<rss version="2.0">
  <channel>
    <item>
      <title>"Не сме за продан": Американците гласуваха срещу центровете за данни</title>
      <description>&lt;div data-olk-copy-source="MessageBody"&gt;&lt;strong&gt;Жители на десетки американски градове подкрепиха на изборите във вторник ограничения или забрани за изграждане на центрове за данни, изразявайки нарастващо недоволство от бума на изкуствения интелект и последиците му за местните общности, съобщава "Франс прес".&lt;/strong&gt;&lt;/div&gt;&lt;p&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;В Пикуа, щата Охайо, две трети от гласувалите подкрепиха забрана за големи центрове за данни, която поставя под въпрос проект на "Мета" за над 1 млрд. долара. Подобни мерки бяха одобрени и в други населени места, включително Отава, щата Канзас, и Джейнсвил, Уисконсин.&lt;/div&gt;&lt;p&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;Основните притеснения на жителите са свързани с натиска върху природните ресурси и инфраструктурата, въздействието върху качеството на живот и ограничените работни места, които тези обекти създават след изграждането си. Според консултантската компания Redbud Consulting над три дузини местни инициативи за затягане на правилата вече са получили подкрепа.&lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553857/ne-sme-za-prodan-amerikantsite-glasuvaha-sreshtu-tsentrovete-za-danni</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 12:20:01 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Кипър увеличава с 5% средствата за образование</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Кипър увеличава с 5% средствата за
образование през 2027 г. и те достигат почти 1,7 млрд. евро, бе обявено при
обсъждането на поектобюджета на образователното министерство в парламента.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Предложеният
от правителството бюджет подкрепя план за реформи в образователния сектор с
ясни приоритети и целенасочени инвест&lt;/span&gt;&lt;span&gt;и&lt;/span&gt;&lt;span&gt;ции,
заяви&lt;/span&gt;&lt;span&gt; ресорният&lt;/span&gt;&lt;span&gt; министър&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Атина
Михаелиду.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Един от
основните акценти в &lt;/span&gt;&lt;span&gt;него &lt;/span&gt;&lt;span&gt;е подобряването на училищната
инфраструктура. За тази цел са планирани 53 млн. евро, или с 10 млн. евро
повече в сравнение с тази година. С тях ще бъдат изпъл&lt;/span&gt;&lt;span&gt;н&lt;/span&gt;&lt;span&gt;ени
23 мащабни проекта за модернизиране на училищна&lt;/span&gt;&lt;span&gt;та&lt;/span&gt;&lt;span&gt; база и
изграждането на нова. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Въпреки
увеличението на средствата, състоянието на училища&lt;/span&gt;&lt;span&gt;та&lt;/span&gt;&lt;span&gt;
предизвика безпокойство и критики от депутатите&lt;/span&gt;&lt;span&gt;. &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Те
заявиха, че училищата остават пренаселени, а разполагането на сглобяеми класни
стаи е &lt;em&gt;"огромен проблем в европейски Кипър през 2026 г."&lt;/em&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Догодина министерството ще &lt;/span&gt;&lt;span&gt;финансира заплащането на социални
работници, които ще бъдат разположени в училища с&lt;em&gt; "високи нива на престъпност"&lt;/em&gt;,
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"в подкрепа на &lt;/em&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;учениците и семействата"&lt;/em&gt;, &lt;/span&gt;&lt;span&gt;каза&lt;/span&gt;&lt;span&gt;
още министър&lt;/span&gt;&lt;span&gt;ът.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Почти 90% от бюджета е предвиден за &lt;/span&gt;&lt;span&gt;учителски
заплати.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553834/kipar-uvelichava-s-5percent-sredstvata-za-obrazovanie</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 11:53:30 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Мая Манолова: Ще бъда безкомпромисна при надуване на сметките за ток</title>
      <description>&lt;p data-pm-slice="1 1 []"&gt;&lt;span&gt;Увеличението на цената на природния газ с 32,52%, цените на парното, електроенергията, основните хранителни продукти и лекарствата бяха сред темите на разговора с &lt;/span&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Мая Манолова, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП)&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;, в ефира на "Нашият ден".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Слава Богу, в България все още цените на електрическата енергия за битовите потребители са регулирани. Българските домакинства не са на свободния пазар", заяви Манолова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Това обаче не значи, че българските потребители са изцяло защитени. Да, разбира се, има подкрепа за енергийно бедните български домакинства, която получават някъде около 450 000 семейства в България", допълни тя.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;За сметките за електроенергия&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; Манолова предупреди:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Ще бъда безкомпромисна като защитник на потребителите при всеки опит на ЕРП-тата да надуят потреблението във фактурите и оттам крайните битови сметки през зимните месеци."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;По отношение на проблемите с "Топлофикация София" тя заяви:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Ние сме заляти от жалби, предполагам, че и другите институции са заляти от жалби за това, че хората с месеци вече – до 3 месеца – нямат топла вода."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Когато това не се случва, в общите условия са предвидени обезщетения, неустойки за потребителите. И тези неустойки са в размер на цената на неподадената топлоенергия за съответния период", уточни Манолова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;За предстоящите действия на КЗП&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; тя допълни:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Тези неустойки трябва да бъдат отразени във фактурите за месец ноември. Фактурите се получават някъде в средата на месец декември. Така че ако това не се случи, КЗП ще заведем колективен иск, с който да накараме Топлофикация да си плати дължимите суми на гражданите на столицата."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;За цените на хранителните продукти&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; Манолова заяви:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Крайната цел на моята акция в защита на потребителите по отношение на търговските вериги е те да бъдат заставени да прилагат в България същите надценки, каквито прилагат в Германия."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"В България същите тези вериги продават същите тези продукти през... млечни продукти – с надценки до 125-140%, зеленчуците се продават с надценки до 300%", посочи тя.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Което означава, че цените на тези основни продукти ще паднат сериозно, когато надценките бъдат прибрани до средноевропейските нива", допълни Манолова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;По отношение на цените на лекарствата&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; председателят на КЗП заяви:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Абсолютно неприемливо е българските потребители да купуват едни и същи лекарства на много по-високи цени."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Обмисляме и законодателни промени, и промени в някои други нормативни документи. Ще го направим заедно с отговорните институции, министерства", уточни тя.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Всъщност това са и двете мои цели, които съм извадила пред скоби, поемайки позицията председател на КЗП. Затова го направих,&amp;nbsp;тези каузи да бъдат доведени до успешен завършек", заключи Мая Манолова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Чуйте&amp;nbsp;разговора на Нина Цанева с Мая Манолова в "Нашият ден". &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553811/maya-manolova-shte-bada-bezkompromisna-pri-naduvane-na-smetkite-za-tok</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 10:54:40 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Паразитни думи и/или прагматични маркери в речта на съвременните студенти</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Едва ли
някой ще оспори твърдението, че младите днес не говорят като младите преди 10,
20, а какво остава и за повече години. Първо забелязваме английските думи и
изрази, после установяваме, че трудно разбираме много съкратения и сбит изказ,
някои странни интонации, нови обръщения и т.н. Някъде между всичко това все пак
чуваме и до болка познатите паразитни думички, от които ние самите трудно се
отказваме. Дали обаче има и нещо ново тъкмо в тази част от речта на децата ни –
така наречените "паразитни думи", или, както езиковедите напоследък
предпочитат да определят някои от тях "прагматични маркери". Това е
изследвала в собствено проучване д-р Красимира Василева, гл.ас. във Великотърновския
университет. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Изследвайки
записите, направени с участието на 100 студенти по време на практически
занимания, тя установява честотата, с която те прибягват до тези наглед ненужни
и дразнещи ухото думи, мястото им в изказванията и евентуалните функции в речта
на говорещите.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Челни
позиции по честота на употребата заема "ами" – 427 употреби, следвано
от "значи" – 352 употреби, "нали" – 293, "в/смисъл"
– 275, "реално" – 191 и "по принцип/принципно" – 110
употреби.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Кога и
защо младите вмъкват в речта си тези думи, има ли поколенческа разлика в
предпочитанията към някои от тях – чуйте в разговора с д-р Красимира Василева.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553769/parazitni-dumi-iili-pragmatichni-markeri-v-rechta-na-savremennite-studenti</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 10:44:52 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Маестро Росен Миланов гостува на "Артефир"</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Симфоничният
оркестър на Българското национално радио ще изнесе концерт под диригентството
на Росен Миланов на 6 ноември 2026 г. от 19.00 ч. в зала "България".Репертоарът
включва три произведения от първата половина на XX век – "Четири скици за
голям оркестър" от Димитър Ненов, вокалния цикъл "Шехеразада" от
Морис Равел и Симфония № 5 в си бемол мажор, оп. 100 от Сергей Прокофиев.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Солистка
ще бъде мецосопраното Виолета Радомирска. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553755/maestro-rosen-milanov-gostuva-na-artefir</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 10:20:30 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Красимира Султанова и Анжела Тошева с камерен концерт в Плевен</title>
      <description>&lt;p&gt;Тази вечер в Плевен ще се състои &lt;span&gt;камерен концерт от програмата на сезон 2026/2027 на Плевенската филхармония&lt;/span&gt;. Събитието е посветено на творчеството на &lt;span&gt;Бела Барток&lt;/span&gt; - един от най-значимите композитори на XX век. Под надслов &lt;span&gt;"В името на природата, науката и изкуството"&lt;/span&gt; публиката ще има възможност да чуе сонати за цигулка и пиано от композитора.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Солисти са &lt;span&gt;Красимира Султанова - цигулка, и Анжела Тошева - пиано&lt;/span&gt;. Колегата Валери Леков ни среща с изпълнителките.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Чуйте разговора на&amp;nbsp;Валери Леков с Красимира Султанова и Анжела Тошева в "Нашият ден".&amp;nbsp;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553744/krasimira-sultanova-i-anzhela-tosheva-s-kameren-kontsert-v-pleven</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 10:01:31 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Google ще деактивира своите инструменти с ИИ за учениците</title>
      <description>&lt;div data-olk-copy-source="MessageBody"&gt;&lt;strong&gt;Google обяви, че по подразбиране ще деактивира своите инструменти за изкуствен интелект за учениците, предаде "Франс прес". Решението идва, след като компанията беше подложена на критики за налагането на функции с изкуствен интелект на учениците, докато училищата в САЩ все още обсъждат как тази технология трябва да се използва в класните стаи.&lt;/strong&gt; &lt;/div&gt;&lt;div&gt;&lt;br&gt;&lt;/div&gt;&lt;div&gt;Гигантът в областта на търсачките доминира в технологичния сектор в американските училища. Неговите образователни приложения, включително Gmail, Docs и платформата Classroom, се използват в класните стаи в цялата страна, а лаптопите Chromebook са устройствата, които училищата в САЩ най-често предоставят на учениците. Съгласно промените, които Google обяви във вторник в публикация в блога си, Gemini, Gemini Notebook, Gemini in Classroom и Search ще бъдат деактивирани за ученическите акаунти, докато училищните администратори не ги активират. Google съобщи за АФП, че новите настройки ще бъдат въведени в световен мащаб, като се започне от Съединените щати, но все още не е определена конкретна дата. Промените означават също, че училищата няма да могат да предоставят на учениците Google Search без функциите за изкуствен интелект. &lt;/div&gt;&lt;p&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;Крис Филипс, вицепрезидент на Google по въпросите на образованието, заяви пред "Ню Йорк Таймс", че &lt;em&gt;"търсенето и изкуственият интелект са дълбоко интегрирани"&lt;/em&gt;. Ако дадено училище забрани изкуствения интелект, учениците &lt;em&gt;"няма да имат достъп до търсенето и ще виждат съобщение от училището си, което посочва, че то не е налично"&lt;/em&gt;, уточни той.&lt;/div&gt;&lt;p&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани обвини Google в X, че &lt;em&gt;"се опитва да използва монополната си власт, за да наложи изкуствения интелект в училищата"&lt;/em&gt;, като подчерта, че никоя корпорация не бива да има правото да диктува как да се обучават децата.&lt;/div&gt;&lt;p&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;Повече от 150 милиона ученици по целия свят използват Google Classroom, според писмо, което сенаторите Ричард Блументал и Джош Хоули изпратиха до компанията миналия месец, в което питаха защо функциите за изкуствен интелект са били настроени по подразбиране на училищните устройства. През август Google отвори чатбота си Gemini в платформата Classroom за ученици от всички възрасти.&lt;/div&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553732/google-shte-deaktivira-svoite-instrumenti-s-ii-za-uchenitsite</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 09:56:44 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Симфониета Враца с концерт под диригентството на Малкълм Юен</title>
