И още театър от света"</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;На 19 септември, събота, в Драматичния театър в
Пловдив, в рамките на Международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът", и
на 21 септември в Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе ви очаква
вълнуваща среща с проф. Калина Стефанова и нейната нова книга "И още театър от
света".&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Един разговор за театъра, който пътува отвъд граници,
езици и култури, допълнен с прожекции, представящи съвременни световни
театрални феномени.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;От Китай до Южна Африка и Съединените щати, от Канада
до Япония и, разбира се, от стария континент – с особен акцент върху Източна
Европа.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"И още театър от света" предлага близки планове от
света на театъра и от театъра на света – театър, лично преживян, осмислен и
споделен от проф. Калина Стефанова. Повече за книгата – разказва издателят и
преподавател д-р Юлияна Томова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530171/prof-kalina-stefanova-predstavya-novata-kniga-i-oshte-teatar-ot-sveta</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:32:11 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Международният фолклорен фестивал "Море от ритми" започва в Балчик</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;От днес до 21 септември морският град Балчик е домакин
на Международния фолклорен фестивал "Море от ритми" – празник на песента, танца
и българските народни традиции.&lt;/strong&gt; &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;На сцената се срещат любители и самодейци от всички
възрасти, певци и танцьори от музикални училища, школи, ансамбли и състави от
България и чужбина. Специалното във фестивала е, че международните участници се
представят в конкурсната програма единствено с български фолклор – уникална
възможност българската традиция да звучи и да оживява чрез изпълнители от цял
свят. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Повече за събитието разказва творческият директор на "Море от ритми" –
Галина Гавраилова пред редактора Таня Любенова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530167/mezhdunarodniyat-folkloren-festival-more-ot-ritmi-zapochva-v-balchik</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:27:24 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Хилядите центрове за ИИ ще утроят токсичните отпадъците</title>
      <description>&lt;div data-olk-copy-source="MessageBody"&gt;&lt;strong&gt;Изграждането на хиляди центрове за данни за изкуствен интелект ще доведе до утрояването на годишното количество токсични електронни отпадъци в света през следващите 25 години, прогнозира нов доклад,&lt;/strong&gt; съобщава "Гардиън".&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;В момента няма план за справяне с тези отпадъци, посочва докладът на неправителствената екологична организация Basel Action Network (BAN). Тези отпадъци съдържат токсични вещества като олово, живак, кадмий и т.нар. "вечни химикали", както и ценни метали, чието извличане и повторно използване е трудно.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;em&gt;"Само една пета от електронните отпадъци се управляват правилно"&lt;/em&gt;, заяви Джим Пъкет, съосновател на организацията, която работи за предотвратяване на изхвърлянето на токсични отпадъци в по-бедните общности по света.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;em&gt;"Част от тези отпадъци от САЩ се изхвърлят в чужбина. Повечето отиват на сметищата, което е проблем, защото от тях могат да се отделят всякакви опасни вещества, които да попаднат във водата и почвата"&lt;/em&gt;, заявява Винс Байзър, автор на книгата Power Metal, която разглежда глобалните проблеми при извличането на ценни метали от електронни устройства.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Според доклада в САЩ се планира изграждането на 4 871 нови центъра за данни. Необходими са хиляди тонове мед, стомана и бетон, необходими за системите за охлаждане, електроразпределение, мрежова свързаност и съхранение на енергия в центровете за данни. пише в доклада. &amp;nbsp;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Анализирано и е количеството необходимо оборудване според теглото му - включително сървърни шкафове с тегло около 1360 килограма всеки, мрежови комутатори с тегло до 30 килограма и стотици килограми медни кабели. Авторите допускат и че развитието на изкуствения интелект ще доведе до по-бърза подмяна на потребителски компютри и телефони заради по-високите изчислителни изисквания на новите системи.&lt;/div&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530162/hilyadite-tsentrove-za-ii-shte-utroyat-toksichnite-otpadatsite</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:17:54 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>ЕС планува ограничение на социалните мрежи за лица под 16-години</title>
