Новина
Владимир Кисьов:Черна гора и Албания ще бъдат първите страни, които ще бъдат присъединени към ЕС не по-късно от 2030 година
Годишната обиколка на Урсула фон дер Лайен в Западните Балкани:нов тласък в политиката за разширяване и силна загриженост за влиянието на Москва в региона
Урсула фон дер Лайен:Времето за инвестиции в Западните Балкани е сега, защото ако изберете Западните Балкани, избирате Европа
понеделник 20 октомври 2025 08:05
понеделник, 20 октомври 2025, 08:05
Урсула фон дер Лайен
Размер на шрифта
"Западните Балкани са движеща сила за растежа и интеграцията на Европа" – с това послание председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен проведе своята традиционна годишна обиколка в шестте страни кандидат-членки в ЕС от Западните Балкани - Албания, Черна гора, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Северна Македония. На 29 октомври ЕК трябва да публикува своите доклади за напредъка на държавите по пътя им към пълноправно членство, но всички политически послания затвърждават очакването, че Албания и Черна гора имат реалния шанс да станат членки на ЕС в рамките на настоящия мандат на ЕК.
СНИМКА: europa.eu
“Албанците извървяха дълъг път и постигнаха прекрасен напредък с рекордна скорост “– подчерта по време на визитата председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, а албанският премиер Еди Рама настоя, че „Западните Балкани вече не са задния двор на Европа. “
“Нова карта вече е начертана, тя не е на хартия, а в пространството на нашето сближаване. Това е основата на туризъм и инвестиции и съживяване на идеята за общност. Затова Западните Балкани не са задния двор на ЕС, не са втора ръка съседи, а новата граница. Граница, която Европа може да преоткрие и където голямата икономическа игра се развива два пъти по-бързо. Тук, в сърцето на Балканския полуостров, смятан за периферия и наричан "бурето с барут" регионът сега се развива с енергия, много по-голяма от средноевропейската и без страх от бъдещето.“
Европейският съюз обеща 6 милиарда евро по предложения от ЕК „План за растеж за Западните Балкани“, за да подмогне шестте държави да формират регионален общ пазар и да се присъединят към Единния пазар на Съюза. Водещият призив на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен е инвеститорите да участват в плана за растеж, който има за цел да удвои размера на икономиките в региона през следващото десетилетие с предоставяне на финансови стимули на страните от региона в замяна на ключови реформи, за да могат кандидатите да усетят ползите от членството още преди официалното присъединяване:
“Времето за инвестиции в Западните Балкани е сега, защото ако изберете Западните Балкани, избирате Европа. И това е принципът на нашия план за растеж, защото той отваря вратата към сектори на единния пазар, наравно със страните-членки на Европейския съюз. Ние инвестираме в страните от Западните Балкани, а в замяна очакваме реформи, за да има равни условия с членките на Съюза. Това е огромна възможност за компаниите в ЕС, защото пазарът непрекъснато се разширява. Това е и възможност за страните кандидат-членки от Западните Балкани, защото сега вратата към единния пазар на ЕС е широко отворена. Класически пример са инвестициите в изкуствения интелект. В ЕС изградихме т.нар. фабрики за изкуствен интелект. Това са високоскоростни изчислителни центрове. Това, което правим сега, е да разширяваме тези фабрики към Западните Балкани, така че стартиращите компании в региона също да могат да ги внедряват. Друг пример са инвестициите в чисти технологии, вятърни паркове, водноелектрически централи и електроенергия от възобновяеми източници, които да се разработват тук, в Западните Балкани.“
По време на годишната обиколка на председателя на ЕК правителството на Босна и Херцеговина представи своята програма за реформи, която дава достъп до европейското финансиране по Плана за растеж, а Урсула фон дер Лайен съобщи, че в региона ще бъдат открити две фабрики за изкуствен интелект - в Сърбия и Северна Македония, част от програмата „Антени за фабрики за изкуствен интелект“ (AIFA). Целият регион ще бъде покрит с нова дигитална инфраструктура с висока скорост, която ще даде възможност на шестте държави от Западните Балкани да се свързват директно с европейски центрове за изкуствен интелект. Председателят на ЕК обеща и, че роуминг тарифите за Албания и Черна гора с ЕС ще отпаднат през 2026.
В Белград Урсула фон дер Лайен изтъкна, че сега е „ключов момент“ за Сърбия да направи решителни стъпки към интеграцията, като постигне напредък в областите на върховенството на закона, медиите и изборното законодателство.
От своя страна сръбският президент Александър Вучич заяви, че Сърбия е изправена пред сериозни предизвикателства, като се нуждае от стабилност на енергийните доставки през зимата:
“Искам да подчертая, че Европейският съюз е най-вече инвеститор и партньор за Сърбия в търговията и услугите. Сега ние трябва да изпълняваме реформите, които се изискват от нас. Вие знаете нашите ключови въпроси - очаква ни трудна политическа зима, подложени сме на американски санкции срещу държавната петролна компания. Затова е важно развитието на енергийната инфраструктура, на интерконектор със Северна Македония и след това и с Румъния. Очакваме и подкрепа за начина, по който да осигурим диверсификация в енергетиката и икономиката на нашата страна. С Урсула фон дер Лайен обсъдихме и отношенията на Белград и Прищина - както съм казвал и друг път: за тангото са необходими двама.“
Западните Балкани отдавна са потенциална зона за разширяване на ЕС, но усилията за присъединяване се проточиха и в много случаи бяха в застой. На фона на продължаващата война на Русия срещу Украйна обиколката на Урсула фон дер Лайен в Западните Балкани още повече затвърди по-активната подкрепа на ЕС за страните и открито демонстрира силната загриженост за влиянието на Москва в региона. В интервю за рубриката „Евранет +“, Владимир Кисьов - бивш главен преговарящ за членството на България в ЕС и бивш заместник-министър на външните работи изтъкна важността на визитите на председателя на ЕК в шестте балкански страни – кандидат-членки в ЕС:
“Трябва да отбележим, че на фона на всичките проблеми, които има Европейският съюз и Европейската комисия тази визита и обиколка от страна на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен не може да бъде наречена формална или протоколна. Тя има своето значение и стратегически сигнал, че Брюксел мисли за по-нататъшната интеграция, защото без стабилни Балкани не може да има стабилна Европа. Това е разбрано от повечето нормални политици.“
Какви послания чухте, тъй като някои от държавите бяха похвалени за реформите, които извършват, за плановете, които са подготвили – все пак те ще получават и средства от ЕС?
