Азбест след "европейски" ремонт

Всяка година само в Европа се регистрират нови 30 000 случая на тежки заболявания от азбест. Над 300 000 души се очаква да починат от мезотелиома до 2030 г. в ЕС.
 
От 1990 година използването на азбест е абсолютно забранено в Европа. В българските медии има информация за кампании за премахване на азбеста, а в Закона за здравето приет 2006 има и специален раздел по темата. Как е възможно при наличието на нормативна уредба и при кампаниите в ЕС срещу азбеста изобщо да говорим за наличие на азбест след ремонт на каквато и да било сграда. Сместа от средновлакнест азбест, цимент и вода, от която чрез пресоване се получават тръби, покривни плочи и др. е известна като етернит.  Магнезиевите силикати не горят и се използват за пожароустойчиви строителни плоскости. Използват се за изолатор и са огнеупорен материал. Вдишването им обаче може да предизвика смъртоносни заболявания на белите дробове, тъй като влакната остават там завинаги - не могат да се изхвърлят с кашлица или по друг начин.  Продължителното въздействие на азбест е причина номер едно, докарваща мезотелиом - вид рак, който се формира в лигавицата на гърдите и корема.

Застрашени са строителните работници, когато правят ремонти на стари сгради с азбест, както и обитателите на такива сгарди, когато по някакви причини, течове, или овлажняване на материалите, азместовите повъхности започнат да се изпаряват и се вдишат от обитателите

Според Световната здравна организация, един човек умира на всеки 5 минути от свързани с азбеста болести някъде по света, което води до 107 000 смъртни случая годишно. Научните доказателства за канцерогенността на азбеста датират от 1950 г., през 1977 г. е класифициран като канцерогенен материал от Световната здравна организация.
 
През януари 2013 г. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните към ЕК излезе с резолюция относно смъртоносната заплаха от азбестовите изделия. В позицията на комисията дебело се подчертава, че някои страни от ЕС крият информация, което спъва мерките за безопасност в Европа и тези, предприети от Световната здравна организация.

Колко от тях ще са българи - не е ясно, защото властите у нас не говорят често за този тежък проблем и не е известно каква част от смъртните случаи се дължат именно на липса на елементарни мерки за безопасност.

В България азбестови елементи все още има във ВиК инсталациите и строителните панели още от 70-те и 80-те години на ХХ век.

Какво се прави в ЕС? Много фирми в Европа заменят азбеста в сградите, строени по това време. Този процес е изключително сложен - около сградата се създава зона, в която могат да влизат само работещите. Изгражда се и специално помещение, в което работниците се преобличат със специални костюми, които приличат на скафандри.

Какво се прави в България? Голяма въпросителна! Има наредбата за разрушаване и поне на хартия има механизъм. Статистически данни обаче не се намират лесно - нито за мащаба на старото строителство с азбест, нито за това как се отстранява азбеста при ремонтни дейности, при положение, че трябва да се пазят строителнит работници, нито за това какви обеми отстранен азбест се изхварлят, как и къде се депонират?
 
През 2013 излиза информация в пресата че азбест има в сгради вкл. като на Националния институт по криминалистика и криминология към МВР. През 2012 австралийските медии пишат, че азбест е открит в 23 хиляди автомобила  китайско производство, включително от произвежданата в България марка.През 2012 шефът на дирекция „Жилищно и обществено строителство” на Столичната община инж. Анна Мутафчиева признава пред медиите, че на територията на София има 14 детски градини, изградени от етернитови панели, съдържащи азбест, които предстои да бъдат реновирани до 2020 г. От 2007 има публикации за наличието на азбест и на сметищата от стротиелни отпадъци. Един от примерите азбест седем пъти над нормата е открит в незаконно сметище, вместо в специално направено депо, над старозагорското село Обручище в годината когато Б-я влезе в ЕС. И още един интересен детайл в европесйки контекст: през август 2011 година властите във френския град Бордо евакуираха бидонвил с български роми, писа френският в. "Сюд Уест", а една от причините - за незаконните постройки е използван този опасен материал азбест.

