Имение в Кипър от 1570 година до днес произвежда маслини и зехтин

Имението Strakka е в непосредствена близост до Никозия, с документирана история в отглеждането на маслини, датираща още от 1570 година.

Андонис Папандониу, управителят на Strakka, разказва пред БНР, че имението е с площ от 40 декара, на които се отглеждат около 9000 маслинови дървета и около 2000 цитрусови.

“Цялата площ се обработва биологично. От 1998 г. станахме биологично стопанство и спазваме регламентите на ЕС за биологичното земеделие”, разказва Андонис Папандониу.

Екстра върджин зехтинът, произвеждан на място чрез методи на студено пресоване за запазване на антиоксидантите и биоактивните съединения, се произвежда от сортовете Коронейки, Каламата и местни кипърски сортове маслини, обрани рано с цел оптимизиране на съдържанието на феноли.
Имението съчетава традиционното маслинопроизводство с модерно, контролирано мелене, за да се гарантира високо качество, чистота и хранителна стойност.

В допълнение към биологичния екстра върджин зехтин, трапезните маслини и маслиновите пастети, имението Strakka отглежда и биологични цитрусови плодове, прилагайки практики за устойчиво земеделие в цялото имение, за да предлага висококачествена и богата на хранителни вещества продукция.

“Обръщаме внимание предимно на качеството, а не на количеството на продукцията. Поради тази причина всяка година печелим златни награди на международни конкурси за зехтин с високо съдържание на феноли”, отбелязва Андонис Папандониу и допълва:

В цялото имение почвата не се обработва и няма оран. Унищожаваме плевелите с машина, която ги смила, те остават в почвата и се превръщат в компост, а така имаме автоматично компостиране. Производството на маслини се колебае между 15 и 20 тона маслиново масло. Произвеждаме зехтин с високо фенолно съдържание от сорта Каламата – около 600–700 литра. И произвеждаме около 5 тона трапезни маслини. Изнасяме зехтин в Япония, Дания, Англия, Франция.

В Strakka се борят с гризачите с иновативен метод, вече използван в много други ферми в Кипър.
На кипариси или други дървета са закачени изкуствени гнездилки за сиви сови. Те са специално проектирани за този вид сова. И в момента са 1000 в Кипър.
Причината е, че храната на сивата сова се състои от 96 до 97% гризачи. Така не се налага използването на отрови.

Методът вече се е разширил към организирани общности. Тогава започват да се виждат и много повече резултати. Защото, ако Strakka не използва родентициди, но съседното поле ги използва, птицата ще лети да ловува в радиус от около 3-4 км и така все пак може да се отрови.

През 2019 г., в проекта със совите се вклчва и кипърското Министерство на земеделието и околната среда и други държавни органи. Изготвен е Национален план за действие за използване на сивата сова като естествен агент за борба с вредителите в селскостопанските райони.

Сега всяка година министерството одобрява бюджет, с който се инсталират гнездилки. А все повече фермери и общности искат да се включат.

Имението Strakka разполага с четири язовира, които се пълнят от река Педиайос. Това е най-дългата река в Кипър с обща дължина около 105 км. Води началото си от планината Троодос, преминава през столицата Никозия и се влива в Средиземно море (залива Фамагуста).
В Strakka се прилага т.нар дефицитно напояване, защото недостигът на вода е основният проблем в Кипър. И особено при отглеждането на маслини се оказва, че може да се използва по-малко вода, за да се намали напояването в определени периоди, и все пак да се получи същият добив. Така че това не се отразява на добива на плантацията.

За да постигнем всичко това, инсталирахме метеорологичната станция. Тук е метеорологичният сензор, с който можем да измерваме температурата, относителната влажност, скоростта и посоката на вятъра. Тя е свързана със слънчев панел и така получаваме всички метеорологични параметри, от които се нуждаем, за да изчислим водния баланс. Освен това има много кабели наоколо. Тези кабели са сензори за влажност на почвата. Това е устройство, което измерва влажността и температурата на почвата. Имаме тези сензори на различни дълбочини

Сега планират да засадят ароматни билки като лавандула, риган и дивата кипърска мащерка. Целта е да се привлекат пчелите.
“Имаме няколко кошера, те помагат за опрашването, а също така ароматът, който излъчват ароматните билки, се предава и на зехтина“, разказва Андонис Папандониу.

Андонис Папандониу споделя и, че имат недостиг на работна ръка в плантацията. „Имаме един кипърец, който вече е пенсионер. Така че имаме само чужденци от Индия. Процедурата по наемането им обаче, е трудно“, казва Андонис Папандониу.

Този материал беше изготвен със съдействието на Генералната дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” на ЕК в рамките на инфотур за журналисти за постиженията и предизвикателствата пред био земеделието в Кипър.