      <description>&lt;div data-olk-copy-source="MessageBody"&gt;&lt;strong&gt;От Европейският съюз обявиха планове за ограничаване на достъпа до социални мрежи за лица под 16-годишна възраст във всички държави членки, съобщи BBC. Целта е да се подобри благосъстоянието на децата и да се повиши безопасността им онлайн.&lt;/strong&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Ще бъде въведен поетапен подход към използването на социалните мрежи от деца, като достъпът до платформите ще бъде забранен за деца под 13 години.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Децата между 13 и 15 години ще могат да използват социалните мрежи само по един час дневно чрез т.нар. "мини акаунти", създадени посредством профила на техен родител или настойник.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Европейската комисия заяви, че компаниите, управляващи социалните мрежи, ще трябва да докажат, че платформите им са проектирани така, че да бъдат безопасни.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че мярката ще "върне родителите на шофьорското място", тоест ще им даде по-голям контрол. Тя допълни, че законодателството, наречено "EU Kids Act", ще предостави на родителите "инструментите, с които да помогнат на децата си да се ориентират в един по-безопасен свят". Съгласно предложението само децата на възраст 15 и повече години ще могат да създават собствени профили в социалните мрежи.&amp;nbsp;&lt;/div&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530160/es-planuva-ogranichenie-na-sotsialnite-mrezhi-za-litsa-pod-16-godini</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:14:18 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>В Сингапур плащат на гражданите да четат книги </title>
      <description>&lt;div data-olk-copy-source="MessageBody"&gt;&lt;strong&gt;В Сингапур плащат на гражданите да четат книги поне по 15 минути на ден, като противодействие на скролването на негативно съдържание онлайн, съобщи "Гардиън".&lt;/strong&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Инициативата стартира този месец. По програмата читателите събират точки, които могат да бъдат обменени срещу малки парични суми. За да получат 1 сингапурски долар, или около 80 американски цента, участниците трябва да отчетат 50 дни четене чрез правителствена онлайн платформа. Всяка сесия с продължителност поне 15 минути носи 20 виртуални монети, а за един долар са необходими 1000 монети. Може да бъде отчитана само по една сесия на ден.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Ръководителят на Националния библиотечен съвет Мелиса Там заяви, че устойчивите навици за четене се изграждат чрез малки и постижими стъпки.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;em&gt;"Живеем в свят на изключително изобилие от съдържание, информация и стимули"&lt;/em&gt;, заяви тя. Правителството обмисля и начини за намаляване на вредното въздействие на социалните мрежи върху младите сингапурци, включително въвеждането на дневен лимит за използването им.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Скорошно проучване установява, че зависимостта от скролването онлайн е сред основните вреди от социалните мрежи за младите хора.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Въпреки опасенията на властите относно навиците за четене, 15-годишните ученици в Сингапур наскоро оглавиха световната класация по четивна грамотност в Програмата за международно оценяване на учениците PISA за 2025 г., като изпревариха Китай и Тайван.&amp;nbsp;&lt;/div&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530152/v-singapur-plashtat-na-grazhdanite-da-chetat-knigi</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:09:53 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Американски учени откриха кратер на Луната, по-голям от Колизеума</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;Учени откриха кратер на Луната, който е по-голям от
римския Колизеум, с диаметър близо 222 метра и дълбочина 43 метра, съобщи "Асошиейтед прес". Образувал се е вледствие на мощен удар, случил се преди две
години. Смята се, че това е най-големият кратер в Слънчевата система сред
всички открити досега.&lt;/strong&gt; &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Лунният разузнавателен орбитален апарат на НАСА
забелязал кратера от близката страна на Луната през май 2024 г., скоро след
като се е образувал от падащ фрагмент от астероид или комета. Ударът е
раздвижил лунната повърхност на повече от 100 километра околовръст, но не е бил
засечен в реално време от телескопи на Земята и в космоса. Прахът и скалистата
почва са били изхвърлени на по-голяма височина от очакваната. Учените са