      <description>&lt;p&gt;Днес в &lt;span&gt;Градска концертна зала във Враца&lt;/span&gt; можете да се насладите на концерт с участието на &lt;span&gt;Симфониета Враца&lt;/span&gt; и солистите Анне Нагл (цигулка) и Биляна Цинликова (пиано). Концертът е част от циклите &lt;span&gt;"Майстори на 4 струни"&lt;/span&gt; и &lt;span&gt;"Виртуози на клавишите"&lt;/span&gt; и носи заглавието "Брамс, в ре - различните концерти". Диригент е Малкълм Юен.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Повече за предстоящото събитие ще научим от интервюто на Мартина Кръстева с &lt;span&gt;Биляна Цинликова&lt;/span&gt;, която за втори път гостува в България от Виена:&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Чуйте разговора на&amp;nbsp;Мартина Кръстева с Биляна Цинликова за "Нашият ден".&amp;nbsp;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553728/simfonieta-vratsa-s-kontsert-pod-dirigentstvoto-na-malkalm-yuen</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 09:46:55 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Танцът и социалните мрежи се срещат на фестивала "Moving Body"</title>
      <description>&lt;p&gt;Тази вечер в &lt;span&gt;Градската художествена галерия във Варна&lt;/span&gt;, в рамките на единадесетото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс &lt;span&gt;"Moving Body"&lt;/span&gt;, Марион Дърова и актрисата Мартина Апостолова представят за първи път пред варненската публика пърформанса &lt;span&gt;"Взето от интернет или кратко ръководство за употребата на танца"&lt;/span&gt;.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Спектакълът е за влиянието на социалните мрежи и стремежа към постоянна видимост, а утре, на 7 ноември, следва &lt;span&gt;"Никога повече понеделник"&lt;/span&gt; - сценичен разговор за апокалипсиса, страха от края и желанието за ново начало.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;За идеите зад двата спектакъла и за оставащите сценични изяви в тазгодишния фестивал &lt;span&gt;Анелия Димитрова разговаря с артистичния директор Искра Проданова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Чуйте разговора на&amp;nbsp;Анелия Димитрова с Искра Проданова в "Нашият ден". &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553715/tantsat-i-sotsialnite-mrezhi-se-sreshtat-na-festivala-moving-body</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 09:33:30 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>В Деня на металурга: Как се развива металната индустрия у нас</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;В Деня на металурга разговаряме за бъдещето на металургичната
индустрия в България – сектор с хилядолетни традиции в нашите земи, който
осигурява заетост и препитание за много хора. Събеседник по темата е председателят
на Българската асоциация на металургичната индустрия инж. Никола Рангелов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"В момента българската металургична индустрия е в много добро
състояние по отношение на технологии, екостандарти, заплати и социална дейност.
За съжаление, обаче самата Европа изостава",&lt;/em&gt; заявява инж. Рангелов. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Сравнението между състоянието на европейската металургична
индустрия през 2005 и 2025 г. показва, че докато в света производството на
всички метали се увеличава, в Европа се наблюдава спад. Например от 17%
присъствие в световното производство на стомана днес Европа произвежда едва 7%.
&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В сектора у нас всичко е чисто и прозрачно, заплащането е
високо и условията на труд са добри, изтъква инж. Рангелов, но отчита, че в
България има недостиг на кадри. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"ЕС е набелязал целите, които трябва да се постигнат от
страна на металургичната индустрия и на следващите индустрии. Проблемът у нас е,
че няма заводи, които да поемат суровините, които произвеждаме", &lt;/em&gt;подчертава
инж. Рангелов. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Довечера по повод Деня на металурга ще бъдат връчени
наградите за постижения в индустрията, които тази година се провеждат под
патронажа на министър-председателя Румен Радев. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Чуйте целия разговор на Нина Цанева с инж. Никола Рангелов в звуковия
файл!&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553720/v-denya-na-metalurga-kak-se-razviva-metalnata-industriya-u-nas</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 09:21:38 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Ловеч посреща писателката и журналист Жени Костадинова</title>
      <description>&lt;p&gt;В Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев" в Ловеч от 17:30 часа
днес ще се състои среща с писателката и журналист Жени Костадинова,
организирана от Клуба на дейците на културата.&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Тя ще представи детските книги "Пита", "Вангелия" и
"Приказната градина" в рамките на поредицата от творчески срещи през
ноември.&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Слушайте!&amp;nbsp;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553707/lovech-posreshta-pisatelkata-i-zhurnalist-zheni-kostadinova</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 09:12:58 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Петък, 6 ноември</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Избрано
от програмата&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 0.15 до 0.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Радиоколекция&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;"Коприна" от Алесандро Барико – &lt;/span&gt;&lt;span&gt;9&lt;/span&gt;&lt;span&gt; част&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 0.30 до 2.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Среднощен радиоекспрес&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Кирил Чобанов &lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 2.00 до 3.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музиката, която обичам&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;БНР
топ 20 &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Класация
за български песни&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 3.00 до 5.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Еврокласик ноктюрно&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Записи от международния
музикален радиообмен&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 5.00 до 5.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика на народите&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Традиционна музика и уърлд от Уелс. &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 5.30 до 6.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Българска народна музика&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Концерт&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 6.07 до 6.50 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика за събуждане&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Концерт&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 6.50 до 7.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Ранобудно петленце&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Ловджийски сънища",
казахска приказка.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 7.20 до 8.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Детското.БНР&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Татунчо и Татунка"&lt;/span&gt;&lt;span&gt; от Николай Фол&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 8.06 до 10.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Нашият ден&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Теодора Церовска&lt;br&gt;
&lt;span&gt;• Културен компас: анонс на предстоящи културни събития&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• Надпреварата: &lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;събития, свързани с градовете, които кандидатстват
за Европейска столица на културата.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;•
Темата на деня: &lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Разговор
с директора на Plovdiv Jazz Fest Мирослава Къцарова за неговото 12-то издание.&lt;br&gt;
• Разговорът: Текстилният творец Дима Каприева за IV българско триенале на мини
текстила.&lt;br&gt;
• Мигранти с таланти&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 10.05 до 11.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Законът и Темида&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Водещ: Анелия Торошанова&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Параграф
семейство: Детето като посредник между разделените родители. Разговор с адвокат
Йорданка Бекирска – експерт по семейно и международно право. &lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Съвети на юриста: Христиан Митев – арбитър в
Арбитражния съд при Българската стопанска камара, отговаря в ефир на
слушателски въпроси.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;от
11.00 до 12.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика до обед – По делтата&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Албена Велева&lt;br&gt;
Блус албуми: Д. К. Харел – Talkin' Heavy.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 12.20 до 14.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Артефир&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Водещ: Белослава Димитрова&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;Девето издание на фестивала
за дизайн "Мелба" – разговор с организаторите Андриана Андреева и
Бояна Гюрова от студио "Комплект".&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;Новият брой на литературното
списание "Страница" – интервю с един от съставителите на броя Младен
Влашки.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;Форумът за съвременно
изкуство и култура WIDE ART с ново издание в Топлоцентрала – гости в студиото
двама от лекторите на събитието: Теодора Константинова и Радослав Механджийски.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;Репортаж от премиерата на
втората стихосбирка на български език от Силвия Плат "Ариел" в камерната
зала на Младежкия театър "Николай Бинев". &lt;br&gt;
&lt;/span&gt;• &lt;span&gt;Детската книга "Мария
Кюри в страната на науката" – представя редакторът на изданието Мария
Чунчева. &lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;strong&gt;В 14.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
от 14.08 до 15.00 часа&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Класика
кон спирито&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Водещ: Илия Михайлов&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
• Изпълнения на италианския ансамбъл за старинна музика "Ла фонте музика",
които гостуват на фестивала "Изкуството на барока". &lt;br&gt;
• Луиджи Бокерини и първите две части от неговата симфония в до минор в
изпълнение на канадския бароков оркестър "Тафелмузик", под
ръководството на Джийн Ламон. &lt;br&gt;
• Ария на Луиза из едноименната опера на Шарпантие в интерпретацията на
сопраното Катлийн Батъл, хора и оркестъра на Парижката опера "Бастий",
под диригентството на Мюнг-Вун Чунг. &lt;br&gt;
• Финалът на сюитата "Златното петле" на Римски-Корсаков.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 15.10 до 17.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Мрежата &lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Николета Атанасова&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;В 17.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
от 17.08 до 18.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;"Ефир приключение": И рибар съм, и ловец съм&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Водещи:
Асен Масларски, Росен Мирчев&lt;br&gt;
Ловни и риболовни истории от сборника с разкази на Михаил Михайлов "В
обятията на дивото", разказани от автора.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;от
18.30 до &lt;span&gt;19.00 &lt;/span&gt;часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;БНР представя&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Цвети Бахариева&lt;br&gt;
Избрани фрагменти от документалния запис на концерт на двама изявени
инструменталисти, композитори и дългогодишни приятели – пианиста Бил Лорънс и
басиста и изпълнител на уд Майкъл Лийг. Събитието се е състояло на &lt;span&gt;&lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;16 октомври 2025 година в шведския град &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Малмьо. Записът
е предоставен от &lt;/span&gt;&lt;span&gt;EBU.&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от &lt;span&gt;19.00 &lt;/span&gt;до 21.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музикалните вечери&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Мария Вълчанова&lt;br&gt;
Директно излъчване от зала "България" – Концерт на Симфоничния
оркестър на БНР с диригент Росен Миланов.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 21.30 до 23.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Аларма&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Цветан Цветанов&lt;br&gt;
• Детето-чудо на новия германски джаз Винсент Майснер с първо турне в България
на 10, 11, 12 и 13 ноември. Предаването включва интервю с младия пианист, както
и различни записи от трите албума на триото му, издадени от лейбъла ACT (с
чието име свързваме музиката на Есбьорн Свенсон, Йоахом Кюн, Нилс Ландгрен,
Паоло Фрезу, Юн Сун На, Улф Вакениус…)&lt;br&gt;
• Зелени минути&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 23.00 до 24.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика преди полунощ – Джазисимо&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Весела Морова&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Вечер за
концерт от Еврорадио. В началото на 2026 г. залата на Кьолнската филхармония е
изпълнена от кубински ритми и въодушевление в рядък момент, в който публиката
може да чуе един от най-добрите биг бендове в света – WDR Big Band – да
изпълнява латиноамериканска музика с аранжиментите на диригента Винс Мендоса.
