четвъртък 30 октомври 2014 13:59
четвъртък, 30 октомври 2014, 13:59
Размер на шрифта
Днес в повечето развити страни една на всеки осем жени е застрашена от риска да заболее от рак на гърдата. Увеличаване на помощта за ранно откриване, по-ефективно лечение и по-добри палиативни грижи - това са акцентите на Световния месец за борба с рака на гърдата този октомври. Една от обещаващите области на изследвания, към която редица финансирани от ЕС проекти насочват усилията си, е персонализираната медицина - адаптиране на лечението към специфичните обстоятелства и състояние на всеки отделен пациент.
Изследването на раковите заболявания е приоритет за финансирането на научни изследвания в ЕС. От 2007 до 2013 г. Близо милиард и 400 милиона евро бяха предоставени за транслационни изследвания на раковите заболявания. Отпускането на финансова помощ продължава по програмата „Хоризонт 2020“, като целта е да се ускори трансфера на основни познания към ранната диагностика, профилактиката и лечението.
Намаляване на новите случаи на рак с 15 процента до 2020-та година е сред приоритетите в здравните политики на ЕС. Това означава 510 000 случаи по-малко.
Всяка държава-членка адаптира според особеностите на своята здравна система амбизиозната задача случаите на онкологични заболявания да бъдат намалени. Добре организираният скрининг води до намаляване на смъртността от рак на гърдата с 30 до 45 процента.
Българската следа в опита да се създаде някаква представа за скрининг е програмата „Спри и се прегледай“, която се финансира от ЕС. Опортюнистичният скрининг, на който разчита нашата здравна система, дава резултати - отбелязва доц. Елена Александрова - началник на отделението “Мамология и реконструктивна хирургия” в Националната онкологична болница. Тя обяснява, че се увеличават случаите на ранно диагностициране.
Важно е да се отбележи, че у нас наричаме ранна диагностика тумор с размер 1 - 1,5 см, което не кореспондира с европейските стандарти, където като ранна диагностика се отчитат лезиите с размер около от 3 до 6 мм - обяснява доц. Александрова.
Програмата „Спри и се прегледай!“ е тенденцията, която да начертае пътя към вярното решение в борбата с рака на гърдата, но не е скрининг - категорична е доц. Александрова, която е сред специалистите, които участваха в програмата. За скрининг в България може да се говори, когато разполагаме с действаща, добре организирана система за преглед и проследяване на всеки случай. „Проект за такава програма предложихме на МЗ преди години“ - припомни доц. Александрова. Според нея в масовия скрининг за рак на гърдата трябва да бъдат включени всички жени на възраст над 40 години, защото заболяването се е подмладило и за съжаление в практиката си вече е лекувала и 20-годишни жени.
България е единствената страна в ЕС, в която не работи скринингова програма за трите най-често срещани онкологични заболявания. Причината се крие в липсата на политическа воля и неграмотност, заради която се подценява проблема.
Изследването на раковите заболявания е приоритет за финансирането на научни изследвания в ЕС. От 2007 до 2013 г. Близо милиард и 400 милиона евро бяха предоставени за транслационни изследвания на раковите заболявания. Отпускането на финансова помощ продължава по програмата „Хоризонт 2020“, като целта е да се ускори трансфера на основни познания към ранната диагностика, профилактиката и лечението.
Намаляване на новите случаи на рак с 15 процента до 2020-та година е сред приоритетите в здравните политики на ЕС. Това означава 510 000 случаи по-малко.
Всяка държава-членка адаптира според особеностите на своята здравна система амбизиозната задача случаите на онкологични заболявания да бъдат намалени. Добре организираният скрининг води до намаляване на смъртността от рак на гърдата с 30 до 45 процента.
Българската следа в опита да се създаде някаква представа за скрининг е програмата „Спри и се прегледай“, която се финансира от ЕС. Опортюнистичният скрининг, на който разчита нашата здравна система, дава резултати - отбелязва доц. Елена Александрова - началник на отделението “Мамология и реконструктивна хирургия” в Националната онкологична болница. Тя обяснява, че се увеличават случаите на ранно диагностициране.
Важно е да се отбележи, че у нас наричаме ранна диагностика тумор с размер 1 - 1,5 см, което не кореспондира с европейските стандарти, където като ранна диагностика се отчитат лезиите с размер около от 3 до 6 мм - обяснява доц. Александрова.
Програмата „Спри и се прегледай!“ е тенденцията, която да начертае пътя към вярното решение в борбата с рака на гърдата, но не е скрининг - категорична е доц. Александрова, която е сред специалистите, които участваха в програмата. За скрининг в България може да се говори, когато разполагаме с действаща, добре организирана система за преглед и проследяване на всеки случай. „Проект за такава програма предложихме на МЗ преди години“ - припомни доц. Александрова. Според нея в масовия скрининг за рак на гърдата трябва да бъдат включени всички жени на възраст над 40 години, защото заболяването се е подмладило и за съжаление в практиката си вече е лекувала и 20-годишни жени.
България е единствената страна в ЕС, в която не работи скринингова програма за трите най-често срещани онкологични заболявания. Причината се крие в липсата на политическа воля и неграмотност, заради която се подценява проблема.
Още европейски теми:
По публикацията работи: д-р наук Валентина Шарланова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!