Анализ

Ние изграждаме нашите истински отбранителни способности, независимо кой какво говори, казва еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс

Ще изгради ли Европа успешно отбраната си през следващите години?

Евранет плюс

Европа ще се справи, защото е притисната от двете страни, смята бившият премиер на Словакия Микулаш Дзуринда

понеделник 15 декември 2025 09:30

понеделник, 15 декември 2025, 09:30

Ще изгради ли Европа успешно отбраната си през следващите години?

СНИМКА: defenceredefined.com.cy

Размер на шрифта

ВОДЕЩА: "Европа ще успее да изгради успешно своята отбрана", категоричен е председателят на Центъра за европейски проучвания "Вилфред Мартенс" и бивш премиер на Словакия МИкулаш Дзуринда. Миналата седмица страните членки официално приеха програмата за европейска отбранителна промишленост, известна като EDIP. През следващите две години тя ще бъде финансирана с 1,5 млрд. евро, от които 300 милиона за специален инструмент в подкрепа на Украйна, Кореспондентът ни в Брюксел Ангелина Пискова работи по темата:

За пореден път голямото предизвикателство дойде отвъд океана с интервюто на американския президент Доналд Тръмп, който нарече ЕС „разпадаща се група от държави“, а неговите лидери - „слаби хора“. Той не само постави под съмнение ангажимента на САЩ към традиционните си съюзници, но и заяви, че ще подкрепя крайнодесни политици и посочи сред тях унгарския премиер Виктор Орбан, силно критикуван от Общността заради поддържането на тесни връзки с Русия.

Как вижда това послание Сюзън Шнайдер, заместник-директор на Института за социални проучвания в Бруклин и специалист по политически теории:

Смятам, че Доналд Тръмп дава сигнал, че е изключително враждебен срещу ЕС и всичко, което той отстоява и в много по-приятелски отношения с автократите по света. Той вижда ЕС като пример за новия Райх.

Може ли междинните избори догодина да коригират това?

Не, защото външната политика на Съединените щати се ръководи най-вече от изпълнителната власт и от президентството. Докато Доналд Тръмп е в Белия дом, положението ще бъде много по-трудно, отколкото мислят доста хора. Смятам, че ще имаме конституционна криза - вероятно сте видели, че иска да си осигури трети мандат. Ще бъде много, много голям мрак в Съединените щати в продължение на години, така че ЕС трябва да измисли как да продължи без своя американски съюзник.

Предизвикват ли думите на американския президент притеснения сред тези, които в момента са начело на ЕС и се занимават пряко с нейната сигурност? Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс пред БНР:

Ние изграждаме нашите истински отбранителни способности, независимо кой какво говори. Това е наша задача и ние работим по нея.

Достатъчни ли са 1.5 млрд. евро за програмата за европейска отбранителна промишленост за две години?

Бихме искали сега да имаме повече пари, но като цяло решенията, взети от ЕС, от страните-членки на Общността и на НАТО ни дават възможност за големи финансови ресурси, които да изразходваме за отбраната ни през следващите 10 години. Сега въпросът е дали ще можем да придвижим тези пари малко по-рано. Ще видим.

В състояние ли е ЕС да се защити сам? Хърватската евродепутатка от ЕНП Желяна Зовко за "Евранет":

Без Съединените щати в момента не. Не мисля. Може би в рамките на 5 и 10 години - да. В момента трябва да се фокусираме върху изграждането на европейския стълб на НАТО и да го укрепим. Затова всички наши лидери поеха ангажимента да отделят 5 на сто за отбрана, затова правим и плана "Превъоръжи Европа". Но дори Украйна без подкрепата на Съединените щати и нейното разузнаване няма да може да се защитава.

Зовко смята, че в защитата на Украйна могат да участват и страните-кандидатки от Западните Балкани:

Украинците се нуждаят от всякаква помощ, която могат да получат, особено от ЕС и защо не и от страните-кандидатки.В този ред на мисли са и моите предложения за изграждане на капацитет във военната индустрия от страните от Западните Балкани. Трябва да използваме опита и капацитета за производство на дронове и военно оборудване. Ние вече сме използвали нашите възможности в мироопазващи мисии и в Постоянното структурирано сътрудничество.

Смятате ли, че ЕС ще изгради успешна отбрана, като се има предвид, че предизвикателствата стават все по-сериозни, питам председателя на Центъра за европейски проучвания "Вилфред Мартенс" и бивш премиер на Словакия Микулаш Дзуринда.

