Гергана Хрисчева и подкастът на БНР с мисия за по-здрави българи

Здравеопазването е тема, която засяга всеки от нас – от пациента до лекаря, от родителя до активния гражданин, който иска да живее по-здравословно. В България, където предотвратимата смъртност и недостигът на медицински специалисти са на тревожни нива, разговорът за здравето и профилактиката е повече от необходим.

С над 200 епизода, в които вече са участвали около 500 гости – лекари, учени, експерти, пациенти и представители на пациентски организации – подкастът "В центъра на системата" на Българското национално радио е търсен формат за здравна журналистика в България. Негов автор и водещ е журналистът Гергана Хрисчева – здравен репортер с над 22 години опит в програма "Хоризонт" на БНР, автор на още няколко специализирани здравни предавания.

"Идеята да има такъв подкаст е да предоставяме тематични здравни разговори с достоверна информация от утвърдени здравни специалисти в помощ на обществото. В областта на здравеопазването може би най-много се ширят митове, легенди, спекулации, фалшиви новини. Целта е българското общество да има алтернатива – да намира точна, проверена информация с всички гледни точки. Когато темата е посветена на конкретно заболяване и не е включен пациентски казус, се стремя да намеря най-утвърдените експерти и проверявам дали те са уважавани и от пациентите. Понякога имаш много възможности, но трябва да прецениш темата да е значима за голям брой хора. Разбира се правили сме теми и за редките заболявания – защото и тези пациенти имат нужда от глас."

• БНР и Гергана Хрисчева с престижна награда от Фондация "Глобални библиотеки – България“

• "В центъра на системата" и Радио Стара Загора с награди "Даниела Сеизова"

• Гергана Хрисчева с Наградата за радиожурналистика за "В центъра на системата"

Подкастът "В центъра на системата" е носител на няколко престижни отличия – наградата за онлайн медия на Българския пациентски форум "Даниела Сеизова – в името на живота", признание от Фондация "Глобални библиотеки – България", а през януари тази година Гергана Хрисчева получи и годишната награда за радиожурналистика "Сирак Скитник" на БНР.

Дълги години Гергана Хрисчева слуша по форуми и пресконференции как пациентът е в центъра на системата, клише, което тя взема с идеята реално да постави човека в центъра – чрез неговите истории, чрез теми, които засягат ежедневието му. "Подкастът се разрасна далеч отвъд първоначалната идея и вече обхваща десетки сфери на медицината", споделя Хрисчева.

България остава сред страните с най-висока предотвратима смъртност в ЕС – защо продължаваме да сме "първенци" в тази мрачна класация?

"Данните сочат, че България е наистина на първите места по смъртност и заболеваемост от сърдечносъдови заболявания, след това от онкологични заболявания. Има над 500 000 пациенти с диабет, а диабетът води редица усложнения след себе си, особено когато е нелекуван и неконтролиран. Българинът много стриктно търси правата си, винаги смята, че трябва да потърси първо, второ и трето мнение, но твърде късно ходи в лечебното заведение. А всъщност оттам идва високата смъртност във всяко едно от тези заболявания – късното отиване на лекар. Това е заради нашия манталитет да не поставяме здравето си на първо място. Българинът не се храни здравословно толкова добре, колкото другите, вярва на всякакви спекулации в интернет за храненето, освен това спортува много малко. Масовият спорт, затлъстяването, стресът и депресиите – всичко това също е обвързано."

Защо българите търсят медицинска помощ твърде късно? "Профилактиката в България съществува, но ние не я използваме", споделя с болка Гергана Хрисчева:

"Смея да кажа, че ние разполагаме с всички видове профилактични прегледи по здравна каса, безплатно, които биха ни запазили здрави, ако в точно определения период ходим и ги правим. Последните години навлязоха много добри профилактични прегледи за рака на простатата при мъжете, мамографията при жените. Това, което липсва у нас, както например е в една Белгия – за всички тези профилактични прегледи идва съобщение по пощата с писмо. У нас обаче направиха "Е-здраве". Това е пациентското досие, което всеки може да си сложи на телефона и то постоянно може да ти сигнализира какво ти предстои и какво е направено до момента."

