Завръщането на българските класици

Последната симфония на Васил Казанджиев, завършена буквално преди дни, бе записана от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Герган Ценов. Големият ни композитор посвети произведението си именно на него и отговорността на диригента за изпълнението й беше наистина голяма.
 
Миналата година в Линкълн център в Ню Йорк пред американската публика бе представена за първи път програма, която включваше само и единствено български класици – Васил Казанджиев, Любомир Пипков, Лазар  Николов, Иван Спасов. С това дебютира новият струнен ансамбъл с основател и диригент Герган Ценов. Той учи и работи в САЩ от 1999 г., като през последните 3 години е главен диригент на New Amsterdam Symphony Orchestra в Ню Йорк.
 
В началото на ноември Герган Ценов пристигна в София на собствени разноски, за да дирижира и да запише със Симфоничния оркестър на БНР новата симфония на „своя професор“ В. Казанджиев. Това е продължение на мисията му за популяризиране на съвременната българска музика, за която казва:  Това, което правя, всъщност е много малко. Създадох в Ню Йорк ансамбъл, с който изпълняваме приоритетно български  композитори. Но никога не мога да компенсирам това, което според мен моите колеги в България  и в чужбина трябва да правят. По-скоро мога да задам тон, да посоча на кой репертоар, на кои композитори според мен не е обърнато внимание. И оттук нататък - ние всички заедно трябва възраждаме всичко това, което не е записано.
 
Гостуването му в БНР е по покана на главния диригент на радиосимфониците - Росен Гергов, с идея популяризиране на българската музика и обновяване репертоара на оркестъра. За работата си по записа маестро Ценов споделя, че е във възторг от инструменталистите на БНР, тъй като всеки от тях е идвал на репетициите напълно подготвен, ентусиазиран, дисциплиниран. И с отношение към произведението. Това означава, че хората имат отношение към т. нар. „български авангард“. Оркестрантите се интересуват и харесват новите композитори. Напълно грешно е внушението, че съвременната музика е трудна. Точно обратно – аз смятам, че няма разлика в трудността  - независимо дали музиката е написана преди 50 или 250 години. Ако диригентът подходи по правилен начин, ако произведението е интересно - няма никаква разлика между тонална и атонална музика, твърди маестрото.
 
Тази седмица записът на новата симфония на Васил Казанджиев приключва и тя ще бъде чута първо от слушателите на Българско национално радио. Концертното й изпълнение е планирано за следващата година като част от мисията „възраждане на българска музика“.
 
Въпреки че всяка нация може да се гордее, че притежава такива творци, у нас никой не забелязва, че от десетилетия творчеството на нашите композитори изчезва от репертоара и не достига до публиката. Герган Ценов го вижда - въпреки разстоянието до Ню Йорк. И е оптимист, че българска музика се цени и ще се слуша:  Ако има едно голямо качество на българското изкуство, то е в това, че директно докосва българската душа. По този начин влияе не само на мен, но и на другите хора музиката на Казанджиев, Лазар Николов, Иван Спасов, Константин Илиев, Симеон Пиронков. Тази музика е просто красива и е въпрос на време да бъде изпълнявана масово. И тя ще се завърне - както музиката на Йохан Себастиан Бах, която е била забравена за 80 години, но се е завърнала при хората .