Българинът не е разбрал, че честността на вота е фундамент на демокрацията

Има ли българинът традиции в политическата култура и какво се е изгубило по пътя до днес? Отговорите търсим с поглед назад – към изборите преди и след Освобождението, но и с ясен паралел към съвремието.

Българинът не влиза неподготвен в свободната си държава – тази теза защитава директорът на Регионалния исторически музей в Силистра доц. д-р Николай Тодоров. Според него още преди Освобождението се формира основа на политическа култура и участие в изборни процеси.

"Българите не влизат в националната си държава без опит… още от XVIII век те участват в избирането на местни първенци."

По думите му, този опит се задълбочава особено след създаването на Дунавския вилает, когато се въвежда тристепенна изборна система – от местно до висше административно ниво. Историческите свидетелства показват, че обществото е имало ясна представа за правата си.

"Те много добре си знаят политическите права и за какво са там…ние идваме да изберем представители, не пълномощници."

Сериозна роля играе и тогавашният печат. Вестниците не само отразяват събитията, но и изграждат политическо мислене.

"Ако четем вестниците преди Освобождението, ще ни направи впечатление, че българинът е човек с политическа култура… той разбира понятия като либерализъм и консерватизъм.“

След 1878 година започва трудният процес на изграждане на модерна държавност. Дебатите около Търновската конституция разкриват както високо ниво на политическо мислене, така и първите прояви на популизъм.

"Като всяка нова власт има много популизъм… обещания, че няма да се плащат данъци."

Постепенно обаче изборният процес се усъвършенства. Появяват се кампании, партийни структури и силни местни лидери – модел на политическа активност, изненадващо сходен с днешния.

"Няма съществена разлика – има предизборни кампании, има посещения на партийни лидери…Стамболов идва в Силистра, Стоилов също",

Наред с това обаче се проявяват и проблеми, които също звучат познато.

"Много често българите гласуват за партията, която е на власт… оказва се натиск върху държавните чиновници“. 

Големият въпрос остава – какво се случва с тази политическа култура днес?

Отговорът на доц. Тодоров е по-скоро критичен:

"След едно такова прекъсване на тоталитарната държава, много трудно можем да възстановим тази политическа култура.“

Според него проблемът не е само исторически, а и дълбоко свързан с обществените нагласи.

"Българинът не е разбрал, че честността на изборите е фундаментът на демокрацията."

Историята показва, че политическата култура у нас има своите корени и традиции. Но и че тя не е даденост. Между опита от миналото и предизвикателствата на настоящето остава един въпрос – ще успее ли обществото да възстанови доверието в най-важния инструмент на демокрацията – изборите?

Още в репортажа на Незабравка Кирова за "Рано в неделя".