Специален гост е колоритната кубинска вокалистка Лукресия, както и
гост-ритмична секция от майстори на афро-карибските музикални традиции.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553714/petak-6-noemvri</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 08:41:54 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Архивите на 75 години</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Държавна агенция &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Архиви&lt;/span&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;span&gt; отпразнува 75 години от създаването си – важна годишнина на важен културен институт. Защото един народ без памет няма бъдеще и тъкмо архивите са, които осигуряват запазването на тази негова памет. Затова в &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Премълчаната история&lt;/span&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;span&gt; отбелязваме събитието с разговор, посветен на архивите и на любопитни събития от тяхната 75-годишна история. Гости са &lt;span&gt;доц. д-р Михаил Груев – председател на &lt;span&gt;Държавна агенция &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Архиви&lt;/span&gt;&lt;span&gt;"&lt;/span&gt;,&lt;/span&gt; и Пламка Бошнякова,&amp;nbsp;&lt;span&gt;директор на дирекция "Публичност на архивите"&lt;/span&gt;.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553713/arhivite-na-75-godini</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Thu, 05 Nov 2026 08:33:22 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Ecomondo – водещо събитие за кръгова икономика се провежда в Римини, Италия </title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;От 3 до 6 ноември Римини е
глобалната сцена за зелената, синята и кръговата икономика с изложението &lt;a href="https://www.ecomondo.com/en" target="_blank"&gt;Ecomondo&lt;/a&gt;.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;29-ото издание на изложението се превърна в световна
платформа за изграждане на нови партньорства, проучване на възможности и
определяне на бъдещето.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;С над 100 000 посетители Ecomondo свързва
компании, индустриални гиганти, иноватори и изследователи, за да създават
партньорства и работещи решения.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;От работни групи до дискусионни панели с
участието на лидери в областта на кръговата икономика – всеки участник има
възможност да се вдъхнови, да научи нещо ново и да допринесе за трансформацията
на Земята.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Както всяка година, събитието се развива и разширява изложбената си
програма. Тази година Ecomondo е организирано в шест тематични зони, обхващащи
всичко – от оползотворяването на отпадъците до регенерацията на почвите и
възстановяването на агролесовъдните и хранителните екосистеми, от енергията от
биомаса до използването на отпадъците като вторични суровини.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Изложението обхваща и целия интегриран воден цикъл и мониторинг на околната
среда, опазването на моретата и водните екосистеми, както и космоса, сателитния
мониторинг, прецизното земеделие и интелигентните градове.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Всички тези области се допълват от специални зали за оборудване и
компоненти за обработка, повдигане, събиране и транспорт на отпадъци.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;За първи път изложението има цяла
зала, посветена на текстила, а самото изложение е преустроило специални места
за събирането на отпадъци, генерирани в изложбените дни.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;Очаквайте още подробности от Ася Чанева и изложението &lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;Ecomondo&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt; в предаването "Следобед за
любопитните" в четвъртък – 5 октомври от 15.10 часа.&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553493/ecomondo-vodeshto-sabitie-za-kragova-ikonomika-se-provezhda-v-rimini-italiya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 18:35:42 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Пласидо Доминго ще пее за първи път на Античния театър в Пловдив</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Оперната легенда &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Пласидо Доминго&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; ще бъде специален гост на фестивала "Тракийски награди за класическа музика", който ще започне на &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;22 юни догодина в Античния театър в Пловдив&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, където тенорът ще пее за първи път. По време на официалната церемония той ще бъде удостоен с &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Голямата награда за цялостен принос към класическите изкуства&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;През 2027 година Пласидо Доминго ще отбележи &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;70 години на сцената без прекъсване&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; - постижение, което остава в историята на световното музикално изкуство. Организатор на културната инициатива е българското сопрано &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Соня Йончева&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;. Доминго и Йончева поддържат дългогодишно професионално партньорство и приятелство. Маестрото вече е гостувал два пъти на нейните концерти "Гала в София" през 2021 и 2025 г.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"От много години Пласидо е като част от моето семейство и за мен ще бъде чест и удоволствие да го посрещнем на сцената на Античния театър в най-стария жив град в Европа", сподели оперната певица.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Репертоарът на Пласидо Доминго включва &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;над 150 главни роли в оперни постановки&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;. Записал е над 100 албума, заснел е повече от 50 видеопродукции и е носител на &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;12 награди "Грами"&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;. Освен певец, той е и диригент. Бил е генерален директор на Операта в Лос Анджелис и Националната опера във Вашингтон. А основаният от него оперен конкурс "Опералия" вече над 30 години дава път на млади оперни таланти от цял свят.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553529/plasido-domingo-shte-pee-za-parvi-pat-na-antichniya-teatar-v-plovdiv</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 17:31:29 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>От суровия метал до скулптурата: Яне Гаджев представя "Ferrum"</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Самостоятелната изложба &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;"Ferrum" на скулптора Яне Гаджев&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; ще бъде открита в 18 часа в галерия "Мисията" към Държавния културен институт при министъра на външните работи. Експозицията представя &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;скулптурни композиции, изпълнени изцяло от желязо&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, в които авторът изследва пластичните характеристики на материала и възможностите му да изгражда форми.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Проектът се реализира след отличието, което Яне Гаджев получава от Държавния културен институт за неговото участие в Националната обща изложба "Скулптура" през 2025 година. В творбите са заложени търсения, свързани с взаимодействието между обем, плътност и празно пространство, както и с различните визуални въздействия на метала.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Изборът на желязото е свързан и с професионалния път на скулптора, който изучава материала още в училище, продължава образованието си в Художествената академия, а днес &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;преподава специалност "Метал" в Националната гимназия за приложни изкуства "Свети Лука"&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;. В предишните си произведения Гаджев е съчетавал желязото с керамика и стъкло, докато в настоящата експозиция поставя акцент върху самостоятелното му художествено присъствие. За причините зад това решение разказва самият автор.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553500/ot-suroviya-metal-do-skulpturata-yane-gadzhev-predstavya-ferrum</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 17:07:38 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Как господин Мокинпот се спаси от нещастието или съдбата на "малкия човек"</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Пиесата на Петер Вайс е остра
социална сатира, която с хумор, гротеска и абсурд представя въпросите за
свободата, справедливоста и човешкото достойнство.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Мокинпот е обикновен човек, чийто
подреден живот внезапно се срива. Той попада без вина в затвора, губи дома си,
работата и жена си и започва да търси справедливост воден от "случайно
срещнат човек" на име Вурст и заедно се изправят пред институции,
властимащи, лекари и дори самия Бог. Но вместо отговори, навсякъде среща
безразличие, бюрокрация и абсурд, превръщайки личната си трагедия в универсална
история за съд бата на "малкия човек. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;На 5 ноември от 19.30 на камерна сцена "Сълза и смях"
в премиерния спектакъл "Как господин Мокинпот се спаси от нещастието"&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt; ще излязат актьорите от театрално студио "Теди":
Владимир Стойчев, Виктор Тончев,, Божана Янкулова, Марина Христова, Мария Лунин,
Преслава Попова, Екатерина Йорданова, Асен Ставрев. Хореографията е на&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;Юлиана Томова- Милева, костюмите - на Ива
Янкулова. Режисурата и музиката са на Тодор Янкулов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Срещата
ми с този текст беше необикновена, още преди години, благодарение моя ментор и
преподавател проф. Крикор Азарян" – сподели режисьорът в "Артефир".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553476/kak-gospodin-mokinpot-se-spasi-ot-neshtastieto-ili-sadbata-na-malkiya-chovek</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 16:41:52 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Наградата "Сервантес" отличи каталонска писателка за 2026 година</title>
      <description>&lt;p&gt;Най-високото отличие в испаноезичната литература - наградата
"Сервантес" за 2026 година, е присъдено на каталонската писателка
Кристина Фернандес Кубас. Тя е седмата жена, която получава престижното
признание, придружено от парична награда в размер на 125 хиляди евро. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Победителката беше обявена от испанския министър на културата Ернест
Уртазун. Журито посочва като основен мотив за избора ѝ приноса към обновяването
на съвременния къс разказ и развитието на фантастичната литература.&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;В оценката си членовете на журито акцентират върху оригиналността и
художествените достойнства на нейните произведения. Те открояват и способността
на авторката да изследва човешките преживявания чрез истории, в които водещи са
загадъчността и двусмислието.&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Кристина Фернандес Кубас е родена през 1945 година в Аренис де Мар,
Каталуния. Сред известните ѝ произведения са "Моята сестра Елба",
"Ъгълът на ужаса" и "Стаята на Нона". Тя е носител и на
Националната награда за разказ и Националната награда за испанска литература.&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553466/nagradata-servantes-otlichi-katalonska-pisatelka-za-2026-godina</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 16:26:22 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Поезията като божествен знак: Наградиха Атанас Капралов с "Чест и слово"</title>
      <description>&lt;p&gt;"Божествен знак" е
новата поетична книга на Атанас Капралов, директор на Националния литературен
музей. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Повод за срещата с поета в "Артефир"
– отвъд самата поезия, е Националната награда "Чест и слово" за
цялостен принос към българската литература и култура, която той получи преди
два дни на церемония в Народната библиотека в Пловдив. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Отличието "Чест и Слово" се
връчва от 2024 година насам в навечерието на Деня на народните будители.
Наградата е учредена от публициста и общественик Асен Димитров – Феликс. Лауреати
до този момент са проф. &lt;span&gt;Кирил Топалов, Георги
Константинов и проф. Симеон Янев.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;За наградите в литературата Капралов казва:&lt;em&gt; "Не приемам поезията за спортна
дисциплина – тя е нещо много по-различно. Ако в спорта е много важно да бъдеш
шампион, в поезията това стои на втори план. А и в литературната ни история,
титаните, виждаме, че не са често награждавани, даже са си отивали без нито
една награда."&lt;/em&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"За мен най-голямата награда е, когато идват хората и казват, че се намират
на няколко метра над земята. Истинското слово възвисява",&lt;/em&gt; казва още поетът. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"Не бих публикувал своята поезия, ако по някакъв начин не въздейства на
публиката"&lt;/em&gt;, споделя Капралов, който пише и социална поезия, и любовна лирика, защото вярва в "полифоничната същност на поета".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Разговора на Дарина Маринова с Атанас Капралов, както и прочит на поезия в ефир – чуйте в звуковия файл!&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553479/poeziyata-kato-bozhestven-znak-nagradiha-atanas-kapralov-s-chest-i-slovo</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 16:16:25 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Светла Георгиева представя книгата си "Лунно затъмнение"</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;От печат излезе новата книга на Светла
Георгиева, която събира 20 разказа, писани в различни европейски страни и
отвеждащи читателя към различни места и епохи.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Обединява ги търсенето на доброто, на
човешкото щастие и на светлината зад привидната сянка. В центъра на тези
истории са наглед обикновени хора, които се изправят срещу житейските
обстоятелства и предразсъдъците, а зад суровата проза на всекидневието се
разкрива поезията на човешкото съществуване.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Разказите на Светла Георгиева текат
през битието, времето и пространството като бавна, спокойна, пълноводна река.
