Още лутания около Меркосур (Euranet Plus Panorama)

Споразумението с Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, което беше официално подписано на 17 януари в Асунсион, но първоначално сключено през декември 2024 г. след две и половина десетилетия преговори, спорно се състои от две отделни части.

Първата част е всеобхватно споразумение, обхващащо политически диалог, сътрудничество и търговия, което трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и ратифицирано от държавите членки. Втората е по-непосредствено приложимо „временно търговско споразумение“, както казва Аве Шанк-Лукас, ръководител на Представителството на Комисията в Естония, пред Kuku Raadio.

Вместо да бъде чествано като голяма победа за Комисията обаче, финализирането на дългоочакваното споразумение само разкри дълбоки политически разделения в рамките на блока. Разделения на всички равнища: в рамките на държавите членки, между държавите членки и дори между институциите на ЕС.

На 21 януари Европейският парламент гласува с малка разлика да отнесе споразумението до Съда на Европейския съюз за становище относно неговата законосъобразност съгласно договорите на ЕС. Евродепутатите са основно загрижени, че разделянето на споразумението на две части е опит да се заобиколи парламентарният контрол както на равнище ЕС, така и на национално равнище.

Докато тече правният преглед – процес, който може да отнеме до две години – ЕС не може официално да ратифицира нито една част от споразумението. Въпросът е дали Комисията ще се опита междувременно да „прилага временно“ междинното търговско споразумение – нещо, което е юридически възможно съгласно Договора за функционирането на ЕС и което Брюксел е правил по отношение на редица други споразумения. Отговорът на този въпрос съвсем не е ясен, както може да се заключи от коментарите на Шанк-Лукас.

„В момента сме в много тесен контакт както с държавите членки, така и с Парламента, за да намерим начин да продължим напред и да пристъпим към ратификация възможно най-бързо. (…) Тези консултации продължават, така че на този етап не можем да дадем ясен окончателен отговор.“

С това че Съветът на ЕС одобри с квалифицирано мнозинство подписването на споразумението миналия месец, ако реши да даде зелена светлина за временното прилагане на търговското споразумение, това може да се случи след няколко месеца – веднага щом първата държава от Меркосур го ратифицира.

Подобен ход обаче би бил изключително противоречив. На първо място, той би могъл да предизвика сериозен политически разрив между Европейския парламент и другите две основни институции на ЕС. Всяко заобикаляне на Парламента би могло също да бъде възприето като недемократично – като налагане на волята на брюкселската изпълнителна власт върху гражданите на Европа. Освен това, предвид че самото съществуване на търговското споразумение е юридически спорно, след като е отнесено до Европейския съд, какво ще се случи, ако Съдът прецени, че то нарушава договорите на ЕС?

След това, на национално равнище, от само себе си се разбира, че няколко държави членки биха били силно възмутени.

Франция вероятно е най-гласовитият противник на сделката, като изтъква екологични опасения – основно свързани с обезлесяването – и потенциалното въздействие върху селскостопанския сектор на Европа. Австрия, Унгария, Ирландия и Полша споделят тези опасения.

Съществуват също така множество несъгласни гласове и в държави членки, които са по-благосклонно настроени към сделката. Един такъв глас принадлежи на Хорхе Пишку, президент на Португалската конфедерация на микро-, малките и средните предприятия (CPPME).

В интервю за „Renascença“ Пишку предупреждава за рисковете селскостопанското и агрохранителното производство да бъде изоставено от семейните ферми и малките производители в резултат на конкуренцията от южноамериканския внос. Всъщност той се опасява, че ползите от споразумението ЕС–Меркосур изобщо няма да достигнат до малките предприятия.

А Ян Йонкхеере, професор по международна търговия в испанското OBS Business School, очертава екологичния въпрос в интервю за esRadio Castilla y León.

Споразумението действително включва правно обвързващи ангажименти в опит да се гарантира, че страните от Меркосур ще спрат обезлесяването и ще се приведат в съответствие с Парижкото споразумение, въпреки че много неправителствени организации твърдят, че те са недостатъчни.

Въпреки подобни опасения и продължаващите протести на собствените им земеделски производители, Португалия, Испания, Италия и Германия са в полза на продължаването напред. Те изтъкват необходимостта от нови пазари за европейските стоки, геополитически алтернативи на Китай и САЩ, както и достъп до суровини.

Ян Йонкхеере, когото току-що чухме, подчертава, че макар селскостопанският сектор отдавна да има голямо значение в Европа и ЕС, разбира се, да трябва да защитава своите земеделци, не бива да му се позволява да монополизира политическия и обществения дискурс.

„Тук говорим за нещо – земеделието – което представлява между три и пет процента от целия договор. А всъщност говеждото месо съставлява едва 1,5 процента. Тоест говорим за блокиране на един много голям и важен договор заради само 1,53 процента от стойността на споразумението. Това не бива да бъде така.“

С твърда позиция в лагера „за Меркосур“, икономистът от Вилнюския университет Алгирдас Барткус посочва пред Žinių Radijas една причина, поради която литовското правителство трябва да преосмисли настоящата си отрицателна позиция по отношение на споразумението. С една дума: износ.

От другата страна на монетата, Индре Гените-Пикчиѐне, главен икономист в литовската Artea Bank, отбелязва, че тези споразумения са жизненоважни за диверсифицирането на източниците на внос на Европа.

Всъщност именно зелената светлина на Италия в Съвета в крайна сметка наклони везните в полза на одобряването на подписването на 17 януари. Нашите колеги от Radio 24 споделят позицията на италианския министър-председател Джорджа Мелони по въпроса.

Въпреки това някои от отстъпките, които Рим издейства, за да осигури необходимото квалифицирано мнозинство в Съвета, сами по себе си са спорни. Сред тях е осигуряването на ангажимент от страна на Комисията, който ще означава увеличено финансиране за италианското земеделие в следващия дългосрочен бюджет на блока.

Докато бъдещето на временното търговско споразумение остава неясно, още тази седмица в Страсбург Европейският парламент прие поредица от мерки, предназначени да защитят земеделските производители в ЕС от потенциалните рискове в споразумението. Това подсказва, че Парламентът в крайна сметка няма да го блокира.

Съгласно новите правила Комисията ще трябва да обмисли предприемането на защитни мерки, ако вносът на т.нар. „чувствителни“ селскостопански продукти, включително птиче месо и говеждо месо, се увеличи над определено равнище или ако цените на вноса подбиват вътрешните цени с повече от определен праг. Румънският член на ЕНП Даниел Буда предоставя на Radio România повече информация.

Всъщност Комисията беше настоявала за десетпроцентен толеранс, но Парламентът не беше склонен да се съгласи с това.

Когато му дойде времето, брюкселската изпълнителна власт ще бъде също така задължена да наблюдава пазара и да представя на всеки шест месеца доклад пред Парламента, в който да оценява въздействието на селскостопанския внос.

Оригиналния подкаст на английски можете да чуете тук.