Бояна Илиева: С нашите букви пишат 300 милиона души по света

Бояна Илиева е автор на книгата "Жажда". С нея и с дъщеря й Радина Росенова разговаряме в столичния културен дом "Красно село". Двете са потомки на Георги Бенковски. Те разказаха малка част от познанията си, които предават чрез своята марка "Род".

Разчитат и разпространяват автентичната везбена писменост и древни български символи в различни форми - моден дизайн, дизайн на родови бижута, картини, шевици. В основата на дейността им са научни факти и изследвания.

В "Жажда" Бояна разказва за 25-годишните си преживявания в Кипър като икономически емигрант. Радина е била с нея 12 години.

Книгата "Жажда" е в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон и в Кралската библиотека в Лондон. У нас се продава с благотворителна цел.

"Тук става въпрос наистина за древен език. И всяко нещо, което ние споделяме и което искаме да всеки един българин да знае, всяко едно дете, всеки един възрастен, всеки един родител, за да може да го предаде на детето си, е че този език, това, което ти носиш то ти добавя стойност. Науката е казала така, както ние сме енергоинформация и изтъкани, представете си, като една черга от мислите и чувствата на нашите деди, по същия начин тези символи са енергоинформация. Докосвайки се до нас, те се свързват с нас. Те създават едни торсион чрез посредством торсионни полета, които се движат по-бързо от скоростта на светлината и в крайна сметка се получава в извод така, че това, което носиш, то или ти добавя стойност, или ти отнема и те настройва. Именно заради това българинът в народна носия той е друг човек, защото вибрацията е съвсем различна. Това е Божествен език. Защо казвам Божествен ще попитат. Защото тук няма отрицание. Във всеки един символ зарядът е позитивен. Имаме символ за здраве, символ за младост, символ за плодородие, за вечност. Те ти казват "Младей!", ще носи символ за младост, сподели Радина Росенова.

А във всеки регион има различни шевици?

"Дори сме стигнали дотам в проучванията си, че всеки род е имал своя шевица като герб. Защото, както споменах, това наистина е историята на този род. Тя се е предавала от поколение на поколение. Обиколили сме доста села и сме пили от извора, различно е, когато е машинна бродерия, различно е, когато е нашито на ръка и е наричано, защото по този начин везбата е цяла церемония. Тя трябва да се прави в синхрон с лунните цикли. Когато Луната намалява, дори не садим. По същия начин, когато се веза за любов, когато се веза с молитва към Бога за нещо повече, се прави точно на нарастваща Луна - самата везба е една българска магия - това е молбата на жената към Бога.

При жената това е било, когато тя вече е била в плодородна възраст, тя е започнала да нашива тази бяла роба, която в крайна сметка се е превръщала в историята на нейния живот. Когато е раждала, тя е нашивала, добавяла е. Всяко нещо е разказвало за нея и за нейната идентичност. Например, има шевица Дървото на живота. Дървото на живота на всяка една жена се е структурирало по различен начин. И когато тя излезе на мегдана, момъкът е можел да каже, и бабите, оглеждат до каква степен как е украсена самата носия, с какви багри. Това е говорело за статуса на жената. По същия начи и за мъжете отговаря, допълни още Росенова.

Сега се сещам за едно елементарно сравнение, но за да го разберат хората, които са по-млади, това е бившата социална мрежа.

"Точно така. Това е начинът, по който се комуникира. Това е начинът на комуникация и не знам доколко, особено в безписмените времена, когато е било примерно в XV-XVI век, не е имало училища. Това е древният Инстаграм, така да кажем, нали, показваш снимки. Да, точно така, каза Росенова.

"Знаете ли, че на сабята на Севт III, на дръжката на сабята има шевица? И не само, и ножницата, и самият меч. Да, няма какво да коментираме, това са толкова древни неща...Затова трябва и да ги познаваме. Но всъщност не знам колко от вашите слушатели знаят, че ДНК е под формата на шевица. Това е символ за защита. Това са четирите посоки, четирите елемента. Кръстът е вътре. Нещо уникално, коментира и Бояна Илиева. 

Все повече хора говорят за древността тук на нашата земя, за хора, които са от повече от преди 5000 - 8000 години, за това, че тук е най-древното място на съвременната цивилизация и като че ли повече хора се отварят към това и започват да вярват.

"И аз мисля, че казах, има много земи, на които можем да живеем и само една, без която не можем. Защото, знаете ли, че ние, за да се инкарнираме на тази земя, чакаме стотици, за да се родим точно в България. И когато някой българин си позволи да се отчае, нека да си спомни, че той е тука, защото има някаква мисия на тази свещена земя. Тука е силата и силата ни е в корена и кръвта. Нека да не го забравяме, хора, нека да не се отдалечаваме от тях. Защото Радина преди малко спомена за знамето, може би тя ще обясни точно конфигурацията на това знаме какво означава българскоу допълни Бояна Илиева.

"Създателят на тази конфигурация бяло, зелено и червено - Георги Раковски. Бялото е символ на свободата, зеленото е символ на на полята и червеното е символ на кръвта. Но поглеждайки малко по в дълбочина, разглеждаме знамето като енергийни центрове. Белият цвят символизира енергийния център, който е над главата. А зеленият цвят отговаря за енергийния център на сърцето и червеният цвят отговаря за енергийния център на така наречената коренна чакра или тази, която ни свързва с нашите деди, с тези преди нас. И се получава от Бога, през сърцето, към корена. Нека се знае - българската защита, това е българската шевица. И цветът, който нас ни пази, това е червеният цвят, изтъкна Росенова.

За да се върнеш в България от чужбина след толкова много години, теб те дърпа нещо, което е отвъд материалното. И ние винаги оставаме свързани с тези преди нас и не трябва да го забравяме.

Интервю на Маргарита Дойчинова с Радина Росенова Бояна Илиева.