Как хем да сме в крак с дигиталния преход, хем той да е справедлив?

Икономическият и социален съвет на България изготви анализ, посветен на една от новите европейски директиви - тази за подобряването на условията на труд при работата през платформа. Транспонирането ѝ в българското законодателство трябва да завърши до 2 декември 2026 г., поради което Съветът призовава служебният кабинет да вземе мерки по придвижването на проект за промени в Кодекса на труда за работата през платформи, за да премине процедурата по приемане от Министерския съвет и да бъде внесен в следващото Народно събрание.

Цифровите трудови платформи заемат все по-съществено място в икономиката на Европейския съюз, навлизат и у нас. Те са нови форми на труда, възникнали в резултат на задълбочаващата се технологична революция и дигитализацията на икономическите процеси.

Все по-честа гледка по улиците на София и други градове стават разносвачи на храна, понесли големи раници на велосипед, пеша или с кола. Доставката се прави, след като клиентът си я е поръчал онлайн. Вече не е лукс човек да си поръча такси през съответното приложение на мобилния си телефон и да проследява на екрана движението на шофьора към адреса. Точно това са типични случаи на т.нар. платформени работници или поне тяхната най-видима част, тъй като има и други сфери на дейност – счетоводство, болногледачи, почистване, обучение, преводи и други, които също могат да функционират по този начин, обясни докладчикът по анализа на Икономическия и социален съвет Чавдар Христов от КНСБ.

Т.нар. цифрови трудови платформи обаче създават специфичен модел на посредничество между търсенето и предлагането на труд, който се различава съществено от традиционните форми на заетост и от конвенционалния модел на работодател – работник, каза още той.

През тези автоматизирани системи е и оценката за изпълнението и разпределянето на сумите, като част от тях отива в цифровата платформа. Тя по-скоро играе ролята на посредник-организатор, отколкото на директен изпълнител.

По данни на Европейския съюз в момента функционират над 500 активни цифрови трудови платформи, чрез които над 28 милиона лица са извършвали трудова дейност, което представлява приблизително 14% от всички заети лица в Съюза. Значителна част от тези работещи са официално класифицирани като самонаети. За близо ¼ от платформените работници доходът от ЦТП представлява над 75% от общия им доход. В най-масовия случай (или за 52% от платформените работници) доходът от платформена заетост е под 25% от общия доход на лицата. Данните разкриват и проблеми в областта на социалната защита - едва около 14% от работещите чрез платформи са социално осигурени от самата платформа, 62% не разполагат с никакво осигуряване, а 23% се осигуряват чрез друго трудово или служебно правоотношение. Допълнително - при приблизително 13% от лицата липсва какъвто и да е договор или ясно определена форма на трудово правоотношение.

От гледна точка на демографските характеристики на лицата, работещи през платформа, то според Евростат това са най-често хора, прекарващи между 1 и 19 часа в платформата месечно, лица с висше или средно образование.

В България обаче няма достатъчно официална информация - различни изследвания през последните години посочват, че в такава заетост са ангажирани между 4 и 10 процента.

Ценно за картината в България е едно изследване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ от края на миналата година, което обхваща няколко десетки платформени работници в различни сектори – от IT до търговия и транспорт. В него се очертава профилът на платформените работници – млади хора от 19 до 24 години, преимуществено мъже, с висше образование, с професионален опит до пет години.

Една от препоръките в анализа на Икономическия и социален съвет е именно създаването на регистър на цифровите трудови платформи по подобие на регистрите на предприятията, осигуряващи временна работа, например. В този регистър платформите ще докладват работата, която извършват.

Спрямо тези хора обаче заради спецификата на работата, много от типичните елементи на организацията, на съвместния трудов живот, с колегите, се развива много специфично.

Създават се условия за неспазване на изискванията на Кодекса на труда, създава се анонимност, липсва информираност за правата - това се отчита от Директивата.

Предстои да видим кога ще се стигне до корекции в Кодекса на труда, какви ще бъдат те и ще постигнат ли единодушие синдикатите и работодателските организации. Целта е хем и страната ни да е в крак с дигиталния преход, хем той да бъде справедлив.

Цялата тема на Мария Костова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.