Лекотата на тези истории оставя усещане за среднощен хълм, съзерцание и
блещукането на обсипано със звезди небе.&lt;br&gt;
Уютна, топла, човешка книга."&lt;em&gt; &lt;/em&gt;– пише&lt;em&gt; &lt;/em&gt;&lt;span&gt;Светлозар Желев.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Светла Георгиева е сред неколцината
безспорни майстори на съвременния български разказ. И знам гарантиран начин да
се убедите в това – да прочетете тази книга…"&lt;em&gt; &lt;/em&gt;–&lt;em&gt; &lt;/em&gt;думи на
издателя&lt;em&gt; &lt;/em&gt;&lt;span&gt;Красимир Лозанов.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Лунно затъмнение" е книга за
тихите човешки победи, за надеждата и скритата красота на живота – онази
светлина, която продължава да съществува дори когато погледът ни е привикнал
към сянката.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Книгата
ще бъде представена на 5.11.2026 от 19.00 ч. в Литературен клуб "Перото".&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Целия
разговор на Димитрина Кюркчиева със&lt;span&gt;
Светла Георгиева в "Артефир" може да чуете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553418/svetla-georgieva-predstavya-knigata-si-lunno-zatamnenie</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 15:55:26 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>46 художници почитат паметта на Минчо Панайотов с изложба</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Изложба с творби на художника Минчо Панайотов
и негови ученици се открива днес в Градската художествена галерия в Пловдив.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Експозицията е озаглавена "80" -
символично число, което отбелязва годините от живота на твореца, който си отиде
миналата година. В изложбата участват 46 художници от различни поколения.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Намерението на синовете на Минчо Панайотов,
художници като баща си, е било да го почетат с 80 творби на негови ученици,
събрани в изложба.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Възпитаниците му обаче изпратили повече свои
работи и сега са 96, разказва единият от синовете Панайот Панайотов:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Огромно разнообразие, както от
реалистични, хиперреалистични неща до крайно аскетичен, абстрактен пуризъм на
визията. Има доста скулптори, което за мен е много приятна изненада. Неговите
ученици не са унифицирани. Тук има огромно разнообразие - всеки е поел по своя
път, запазвайки искрицата на любовта към изкуството."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Минчо Панайотов е оставил поколения ученици
след себе си, свързани само от едно:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Неговата личност, това, че е споделил с
нас опита си и благодарение на неговата воля и себеотрицание, желание и любов
към изкуството е успял да запази и предаде и на всички нас тази любов."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Панайот Панайотов е учител като баща си в
художествената гимназия в Пловдив и споделя какво е научил от него.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"На искрено отношение към изкуството, да
обичам това, което правя, и да го правя заради удоволствието от самия процес,
без значение това как ще се отрази на публиката или на пазара."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Изложбата може да бъде разгледана до 24
ноември. Събитието е финансирано от община Пловдив.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553435/46-hudozhnitsi-pochitat-pametta-na-mincho-panayotov-s-izlozhba</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 15:45:45 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Четвърто издание на "Театър за младите" в "Сфумато"</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Театър за младите" &lt;/span&gt;&lt;span&gt;продължава и през този&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;творчески сезон в &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Сфумато"&lt;/span&gt;&lt;span&gt;. &lt;span&gt;Акцията&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; е инициатива на &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Театралната работилница &lt;/span&gt;&lt;span&gt;за творческа работа с младежка публика.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Винаги сме смятали, че трябва да приобщаваме
младите хора към разбирането за театралното изкуство като инструмент за
изследване на човешката природа. Тази експедиция в поетиката ни е посветена
тъкмо на тях, и по-специално на учениците и студентите на възраст между 16 и 25
години. Акцията представлява малко театрално училище, чиято цел е да въведе &lt;span&gt;участниците в&lt;/span&gt; нашата
театрална вселена – с театъра като едно специфично живеене и мислене, с
пътешествията в голямата литература и поетиките на големите писатели и поети,
както и с нашия вечен стремеж да рисуваме въздуха на сцената и в публиката",
казват от екипа на "Сфумато". &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Тазгодишното четвърто
издание &lt;span&gt;ще премине под мотото &lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Човекът – пресечна точка"&lt;/span&gt;&lt;span&gt;. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Желаещите да се
включат е необходимо да изпратят кратко лично представяне и есе, което да
описва техните виждания по темата &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Човекът – пресечна точка"&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, както и техните търсения в театъра като изкуство.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Текстовете трябва да бъдат изпращани на &lt;span&gt;адрес:&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;a href="mailto:sfumato.young@gmail.com"&gt;&lt;span&gt;sfumato&lt;/span&gt;&lt;span&gt;.&lt;/span&gt;&lt;span&gt;young&lt;/span&gt;&lt;span&gt;@&lt;/span&gt;&lt;span&gt;gmail&lt;/span&gt;&lt;span&gt;.&lt;/span&gt;&lt;span&gt;com&lt;/span&gt;&lt;/a&gt;&lt;/span&gt;.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Срокът за
кандидатстване е 23 ноември 2026 година.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Как
ще премине четвъртото издание на &lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Театър за
младите"&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, разказа в "Артефир"&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Алекс Дачев, инициатор и организатор на акцията.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Целия разговор &lt;/span&gt;&lt;span&gt;на Рада
Стойкова с Алекс Дачев&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;можете да чуете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553442/chetvarto-izdanie-na-teatar-za-mladite-v-sfumato</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 15:40:52 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Лувърът през обектива: 300 фотографии разказват историята на музея</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;В зала "Мезанин Наполеон" в Лувъра днес сутринта се откри фотографската изложба &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;"Лувър в снимки"&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;. Експозицията включва &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;300 фотографии&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, някои от които ще бъдат показани пред широка публика за първи път. Фотосите са подбрани след мащабно проучване от сбирките на архивния фонд на музея, Националната библиотека на Франция и национални архиви в страната.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;На фокус е самият Лувър като неизчерпаем източник на вдъхновение за фотографското изкуство от неговото зараждане в първата половина на XIX век до най-актуалните му съвременни проявления. Кураторите Куентен Бажак и Доминик дьо Фон-Реол включват в изложбата фотоси, уловили архитектурата, атмосферата и тайните на музея през годините.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;В началото е &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;първият фотографски кадър на "Лувъра", заснет от самия Луи Дагер през 1839-та&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, който е с размер на кибритена кутия и може да бъде разгледан добре с помощта на лупа. Следват световни събития през "гледната точка" на двореца, като Парижката комуна от 1871 г., щетите и евакуацията на изкуството по време на Първата и Втората световна война, както и разрушаването на Голямата галерия през 1865-та. Посетителите могат да видят легендарни моменти, като &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;посещението на The Beatles в музея, актрисата София Лорен пред Мона Лиза и официалната визита на кралица Елизабет II през 1992 г.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Специално за събитието зала "Мезанин Наполеон", разположена под стъклената пирамида пред Лувъра, е преобразена от дизайнера Хуан-Фелипе Аларкон. Пространството - цветно и динамично - наподобява лабиринт, в който снимките сякаш са във въздуха, а не закачени по стените. Централната зона е оформена като &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;"дигитална гора" от вертикални екрани&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; с човешки ръст, върху които се прожектира дигитализиран кино- и видеоархив. &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Изложбата продължава до 3 май 2027 година.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553404/luvarat-prez-obektiva-300-fotografii-razkazvat-istoriyata-na-muzeya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 15:21:33 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Игрите като инструмент за учене и решаване на проблеми</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Игрите все по-често се използват като
инструмент за учене, развиване на критическо и творческо мислене, комуникация и
сътрудничество. За различните им приложения и възможностите, които дават в
образованието и работата с хора, разговаряме с Цветелина Тенева - бизнес
практик, треньор и сертифициран фасилитатор по метода &lt;span&gt;LEGO® Serious
Play®&lt;/span&gt;, и Милена Ленева - експерт в областта на неформалното
образование и образователните иновации и фасилитатор на "Игра за световен
мир".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Как игрите могат да помогнат за изразяването на
идеи, взаимодействието между хората и търсенето на решения? Цветелина Тенева
представя работата си с метода LEGO® Serious Play®, а Милена Ленева разказва за
"Игра за световен мир" - образователна геополитическа симулация,
създадена от американския учител Джон Хънтър.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В края на предаването се включва и Георги
Кузманов от "Алтернативи интернешънъл", който представя проекта
InnovatorsLab: Gen Z's Game-Based Peace Building и разработените в него игрови
инструменти за работа с млади хора.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Целите разговори на &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Хелиана Велинова с Цветелина
Тенева, Милена Ленева и &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Георги Кузманов &lt;/span&gt;&lt;span&gt;може да ч&lt;/span&gt;&lt;span&gt;уете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553347/igrite-kato-instrument-za-uchene-i-reshavane-na-problemi</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 14:29:57 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Хиляди в Прага защитиха независимостта на обществените медии</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Хиляди се събраха във вторник следобед на Вацлавския площад в Прага в подкрепа на независимостта на Чешката телевизия и Чешкото радио, съобщава англоезичната онлайн медия expats.cz. Демонстрацията се проведе на фона на еднодневна стачка на служителите в двете обществени медии срещу правителствено предложение за премахване на таксите за радио и телевизия и замяната им с финансиране от държавния бюджет.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Към протестиращите журналисти и медийни служители се присъединиха студенти от различни университети в чешката столица. Участниците пристигнаха на площада в шествия от централите на двете медии и от няколко университетски района. Актьорът и режисьор Иржи Мадъл се обърна към събралите се, като заяви, че премахването на таксите ще означава гражданите да продължат да плащат чрез данъците си, но при по-голямо влияние на правителството върху медийното съдържание.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Стачката започна след полунощ във вторник и доведе до съкращаване на новинарските емисии и променена програмна схема на двете обществени медии. Телевизионният канал ČT24 премина към кратки информационни емисии на всеки час, редувани с архивни предавания. Радиостанция Radiožurnál запази основните новини и информацията за трафика, но замени голяма част от редовната си програма с музика и повторения. Детските предавания и на двете медии продължиха да се излъчват.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Служителите на телевизията и радиото предупреждават, че предложеният модел на финансиране ще осигури значително по-малко средства и може да застраши редакционната и финансовата им независимост, тяхната дългосрочна стабилност и способността им да изпълняват обществените си функции. Правителствените представители отхвърлят тези опасения и посочват, че лицензионните такси са само един от използваните в Европа модели за финансиране. Премиерът Андрей Бабиш заявява, че премахването им изпълнява предизборно обещание, и отрича да цели намеса в редакционните решения. Той очерта и възможна алтернатива с доброволни такси и гарантирано финансиране извън държавния бюджет, но конкретният механизъм все още не е уточнен.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Законопроектът продължава да се разглежда в парламента, като действащите такси все още не са премахнати. Според Бабиш промените няма да влязат в сила през януари 2027 година, а предстоят допълнителни парламентарни обсъждания. Протестът във вторник е поредният след първото четене на законопроекта на 24 октомври. Студенти подготвят нова демонстрация на 10 ноември, а гражданското движение "Милион моменти за демокрация" обяви митинг на 15 ноември на площад "Летна" в чешката столица, добавя медията.