НА СЕЛО в ИЗВОРНИК

Тази събота ви отвеждаме в с. Изворник. Намира се на границата между Варненска и Шуменска области, малко след село Ветрино. Поминъкът на населението някога е бил земеделието и животновъдството, но днес към тях "не посягат" младите, коментира кметът Трифон Трифонов. Проблемите там са в повече - липса на автобусен превоз, от скоро и липса на мобилна и интернет мрежа на един от операторите, няма работа, няма и пари за читалището, което носи името на революционера Христо Ботев.

След кметът, другият важен човек е читалищния секретар. Ако кметът го няма именно читалищният секретар е в помощ на хората, разказва Семра Мехмедова, която от 20 години е част от културното средище, което носи името на Христо Ботев.

Семра Мехмедова споделя с болка, че читалището се руши, няма пари, няма възможност от години да се подобрят условията, за да има къде хората да се събират, да празнуват, да се събират, да изпращат починали и пр. Преди 6-7 години варненски архитект дарява проект на местното читалище, в който всичко е помислено, чак до озвучаването, но пари така и не се намират, за да се финансира този иначе прекрасен за него време проект.

Влизаме в библиотеката на НЧ "Христо Ботев". Таванът там пада, а Семра е завила малкото останали книги, за да ги запази от отломките.

Картината става още по-неприятна за очите, когато зад големия катинар виждаме киносалонът към читалището, от който лъха студенина и забрава - и за там пари няма. 

Мъка, казва Семра, така би озаглавила роман, гледайки в какво се превръща с всеки изминал ден читалището в село. 

На фона на тази разруха, хората в село Изворник остават сплотени и си помагат, разказват ни местните, за които най-важните неща са автобусен превоз, работа и да се оправи читалището, за да има къде да се събират по поводи и без поводи.