идентифицирали и студено петно ​​с ширина 7 километра около кратера. Горният
слой почва на Луната се подменя от изхвърления при подобни удари материал на
всеки 80 000 години, по-бързо от смятаното досега.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Откритието ще помогне на
учените за следващата стъпка да предвидят необходимите укрепления на
планираната лунна база на НАСА. Нужно е да се изчислят рисковете от падащите
късове от комети и астероиди, и от изхвърления при образуване на кратери
материал. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530148/amerikanski-ucheni-otkriha-krater-na-lunata-po-golyam-ot-kolizeuma</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 09:06:26 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Скулптури и картини на Цвятко Сиромашки в "Между два века" в Пловдив</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;strong&gt;Изложбата "Между два века" –&amp;nbsp; скулптура и рисунка на Цвятко Сиромашки се открива в Пловдив. Експозицията е подредена в галерия "Готи" и включва 60 творби на автора. Те проследяват творческия му път, като обединяват ранни и по-нови негови работи.&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;Вдъхновение за изложбата "Между два века" Цвятко Сиромашки получава, когато преоткрива рисунките и скиците си отпреди половин век:&lt;em&gt; "И това бе срещата ми след 50 години със себе си. Това беше нещо изключително, поглеждайки тези рисунки с нов поглед, вече през практиката, опита, академиите и изложбите – видях, че те са жизнени, силни, енергични, магнетични. Лекичко ги пипнах тук-там."&lt;/em&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;Докато реди изложбата, художникът разказва за най-ранната си творба в нея.&lt;br&gt;&lt;br&gt;&lt;em&gt;"Най-малката ми работа тук като формат съм я правил на 8 или 10-годишна възраст. Заразих се с изкуството още като малък. Баба Пена гледа, че моделирам, но тя не знае думата скулптор. И баба Пена казва: "Ти си фотографчия от кал"."&lt;/em&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;Историята за първите му стъпки продължава.&lt;br&gt;&lt;em&gt;&lt;br&gt;"На главната улица, там където е банката, имаше изложбена зала. Там виждам едни скулптури, които са бели, ама аз не знам какво е това гипс, връщам се в къщи, говоря специално за тая малката работа, и за да изглежда бяла я намазах с паста за зъби."&lt;/em&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;Споменава и някои от скулптурите, изработени за награди.&lt;br&gt;&lt;em&gt;&lt;br&gt;"Наградата на Люсиен Шевалас – това е създателят на първата зелена система в България 1891 година. Джон Атанасов, ей го там, това е за олипиадата по информатика."&lt;/em&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530144/skulpturi-i-kartini-na-tsvyatko-siromashki-v-mezhdu-dva-veka-v-plovdiv</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 08:59:05 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Давид Йенгибарян с извънреден концерт този петък</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Любимият на българската публика
арменски виртуоз на акордеона &lt;strong&gt;Давид
Йенгибарян&lt;/strong&gt; ще изнесе &lt;strong&gt;&lt;a href="https://www.facebook.com/events/2941745796165649" target="_blank"&gt;извънреден солов концерт в зала "Галерия"&lt;/a&gt;&lt;/strong&gt;&amp;nbsp;&lt;span&gt;в Студентския дом на&lt;/span&gt; пл.
"Народно събрание" 10) на &lt;strong&gt;18
септември 2026&lt;/strong&gt; (този петък!) от 20.00 ч. по покана на &lt;strong&gt;&lt;a href="https://www.facebook.com/alarmafest" target="_blank"&gt;"Аларма ПънкДжаз"&lt;/a&gt;&lt;/strong&gt;.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;&lt;a href="https://soundcloud.com/david-yengibarian" target="_blank"&gt;Давид Йенгибарян&lt;/a&gt;&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;, най-удивителният и самобитен съвременен арменски акордеонист в
света, гостува в България за втори път тази година. По средата на турнето си с &lt;strong&gt;&lt;a href="https://www.facebook.com/profile.php?id=100063498191052" target="_blank"&gt;Acid Folk Five&lt;/a&gt;&lt;/strong&gt;, по чиято покана е есенната му
резиденция у нас, той ще представи и своята специална солова програма,
включваща аранжименти на произведения на Бах за акордеон, джаз, свободна
импровизация, танго нуево, боса нова и арменски и български фолклор.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Публиката в София го познава от
дуета му новосадския композитор и саксофонист Борис Ковач (представен през 2012
– отново по покана на &lt;strong&gt;"Аларма Пънк
Джаз"&lt;/strong&gt;) и от соловото му турне в София, Пловдив и Русе в началото на
тази година, в което импровизира и с някои специални гости – Иво Паунов (сопран
саксофон), Екатерина Ангелова (глас), Изабел Сокол-Оксман (гъдулка), Петър