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553281/hilyadi-v-praga-zashtitiha-nezavisimostta-na-obshtestvenite-medii</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 13:14:58 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Културни организации в Кипър с остра реакция срещу орязания бюджет</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Културни организации в Кипър реагираха остро срещу намаления бюджет за култура за 2027 г. Предвидените в него 64 млн. евро представляват 0,45% от общия държавен бюджет и са с близо 1,5 млн. евро по-малко, отколкото през тази година, стана ясно при представянето в парламента на проектобюджета в сектора.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Най-голямата част от бюджета за култура - почти 24 млн. евро - е насочена към Отдела по антики и неговите дейности за разкопки, реставрация, популяризиране на археологическите обекти, паметниците и музеите на Кипър.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;С 21 млн. евро ще бъдат субсидирани културни институции и творци, програми за художествено творчество, опазване на културното наследство и подобряване на културната инфраструктура.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Пилотен проект на стойност близо 93 000 евро предвижда разработването и изпълнението на културни дейности в областта на общественото здравеопазване и социалното подпомагане.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Програмата "Училища - посланици на културата, деца - посланици на културата" ще бъде финансирана с 85 000 евро.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Съюзът на кипърските актьори и клонът на театралните артисти към най-големия синдикат в Кипър ПЕО заявиха разочарованието си от културната политика на правителството, изразена в проектобюджета. Те настояха за увеличаване на средствата в него и практическа подкрепа за дейците в областта на изкуствата.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553266/kulturni-organizatsii-v-kipar-s-ostra-reaktsiya-sreshtu-oryazaniya-byudzhet</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 13:02:05 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>40-ото издание на "Киномания" се открива на 12 ноември</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Четири
десетилетия любов към магията на седмото изкуство, пълни салони и споделени
емоции – тази есен "Киномания" отбелязва своето 40-о издание. По този
повод кинофорумът ще се превърне в истински празник. Във втората половина на
ноември – по традиция, фестивалът ще представи най-силните, дискутирани и
награждавани заглавия от Кан, Венеция, Торонто и Карлови Вари малко след
техните световни премиери. "Див кон девет", "Фантомът на операта",
"Фиорд" и "Минотавър" са първите филми от селекцията. Наред
с това "Киномания" ще отдаде почит към голямото кино в мащабен
спектакъл в зала 1 на НДК, озаглавен "Великата илюзия". Специален
документален филм за историята на фестивала ще бъде представен в откриващата
вечер, а тепърва ще бъдат обявени международните гости.&lt;em&gt; &lt;/em&gt;&lt;span&gt;Ексклузивни премиери и много изненади
очакват публиката между 12 и 29 ноември в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара
Загора&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553254/40-oto-izdanie-na-kinomaniya-se-otkriva-na-12-noemvri</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 12:35:11 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Можеш да проектираш спътници и ракети и в България</title>
      <description>&lt;p data-pm-slice="1 1 []"&gt;&lt;span&gt;В седмия епизод на "Радиолекции за космоса" в ефира на Terra Култура гостува доц. д-р Станимир Колев, ръководител на програмата "Аерокосмическо инженерство и комуникации" във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". За началото на програмата, промените в обучението и възможностите за работа в България той разговаря с водещата и с д-р Стоил Иванов, съводещ на поредицата.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Тогава още се появиха няколко малки фирми, които имаха интерес от космически технологии, сателитни комуникации, в резултат на което се оформи едно мнение, че има нужда от такава програма и тя беше първата програма, създадена в България по аерокосмическо инженерство и комуникации тогава", каза доц. Колев.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Когато аз започнах - станах студент в програмата - 2015 година. И тогава лекциите бяха вечерни, тоест хора с пълен работен ден можеха да посещават лекциите. Почвахме от 5:00 часа и сме откарвали във факултета до 10:00, до 11:00, до полунощ понякога", разказа д-р Иванов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Ние със Стоил поехме програмата и направихме редица реформи в нея", каза доц. Колев. "Имахме и няколко успешни проекта заедно с Европейската космическа агенция по образователни курсове, които автоматично и директно влязоха в нашата програма."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Конкретно по отношение на преподаването се стремим да бъдем максимално ефективни от гледна точка на това хората да научат нещо, това, което преподаваме, и то да бъде усвоено до такава степен, че те да могат да го прилагат", допълни той.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Първата лекция показва азбуката, а последната лекция ти показва как се пишат романи", предаде думите на свой студент д-р Иванов. "Такава е винаги градацията при нас."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"В момента търсенето е по-голямо от предлагането относно кадри с експертиза в космическите технологии", уточни д-р Иванов. "Има други фирми, които също се нуждаят от кадри, има и такива хора - студенти, които започват собствени бизнеси, и на тях също ще им трябват още кадри за в бъдеще."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Такива програми като нашата са важни за държавата - от една страна, както каза Стоил, да осигурят хора за вече съществуващите фирми, но по-ценното е те да създават нови фирми, нови възможности, да запълват нови ниши", каза доц. Колев.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Космосът става все по-достъпен. Вече не е просто мечта човек да си мисли, че може да работи с космически технологии, и то в България. Напротив, това се реализира и това е възможно", допълни той.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Чуйте разговора на&amp;nbsp;доц. д-р Станимир Колев и д-р Стоил Иванов в "Terra Култура". &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553251/mozhesh-da-proektirash-spatnitsi-i-raketi-i-v-balgariya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 11:56:38 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Първи фестивал в памет на Петя Павлович</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Петя Павлович (1939-2007) е една от водещите фигури на българското
хорово-изпълнителско изкуство, с пълно право нареждаща се в редиците на
будителите, дали светлина и сериозен тласък в развитието на родната култура и
образование. Музикален педагог и диригент, тя създава и ръководи първата в
България хорова школа при читалище "Искра" в гр. Казанлък, състояща
се от седем формации (1967-1985). През годините е диригент на професионалния
женски хор на Българската национална телевизия (1985-1992), Хора на софийските
библиотекарки "Морфова-Прокопова" (1986-1991), Смесен хор "Родна
песен", гр. Хасково (1990-1992), Нов академичен хор "Св. Св. Кирил и
Методий" (1992-1997) и др. Дългогодишен сътрудник е на Българското
национално радио, участва в управителните съвети на Български хоров съюз,
Фондация "Петко Груев Стайнов" и Фондация "Чудомир". През
2000 г. в София създава Хорова школа "Св. Параскева", с която работи
до 2007 г.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553215/parvi-festival-v-pamet-na-petya-pavlovich</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 11:46:51 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Как един студентски монолог се превръща в "Аз съм българче"</title>
      <description>&lt;p data-pm-slice="1 1 []"&gt;&lt;span&gt;Видина Попов гостува в "Нашият ден", за да разкаже за своя спектакъл и за реакциите на австрийската публика.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Аз съм родена и израснала във Виена, Австрия. Живея в Берлин от много години. Търся моите корени, така да кажем", каза Попов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"И двамата родители са българи. И съм ходила и на българско училище във Виена, не само на австрийско, а на българско. Обаче никога не съм живяла в България", уточни тя.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Аз съм следвала в Залцбург, в Mozarteum университета. И там във втората ми година, аз бях на 20 години, трябваше сами да поработим върху монолог или текст", разказа Попов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"И така седнах да го напиша. Също исках да покажа, защото много ме нервираше, че в Австрия, като нещо показват за България по новините или по телевизия, беше винаги много негативно. Не показваха позитивните ни страни. И мисля, че оттам започна така моята мотивация да напиша тази пиеса", допълни тя.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Пиесата е кръстена "Аз съм българче" и много става дума за България, обаче титлата би могла да бъде също "Аз съм мексиканка" или "Аз съм японка", защото каквото разказвам в нея е механизъм как гледаме един на друг", каза Попов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Аз го играя от 13 години. Играла съм го на много сцени в Австрия и в Германия", уточни тя. "И мисля, че най-позитивното е, че много хора, които дойдат и ми гледат спектакъла, след това си вземат екскурзия за България и идват на почивка в България", допълни Попов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Чуйте разговора на&amp;nbsp;Калина Колева с Видина Попов в "Нашият ден". &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553211/kak-edin-studentski-monolog-se-prevrashta-v-az-sam-balgarche</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 11:45:30 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Когато майсторите се срещнат: Тони Грей и Боб Джеймс с нов албум Nostalgia</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;През лятото на 2026 г. на музикалния джаз пазар се появи
изключително интересна продукция от двама забележителни музиканти. Виртуозният
британски басист Тони Грей и легендарният американски пианист Боб Джеймс
реализираха първия си съвместен проект, озаглавен "&lt;strong&gt;Носталгия&lt;/strong&gt;".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Пътищата им се пресичат по време на турнета
през годините, а съвместната им работа става факт, след като Боб се свързва с
Тони чрез социалните мрежи. Легендата от "&lt;strong&gt;Форплей&lt;/strong&gt;" кани басиста да му гостува в
домашното му студио, където двамата импровизират и записват своите идеи. От
тези срещи се раждат композициите, които се превръщат в настоящия превъзходен
албум.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552624/kogato-maystorite-se-sreshtnat-toni-grey-i-bob-dzheyms-s-nov-album-nostalgia</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 10:30:50 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>"Градините на Испания" разцъфват в София с нов културен фестивал </title>
      <description>&lt;p&gt;&amp;nbsp;"Градините на Испания", фестивал за испанска
музика и култура, завладява София през ноември. Къде ще ни отведе програмата
със своето пламенно испанско звучене в студените ноемврийски вечери и кои
музиканти ще ни пренесат там –
разказва в "Нашият ден" пианистката Венета Нейнска от Sofia Art Institute,
организатор на фестивала. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;"Градините на Испания" ще продължи от 18 до 2&lt;span&gt;3&lt;/span&gt; ноември, а пълната програма
можете да намерите &lt;a href="https://sofiaartinstitute.com/gardens-of-spain-festival/" target="_blank"&gt;тук&lt;/a&gt;.&lt;/strong&gt; &lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;Нейнска поставя акцент върху гала концерта, с който ще
завърши първото издание на фестивала. В тази бляскава вечер, посветена на
испанската музика, ще прозвучат две от най-обичаните и емблематични
произведения на ХХ век – концертът за пиано и оркестър "Нощи в градините на
Испания" от Мануел де Файя и "Концерт де Аранхуес" от Хоакин Родриго.&lt;/span&gt; Именно
на 23 ноември се навършват 150 години от рождението на Де Файя, на чиято най-значима
творба е кръстен и самият фестивал. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Фестивалът си партнира в "Киномания", като в програмата са
включени две прожекции на филма на испанския режисьор Карлос Саура – "Любовна
магия". Филмът, който ще бъде показан на 18 ноември в кино "Люмиер" и на 21
ноември в кино "Одеон", е екранизация по балет на Мануел де Файя.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;Нейнска отправя покана за още едно събитие – благотворителен
концерт тази вечер от 19 ч.&lt;/strong&gt;, организиран от преподавателите по обой в
Националното музикално училище "Любомир Пипков" Светлана Янчева и Деян Иванов.
Каузата, която събраните от входа средства ще подкрепят, е закупуването на клавесин,
предназначен за образователна и концертна дейност. Желаещите могат да направят
дарение и през платформата &lt;/span&gt;&lt;span&gt;pavelandreev.org. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Чуйте разговора на Мартина Кръстева с Венета Нейнска в звуковия
файл!&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553158/gradinite-na-ispaniya-raztsafvat-v-sofiya-s-nov-kulturen-festival</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 10:01:36 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Народният театър е домакин на Международна театрална конференция</title>
      <description>&lt;p&gt;Народният театър "Иван Вазов" е домакин на
Международната театрална конференция на Европейската театрална конвенция от 5
до 8 ноември. Какви са проблемите и решенията, за които ще говорят някои от
най-изявените театрални творци в Европа?&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;По темата в "Нашият ден" говори &lt;strong&gt;Младен Алексиев&lt;/strong&gt;, режисьор и
началник отдел "Международна дейност и проекти" в Народния театър. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Европейската театрална конвенция е театрална мрежа, която съществува
от 1988 година като форма на доброволно сътрудничество между организации и професионалисти.