Проблем в здравната грижа у нас е задълбочаващият се недостиг на медицински специалисти.

"По брой лекари на глава от населението ние разполагаме с достатъчен брой лекари. Проблемът е с броя медицински сестри, който е спадащ през годините – пояснява Гергана Хрисчева. –  Мисля, че за момента те са 22 000. Необходими са ни 2 или 3 пъти повече, за да може една медицинска сестра в България да не обслужва повече от 5 болни. По-често се случва тя да обслужва повече от 15-20 болни. Липсват ни и клинични лаборанти, специалисти в Националния център по радиология, липсват ни медицински физици, тъй като апаратурата в здравеопазването става все по-модерна и все повече навлиза и изкуственият интелект. Там също ще ни трябват много обучени специалисти между компютърната специалност и медицината. Например в болницата по хематология в столицата има недостиг на клиничните лаборанти. Това са хората, които вземат пробите от патоанатомите след биопсия и също имат своето място в проследяването на това какъв е видът тумор. Там един клиничен лаборант обработва огромен брой проби. Нали разбирате, че при преумора това може да доведе до огромна грешка. Разбира се, липсват санитарите, липсва всякакъв поддържащ персонал и всичко това е заради недоброто заплащане и разбира се, нелицеприятната работа."

Гергана Хрисчева обаче наблюдава  и положителни тенденции:

"Лекарите, които последните 10-15 години са работили в чужбина, започнаха да се връщат в България. Много добри специалисти – гастроентеролози, уролози, съдови хирурзи. Това е така, тъй като България вече предлага здравеопазване като апаратура на световно ниво, болниците са все по-модерни. Заплащането в съотношение с работата, която ще извършат тук в България, е адекватно. Говорила съм с лекари, които работят в момента и в САЩ, и в европейските страни. На първо място там натоварването от пациенти е много по-голямо, отколкото тук. И на второ място, там се следи много стриктно за лекарските грешки. От тази гледна точка лекарите работят под голямо напрежение."

Сред най-слушаните теми на подкаста "В центъра на системата" са тези, посветени на деменцията, метаболитния синдром и затлъстяването, дисковите хернии, колективният трудов договор в българското здравеопазване, възрастните в TikTok и други. Висок е интересът и към проблемите на психологическата помощ и детското здраве:

"Все повече българинът и българският родител търси психична и психиатрична помощ. Все по-често водещи специалисти дават много подробна информация по отношение на темата деца от аутистичния спектър,  както и изобщо за психичните болести. Мисля, че това ще е тема на бъдещето, тъй като данните сочат и в световен мащаб, че психичните заболявания ще нарастват. Смятам, че българинът вече свикна да не се срамува и да се страхува да търси психична и психиатрична помощ. Тук обаче съществува сериозен проблем – голяма част от състоянията и от помощта е извън Здравната каса. Все още няма наредба и закон, които да обхващат психичната помощ и поради тази причина всичко трябва да бъде заплатено от пациентите, но имаме добри психолози."

В съвременния свят на информационен шум здравният подкаст на БНР "В центъра на системата" доказва, че здравната журналистика може да бъде обществена мисия. В страна, която е сред първите по предотвратима смъртност в ЕС, където профилактиката съществува, но се пренебрегва, а националната детската болница все още е само проект, подобни платформи изграждат здравна култура. Гергана Хрисчева не просто задава въпроси – тя създава пространство, в което експертите говорят в детайл, а обществото получава инструмент да направи информиран избор. Понякога именно информираното решение е това, което може да спаси живот.

Чуйте пълното интервю с Гергана Хрисчева, автор и водещ на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата", в което са засегнати и темите за проекта за Национална детска болница и причините за неговото многократно забавяне, използването на изкуствения интелект в медицината, търсенето на алтернативни методи на лечение и рискът от самодиагностика. Говорим и за възможностите за специализирана здравна помощ за български граждани, които живеят в чужбина, при завръщането им в България: