Проф. П. Петков: Докато не се обединим, ще сме точка и запетая, но не удивителен

Хубавото на историята е, че може да посочва уроци, които е добре да се познават, макар че никога не се повтарят, но е важно да проумеем предпоставките, които може би довеждат до такива неприятни случаи.

Това каза пред БНР историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Петко Петков, който коментира в предаването "Нещо повече" събитията отпреди 103 години.

Деветоюнският преврат от 1923 г. е вторият държавен преврат, подчерта той и обясни:

"Държавен преврат означава, че е извършен противоконституционно, с насилствени средства и основно - свалено е конституционното правителство и власт. Не е достатъчно да се каже военен преврат. Първият е на 9 август 1886 г., на 9 юни 1923 г. е вторият, третият е на 19 май 1934 г., четвъртият е на 9 септември 1944 г.".

10 ноември 1989 г. не е държавен, колкото и да им се иска на някои, а е партиен преврат, категоричен беше историкът.

По думите на проф. Петко Петков съвременната политическа ситуация показва пасивна склонност на българското общество да се приемат авторитарни управления със силна водаческа личност, което в никакъв случай не фашизъм или авторитаризъм:

"Дълго време няма аристокрация нашият народ, елитът му е нов - сменя се често и почти винаги под външен натиск. И той би искал някой да го прегърне и да поеме отговорността вместо него. Говорим за част от народа, не за всички. Този унес, ако можем да преодолеем чрез просвета и прекратяване на постоянното боричкане в името на много дребни частни интереси. Докато не станем ние, без да сме еднакви и едноцветни, докато не намерим начин да се обединим в основни пунктове за нещо си, няма да ни има - ще ни използват, ще ни разделят, ще бъдем нещо друго - точка и запетая, но никога удивителен". 

Интервюто на Диана Янкулова с проф. Петко Петков в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.