Доктор Каролина Любомирова  от Катедра по трудова медиция, Факултет по общестевно здраве, Медицински университет София подчерта, че "има пределно допустима концентрация за защита от експозиция на абзест в Наредба 9 от 2006г. И ако не се превиши тази норма, се предполага, че няма непосредствен здравен риск за работещите.Във всички случаи рискът е по-голям за строителните работници, които извършват дейности по разрушаване или ремонт на сгради с азбест, отколкото за обитателите"

Какъв е размерът на явлението "азбестови" сгради в България?

"Няма точна статистика. Но на практика във всички сгради строени в този период можем да предполагаме наличието на азбест в абонатните станции, в тръбите и тробопроводите, в таванските помещения, в междубетоновите стенни повърхности, в изолацията или между самите панелни плоскости."

Това, което казва д-р  Любомирова съответства и на  препоръката на Европейската агенция за здраве и безопасност на труда, когато се правят ремонти на сгради, за които не е известно дали е влаган азбест, или поне по строителна документация липсват такива данни, да се смята, че има азбест, за да се взимат предпазните мерки за работниците. На въпроса дали това се спазва в България, д-р Любомирова отговори:

" Не мога да кажа, но по-скоро мисля, че при тези мащабни ремонтни дейности, които се извършват, едва ли от всяка стена се взимат и да се носят за изследвания съответните проби за наличието на азбест".
 
На въпрос, извън наредбите и механизмите на хартия, какво реално се прави за да се предотврати здравния риск за работещите по ремонти на старите сгради с азбест, Савина Димитрова, експерт към Дирекция "Аналитични и лабораторни дейности" на Националния център по опазване на общественото здраве и анализи, каза в ефира на "Хоризонт до обед", че " трябва да се прави предварително проучване на строежите и конструкциите за наличие на азбест." На въпроса колко често се случва това г-жа Димитрова призна:

"Много рядко се получават тези искания. Такива искания идват предимно от големите фирми, на чуждестранни, западни инвеститори. Българските работодатели рядко обявяват тези дейности, защото са скъпоструващи и те решават да си спестят този разход."

"Така че ние имаме впечатления, че действащата законова база не се спазва напълно. Разрешителните, които трябва да бъдат издавани по закон не могат да се реализират, защотоне постъпват искания за такива." Това означава, че  азбестовата ремонтна дейност се извършва на практика на тъмно, което се потвърждава и от липсата на регистър на азбестовите сгради.

"Доколкото ми е известно няма такъв регистър, но има необходимост от изготвяне на цялостен "азбестов профил" на страната. той трябва да включва актуална информация и количествени данни за наличието на азбеста в строежите, в автопарка, за приблизителния брой на работещите в условия на потенциален риск от азбестова експозиция." каза Савина Димитрова.

Този профил трябва да съдържа данни за азбестово обусловените заболявания в страната, както и за очакваната тежест на тези заболявания, както и прогнозите за икономическите загуби от тях.

Ирина Абаджиева-Репуц от родителското настоятелство и групата родители, които изнесоха данни за проведено изследване  за азбест, останал и след ремонта с близо два милиона лева европески пари на сградата на Класическата гимназия на ул. "Баба" в София, допълни картината с последния скандал по темата "азбест" в публичния дебат.

Група родители, които настояват за преместването на Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури от опасната според тях сграда на ул. "Баба", иницираха изследване на проба от стена на сградата. "Изследването по метода на преховия рентгенофазов анализ е продено от Института по минерология и кристалография "Акад.Иван Костов" на БАН и потвърди наличието на азбестовия материал (лизардит)", каза г-жа Репуц.  
 
Ако двете нови експертизиq поръчани вече официално на Центъра по обществено здраве към Министерство на здравеопазването, както и на Института за строителни изследвания към Министерство на регионалното развитие не потвърдят наличието на азбуст, родителите са готови да поискат подкрепа за независима проверка от съответните европейски институции и агенции, които се занимават с оценка на риска от азбеста, като забранен материал на територията на Европейския съюз.

Г-жа Репуц също така поиска програма "Хоризонт" да й даде право на отговор на обвиненията, че иска да прави частна гимназия в ремонтираната сграда, като отхвърли това обвинение като "абсурдно, като се има предвид, че точно тя, заедно с групата родители, настояващи за преместване на гимназията, алармираха обществеността за наличието на азбестовия риск там".
Още европейски новини:www.euranetplus-inside.eu