Актът на Освобождението на България през погледа на трима историци

Отбелязваме 148 години от подписването на Санстефанския мирен договор. С него се слага край  на Руско – турската война и се създава отново българската държава, след петстотин години османско владичество.

Дълъг е пътят, който извървява народът ни до Освобождението. 

Възраждането и преоткриването на националната идентичност, борбата за църковна независимост, национално – освободителното движение, Априлското въстание, българското опълчение.

Въпреки, че Санстефанския договор е преразгледан от Берлинския конгрес в лятото на 1878 година и пълната независимост на държавата е обявена през 1908 ма, трети март остава в историята като момента, в който България е върната на европейската карта.

В Нощен Хоризонт си припомняме процесите и събитията, довели до Освобождението на България, заедно с доц. Светослав Живков, преподавател по история в Софийския университет, Радостин Христов, докторант и Доброслав Славов, студент във Историческия факултет на Софийския университет.

Актът на Освобождението на България през погледа на историците:

"От днешна гледна точка подписването на Сан Стефанския мирен договор и предхождащата го Руско-турска война, са епохално събитие за нас и от буквална, и от преносна гледна точка, тъй като с тези две събития приключва епохата българското Възраждане за част от българските земи, започва следващата - а именно - епохата на Новата българска история. 

Те имат един огромен емоционален заряд за нас и тогава, и до ден днешен, което води след себе си факта, че всъщност точно на днешната дата празнуваме националния си празник - 148 години по-късно. Така че, абсолютно безспорно тези две събития и днес и занапред ще останат значими, каза за БНР Радостин Христов. 

"Моят фокус е по-скоро върху общо европейската картина, в която рамка попада и Освобождението на България и постигането на държавност.

Трябва да кажем, че всъщност Сан Стефанският мирен договор, който е сключен през 1878 година - 19 февруари, стар стил - 3 март - нов стил, е всъщност, можем да кажем, началото на края на голямата Източна криза, която избухва още към 1875 г. с бунтовете в Босна. 

Тя след това прераства в сръбско-черногорска-османска война, завършила първоначално с неуспех за сърби и черногорци, с Цариградската конференция в края на 1876 г. декември месец и разбира се с Руско-турската война - 1877 - 1878 г.. 

Като за мен лично, да, това е едно епохално събитие, което освен, че пряко засяга нас българите, има голямо значение и за по нататъшното развитие на Балканския полуосторов и определя до голяма степен политиката на Балканите поне до Първата световна война, коментира и Доброслав Славов. 

"Можем много да говорим върху фактологията, факт е, че 3 март е символ. Дали с него свърша войната - не съвсем, един месец по-рано е подписано примирието - на 19 януари, по стар стил, по нов - на 31 януари, на практика окончателният мирен договор между Русия и Турция е подписан едва през следващата - 1879 година и имаме и Берлинския договор, посочи за БНР доц. Светослав Живков.

"Но така или иначе за мнозинството от нас днешната дата символизира края на Руско-турската война и ние няма начин да разглеждаме този ден извън този контекст.

В края на краищата, с този успех на Руската армия и нейните съюзнички в тази война не просто се възстановява българската държава, а на практика всъщност се поставят основите на морена България, на модерната българска държава.

И днес говорим много за нашия европейски път, за демокрацията, но българският европейски път започва още с Паисий, той минава през нашите революционни борби, Васил Левски и неговата идея за демокрацията, защото народно управиление е именно това, за което и той говори, или пък Г. С. Раковски с неговия идеал България да се развива като САЩ или Швейцария - тези еталони за демоклатичност пред 19 век...

Безспорно Руско-турската война и нейният завършек с всички условности успешен за нас, е изключително важен етап, каза още доц. Живков. 

И допълни:

"От друга страна 3 март символизира и нещо друго и то е свързано с идеалът - т.нар. Сан Стефански идеал, през който няколко генерации българи осмислят своето битие на българи.

Идеята за целокупна България, идеята за освобождането на останалите под чужда власт сънародни в Македония и Одринска Тракия.

Да, чисто дипломатически това може да е мит, дори измама бихме го нарекли, но това по никакъв начин не накърнява светостта и чистотата на тези чувства, с които поне три поколения българи от края на 19 и първата половина на 20 век са вървели...

И затова не случайно, 3 март е бил ден на празник и ден на почит още в годините на Освобождението, че и до ден днешен, коментира още доц. Живков.

Още в интервюто на Мая Данчева с доц.Светослав Живков, Доброслав Славов и Радостин Христов в "Нощен Хоризонт".