В рамките на конвенцията, в която членуват представители от цяла Европа, се
обменят спектакли и кадри, дискутират се актуални проблеми и се подпомага
театралната дейност с цел изграждане на споделено културно пространство. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Алексиев представя темите, които ще бъдат акцент по време на
есенното издание на Международната театрална конференция у нас. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;em&gt;"В &lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;момента тече инициатива
за разписването на акт, който касае артистичната свобода, подобно на
съществуващите решения по отношение на медийната свобода"&lt;/em&gt;, заявява Алексиев. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Ще бъдат обсъдени и практическите ползи от ИИ в театралната
индустрия – от появата на нови естетики и технологични решения до подобряване
на функционирането на една театрална институция, по думите на Алексиев. &lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Чуйте повече по темата от разговора на Мартина Кръстева с
Младен Алексиев в звуковия файл!&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553115/narodniyat-teatar-e-domakin-na-mezhdunarodna-teatralna-konferentsiya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 09:35:00 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Лагер за иновации: Бъдещето на Габрово – в ръцете на новото поколение </title>
      <description>&lt;p data-path-to-node="1"&gt;&lt;span&gt;В рубриката "Надпреварата", в която &lt;/span&gt;&lt;span&gt;следим отблизо състезанието между българските градове,&lt;/span&gt;&lt;span&gt; които се борят за титлата Европейска столица на културата, се пренасяме в Габрово.&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p data-path-to-node="2"&gt;&lt;span&gt;Димитър Ганев  представя Gabrovo Innovation Camp – лагер за иновации&lt;/span&gt;&lt;span&gt;. Чуйте&lt;/span&gt;&lt;span&gt; негово интервю с Беатриче Ерико – старши изследовател във фондация "Formit"&lt;/span&gt;&lt;span&gt;,&lt;/span&gt;&lt;span&gt; Рим,&lt;/span&gt;&lt;span&gt; и водещ автор на проучването на Европейския комитет на регионите за бъдещето на инициативата "Европейска столица на култуирата след 2033 година".&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553095/lager-za-inovatsii-badeshteto-na-gabrovo-v-ratsete-na-novoto-pokolenie</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 09:20:13 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Четвъртък, 5 ноември</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Избрано от програмата&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 0.15 до 0.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Радиоколекция&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;"Коприна" от Алесандро Барико – &lt;/span&gt;&lt;span&gt;8&lt;/span&gt;&lt;span&gt; част&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 0.30 до 2.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Среднощен радиоекспрес&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Александър Янев &lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 2.00 до 3.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музиката, която обичам&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Людмил Фотев&lt;br&gt;
Откриваме и поредния член на формацията, която известно време е и квартет –
майсторът на хенга Стив Шеан. &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 3.00 до 5.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Еврокласик ноктюрно&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Записи
от международния музикален радиообмен&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
от 5.00 до 5.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика на народите&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Вечнозелени мелодии от Латинска Америка.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 5.30 до 6.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Българска народна музика&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Концерт&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 6.07 до 6.50 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика за събуждане&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Концерт&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 6.50 до 7.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Ранобудно петленце&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Неочаквано изпитване", детско
творчество.&lt;u&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/u&gt;от 7.20 до 8.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Детското.БНР"&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;"Питане безспир" от&lt;/span&gt;&lt;span&gt; Иван
Серафимов&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 8.06 до 10.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Нашият ден&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Нина Цанева&lt;br&gt;
&lt;span&gt;• Културен компас: анонс на предстоящи културни събития&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• Надпреварата: &lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;събития, свързани с
градовете, които кандидатстват за Европейска столица на културата.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;• Темата на
деня:&amp;nbsp;&lt;span&gt;в Деня на металурга разговаряме за бъдещето на
металургичната индустрия в България - сектор с хилядолетни традиции в нашите
земи, който осигурява заетост и препитание за много хора. Събеседник:
председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Никола
Рангелов.&lt;br&gt;
• Разговорът: с председателя на Комисията за защита на потребителите Мая
Манолова разговаряме за резултатите от проверките в търговските вериги за
размера на надценките на хранителните продукти и за следващите действия на
комисията в защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики.&lt;br&gt;
• Времето на редактора

&lt;br&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;
&lt;br&gt;
от 10.05 до 11.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Часът на Радио България по програма "Христо Ботев"&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;Водещ: Красимир Мартинов&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Австрийци с интерес към България записват децата си в
българско училище – интервю със Сълзица Громан, директор на
българо-австрийското училище "Проф. Иван Шишманов" във Виена.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Непознати истории на българите в Южна Америка, "запечатани"
в книга на Иван Цанков и Аксиния Иванова от Аржентина.&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• &lt;/span&gt;&lt;span&gt;Доц. д-р Полина Маринова – първият български хирург,
преподавател в един от най-престижните световни центрове IRCAD – Страсбург.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;span&gt;от 11.00 до 12.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика до обед – Музикална мрежа&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Маргарита Заберска&lt;br&gt;
Нови продукции: &lt;br&gt;
Представяме ви &lt;span&gt;Nostalgia&lt;/span&gt; ("Носталгия")
- забележително музикално сътрудничество между виртуозния британски бас
китарист Тони Грей и легендарния американски кийбордист Боб Джеймс. Издаден на
24 юли 2026 г., албумът представлява завладяващо музикално пътешествие в света
на съвременния джаз и джаз-фюжъна, обогатено с елементи на уърлд и електронна
музика. В записите участват и изключителни гост-музиканти като перкусионистите
Мино Синелу, В. Селваганеш и Джоел Полачи, Навийн Кумар (флейта), Карш Кейл
(табла), Джеймс Джонсън III (барабани) и Брандън Терзич (уд).&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 12.20 до 14.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Артефир&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водеща: Силвия Чолева&lt;br&gt;
• Теодора Нишкова за фотографския ѝ проект "1986".&lt;br&gt;
• Радка Рубилина за изложбата &lt;span&gt;"Алфонс
Муха – Тайните символи" в Чешкия център.&lt;/span&gt;&lt;br&gt;
• Зорница Христова за новата книга на Тон Телехен "Щурецът оздравява".&lt;br&gt;
• За втора поредна година в Института по славистика към Виенския университет ще
се проведат Климентовите дни на Българистиката – разговор с Иван Петров,
асистент по старославянска филология и балканистика.&lt;br&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;• Саманта
Швеблин гостува в София – репортаж от Аула Магна на СУ "Св. Климент
Охридски" с участието на Дария Карапеткова и Георги Господинов.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;В 14.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
от 14.08 до 15.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Класично и романтично – Кантате юбилате&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Даниела Найденова&lt;br&gt;
• 100 г. Български хоров съюз – как продължават честванията научаваме от
диригента Елена Шопова, председател на съюза. &lt;br&gt;
• Отблизо с проф. Георги Петков за изминатия личен и професионален път.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 15.10 до 16.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Ефир знание: Следобед за любопитните&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Ани Костова&lt;br&gt;
• Знаете ли, че над България текат невидими реки от водна пара. Български учени
направиха първата дългосрочна оценка на Integrated Vapour Transport – IVT за
България. В студиото гостува доц. Гергана Герова от Физическия факултет на СУ "Св.
Климент Охридски", един от авторите.&lt;br&gt;
• С какво квантовите компютри подпомагат работата на учените - Симона Георгиева.&lt;br&gt;
• От 3 до 6 ноември в град Римини, Италия, се провежда водещото европейско
събитие за зелена, синя и кръгова икономика - изложението ЕКОМОНДО. То
обединява индустрии, институции и изследователската общност като стимулира
иновациите и създава нови възможности – репортаж на Ася Чанева.&lt;br&gt;
• Каква е формата на Вселената - приносът на доктор Диян Михайлов от Физическия
факултет на СУ "Св. Климент Охридски" за разкриване загадките на
Космоса.&lt;br&gt;
• Ново национално изследване отчита интерес и рязък скок към дигиталните
асистенти в Кърджали - репортаж на радио Кърджали.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 16.30 до 17.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Ефир знание: Радиоенциклопедия &lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Пламен Асенов&lt;br&gt;
Великите европейци&lt;span&gt;: Фредерик Шопен и Йосиф Щросмайер.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;&lt;strong&gt;В 17.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;br&gt;
от 17.08 до 18.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Какво се случва&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;&lt;span&gt;Водеща: Милена Лекова&lt;br&gt;
Защитата на човешката личност в епохата на изкуствения интелект – разговор с
доц. Валентин Калинов за енцикликата на папа Лъв ХIV Magnifica Humanitas.&lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
&lt;/span&gt;от 18.30 до 19.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Жива вода – Портрети&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Марина Маринова&lt;br&gt;
Във времето за фолклор отбелязваме годишнина на певицата Дарина Славова. Слушаме
обичаните из репертоара &lt;span&gt;ѝ&lt;/span&gt; песни, а също така и
музика от новия &lt;span&gt;ѝ&lt;/span&gt; албум "Глас от Тракия".
&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 19.30 до 21.30 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музикалните вечери – Метроном&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Лили Големинова&lt;br&gt;
• Любомир Дяковски за концерта на "Големите донски казаци".&lt;br&gt;
• Надежда Тодоровска за концерта по повод 100-годишнината от рождението на големия
български пианист Венцислав Янков – концертът е в зала "България" и е
с участието на Людмил Ангелов&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;и двама
ученици на Янков от Парижката консерватория, днес самите те големи имена на
клавирното изкуство - Франсоа Шаплен и Клер Дезер.&lt;br&gt;
• "Портрет на един глас" – галаконцерт в памет на Никола Гюзелев с
участието на Владимир Стоянов, Юлиян Константинов,&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;Бойко Цветанов,Стоян Бончев и други.&lt;br&gt;
• Фестивалът за камерна музика в Габрово – юбилейно 50-о издание, Иван Стоянов
разказва.&lt;br&gt;
• Концерт за надежда в Националното музикално училище - Сава Вутов, Татяна
Майони, Евгени Ноев.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 21.30 до 23.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Аларма&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Хелиана Велинова&lt;br&gt;
• Този уикенд ще се състои второто издание на единственото по рода си събитие,
посветено на българските вина, създадени с натурални практики. Какво ги
характеризира, колко вида са и какви са методите на винификация, разговор с
Асен Цеков – организатор на събитието.&lt;br&gt;
• А сега внимавайте: Легендарните "Юрая Хийп" идват за последен
концерт с най-големите си хитове в столичната "Арена 8888" на 6
ноември като част от турнето The Magician’s Farewell, с което отбелязват 55
години рок история.&lt;br&gt;
&lt;br&gt;
от 23.00 до 24.00 часа&lt;br&gt;
&lt;strong&gt;Музика преди полунощ – Джаз клуб&lt;br&gt;
&lt;/strong&gt;Водещ: Цвети Бахариева&lt;br&gt;
Изпълнения на Уил Лий, Ерик Гейл, Крис Паркър, Стийв Гад, Гордън Едуардс,
Саймън Ослендер", Корнел Дюприй.