“Повечето от тези страни ще получават и такава помощ по Плана за растеж на ЕС. Той включва около 6 милиарда евро – една сума, която не е никак малка. Във всеки случай за едни от страните имаше и по-положителна оценка и по-положително послание като за Черна гора и Албания, за които аз лично очаквам, че ще бъдат първите страни, които ще бъдат присъединени към ЕС не по-късно от 2030 година. Това са неща, които са от изключителна важност. Разбира се, беше показан полужълт картон на Сърбия – гражданите искат да се присъединят към ЕС и да са част от Съюза, но още няма ясна позиция на самите политици, макар че в разговора отговаря формално, че те се стремят и се опитват да обвиняват, разбира се, ЕК и ЕС, че недостатъчно обръща внимание на тези държави. Най-трагичното е това, че Сърбия е изключително важна. Без Сърбия няма да има нормална стабилизация на Балканите. Тя е изключително важна, с най-добрата администрация от всичките държави, обаче не се полагат необходимите усилия, за да се интегрира нормално в ЕС, а се влияе силно от руската пропаганда и руското влияние. Очаквам, че при посещението и на Вучич в близко време в Брюксел на него ще му бъде зададен и ясно въпросът: той с Русия ли е или се стреми към ЕС, защото знаем, че тази хибридна война, която Русия води на Балканите, тя е във всички държави и особено в Сърбия, Северна Македония, Косово се гони една дестабилизация, която да осигури по-голямо влияние.“
СНИМКА: архив
Г-н Кисьов, вие лично съгласни ли сте с тезата, че „Планът за растеж за Западните Балкани“ на ЕК съдържа твърде амбициозни обещания, но има слабо въздействие и тромаво изпълнение?
“Разбира се, Механизмът е тромав, разбира се, че трябва да има промени в самата ЕК и в цялата бюрокрация, но когато една страна има желание и когато представя нормални проекти и се бори за тяхното усвояване, виждаме и колко много средства се отпускат за тези държави. Разбира се, в тези 6 милиарда евро се говори за фабрики за изкуствен интелект - в Албания, Сърбия и Северна Македония, неща които биха задържали част от интелектуалния капитал и биха дали шанс на можещите в тези държави да се инвестира за бъдещето.“
Разширяването в посока Западните Балкани ще има положителен ефект за България – чрез насърчаване на търговията, възможностите за инвестиции, енергийна диверсификация и по-голяма стабилност в региона. Това е официалната позиция на страната ни, препотвърдена от премиера Росен Желязков при последното посещение на еврокомисаря по разширяването Марта Кос:
“Ние го виждаме като част от нашата стратегическа визия за стабилен, проспериращ и обединен Европейски континент. “
А Марта Кос изрази увереност, че България и Северна Македония ще стигнат до споразумение по отношение на закрилата на българското малцинство:
“Най-важното е, че европейската интеграция ще донесе стабилност и сигурност на региона. За да успеем е необходимо да не мислим за раните от миналото, а да се фокусираме върху успеха в бъдеще.“
Урсула фон дер Лайен, след среща с премиера на Република Северна Македония Християн Мицкоски по време на обиколката й, написа в X: "Топката е във вашето поле, промяната в Конституцията е последната стъпка пред започване на преговорния процес със Скопие". А в интервю Християн Мицкоски настоя за ясни гаранции от Брюксел и категорично заяви, че неговото правителството няма да включи безусловно българите в конституцията на страната.
“Никой няма право, камо ли да очаква това правителство безусловно да го направи. Нито има намерение да го направи, докато аз съм начело на правителството. Това трябва да е ясно и аз съм го казвал много пъти. Търсим гаранции и ако наистина ЕС иска Република Северна Македония да е част от Съюза, поне малко от това, което прави за други държави, ще го направи и за нас.“
За Брюксел обаче разширяването на Западните Балкани и развитието на икономиките е важно, но просперитетът зависи и от междусъседските отношения като тези между Белград – Прищина и София – Скопие. В коментар на позицията на Мицкоски спрямо България Владимир Кисьов подчерта:
“Както виждате, позицията на Урсула фон дер Лайен беше категорична също, че без вписването на българските граждани в Северна Македония е конституцията, няма да могат да започнат преговори – нещо, което е ангажимент вече на Европейската комисия и на Европейския съюз, неща, които ги дъвчем от години. Мицкоски е типичен пропутински представител, така че няма какво да ни учудва неговото поведение. Тази омраза мисля, че никой от нас българите не се държи по този начин. Ние се отнасяме с такава топлота, но виждаме, че отговорът е съвсем друг. Аз мисля, че бъдещето на Северна Македония и стабилността на Северна Македония зависи изключително много от отношението към българското население - българите там и българите в България.“
За "Евранет +": Виолета Ашикова
По публикацията работи: روسيتسا بيتكوفا
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!