Как гражданите на Брюксел участват в решенията за града

Софийската столична община обяви нов конкурс за дооправяне на фонтана в началото на пешефодната зона на бул. Витоша станал печално известен с подигравателни названия като цукало,цирей, пъпка, кубе и.т.н. На практика този фонтан и решението за Витошка не бяха обсъждани с гражданите преди да се случат. Подигравките и недоволството доведоха до това сега фонтанът да се доизкусурява с конкурс, гражданите могат да разгледат проектите на студенти от Художествената академия и да гласуват за тях. Още един от примерите защо за градското управление на общите пространства в България все още са важни въпросите:
- как да влезе гражданинът в конструктивно обсъждане?
- в кой момент?
- как да не е формално хвърляне на прах в очите гражданското обсъждане
- какво е важно за алхитектурните конкурси за публичните места? - цената, качеството на подхода, стратегията или картинката
- как се избистря обществения интерес?
Провим сравнение между примера на града Брюксел с помощта на арх. Диана Кацарова, която е консултант на министъра на регионалната жилищна политика на Брюксел и типичното българско планиране на градоустройствени решения, което често води до задънена улица или до шумно недоволство. Спомнете си случая с конкурса за Зано Център направен от общината, или пък протестите срещу естакадата на Семинарията, протеста срещу промяната на трасето на трамвай 18, и.т.н.
Арх. Диана Кацарова разказа какво всъщност означава жилищтна политика за града и региона Брюксел. Там има 3 вида жилища - социални жилища, жилища за хора със средни доходи и експериментални жилища
Първата категория жилища се дават под наем, за мнтого малък наем. Втората категория субсидирани жилища на не висока цена се продават на не много бедни, но не и на богати хора, а третата - експерименталната - на практика продава проекта за нов тип управление на обща собственост на семейства, които се кооперират, но земята остава собственост на общината/региона Брюксел. Там се насърчава участието на млади архитектурни колективи, като по този начин общината подкрепя дебютите и  провежда политика с общите пари на данъкоплатците.
Според арх. Кацарова е важно средната класа /а не само свръх богатите хора/ да останат в центъра на града. Това единствено може да спре опасната поляризация и създаването на гета за бедни и богати в градското пространство. "Иначе пространствата стават уязвими", казва арх. Кацарова.
Опитът на града Брюксел е също така показателен за това колко разнообразни могат да са политиките за гражданско участие в градоустройствени решения, в това число например - какво да се прави с определени квартали, дали да има или да няма детски гардини, мостове фонтани и т.н. Най-важното според арх. Кацарова е гражданите да бъдат включени в обсъждане на диагнозата на "болестта на всеки квартал", който се готви за реконструкция.  Когато има ъсгласие какво е зле и какво трябва да се промени, едва тогава се пристъпва към архитектулни проекти. Местните власти правят широки конкурси, отворени и за чуждестранни архитектурни екипи и колективи и оценяват не толкова готов продукт, а стратегия начин на мислене и подход.
Много често архитектурните бюра, които печелят тези конкурси, провеждат ателиета с гражданите и получават обратна връзка от тях във всеки етап на проектирането.
Цялото интервю на Ирина Недева с арх.Диана Казарова може да чуете в звуковия файл.

Още европейски теми: