сряда 2 април 2014 08:55
сряда, 2 април 2014, 08:55
Размер на шрифта
Центърът "Хана Аренд" издаде христоматия по литература за 12-и клас със забранени произведения през комунизма.
Социологът Васил Къдринов, който е инициатор на изданието каза, че учебното помагало ще бъде предложено за одобрение на Министерството на образованието и науката като избираем предмет.
Христоматията озаглавена "Забранените писатели" е финансирана от Европейския парламент, Фондация "Конрад Аденауер" и Центъра за европейски изследвания "Вилфрид Мартенс" - официалният Think tank на Европейската Народна Партия.
През февруари 2014 година петиция в подкрепа на изучаването на комунистическия режим в средните училища беше иницирана от Евелина Келбечева от Американския университет в България. Един от аспектите е нуждата от изучаването на забраняваните по времето на бившия режим автори.
Как е в Европа? Какви модели на отношение към мрачната история на комунистическите режими има в другите европейски страни и какво представлява първата христоматия в България със забранявани автори?
Социологът Васил Къдринов, който е инициатор на изданието каза, че учебното помагало ще бъде предложено за одобрение на Министерството на образованието и науката като избираем предмет.
Христоматията озаглавена "Забранените писатели" е финансирана от Европейския парламент, Фондация "Конрад Аденауер" и Центъра за европейски изследвания "Вилфрид Мартенс" - официалният Think tank на Европейската Народна Партия.
През февруари 2014 година петиция в подкрепа на изучаването на комунистическия режим в средните училища беше иницирана от Евелина Келбечева от Американския университет в България. Един от аспектите е нуждата от изучаването на забраняваните по времето на бившия режим автори.
Как е в Европа? Какви модели на отношение към мрачната история на комунистическите режими има в другите европейски страни и какво представлява първата христоматия в България със забранявани автори?
В Германия, Полша, Словакия, Словения и Унгария са създадени специални институции които съчетават двете функции разкриване и изследване на комунистическото минело. Държави с две институции са Чехия и Румъния. Незамисимо дали законите предвиждат лустрация или не, тези институции за съхраняване документите на бившите тайни служби предоставят достъп за изследвания и съдействат за изучаване на мрачната страна на комунистическото минало в различните системи на гражданско образование. Организират мемориални изложби, семинари, специални беседи в училищата както и обществени дебати относно мястото на паметта на комунизма.
В България Комисията по досиетата прави проверки за принадлежност към бившите служби за сигурност на определинте със закон категории лица заемащи обществени позиции, разкрива документите, предоставя достъп до личните файлове на засегнатите лица, техните близки или роднини, както и на изследователи. В България обаче няма програма по гражданско образование, в която да присъства разказът за тоталитарното минало във всичките му аспекти от историята до литературата.
Затова тази първа христоматия със забранени текстове за 12 клас е опит за запълване на тази празнота, въпреки че през 2000 година българският парламент прие закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, а през 2009 година България се присъедининява към Пражката декларация за създаване на обща европейска памет, инициирана от Вацлав Хавел.
Васил Кадринов потвърди, че идеята за подобно издание е получила подкрепата лично на Йежи Бузек, бивш председател на Европарламента когато преди две години евродепутатът Андрей Ковачев организира срещи с български общественици, репресирани по времето на бившия режим.
Йежи Бузек реагира много емоционално, защото и Полша както и България са били под комунистическо робство, каза Васил Къдринов.
Единственият жив автор, представен в христоматията "Забранени писатели" е Петко Огойски. През 1950 г. е осъден от комунистически съд на 5 години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност”. Присъдата изтърпява в няколко затвора и в концлагера Белене. След падането на Берлинската стена Петко Огойски става депутат от БЗНС-Никола Петков в VII Велико народно събрание през 1990 - 1991 г. В трилогията си "Записки за българските страдания" пресъздава съпротивата на българския народ срещу комунистическата диктатура.
Петко Огойски призна: Като единствен жив от авторите представени в Христоматията се чувствам много самотен. Той сподели и че писането на Записките по българските страдания е усещал като дълг, към всички, които са страдали в десетките лагери по времето на комунистическия режим. По време на престоя си в един от затворите в дългата си "затворническа" кариера по времето на комунизма, Петко Огойски дава обет над "Записките по българските въстания" на Захари Стоянов, че ще направи всичко възможно за да съхрани и предаде паметта на хората, които са били репресирани и са претърпери нечувани страдания в лагерите и затворите защото не са се пречупили.
Христоматията "Забранени писатели" е достъпна напълно безплатно на: http://www.diktaturata.bg/images/PDF/hristomatia_final.pdf
Чуйте интервютата на Ирина Недева с Васил Къдренов и Петко Огойски в звуковия файл.
Още европейски теми:
По публикацията работи: д-р наук Валентина Шарланова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!