Васка Емануилова – аскетичните хоризонти на богодарената

“В България въпросите за миналото, значението и ролята на творците през комунистическия режим и отношението им към властта не само не се дискутират, а политическият актив от времето на комунизма все още се счита за заслуга и присъства повече от явно в биографиите на художниците. Приемствеността в сферата на изобразителното изкуство е естественото състояние на нещата и изглежда, че когато обществото бъде готово да потърси отговорност или да задава въпроси, вече фактите ще бъдат достатъчно заличени и забравени, а въпросите, чиито отговори сме пропуснали да потърсим, ще са се увеличили“, пише в своя дисертационен труд Галина Декова, куратор в галерия „Васка Емануилова“.

Богодарената

Светлин Русев я нарича „изключителна и изтънчена... творец, който създава прости, чисти и завършени форми“. При откриването на галерията, която ще носи нейното име, той говори за смелостта ѝ, за независимостта и уникалността ѝ за българското пластическо изкуство:   

„Баща ѝ, който е бил свещеник, дядо поп Емануил, е имал четири деца, затова са дошли в София, за да ги изучи – разказва в предаването „Нощен Хоризонт“ с водещ Кармен Манукян изкуствоведът Евгения Христова – Той е казвал: „Трите ми деца ги изучих – Катя с философия, единият син е ветеринарен лекар, другият е биолог, само Васке ти остана ненаучена. А всъщност тя през цялото време следва в Академията.“

След завършването на Художествената академия Васка Емануилова се сприятелява с художничката и една от основателките на „Дружеството на независимите художници“ Донка Константинова, представителка на българския импресионизъм. За сърдечната им дружба тя разказва в интервю за БНР през 1979 година:     

„Васка Емануилова остава в историята на българското изкуство не само като една от първите значими жени-скулпторки, а и като личност, чието присъствие вдъхновява поколения художници. Нейният път е белязан от изключителна чувствителност към формата на човешкото лице и тяло – като пространства, в които външното и вътрешното, видимото и невидимото, реалното и символичното непрекъснато се преплитат.“

С тези думи кураторите на изложбата, посветена на 120-та годишнина от рождението ѝ, „Образи и отражения. Васка Емануилова – между модела и скулптора“, Аделина Филева и Ренета Георгиева описват нейната творческа експресивност, която превръща скулпторката в модел за колегите ѝ – художници и скулптори. Те са привлечени не само от външността ѝ, но и от „дръзкия ѝ характер, борбеност съчетана с мекота и духовност“.

Нейни портрети рисуват Иван Ненов, Илия Петров, Стоян Венев, Люба Паликарова, Карл Йорданов, Ненко Балкански, Руска Маринова, Донка Константинова, Светлин Русев, Георги (Джон) Попов, Александър Стаменов. Портретите ѝ са „визуален дневник – свидетелство за времето на пътя и значението на художничката“.

В Художествената академия, където Васка Емануилова изучава скулптура при проф. Иван Лазаров, тя се среща с Мара Георгиева, Вера Лукова, Драган Лозенски и Иван Фунев, с които създава дружеството на „Новите художници“.

„Те се сближават на базата на еднакви възгледи и споделят идентични тревоги относно неизвестното бъдеще, което ги очаква извън стените на Академията. Появата на Дружеството и неговото гласно обявяване в обществения живот е естествено предизвикано от хора, обединени от еднакви възгледи за изкуството и съответно живота. Новите се борят за „налагане съвременния естетически вкус сред интелигенцията и широкия кръг на обществото”, за да могат идеите и копнежите на художниците, заложени в изкуството, което създават, по-лесно да бъдат „дешифрирани”. Стремежите им са насочени към канализиране в една посока на действие както творчеството на художника, така и неговата критика, съгласно новите повеи на времето”. Дружеството на Новите художници се обявява за „абсолютно независимо” от съществуващите политически партии в страната ни в този период, тъй като това би го отдалечило от главните задачи, към които са насочени усилията на организацията, а именно естетическите“, пише в своя автореферат „Фигуралната композиция в творчеството на „Новите художници” — 1931-1944 година“ изкуствоведът д-р Таня Станева.

„Много са причините за успеха на „Новите“ – пише Александър Жендов в своето изложение за създаването на дружеството на „Новите художници“ – Това е и съзряването на отечественото академично художествено образование, и постигнатото от предшествениците им Сирак Скитник, Майстора, Иван Лазаров и възможността на мнозина от тях да учат и да работят в чужбина. Но най-важното е, че стремежът към художественото качество е схващан от „Новите“ като включеност в европейския контекст.“

И точно тези предшественици и учители, за които говори Жендов се оказват и първите, които подават ръка на своите следовници. За един от тях – Сирак Скитник с благодарност си спомня скулпторката в откъс (фонограма) от документалния филм „Опит за портрет на Васка Емануилова“ на режисьора Петър Попзлатев: 

„Социалистическото изкуство“

Работата на „структорката“, както я наричат нейните модели от родното ѝ село Комщица (под връх Ком в Стара планина), пресъздава живия човешки образ през градската чувствителност на тврореца. Този процес също е запазен във филма с работно заглавие „Авторът. Моделът“ на режисьора Петър Попзлатев. Фонограмата на една от тези срещи се съхранява в Архивния фонд на БНР:

„В своето творчество Васка Емануилова нееднократно ще се обръща към портрета. Тя го превръща в инструмент за диалог между скулптора и модела. Внимателен наблюдател и съпреживяващ творец, скулпторката изгражда с деликатност и дълбочина образите на личности от своето най-близко обкръжение –  артиста Порфирий Велков, поета Николай Хрелков, пианистката Теофана Калчева, художниците Георги Машев, Илия Петров, Васил Стоилов и Борис Елисеев. Нейните творби остават дълбоко човешки, но в същото време притежават универсална стойност, превръщайки портретния жанр в пространство за изследване на идентичността и паметта“, 

За Васка баба Цветанка Асенова разказва, че ѝ е „носила млеко и много сме са уважавале“. За хората от родното ѝ село скулпторката остава една от тях. 

„За нея казват, че казва истината и на моменти е грубовата, но когато съм гледала портретите, които всички тези художници са ѝ създавали във времето, винаги съм се изненадвала каква нежност намират те в нея, какви форми, какви очи, излъчване на интелект, на сърце, на обич към другите и една деликатност...“, описва я директорката на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева. 

На 4 февруари 1985 година Васка Емануилова дарява на Софийската градска художествена галерия 90 скулптури, 48 акварела, 35 рисунки и 15 картини на изтъкнатия художник Кирил Петров. За експонирането на колекцията е създадена галерия ул. „6-ти Септември” 9, но за съжаление тя просъществува само едно десетилетие. За „разграбването“ на експонатите и предчувствието на самата скулпторка, че някой ще каже „...абе, прекалено е хубаво това помещение за Васка“ говори акад. Светлин Русев:

Благодарение на усилията на СГХГ, подкрепата на видни български интелектуалци и Столична община, на 21 декември 2006 година постоянната експозиция с дарените творби е открита отново в специално създадената галерия, която носи името на Васка Емануилова, на бул. „Янко Сакъзов” 15.

„Нейните най-големи постижения са в областта на портрета и голото тяло“, подчертава Евгения Христова:

„В галерията представяме нейния архив, който продължаваме да обогатяваме, благодарение на много дарители, като същевременно показваме и млади творци, които представят своите творби сред нейните – това е приемствеността в културата“, е заключението на Аделина Филева: