Новина
Европейска отбрана в ерата на глобална нестабилност с Андриус Кубилиус, еврокомисар с ключов ресор в областта на отбраната и космоса (Euranet Plus Summit 1/2026)
четвъртък 23 април 2026 08:30
четвъртък, 23 април 2026, 08:30
Размер на шрифта
На фона на най-тежката криза в сферата на сигурността от създаването на Европейския съюз досега, Euranet Plus събра в специален дебат Андриус Кубилиус – опитен литовски политик, бивш министър-председател, евродепутат и днес еврокомисар с ключов ресор в областта на отбраната и космоса. Разговора водеше литовската журналистка Аушра Юргаускайте от радиостанция „Радио Знание“, а първият ѝ въпрос – зададен на литовски – постави темата директно: каква е днешната диагноза за сигурността на Европейския съюз и доколко Европа е способна да се защитава сама в момент на натиск от Изток, от Юг, а вече и от Запад.
Така още в началото дебатът очерта мащаба на предизвикателството пред Европа. Сред най-неотложните теми бяха войната в Украйна, нарастващата заплаха, която Русия представлява за континента, и променящата се роля на Съединените щати в рамките на НАТО.
Особен акцент беше поставен върху новата Национална отбранителна стратегия на САЩ за 2026 година, която пренарежда американските приоритети и измества фокуса към Индо-Тихоокеанския регион и Западното полукълбо. Логиката зад тази промяна е, че европейските държави разполагат с достатъчно ресурси, за да поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана. Именно в този контекст се вписва и визията за т.нар. „НАТО 3.0“ – нов модел на партньорство, при който американската подкрепа е все по-тясно обвързана с условието съюзниците да достигнат разходи за отбрана от поне 5 процента от БВП и да ограничат зависимостите си.
Според Кубилиус предизвикателството пред Европа е огромно, но не и безпрецедентно. В отговора си той се позова на Жан Моне, един от бащите на европейската идея, с думите, че Европа се изгражда в кризи и се оформя от решенията, които взема в отговор на тях. Именно затова, подчерта еврокомисарят, европейците трябва да се научат да стъпят на собствените си крака и заедно да търсят решения за изграждането на надеждни военни способности.
Десетилетия наред Съединените щати бяха основният двигател на европейската отбрана, осигурявайки модерни военни способности, технологии и инфраструктура. На континента и днес са разположени между 80 и 100 хиляди американски войници – присъствие, което президентът Доналд Тръмп неведнъж е заплашвал да оттегли.
В този контекст комисарят подкрепя ли създаването на европейска армия? – пита Аушра.
„Ако американците започнат да изтеглят войски от европейския континент, тогава трябва да помислим и как да ги заменим. И именно тук идва тази идея — или едно от възможните решения — че трябва да създадем сходен тип военна сила, европейска военна сила, която да може да изпълнява подобна роля. А тази роля е да бъде нещо като сили за бързо реагиране. Можем да го наречем европейска армия; можем да го наречем европейски сили за бързо реагиране… но това, което трябва да разберем, е, че това не е заместител на националните европейски армии: това е заместител на американските войски, които сега са разположени на европейския континент.“
С цел да намали зависимостта си от чуждестранни доставчици, Европа се впусна във вълна на превъоръжаване. Брюксел предложи заеми, за да подкрепи държавите-членки в увеличаването на производството и ускоряването на разрастването на отбранителната промишленост на ЕС. Въпреки това, както признава Кубилиус по време на дебата, тази отбранителна промишленост е силно фрагментирана – резултат от десетилетия на некоординирани отбранителни политики и разходи.
Журналистката от SKAI Марианна изразява загриженост относно проблемите с координацията и закъсненията, които често възникват при отбранителни проекти, включващи сътрудничество между няколко държави от ЕС, и се пита как ЕС би могъл да подобри сътрудничеството между държавите-членки, за да ускори изпълнението на тези съвместни проекти.
Макар ЕС да е стартирал няколко инициативи, предназначени да преодолеят тези препятствия, шефът на отбраната на блока отбелязва, че всичко винаги се свежда до един-единствен проблем: липсата на лидерство в отбраната на ЕС.
„Важно е да разберем, че за да може Европа действително да бъде много по-успешна в развитието на големи паневропейски проекти — като Инициативата за отбранителни дронове, като Наблюдението на източния фланг или като Щита за противовъздушна отбрана — е необходимо много по-голямо политическо единство в ръководството на Европейския съюз и между държавите членки по въпросите на отбраната. Това единство все още предстои да бъде постигнато.“
Друг важен акцент в разговора беше зависимостта на Европейския съюз от Съединените щати при доставките на оръжие. Стана ясно, че дори увеличаването на европейските разходи за отбрана може да не реши проблема в краткосрочен план. Причината – войната в Иран вече е изчерпала част от американските запаси и това поставя въпрос и за наличностите, и за темповете на доставките.
Именно тук дойде и следващият важен въпрос в дебата. Март от естонското Kuku Raadio насочи разговора към най-неотложната тема – какви краткосрочни решения вижда Европейският съюз, за да гарантира оръжейни доставки за Украйна в тази ситуация. Въпросът постави фокус не само върху подкрепата за Киев, но и върху собственото превъоръжаване на Европа, която продължава в голяма степен да разчита на Вашингтон.
