Войните на 2026 г.

През последното десетилетие броят на въоръжените конфликти по света достигна нива, непознати от Втората световна война. В първите дни на 2026 г. светът се намира в състояние на геополитическа конфигурация. Кои са горещите точки, които ще са във фокуса на вниманието тази година?

Най-драматичният обрат дойде от Латинска Америка. Преди седмица американска военна операция доведе до залавянето на Николас Мадуро, слагайки фактически край на неговия режим. Това се случи след месеци на напрежение около окупираната от него област Есекибо в Гаяна, където миналия май бяха проведени незаконни избори. Мери Елън О`Конъл - професор по право и международни изследвания за мира в университета "Нотр Дам" в американския щат Индиана:

"Президентът Тръмп нареди мащабна военна операция, при която загинаха хора, има разрушения и придизвика голям страх - без каквато и да е правна основа или оправдание. САЩ се опитват от 1945 г. да подкрепят мира в света чрез ООН. Но случилото се е шамар в лицето на тези правила, като се твърди, че някак си президентът Тръмп има право да решава кога да се използва военна сила. Това ще предизвика сериозни разногласия в света. В краткосрочен план няма да помогне за възстановяване на лидерството на САЩ. Ще доведе до още повече недоверие. Ще са нужни много години, преди САЩ да си върнат усещането или уважението като водеща държава на върховенството на закона и демокрацията."

Конфликтът между Русия и Украйна скоро ще навлезе в четвъртата си година като война на изтощение. Ситуацията на фронта предполага, че 2026-а ще бъде или година на споразумение, или на бавно руско настъпление, или на замразяване на конфликта. Роб Лий, старши научен сътрудник в базирания в САЩ Институт за изследване на външната политика:

"Мисля, че е много трудно да се предвижда какво ще се случи повече от три месеца напред в тази война. Няма да правя никакви категорични прогнози в момента. Славянск и Краматорск ще бъдат на фокус през 2026-а. Тъй като руският приоритет в момента е Покровск, ключовият въпрос е къде ще пренасочат силите си след него."

В Близкия изток въпросът е ще издържи ли крехкото примирие в ивицата Газа. Анклавът е в руини, а израелските сили все още контролират важни части от територията. Въпреки мирния план Хамас не е напълно разоръжен. Посланикът на САЩ в ООН Майк Уолц описа ситуацията пред Съвета за сигурност:

"В продължение на две мъчителни години Газа, дом на над 2 милиона души, беше ад на земята, в който бруталността и терорът на Хамас срещнаха яростния отговор на Израел, оставяйки развалини там, където някога имаше училища, и гробове там, където процъфтяваха детски площадки. Броят на жертвите е десетки хиляди а гладът измъчва най-уязвимите. Надеждата за възстановяване трепти като свещ в буря."

Експертите следят отблизо и Тайван. Допуска се, че ако американската подкрепа за острова отслабне Китай може да премине към блокада, която би могла да предизвика военна намеса и икономическа ответна реакция от страна на САЩ и съюзниците им. Президентът на Тайван Лай Чин-тъ обяви:

"Ще ускорим изграждането на система за противовъздушна отбрана с многослойна защита, високотехнологично засичане и ефективно прехващане, за да пазим живота и имуществото на гражданите. Агресията се проваля, единството надделява и мирът се печели чрез сила. Военните ни разходи ще надхвърлят 3 процента от БВП през 2026-а и ще достигнат 5 процента до 2030 г."

В Южна Азия разполагащите с ядрени оръжия и явни противници Индия и Пакистан остават в състояние на "студен мир" след опасната ескалация през пролетта на миналата година, когато нападение в Кашмир доведе до ракетни удари и десетки жертви. Айеша Сиддика от Катедрата по военни изследвания в лондонския Кингс Колидж пита:

"С промените в международната геополитика в момента, особено в променящите се Съединени щати, въпросът е: има ли някакъв неутрален, мощен международен арбитър, който може да спре конфликта навреме, преди той да прерасне в пълномащабна война, която би могла да навреди и да убие милиони хора в Южна Азия?"

Новогодишното ръкостискане между индийски и пакистански дипломати в Дака подсказва, че двете ядрени сили може би търсят изход от пропастта. В Африка погледите са насочени към Демократична република Конго и Руанда и конфликта им, продължаващ десетилетия, заради етнически противоречия и богатата на ресурси източна част на Конго. Макар в Белия дом да бяха подписани споразумения между Киншаса и Кигали, бунтовниците от групировката М23 остават активни. Нобеловият лауреат Денис Муквеге предупреждава:

"Това е забравена война, тя е пренебрегната хуманитарна криза. Всяка седмица виждаме кадри с масови убийства, но светът мълчи. Има медийно затъмнение за случващото се в региона. Печалбата се поставя над човешкото достойнство."

А в богатия на злато и нефт и имащ стратегическо крайбрежие Судан войната между армията и паравоенните сили доведе до най-голямата хуманитарна криза на континента. Според Алън Босуел от International Crisis Group, пропастта между враждуващите страни остава огромна:

"Нито една от страните няма път към военна победа. Много е трудно да се предвиди как ще приключи тази война, защото позициите на двете страни остават непроменени."

Прогнозата на Клиона Рейли, изпълнителен директор на Организацията за локация и данни за въоръжени конфликти (ACLED):

"Бих била изключително изненадана, ако през 2026 г. не видим увеличение на конфликтите. Лично аз очаквам доста активност около Венецуела и Иран. Има индикации, че глобалната политика се променя до такава степен, че заинтересованите страни - САЩ, Русия, Израел, ОАЕ - играят много по-активна роля в промяната на картата на властта и конфликтите според собствените си интереси, в сравнение с миналото. Мисля, че през 2025-а видяхме пълната промяна в това как дори западните държави приоритизират националните и международните си интереси пред хуманитарните ценности, човешките права, изграждането на мир и медиацията - и няма никакви признаци това да спре."