Йорданов-Бъни (ударни) и Михаил Иванов (контрабас). По своеобразен начин преди
малко повече от десетилетие става част и от съвременната българска литература. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Образът на един от основните герои в
романа "Внезапни улици" (2013) на Иванка Могилска вдъхновен от
личността и музиката на Давид Йенгибарян: &lt;blockquote&gt;&lt;em&gt;Когато
свири, лицето му е музика, и тялото. Прилича на дете, на старец, на чергар, на
корабокрушенец, на вълк, на езеро. Когато свири, прилича едновременно на всички
истории и времена, които са съществували – реално или като измислица.&lt;/em&gt;&lt;/blockquote&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/530082/david-yengibaryan-s-izvanreden-kontsert-tozi-petak</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 17 Sep 2026 21:49:10 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>"Крилете на вестителя" и тишината, в която чуваме себе си</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Как изглежда
тишината, когато се качи на сцената? И как се говори за нежността, за близостта
и за изгубеното усещане за красота, без думите да се превърнат в обяснение?&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Крилете
на вестителя" на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" е
спектакъл по стихове на Борис Христов – сценично пътуване през един поетичен
свят, в който въпросите са повече от готовите отговори. Режисьор е Иванка
Шекерова, а музиката е на Иван Пичуров. На сцената се срещат професионални
актьори и непрофесионални артисти от театрални школи и читалище.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/529620/krilete-na-vestitelya-i-tishinata-v-koyato-chuvame-sebe-si</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 17 Sep 2026 17:39:19 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Списание "Дъга" продължава своята история</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Новият брой на списание "Дъга" –
том 5 представя седем нови комикса от автори от различни поколения.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Усещаме сериозна отговорност към
това да крепим духа, който "Дъга" е имала,&lt;/span&gt;&lt;span&gt;но
също така разбираме, че "Дъга" във всеки един момент е давала
платформа на текущите, активни автори. Гледаме и към традицията на този формат,
но и към настоящето – казва Андрей Андров, част от екипа на списанието –
Опитваме се да помагаме и на бъдещето"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Янтар Атанасов е най-младият автор в
новото списание "Дъга", който има фамилна история свързана с него.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Аз се казвам Янтар, заради първото
списание "Дъга", в което е имало такъв герой. Баща ми е участвал във
второто поколение на "Дъга" със своя герой Гентацо."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/529988/spisanie-daga-prodalzhava-svoyata-istoriya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 17 Sep 2026 17:26:30 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Ванцети Василев представя книгата си "Всичко е джаз"</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;Утре, 18 септември, от 18 часа в Дом на писателя,
Бургас&lt;/strong&gt; ще се състои среща с &lt;strong&gt;писателя Ванцети Василев за новия му роман "Всичко
е джаз"&lt;/strong&gt;. Книгата ще бъде представена от проф. Калина Лукова, а входът е
свободен.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Ванцети Василев е син на Димитър Стоянов (1910-1972) –
деец на анархистката федерация в България, преминал през затвори и концлагери
преди и след 9 септември 1944. Лагерите "Богданов дол", "Куциян",
"Мини Николаево" и "Белене" и лагеристите, с които баща му
дели съдбата си там, стават извор на истории и сюжети за творчеството на
бъдещия писател. Завършва ВХТИ-София и защитава дисертация в катедра "Минералогия
и петрография”. През 1988 г. емигрира в Италия. От края на следващата година
живее и работи в Ню Йорк. Ванцети Василев е издал на книгите "Семената на
страха", "Влаковете на Рим", "Разкази от Нюйоркската
библиотека", "Да опаковаш вятъра. По стъпките на Жан-Клод и Кристо".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;През 2017 г. участва в европейския проект "Кураж”
с колекция от снимки, документи, копия от досието си в Държавна сигурност и
предмети от семейния архив. Чете свои есета в Кралския поетичен клуб на Yale in
Manhattan през 2018 и 2019 г. Участва в литературните фестивали в Бингамтън,
щат Ню Йорк и Суонси, Великобритания. Член е на редакционната колегия на
нюйоркското издателство на Крос Кълчъръл Комюникейшън.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/529941/vantseti-vasilev-predstavya-knigata-si-vsichko-e-dzhaz</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 17 Sep 2026 16:27:35 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Васил Славов и Атанас Славов с обща премиера</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Двойна премиера имаха неслучайно
