Елена Дюлгерова: Добродетелите са избор, който правим всеки ден

Честит празник на българската просвета, култура и на славянската писменост!

Нашите букви са създадени, за да бъде преведено Евангелието, Светото писание, Библията и богослужебните книги на говоримия от славяните език. През вековете у нас църквата е била център на духовния и обществен живот – стълб и опора на истината. Днес обществото е отделено от църквата, но остава въпросът за смисъла: „Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди душата си?“

В дебата за въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религия“ в образователната система се чуха различни мнения. През март тази година проектозаконът не бе приет в българския парламент.

По темата Румяна Иванова разговаря с Елена Дюлгерова – преподавател по религия, журналист и докторант в Богословския факултет.

– Добре дошла и честит празник!
– Честит празник! Наистина делото на двамата братя Кирил и Методий заема основополагащо място в историята на славянската и българската просвета.

– Откога и къде преподавате религия?
– От три години преподавам „Християнство – православие“, както е формулировката на предмета като избираем учебен час.

– Във вашата статия от 21 май пишете, че в часовете говорите за добродетели като доброта, уважение, милосърдие, прошка, благодарност, приятелство и семейство. Защо тези теми са важни за децата?
– Те са много важни, защото чрез тях децата започват да разпознават доброто не като абстрактна дума, а като избор, който правим всеки ден.

Обучението по религия има библейски основи, но и психологически измерения. Детето и юношата не се нуждаят само от знания по отделни предмети, а и от отговори на въпроси като: кой съм аз, какво е добро, защо страда човекът, какъв е смисълът на живота, как да постъпя, когато съм изправен пред избор.

– Как се формират групите за изучаване на религия?
– Това става по желание на родителите. Провеждат се родителски срещи и открити уроци, на които те могат да се запознаят с предмета и да решат. Трудностите идват най-вече от късния час, в който се провежда часът – след задължителните дисциплини, когато децата вече са уморени.

– Достатъчни ли са хорариумът и възнаграждението?
– Невъзможно е с хонорар за един учебен час да се издържа човек. Ако има щат или дори половин щат, би било по-добре.

– Често се говори, че няма достатъчно подготвени учители по религия. Какво е вашето мнение?
– Мисля, че има достатъчно преподаватели, които биха се ангажирали, ако предметът стане задължителен и се включи в редовните учебни часове.

– Какви методи на работа използвате?
– Децата в начален етап много обичат драматизации. Използвам и сократическия метод – чрез въпроси те сами достигат до изводи.

– Предстои лятната ваканция. Ще има ли православни лагери?
– Да. В Кремиковския манастир през цялото лято ще има лагери за различни възрастови групи. През юни – за детски градини, през юли и август – за ученици, а през септември – за младежи. В Клисурския манастир също ще има две смени.

– Участвате ли в дебата за предмета „Добродетели и религия“?
– На база на опита си смятам, че трябва да има такъв предмет. Да се погрижим и за тази част от съзнанието на децата. Детето не наследява вярата механично – то трябва да бъде въведено в нея чрез слово, пример и диалог.

– Възможни ли са добродетелите извън религията?
– Да, възможни са. Но всеки трябва да се запита: защо съм добър, защо правя добро, какво искам да покажа на себе си и на другите, когато го правя.

Повече чуйте в звуковия файл.