Новина
Българският език – родината, която е винаги с теб
вторник 17 декември 2024 11:10
вторник, 17 декември 2024, 11:10
Георги Вълков, Венета Гаврилова и Марина-Николова
СНИМКА: Катрин Димитрова
Размер на шрифта
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или два.
Това много силно пролича и в текстовете, които получихме в юбилейния конкурс на предаването "За думите" с отговор на два въпроса: "Коя е любимата ви дума" и "Как ще продължите изречението "Българският език е…". Тези писма ни докоснаха с искреното чувство и осъзнатата връзка с езика като част от самата ни същност като хора. Затова посвещаваме поредното издание на предаването тъкмо на тях и техния поглед към българската реч.
Ирина Василева живее в Париж от 28 години, университетска преподавателка е, авторка на няколко книги, написани на френски език. Отскоро започва да пише и превежда свои текстове на родния български, предстои те да бъдат издадени у нас. Предава любовта си към българския език на сина си Дамян, който е роден и израсъл в Париж. "Във френската среда българският за нас беше таен език, секретен код, неразгадаем за останалите, но толкова интимен за самите нас…", пише в есето си тя.
Елица Джатова живее от 15 години в Германия, работи като психиатър. Сравнява родния език с море, единствено в което човек може да плува свободно до хоризонта. "В България българският език се приема за даденост, то е както да имаш вода, както да имаш хляб. Когато нямаш вода и хляб, тогава разбираш колко ценни са тези неща.", казва тя.
Марина Николова е българка от Мелитопол, Украйна. Намира спасение от войната в България, старата родина на своите прадеди. В момента следва магистърска програма по история в Софийския университет и преподава дистанционно на ученици в Украйна. "За мен българският език е една от страниците на живота ми, това е езикът, с помощта на който научавам историята и културата на моите предци. Това е езикът, който започнах да уча, за да съхраня спомена за моето семейство и да науча дъщеря ми на този уникален и красив език.", пише Марина в есето си.
В разговора се включва преподавателката по български език, литература и култура в лектората към Центъра по българистика в Мелитополския университет в Украйна доц. Красимира Колева. От няколко години по нейна инициатива предаването "За думите" е част от програмата на курсистите ѝ. Деветите Международни българистични четения за студенти, докторанти и постдокторанти в областта на хуманитарните и социалните науки "Младите в науката без граници" на Центъра по българистика, които се проведоха в края на ноември, бяха посветени на 30-годишнината на предаването.
В предаването гостува и инж. Георги Вълков, наш слушател, отличен в конкурса за своя силно критичен, но солидно аргументиран текст, посветен на някои "залитания" по подражание и криво разбрана мода сред нас, днешните говорещи български граждани на страната.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!