"Алтън Мара" – хит на Янка Рупкина и шедьовър в обработката на Георги Минчев

Много скъпоценни фолклорни перли е изпяла голямата българка Янка Рупкина. Една от най-обичаните солистки на "Мистерията на българските гласове", обожавана от публиката и възхищавала световни знаменитости, тя винаги е казвала, че вярва във всички свои песни, защото я зареждат с хубавите си текстове и мелодии.

Сред най-въздействащите образци в нейния репертоар е "Алтън Мара", записана с кавалджията Стоян Величков. Историята в песента е трагична: красивата "златна Мара" очаква годеникът ѝ да дойде да я поиска за съпруга. Но вместо любимия и годежарите в дома ѝ нахлуват зли хора, които я оковават и отвличат. Рупкина интерпретира тъжната странджанска мелодия така неустоимо, че провокира продуцента на трио "Българка" – Джо Бойд, да признае, че може да я слуша безкрайно, когато пее точно "Алтън Мара".

През 1989 г. "Алтън Мара" отново триумфира в нова, съвсем различна интерпретация, включена в третата плоча от знаменитата поредица "Мистерията на българските гласове" на легендарния продуцент Марсел Селие. Изпълнението е на хора при Ансамбъла за народни песни и танци "Тракия" в Пловдив, дирижиран от Стефан Мутафчиев, а автор на обработката е бележитият композитор Георги Любенов Минчев, който на 29 януари 2026 г. отпразнува 87-и рожден ден.

Изявен творец и общественик, синът на големия оперен изпълнител – тенора Любен Минчев, е определян като "български композитор със значение за европейската музика" (Е. Дочева) и автор с "широко амплоа, чиито творчески простори обгръщат многообразие от жанрове и сръчно преплетени стилови похвати, композиционни техники и собствени новаторски открития" (А. Палиева). Образованието му е респектиращо – негов професор по композиция в София е Марин Големинов; а в Московската консерватория – легендите Родион Шчедрин и Арам Хачатурян. През 1972 г. Минчев печели стипендия на ЮНЕСКО и специализира в САЩ, Франция и Англия. В Париж учи при големите композитори Оливие Месиен и Лучано Берио.

През 1959 г. започва работа в БНР и остава негов служител почти четири десетилетия, а от 1989 г. е главен художествен ръководител на Музикалната продукция и състави. В продължение на много години е и секретар, заместник председател и главен секретар на Съюза на българските композитори.

Творчеството му обхваща почти всички музикални жанрове: впечатляващи симфонични и камерни произведения, ораторията "Старобългарски хроники", балетът "Фаренхайт 451" по Рей Бредбъри, над 100 солови, хорови и детски песни, около 350 фолклорни обработки, филмова музика. Голяма част от мащабните му творби са написани по поръчка на авторитетни световни институции, оркестри и фестивали и са отличавани на престижни конкурси. Самият той е канен за член на жури в утвърдени състезания по композиция. Участвал е в три издания на Международната трибуна на композиторите (International Rostrum of Composers – IRC, един от най-престижните световни форуми за съвременна класическа музика, организиран от Международния музикален съвет - IMC). Повече от 20 големи звукозаписни компании реализират негови творби в България, Русия, Италия, Германия, Испания и САЩ. Един от най-впечатляващите му опуси – Концертът за пиано, е селекциониран от Международната асоциация на музикалните експерти в САЩ през 1979 г., номиниран е за наградата "Кусевицки" и е класиран на първо място на Международната трибуна на композиторите в Париж през 1981 г. Георги Минчев е носител на наши и чужди високи отличия, сред които европейската награда "Лоренцо Великолепният" на Международната академия "Медичи" във Флоренция през 1989 г.

Фолклорният бисер "Алтън Мара" в изкусната многогласна версия на този талантлив творец – една от най-ярките фигури в съвременната ни музика с международен авторитет и признание, се превръща в истинско вокално бижу и безспорен образец на българската музикална култура.