&lt;br&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553133/chetvartak-5-noemvri</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 09:19:09 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Какво общо има с мен: "Фестивал 10.11" свързва младите с миналото</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Какво общо има тази история
с мен?" – въпрос, който все по-често задават младите хора, когато разговорът
стигне до комунистическа България.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Именно този въпрос е в центъра на второто издание на "Фестивал 10.11" – събитие, което кани публиката да погледне към едно от
най-противоречивите и значими времена в съвременната ни история, да задава
въпроси, да споделя гледни точки и да търси смисъла на миналото в контекста на
днешния ден.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Фестивалната програма предлага разнообразни срещи с
историята чрез театър, кино, артистични инсталации, работилници, градски
турове, дискусии и дори поглед към кулинарната култура и ястията от времето на
социализма.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Тазгодишното издание е част от по-голяма инициатива –
създаването на ФАСАДА – бъдещ музей на комунистическа България. Идеята е да
бъде изградено пространство за преживяване и осмисляне на миналото, в което
архивните документи и историческите предмети да се срещат с личните спомени,
човешките съдби и трудните въпроси. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Повече разказва Луиза Славкова, организатор на
фестивала, пред редактора Таня Любенова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;&lt;em&gt;След новините в 17 ч. по програма&amp;nbsp;"Христо Ботев", в предаването "Какво
се случва", очакавайте подробности за събитието, което продължава до 15
ноември.&lt;/em&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553084/kakvo-obshto-ima-s-men-festival-1011-svarzva-mladite-s-minaloto</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 09:13:36 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>"Четирите споразумения": Житейска мъдрост и хумор на сцена във Варна</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Една различна театрална среща, която съчетава хумор,
житейска мъдрост и размисъл за човешките взаимоотношения, очаква публиката във
Варна.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;От 19 ч. на сцената на Народно читалище "Отец
Паисий 1934" ще бъде представена драмедията "Четирите споразумения", вдъхновена
от едноименния световен бестселър на Дон Мигел Руис.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Спектакълът е дело на "Академия Драмеди" – Варна и
предлага артистичен поглед към четирите житейски принципа, които могат да
променят начина, по който общуваме със себе си и с другите.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;С помощта на театралния език, емоцията и комедийните
ситуации представлението превръща философските послания в близка, до всеки един
от нас, история. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Повече разказва Стефка Димитрова, директор на "Академия
Драмеди" във Варна, пред редактора Таня Любенова.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553077/chetirite-sporazumeniya-zhiteyska-madrost-i-humor-na-stsena-vav-varna</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 09:06:37 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Изложба в Пловдив показва 80 творби на Минчо Панайотов и учениците му </title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;В 18 ч. в Залите за временни експозиции на
Градската художествена галерия – Пловдив ще бъде открита изложбата "80",
посветена на живота и творчеството на изтъкнатия български художник Минчо
Панайотов.&lt;/strong&gt; &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Експозицията събира 80 произведения на художника и
неговите ученици – тя е и среща с творческия свят и паметта за художника, както и продължение на неговия дух чрез изкуството на неговите ученици.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Куратори на изложбата са Панайот Панайотов, Тодор
Панайотов и Ирина Гърдева.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Стажант-репортерът Александра Цървуланова разговаря с
куратора Ирина Гърдева.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/553070/izlozhba-v-plovdiv-pokazva-80-tvorbi-na-mincho-panayotov-i-uchenitsite-mu</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Wed, 04 Nov 2026 08:57:55 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Симеон Владов: С това, което правя, имам какво да кажа от сцената</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;Мисля, че с
това, което правя, имам какво да кажа от сцената, сподели&amp;nbsp;&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;пред БНР Симеон Владов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Той е известен на българската публика с участието си в театрални постановки, озвучаването на стотици филми и сериали, както и с музикалните си изпълнения.&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"Нашата преподавателка в
НАТФИЗ - покойната проф. Димитрина Гюрова, казваше, че всяко нещо, което правиш на
сцената, трябва да има послание. Ако нямаш какво да кажеш, по-добре не се качвай".&lt;/em&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;В момента Симеон Владов участва в мюзикъла "Принцът на Египет" във
Великотърновския театър. Бил е част от състава на артистите, поставили&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;първата джаз опера в България - "Вечеря в Манхатън", както и на мюзикъла "Мама миа!" на
Софийската опера и балет.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Той&amp;nbsp;&lt;strong&gt;пее
от дете и свири на пиано. &lt;/strong&gt;Когато избира къде да кандидатства,&amp;nbsp;&lt;strong&gt;се
колебае между Консерваторията и Театралната академия.&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Пеещият артист сподели в предаването "КонтраЗвук" своето разбиране за създаването на успешна песен:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"Публиката
иска да има текст, който е близък до душата и
до сърцето. &lt;strong&gt;Дали ще е романтична балада, дали ще&lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;е някое рок парче, дали ще е песен със социален привкус, трябва да има
стойностен текст, както и музика, която да започнеш да си тананикаш&lt;/strong&gt;, да не можеш да се отървеш от нейната мелодия. Разбира се, съвременен аранжимент и послание".&lt;/em&gt; &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;span&gt;След като записва редица парчета, придобили голяма популярност, сред които "Българският тъпан", "Човекът на върха" и "Любовта просия не търпи", &lt;strong&gt;Симеон Владов подготвя издаването на първия си самостоятелен албум.&lt;/strong&gt; &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"Много песни се натрупаха и от проекта "Пеещи артисти", и от други мои проекти. Имам и доста дуети".&lt;/em&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;Връзка между
дублажа и музиката Владов открива в ритъма и музикалността на фразата.&amp;nbsp;&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;Българският
дублаж е на много голяма висота&lt;/strong&gt;, отбеляза още той.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;em&gt;"Може би е един от най-добрите в Европа и в
целия свят. В него работят прекрасни артисти. Освен хубав глас, трябва да имаш
и способността да го променяш. Да имаш бърз рефлекс, чувство за ритъм. Трябва
да се доближиш максимално до образа, който озвучаваш и да се слееш с него".&lt;/em&gt; &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;





&lt;p&gt;&lt;span&gt;И той го прави вече повече от
30 години. Озвучил е&lt;/span&gt;&lt;span&gt; стотици сериали, игрални, анимационни и документални
филми. &lt;strong&gt;Сред най-запомнящите се персонажи, които е дублирал, са тези на Еди Мърфи в "Смахнатият професор" и продължението му, както и на Брус Уилис в сериала "Съдружници по неволя".&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;






&lt;p&gt;&lt;span&gt;Цялото интервю на Мария Сивкова-Илиева със Симеон Владов може да чуете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552878/simeon-vladov-s-tova-koeto-pravya-imam-kakvo-da-kazha-ot-stsenata</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 17:50:24 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>"Розовата къща" в Пловдив търси доброволци</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Това е единственото място в града, където хора със зависимости
получават подкрепа, социална и здравна информация, и човешко отношение без
осъждане.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Употребяващите наркотици често
остават извън обхвата на здравната и социалната система. В Центъра те могат да
получат социални и здравни съвети, храна, дрехи и хигиенни материали, да се
изкъпят и изперат дрехите си. Всеки работен ден през "Розовата къща"
минават между 60 и 70 души, а екипът им към този момент се състои само от трима
човека.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Нужни са още няколко чифта ръце,
които да поемат част от ежедневната практическа работа на екипа. Така
специалистите ще имат повече време за социалната и здравната подкрепа, от която
хората имат нужда, а текущите задачи в пространството няма да се натрупват. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552904/rozovata-kashta-v-plovdiv-tarsi-dobrovoltsi</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 16:49:23 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Хелоуин предизвика остра реакция на властите в Иран и Малайзия</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Празненствата по случай Хелоуин в Иран и Малайзия предизвикаха остра реакция от страна на властите.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; В Иран няколко души са били арестувани и бити заради участието си в събитията, а в Малайзия представител на правителството призова мюсюлманите да не отбелязват празника.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;През последната седмица иранци са се включили в празненствата с тематични костюми, въпреки ограниченията и предупрежденията на властите. Видеозаписи от проявите бяха разпространени в интернет. &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Част от празнуващите в Техеран са били задържани и подложени на физическо насилие от властите за сигурност.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; Събитията са се състояли на фона на ограниченията, наложени от ислямския режим.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;В Малайзия &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;заместник-министърът по религиозните въпроси Мархамах Росли призова мюсюлманите да се въздържат от участие в Хелоуин&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; и други прояви на популярната култура. Тя заяви, че разпространението на подобни тенденции в социалните мрежи може да подтикне хората да възприемат чужди културни модели. Росли обърна внимание и на отговорността на родителите да възпитават децата си в съответствие с религиозните принципи.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552896/helouin-predizvika-ostra-reaktsiya-na-vlastite-v-iran-i-malayziya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 16:35:45 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Ecomondo: Форум за иновациите и бизнеса в кръговата икономика</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;&lt;strong&gt;Днес в Римини, Италия се открива 29-то издание на Ecomondo
– водещото международно събитие за технологии, услуги и промишлени решения в
областта на синята, зелената и кръговата икономика.&lt;/strong&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Създаден през 1997 г. като
местна инициатива, форумът се превърна в международен еталон за кръговата
икономика – Ecomondo вече предвижда промените в зеленото ни бъдеще.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;До 6 ноември 2026 г. Римини
ще бъде център за всички, които работят за трансформацията на зелената и кръговата
икономика: компании, институции, изследователи, политици и заинтересовани
страни, които заедно обсъждат стратегиите, технологиите и решенията, които
преобразуват европейската политика в областта на околната среда.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Всички те споделят опит, нови технологии и ресурси,
създават партньорства и превръщат иновациите в конкретни възможности.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Като център за научни изследвания и иновации Ecomondo
разглежда предизвикателствата на екологичния преход чрез обширна програма от
конференции, семинари и събития, разработена с участието на Технико-научния
комитет в Римини и водещи италиански и световни експерти.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;С над 100 000 посетители
Ecomondo вече не е просто изложение, а платформа, която свързва компании,
професионалисти, иноватори и изследователи, за да разработват партньорства и
индустриални решения за кръговата икономика.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Като водещо европейско и
средиземноморско събитие за зелената, синята и кръговата икономика, Ecomondo
обединява индустриални вериги, институции и изследователската общност, като
стимулира иновациите и създава нови пазарни възможности.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;

&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;em&gt;&lt;span&gt;Очаквайте преки включвания на Ася
Чанева от Римини&lt;span&gt; &lt;/span&gt;и Ecomondo в предавания
на програма "Христо Ботев" на 4 октомври в предаването "Аларма" и на 5 октомври в "Следобед за
любопитните".&lt;/span&gt;&lt;/em&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552887/ecomondo-forum-za-inovatsiite-i-biznesa-v-kragovata-ikonomika</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 16:33:14 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>"Градинарят и смъртта" донесе ново международно отличие на Господинов</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Българският писател Георги Господинов и преводачката Хана Сандборг спечелиха международната литературна награда на Стокхолм, връчвана от културния център Kulturhuset Stadsteatern - за романа "Градинарят и смъртта", съобщава Sweden Herald.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Книгата, определена от журито като "толкова красива, колкото и тъжна", проследява живота на бащата на писателя и преживяването на неговата смърт, преплитайки темите за загубата, паметта и любовта с образите на една градина.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Бях истински развълнуван от новината за наградата. "Градинарят и смъртта" е най-личната ми книга. Баща ми е принадлежал към поколение хора, които никога не са пътували, а сега неговата история е стигнала чак до Стокхолм", каза за почитателите си писателят Георги Господинов.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Журито описва книгата като меланхоличен разказ за траура и сбогуването, за последните дни от живота, борбата с рака. Това е 10-ото юбилейно издание на международната награда в Стокхолм, която отличава изключителни съвременни литературни произведения, преведени на шведски език. Романът на Господинов спечели в конкуренция с други силни международни заглавия, сред които и романът "В орбита" на Саманта Харви.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Двамата лауреати ще участват и в Международната писателска сцена в Стокхолм на 19 януари.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552889/gradinaryat-i-smartta-donese-novo-mezhdunarodno-otlichie-na-gospodinov</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 16:32:05 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Мария Стянова: Ако се преродя, отново бих избрала същата професия</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;На 2 ноември оперната педагожка Мария
Стянова отбеляза своя 100-годишен юбилей. Това бе повод да научим за нея и за
неуморната ѝ дейност в подкрепа на певци от няколко поколения. Мария Стоянова
избягва публичността. Затова тя е позната само на тесен кръг музиканти.
Неуморно, десетилетия наред тя раздава щедро от богатия вокален и педагогически
опит, който притежава на всеки пожелал да черпи от извора на певческото
изкуство. Нейният юбилей стана повод в предаването "Български изпълнители"
да гостуват трима нейни възпитаници, за да ни разкажат за тази невроятна
личност. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Интересна е нейната съдба. Мария Стоянова
е родена на 2.11.1926 г. в гр. Дебелец, Великотърновско. Завърша висшето си
образование в НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Анна
Тодорова. След това завършва оперната студия към академията под ръководството
на главния режисьор на Софийската опера - проф. Драган Кърджиев. С него
подготвя първо действие от операта на Жул Масне – "Вертер" и изнася
концерт в Софийската опера с диригент Атанас Маргаритов. През 1955 г.
