Връзката между авиацията и пълноценния живот в книгата "Dark Cockpit"

Капитан Емил Доброволски е пилот към румънските авиолинии от 1994-та година. Разказва, че е преминал през всички професионални стъпала. Бил е втори пилот, командир, пилот по приемане и контрол, както и командир специални мисии.

Капитан Доброволски признава, че от дете мечтае професията му да е свързана с летене.  

"Това беше детската ми мечта – да стана пилот. Така че аз съм един от онези късметлии, които още от детството си знаеха какви искат да станат. Лесно е с подобни деца. Всичко, което трябва да направите, е да ги насочите в посоката, която желаят. Всъщност исках да бъда космонавт, но бях достатъчно близо. Аз съм първият в семейството, който лети, така че това не беше нещо много обичайно за нас. Произлизам от скромно семейство от централна Румъния, от Сибиу. За да станеш пилот и да имаш шанса да започнеш рано, а след това да растеш стъпка по стъпка - това е дълъг период от време. Повече от 30 години летене, учене, след това пак учене, преподаване и отново учене. Това е процесът, за да станеш добър професионалист". 

Книгата "Dark Cockpit – Как да общувате, управлявате и контролирате ситуацията като капитан на самолет" се появява, след като капитан Доброволски се среща с Октавиан Пантиш. 

Октавиан е един от най-уважаваните румънски автори в областта на бизнеса.

Разказва ми за първия полет заедно с капитан Емил Доброволски.  

"Първият път, когато срещнах Емил, пътувах заедно със семейството си. Той ми направи силно впечатление. Сигурен съм, че много от слушателите ще се припознаят в това – много пъти, преди полет, капитанът се обръща към пътниците, но всъщност нищо не можеш да разбереш от това, което казва.

Но на този конкретен полет успяхме да чуем напълно ясно и точно какво ни казваше Емил:

"Здравейте, добре дошли на борда, това е полет от Букурещ". И не само че успяхме да го разберем, но той също така сподели информация за времето, какво можем да видим от лявата ни страна, от дясната ни страна и така нататък. За един от колегите в нашата обучителна и консултантска компания знаех, че има приятел, който е пилот.

Разбрах името на пилота от кабинния екипаж и написах SMS на моя колега Чиприан, казвайки му: "Хей, моля те, поздрави твоя приятел и го помоли да предаде поздрави на капитан Доброволски, с когото летяхме днес".

А той отговори: "Всъщност моят приятел от авиацията е именно капитан Доброволски". Така имахме възможността да се срещнем с него, а след това го поканихме да говори пред нашия екип за авиацията – истории, принципи и т.н. Сесията много ни хареса и я намерихме за изключително интересна."

Трудно ли е за един пилот да напише книга?

Капитан Емил Доброволски се впуска в това предизвикателство, макар и писането на вдъхновяващи истории, поне до издаването на книгата, да е само хоби. 

"Всъщност не ми беше трудно. Описвам се като „професионален читател“. Чета много книги и си играя с писането, може би още от гимназията. Писал съм различни неща, така че се възприемам като креативен човек. Въпреки че в моята работа креативността е малко по-различна от това, което очаквате. Не искате пилотът да бъде креативен на 12 000 метра височина с горящ двигател. Предполага се, че ще следвам правилата. Но ако следваш правилата, имаш достатъчно пространство или възможност да предвиждаш нещата – нека не го наричаме креативност. Но за да се върна на въпроса ти – никога преди не бях писал книга. Така че, когато започнах пишех глава по глава. Първо, заедно с Октавиан, започнахме с нещо като скелет на книгата – как всяка глава ще се развива по един или друг начин. И след това пишех и изпращах на Октавиан, а той добавяше неща, изглаждаше ги, понякога казваше: „Добре, може би да отложим това или да го преместим по-напред“. И така, играехме този „пинг-понг“ помежду ни за всяка глава в продължение на месеци – около 10 месеца или повече. За да бъда честен, не бях напълно доволен, но Октавиан каза: „Добре, стига толкова, защото работихме много. Достатъчно е, трябва да спрем някъде".  

Заглавието на книгата „Dark Cockpit” може да разбираме като пилотската кабина, която остава тъмна по време на полет. Поне когато всичко е наред:

"Спряхме се на това, защото е грабващо, малко подвеждащо, а накрая има и въпросителен знак – точно така: „За какво всъщност става въпрос?“. И знам, че звучи много мрачно, много, как да кажа, негативно, но всъщност е нещо хубаво. Това е авиационна концепция. Когато правиш всичко по учебник, когато спазваш правилата, когато работиш добре в екип, когато комуникираш и когато всеки път кацаш успешно, тогава се намираш в „тъмна кабина“ или dark cockpit. Там няма светлини, няма предупреждения, няма аларми, няма излишен разход на ресурси. Не всички професионалисти управляват самолети. Някои управляват екипи. Други пилотират кариери или проекти. Така че всеки професионалист носи в съзнанието си, в ума си, тази своя „кабина“. И когато кабината е без аларми, без какъвто и да е шум, който да достига до теб, без предупреждения или светлини, които да те смущават, това означава, че се намираш в "dark cockpit"". 

Още чуйте в звуковия файл.