Да, вярвам в това по две причини. Първата е необходимостта. Ние сме притиснати от двете страни - от Москва и сега от Съединените щати. Не можем да се радваме на привилегии като Съединените щати, защото Украйна е наш асоцииран съсед в очакване на членство в ЕС. Втората причина, поради която съм оптимист, е новият германски лидер. Много, много съм впечатлен от подхода на Фридрих Мерц, а в Европа има още двама лидери - френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър. Силно вярвам, че има огромен капацитет, особено от страна на Германия. Фридрих Мерц разбира много добре, че Путин не може да получи Украйна. А това е от основно значение.

Споменавате Мерц, Макрон и Стармър, но има също Орбан, вашият наследник Фицо, а сега към тях вероятно ще се присъедини и чехът Бабиш. Как ЕС ще се справи с тези две изключващи се взаимно тенденции?

Или с тях, или без тях. И малка бележка под линия - не слагайте Бабиш до тези двама господа. Бабиш няма да действа срещу Украйна.

Убеден ли сте?

Познавам го, той е словак. Играли сме тенис преди 20 години. Така че можем да говорим за премиерите на Словакия и Унгария, но дори и между тях има разлика. Фицо не е Орбан. Между нас казано, не разбирам защо Фицо е толкова центробежен напоследък, но сигурно разбирате, че в крайна сметка той не усложнява ситуацията. Орбан е друг случай. Ще продължим с него или без него. В Унгария има избори през април догодина. Но дори Орбан да ги спечели, нещата пак ще се уредят.

Как?

Вече имаме коалиция на желаещите. Трябва да вървим не само с Унгария, а също с Обединеното кралство, Норвегия, Япония, Украйна и с другите приятели и съюзници. Така че или ще продължим в рамките на ЕС, или като коалиция на желаещите. Аз много силно приветствам тази инициатива.

Но сигурно сте прочел интервюто на американския президент Тръмп в "Политико", който открито казва, че ще подпомага лидери като Орбан...

Не съм сигурен, че трябва да коментираме всяко изявление на президента Тръмп. Той ги променя много и е непредвидим. Това, което е истина в 6 часа, не е вярно в 7. Лично на мен неговите изявления не ми причиняват сериозни главоболия. Това е първата част от проблема. Втората е, че понякога ни върши услуга, като ни натиска да се обединим. Може би в това е очарованието на неумишленото - че се сближаваме все повече, не само заради натиска на Владимир Путин, а и заради натиска от Вашингтон. Още през 2016-та година нашият център "Мартенс" излезе с идеята за европейска отбрана. Не бяха много хората, които разбираха, в т.ч. и в Европейската народна партия, какво правим. Но благодарение на това, проектът ни за европейска отбрана е доста напреднал. Аз съм член на високопоставена работна група, която е в контакт с еврокомисаря Кубилюс. И ние го съветваме заедно с Карл Билд, Херман ван Ромпьой и други лидери. Започнахме да развиваме проекта още през 2017-та година. Затова не съм изнервен заради ситуацията в момента - този ден трябваше да дойде някога и Европа да разбере, че трябва да узрее. И той вече е тук.

Според вас, достатъчни ли са 1.5 млрд. евро за програмата за европейска отбранителна промишленост за следващите две години, както бе прието от Съвета на ЕС?

В този случай моят отговор няма да бъде много приятелски, може да бъде приет дори за арогантен, но аз не съм военен, а политик. Военните трябва да отговорят на този въпрос. Като политик просто бих казал, че ако не са достатъчни, трябва да затегнем коланите и да увеличим сумата. Трябва да помагаме на Украйна колкото е необходимо и да не допуснем тя да загуби. Това е моят политически подход. А дали става дума за 1.5 млрд. или 1.6 или 2 млрд. е най-вече въпрос за военните.

Как се чувствате като бивш словашки премиер, силно проевропейски ориентиран, при наследник на поста като Фицо?

Трябва да уважавам решението на избирателите. Не съм щастлив и може би причина за това са моите политически наследници - сегашното поколение политици. Понякога не ги разбирам. Но преди време реших, че няма да коментирам политическата ситуация в Словакия, защото не съм част от нея. Нито съм от опозицията, нито участвам в политиката на Словакия. Ако не мога да повлияя, не ми харесва да критикувам. Не се радвам на господин Фицо, но пак ще кажа - няма драма. След две години, а може и по-рано, ще имаме избори. И на този етап проучванията показват, че опозицията печели. Това е демокрацията.

Вие сте от малкото политици, които се изказват оптимистично за бъдещето на ЕС. Кое ви кара да се чувствате така?

Животът ми и моят личен опит. Когато станах премиер през 1998 - ма година, след г-н Мечияр, страната беше в разруха. Осем години по-късно можете да прочетете във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" или "Уошингтън таймс", че Словакия има 11 на сто растеж. Мотото на моя живот е: "Когато има воля, има и начин". И съм оптимист по природа, защото помня, че направих нещо.

По публикацията работи: روسيتسا بيتكوفا

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!