две книги на баща и син. На Атанас Славов "Порнографска поема 1968" и
"Софийски разкази" на Васил Славов. Водещ на събитието беше поетът
Румен Леонидов, издател на двете книги. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В предговора "Резиденцията
на паметта" към книгата на Васил Славов д-р Любомир Канов пише: "Градът,
където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на
строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността,
диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е
резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда
душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже
за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото
време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много,
но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за
читателите, които искат да узнаят за онези, които са живяли тогавашното време,
да чуят онзи звук на строшеност, но и на сърдечна болка и любов към света, в
които бяхме захвърлени по Божия милост – за оставането и напускането. Прочетете
тази книга, тя е важна."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;За баща му Атанас Славов във в. "Култура"
четем: "Атанас Славов беше "изследван" повече от службите,
отколкото от литературоведите. На пленум през 1963 г. Тодор Живков основава
критиката си върху "упадъчните" западни влияния в съвременната
българска поезия и чрез примери от сложената вече под печат книга на Славов "Стихотворения
1962". След 32 отрицателни рецензии в софийската и провинциалната
периодика, стихосбирката, позната само от публикувани в "Литературни
новини” извадки, не вижда бял свят. Обруганите текстове са публикувани едва
през 1980 г. в Мюнхен под заглавие "Стихотворения 1962 – Порнографска
поема 1968". Митологията около Атанас Славов включва и присъда за
невъзвращенство – за свободата да разсъждава неподражаемо на глас по "Свободна
Европа", BBC и "Гласът на Америка", да списва в "Крисчън
сайънс монитор" и "Вашингтон пост", да почита в книги любимия си
Петър Дънов."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Повече чуйте в репортажа от
събитието с участието на Васил Славов и Румен Леонидов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/529914/vasil-slavov-i-atanas-slavov-s-obshta-premiera</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 17 Sep 2026 16:04:16 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Честване на 80-годишнината на Дьорд Сонди</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;С участието на български поети, писатели, издатели и
приятели на Дьорд Сонди, както и на самия него беше тържествено отбелязана
80-годишнината на поета, преводача, преподавателя, учения, дипломата в Унгарския
институт "Лист" в София. Бяха прочетени поздравителни адреси от НБУ,
Великотърновския университет и Сдружение на българските писатели. Специален
поздрав беше изпратил в стих поетът Иван Цанев, а музикантите Ангел Ангелов -
Джендема, Петър Чухов и Иван Христов също поздравиха рожденика.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Дьорд Сонди е дългогодишен директор на Унгарския
културен институт и съветник при Посолството на Република Унгария в София – от
ноември 1999 г. до септември 2004 г. Между септември 2004 и октомври 2009 г. е
гост-доцент в СУ "Св. Климент Охридски", Унгарска филология. Носител е
на държавната литературна награда "Атила Йожеф" в Унгария – за
постижения като поет, преводач и деятел в културно-просветната област (2015).
Удостоен е с титлата "Почетен доктор на Нов български университет" през
2021 г.&amp;nbsp;На 14 май на официална церемония по време на Дните на поезията в
Димитровград д-р Дьорд Сонди получи Международната литературна награда "Пеньо
Пенев".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/529902/chestvane-na-80-godishninata-na-dyord-sondi</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 17 Sep 2026 15:44:59 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>DOCK 2026 започва днес в Бургас</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;От днес до 22 септември в Бургас се
открива деветото издание на DOCK – международният фестивал на документално
историческо кино. В конкурсната програма са документалните истории за Ромен
Гари, Караваджо, Володимир Зеленски, Адолф Хитлер, Адолф Айхман, Сталин,
Кадафи, Саркози и други известни исторически личности от XX и XXI век. Международното
жури е с председател Боя Харизанова и в състав д-р Даниел Каин, Калоян Божилов,
Константин Вълков и Олга Лозанова. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/529885/dock-2026-zapochva-dnes-v-burgas</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 17 Sep 2026 15:05:56 GMT</pubDate>
    </item>
  </channel>
</rss>