продължава обучението си във Виенската консерватория в класа на проф. Мария
Бранд, която е считана за една от най-влиятелните вокални педагожки на 20-и
век. Там Стоянова се докосва до световния певчески елит. Мария Бранд ѝ
предвещава голяма педагогическа кариера с думите – "Моето дете, ти ще
станеш голям педагог. Имаш изключителен усет за гласовете. Специализира и в
оперната студия на проф. Вит. Гласовите ѝ възможности са били толкова забележителни,
че още докато се обучава във Виена видни чуждестранни диригенти са ѝ предлагали
да работят с нея. По виенското радио се излъчва концерт с нейни изпълнения на
песни от български и руски композитори. Дипломира се с концерт, който съдържа
10 арии и 10 песни, избрани предварително от изпитната комисия. Отново във
Виена се среща с проф. Илия Йосифов, който след време я кани да стане
преподавател в музикалната академия в София.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552876/mariya-styanova-ako-se-prerodya-otnovo-bih-izbrala-sashtata-profesiya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 16:13:24 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Съвременните разкази за изкуство на Правдолюб Иванов</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Фонтанът на
баронеса Елза и Комедиантът" – това е името на лекцията за съвременно
изкуство на художника и дългогодишен преподавател Правдолюб Иванов, която ще
бъде на 4 ноември в Гьоте институт. С нея той ще завърши своя серия от десет
лекции, посветени на големи имена и течения в съвременното изкуство. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Междувременно
Правдолюб Иванов получи и Наградата на София за ярки постижения в областта на
културата в раздел визуално-пластични изкуства за изложбата си "Орнаменти
на болката" в РЦСИ "Топлоцентрала". &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Разговорът ни започва
от негови впечатления от изминалите избори, в които той е наблюдател в малки
секции извън София.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Вече съм 4
години наблюдател и колкото повече излизам от балона си, все по-песимистично
гледам на нещата. Но този път изборите бяха честни. Снощи бях разочарован.
Личността на този или тази не е толкова важна. Според мен има преобърната
представа за добро и зло, за причина и следствие" – казва Правдолюб Иванов
– "Още 38-ма година Валтер Бенямин пише, че изкуството на бъдещето ще е
политическо. Той има предвид друго- гръцкият смисъл на думата. Тоест "свързано
с обществото", това е смисълът съвременното изкуство да работи с
политическото, дори отказът от абстракции е политически жест."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Правдолюб Иванов е
планирал финалната лекция от неговия цикъл да е по-кратка и да има повече време
за разговор с публиката. &lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Баронеса Елза
живее през 20-те години, тя е и поетеса, и художничка, и дизайнерка на дрехи.
Тя е от кръга на Дюшан и изследователи правят откритие за авторството на
прословутата му творба "Фонтан", която най-вероятно е нейно творение.
А "Комедиантът", банан залепен със скоч върху стената, е творба на
Кателан, който е недялан камък и винаги успява да предизвика скандали и
възмущения. Това не е чак толкова просто, колкото изглежда и хората, които
дойдат на лекцията ще разберат защо"&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;&lt;span&gt;Лекцията "Фонтанът
на баронеса Елза и Комедиантът" ще бъде на 4 ноември от 18.30 часа в Гьоте
институт.&lt;/span&gt;&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Целия разговор на Мариана
Ганчева с Правдолюб Иванов&amp;nbsp;в "Какво се случва" може да чуете в звуковия файл.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552860/savremennite-razkazi-za-izkustvo-na-pravdolyub-ivanov</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 15:52:26 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>От първите професори до днес - 130 години Художествена академия</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Изложба, посветена на 130-годишнината на Националната художествена академия, &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;се открива тази вечер&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; в изложбена зала "2019" от &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;Градската художествена галерия в Пловдив. Експозицията "НАЧАЛОТО. 130 ГОДИНИ. ДО ДНЕС" събира произведения от музейната сбирка на Академията и творби на нейни настоящи преподаватели. Изложбата ще остане открита до 2 декември.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Кураторите са решили да използват пространството на зала "2019", като символично разделят първото и второто ниво в галерията. За това какво ще види публиката, разказва проф. д-р Здравка Василева:&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Можем да видим едни шедьоври на нашите предци, основатели на Академията и първите учители, първите професори в рисувалното училище. Във втората експозиция виждаме преподавателите днес. Част от тях, представители на академичната общност, виждаме в тяхната работа. Целта е да се покаже една приемственост и връзка и някак да се усети времето - преди и сега. Това не е равносметка или някакъв поглед назад - напред, в бъдещето. Мисля, че изложбата носи своята емоция. Аз изпитвам изключително удовлетворение и благодарност към тези хора, които са били преди нас в Академията и ни дават голям повод за гордост и самочувствие, че продължаваме нещо изключително важно."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Преподавателите си дават сметка за предизвикателствата на времето.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"Като преподаватели трябва да сме все по-активни и все по-адекватни на новото и съвременното. Младите хора са изключително активни, любопитни, нетърпеливи да научат нещата по-бързо. Да се случат хубавите работи в професията по-бързо, а изкуството изисква време."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;В първата част на изложбата публиката ще види 29 живописни и 13 керамични произведения от колекцията на Академията.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552853/ot-parvite-profesori-do-dnes-130-godini-hudozhestvena-akademiya</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 15:45:10 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Проф. д-р Етиен Леви с почетно  звание "Следовник на народните будители"</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Съюзът на народните читалища&lt;span&gt;&amp;nbsp; &lt;/span&gt;за
поредна година отдаде почит на личности с принос към духовния и културния живот
на България&lt;/span&gt;&lt;span&gt;.&lt;/span&gt;&lt;span&gt; &lt;span&gt;В навечерието на Деня на народните будители, в Националната библиотека "Св.
св. Кирил и Методий" на тържествена церемония с почетното звание "Следовник
на народните будители" бе удостоен&lt;/span&gt;&lt;strong&gt; &lt;/strong&gt;&lt;span&gt;проф. д-р Етиен Леви –&lt;/span&gt; &lt;span&gt;обичан певец,
музикант и преподавател.&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Наградата е признание за приноса на Етиен Леви към българската култура,
музикалното образование и съхраняването на духовните ценности.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552840/prof-d-r-etien-levi-s-pochetno-zvanie-sledovnik-na-narodnite-buditeli</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 15:23:38 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title> Филип Жаенада е носителят на "Гонкур" 2026 </title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;Носителят беше обявен на традиционната вече
церемония в емблематичния парижки ресторант "Друан" от председателя
на Академия "Гонкур" Филип Клодел.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Лауреатът на наградата си тръгва със
символичен чек за 10 евро, но най-вече с червения бандерол, който повишава
продажбите на книгата му, съобщава изданието "Сортир а Пари".
Миналогодишният носител - романът на Лоран Мовиние "Празната къща",
надхвърли 600 000 продадени екземпляра.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Тази година членовете на Академия
"Гонкур" допуснаха до финала четири книги: "Самотата на
учителите е безкрайна" от Яник Аенел, "Непознатата от кея Жавел"
от Филип Жаенада, "Нещата, които мислех за изгубени" от Клемантин
Мелоа и "От другата страна на езерото" от Силвен Прюдом.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;С "Непознатата от кея Жавел" Филип Жаенада
отново разравя една типично парижка мистерия. В нощта на 6 срещу 7 септември
1949 г. Луиз Кансо, търсен модел от художниците в Монпарнас, е открита мъртва
на кейовете, в днешния 15-и район. Разследването е прекратено поради липса на
заподозрян.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Яник Аенел ни отвежда в едно училище в
предградията на Париж. В "Самотата на учителите е безкрайна" неговият
двойник Жан Дейшел разказва за първата си година като стажант-преподавател по
френски език - година, белязана от трудностите на професията и от истинска
страст към предаването на знания.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;В "Нещата, които мислех за
изгубени" Клемантин Мелоа разказва за млада жена, която опакова вещите си
след раздяла. Всяка чиния, всяка дреха, всяка ролка кухненска хартия извиква
спомен.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Силвен Прюдом предлага с "От другата
страна на езерото" разказ на границата между трилъра и драмата.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;span&gt;Сезонът на наградите ще продължи с
"Гонкур"-а на гимназистите, който се очаква да бъде обявен в края на
ноември, а след това и с "Гонкур"-а на лишените от свобода - през
декември.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552803/filip-zhaenada-e-nositelyat-na-gonkur-2026</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 14:36:35 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>"Бабите сърфистки" открива фестивал за документално кино в Рим</title>
      <description>&lt;p&gt;&lt;span&gt;В Рим започва &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;десетото издание на фестивала за документални късометражни филми&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, посветен на морска консервация и експедициите - "Ocean Film Festival World Tour Italy". Той включва 6 документални филма на независими режисьори от Австралия, САЩ, Норвегия и Бразилия. Фестивалът ще бъде открит с филма &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;"Бабите сърфистки"&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, който разказва историята на възрастни жени на 60 и 90 години, които излизат от зоната си на комфорт, за да се научат да карат сърф.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Фестивалът представя селекция от най-добрите късометражни документални филми по темата от цял свят. Акцентите са: &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;"Морска консервация"&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; - истории за учени и активисти, които се борят за спасяването на застрашени морски екосистеми, коралови рифове и почистването на пластмаса от океаните, и &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;"Експедиции и приключения"&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt;, включващи кадри от екстремно сърфиране, гмуркане на големи дълбочини без апаратура, плаване в ледени води и срещи лице в лице с големи морски хищници като китове, акули и косатки. Филмите се излъчват на оригиналния език, като всеки един от тях има субтитри на италиански.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Представянето включва разговори и дискусии с екипа и хората, заснети в "Бабите сърфистки". Целта е те да образоват публиката чрез разкази за приключения, пътувания, водни спортове, дива природа и опазване на морската среда.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Според организаторите: &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;"Това е много повече от филмов фестивал. Тук даваме възможност на всички участници да споделят ценности, емоции и страст с разнообразна общност от хора от всички възрасти и произход, обединени от любовта към морето и околната среда".&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Изданието в Италия се провежда &lt;/span&gt;&lt;span&gt;&lt;span&gt;под официалната егида на ЮНЕСКО&lt;/span&gt;&lt;/span&gt;&lt;span&gt; и с подкрепата на Националния комитет на Десетилетието на морето към Италианския съвет за научни изследвания.&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552790/babite-sarfistki-otkrivat-festival-za-dokumentalno-kino-v-rim</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 14:24:15 GMT</pubDate>
    </item>
    <item>
      <title>Места и памет в новата изложба на Асен Шопов</title>
      <description>&lt;p data-pm-slice="1 1 []"&gt;&lt;span&gt;От 18 часа в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас е откриването на изложбата на оператора и фотограф Асен Шопов, който от 40 години живее и работи в Прага. Експозицията включва избрани фотоси-пейзажи от Прага, Париж, Португалия, Канарските острови и любимия му Созопол, сподели авторът за новините на "Христо Ботев".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;"От 11-годишен започнах да снимам с фотоапарат с мечтата един ден да застана и зад кинокамерата. Стремя се да измамя и заобикаля реализма и "фотографската обективност", с които съм постоянно свързан като оператор. Използвам техниката Motion Blur на съзнателно "размазано" изображение с помощта на дълга експозиция, за да постигна импресионистични, дори абстрактни характеристики. А днес е възможно подобен ефект да се постигне и чрез компютърен софтуер, което обаче за мен е невдъхновено, изкуствено и еднообразно. Ключов за мен е "аналоговият" момент, благодарение на който всяка от фотографиите ми получава неповторим характер."&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;&lt;p&gt;&lt;span&gt;Авторът посвещава изложбата на своя баща - емблематичния театрален режисьор Асен Шопов, който ни напусна в началото на тази година. А експозицията е част от програмата на "Фотографските седмици - Бургас 2026".&lt;/span&gt;&lt;/p&gt;</description>
      <link>https://bnrnews.bg/hristobotev/post/552775/mesta-i-pamet-v-novata-izlozhba-na-asen-shopov</link>
      <language>bg</language>
      <pubDate>Tue, 03 Nov 2026 14:15:10 GMT</pubDate>
    </item>
  </channel>
</rss>