„Изглежда, че украинците са много по-способни бързо да увеличават производството на различни видове оръжия. Това, което трябва да разглеждаме като по-големия проблем, е, че в момента, въпреки всички наши инвестиции в отбраната, Русия ни изпреварва по производство — и то значително. А това наистина е тревожна тенденция. Например при производството на крилати ракети Русия произвежда около 1 200 ракети годишно. Ние, в Европейския съюз, успяхме да произведем около 300. Миналата година украинците започнаха да произвеждат крилати ракети, така наречените „Фламинго“; тази година те ще произведат около 700. Руснаците произвеждат около 1 000 балистични ракети годишно, които бяха използвани за нападения срещу Украйна. Ние в Европа изобщо не произвеждаме, украинците започват тази година да произвеждат собствени балистични ракети.“
Така разговорът изведе един от най-тревожните изводи в целия дебат – че въпреки заявените амбиции Европа все още не успява да навакса темпото нито на руското военно производство, нито на бързата адаптация на Украйна във военни условия.
Това насочи разговора и към друг важен извод – че подкрепата на Европейския съюз за Украйна не се изчерпва само с доставките на оръжие, а все по-ясно минава и през подпомагане на страната да развива собствен отбранителен капацитет.
Именно в този контекст дойде и следващият въпрос. Даниел, от луксембургското радио „100.7“, попита комисаря по отбраната как гледа на неотдавнашното предложение на украинския президент Володимир Зеленски Украйна да се присъедини към обща отбранителна система. Отговорът на Кубилиус беше категоричен.
„Виждам много рационалност в това, което президентът Зеленски казваше и казва. Преди всичко трябва да разберем, че ако Путин реши да започне агресия срещу държави — членки на НАТО или на ЕС, някъде в съседство с Русия, както нашето военно разузнаване непрекъснато ни предупреждава, тогава ще се изправим срещу руска армия, изпитана в бойни условия, която е способна да използва милиони дронове — украинците прогнозират, че тази година руснаците ще могат да използват около 7 или 8 милиона дрона. Така че днес руската армия е много по-силна, отколкото беше през 2022 г. А от наша страна, сред държавите — членки на ЕС или на НАТО, нямаме такъв боен опит — само украинците го имат. Следователно от тази гледна точка да се разгледат възможностите за интегриране както на изпитаните в бойни условия украински индустриални способности, така и на военните способности, би било много сериозна, много голяма добавена стойност за развитието на нашите европейски отбранителни способности.“
Андриус Кубилиус счита, че Украйна трябва да участва в истински европейски отбранителен съюз. Но каква е логиката зад постигането на тази цел? И какъв е пътят напред?
„Трябва да разгледаме как да създадем някакъв по-широк формат на отбрана, който да надхвърля рамките на Европейския съюз и същевременно да ни позволи да преодолеем проблеми като този, че някои държави засега не са съгласни Украйна да стане член на НАТО. Именно затова идеята, наречена Европейски отбранителен съюз, е идеята, по която работим.“
Литовският еврокомисар очерта и по-амбициозна визия за бъдещето на европейската отбрана – ратифицирането на нов, общоевропейски междуправителствен договор. Според него подобен подход би дал редица предимства, които той обясни в разговора си с Euranet Plus.
„Това вероятно ще изисква нов допълнителен междуправителствен договор, който да ни позволи да изградим някакъв вид мрежа от различни държави, обединени за обща отбрана: с ръководен орган, който наричаме Европейски съвет за сигурност; със способност да взема решения с мнозинство, без всичко да бъде блокирано от когото и да било, който иска да налага вето върху всичко; и след това, може би, такъв договор би могъл да съдържа и ясни разпоредби относно възможността за създаване на европейска армия, за която вече говорихме. Така че тази идея за Европейски отбранителен съюз, в който наред с държавите — членки на ЕС, или редом до тях, биха могли да участват и Обединеното кралство, Норвегия, Украйна, а може би и някои други страни, според мен е една много важна перспектива.“
Но ресорът на Кубилиус не се изчерпва с отбраната. В неговите отговорности влизат и космическите програми на Европейския съюз. Именно към тази тема насочи разговора нашата колега Нежа от австрийското радио „Агора“, която го попита какви са европейските амбиции в Космоса, особено след неотдавнашния ключов етап в програмата „Артемида II“ на НАСА. И още – ще видим ли някога европейски астронавти на Луната?
„Не бива да забравяме, че някои много важни компоненти в тази мисия бяха произведени от европейци. И този космически кораб, „Орион“, нямаше да може да достигне Луната без европейската система за задвижване. Няма да навлизам в подробности, но можем да се гордеем, че и ние бяхме част от тази мисия. А сега, както разбирате, не мога да предвидя кога европейци също, като астронавти, ще кацнат на Луната, но ние сме доста активни в изследването на Луната и е възможно да разширим програмите си, използвайки различни роботизирани средства.“
По темата за космоса Кубилиус призова за по-реалистичен поглед към възможностите на Европейския съюз. Макар Европа да влиза по-късно в космическата надпревара от Съединените щати, по думите му тя има свои силни страни – най-вече в инженерството, прецизността и разработването на устойчиви дългосрочни системи. Именно там ЕС може да предложи технологии с много високо качество, включително и за изследването на Луната.
Това означава, че европейското присъствие в бъдещите лунни мисии може да дойде не толкова чрез пилотирани полети, колкото чрез роботизирани технологии и специализирани системи.
„Обикновено не сме толкова добри в този вид „романтика“ — знаете, да бъдем „първопроходци в новите хоризонти“ — но сме добри в това да създаваме качествени технологии за развитието на тези хоризонти. Така стана например с „Галилео“: започнахме късно да разработваме нашата навигационна система, но сега тя е най-добрата в света. Същото важи и за „Коперник“. Затова смятам, че в бъдеще ще присъстваме и на Луната, може би със специфичен европейски подход. Но определено трябва да разберем, че с мисията „Артемида II“ започна изцяло нова ера в изследването на Космоса.“
По публикацията работи: Maria Dimirova-Pichot
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!