петък 7 август 2015 15:52
петък, 7 август 2015, 15:52
Размер на шрифта
Истинска пропаст зее между средната работна заплата в Румъния и България и възнагражденията на висшите държавни чиновници в двете държави. Разликата е съответно 9 и 6.5 пъти, а подиумът на челната тройка в ЕС се затваря от Унгария с 6.2 средни месечни заплати. Това сочи индекс на безчувствеността на висшите държавни чиновници по отношение на заплащането, който представлява съотношение между брутните заплати на държавния политически елит и средната брутна заплата в страната. Темата излезе на преден план след като от 1-ви август в Румъния заплатите на висшите държавници бяха официално увеличени три пъти с аргумента, че това е антикорупционна мярка.
Развитите държави като Германия, Франция или Великобритания изостават значително в тази класация. Във Франция президентът и премиерът са с намалени заплати от 2012 г. с 30 процента. В трите държави, смятани за икономическите двигатели на ЕС, държавниците не взимат повече от 5 пъти по-големи заплати от средната за страната. В дъното на своеобразната класация се намират Испания и Норвегия, където това съотношение е най-ниско - премиерите на тези държави печелят еквивалента на близо три средни месечни заплати.
Проф. Духомир Минев - председател на Европейската анти-бедност мрежа коментира, че колкото по-бедна е една държава, толкова по-висок е индексът на безчувственост на висшите държавни чиновници по отношение на заплащането. Той изрази съмнения, че размерът на възнаграждението има пряк антикорупционен ефект, по скоро скоро този индекс е обратно пропорционален на степента на демократично развитие на различните страни. Според проф. Минев голямо значение има неработещата съдебна система, която гарантира безнаказаност на висшите държавни чиновници, които влизат в корупционни схеми. От една страна те взимат твърде високите си заплати, не носят отговорност за лошите си управленски решения и са трудно уловими за правосъдието по линия на корупцията. Така на Балканите се разбира участието в политиката - осребряване на пребиваването, било и за кратко на висши държавен пост.
Проблемите на социалното неравенство са чувствителна тема във всички европейски обещства. В ЕС доходите на ключови управленски позиции са публични, а въпросът не е защо висшите европейски чиновници взимат много високи заплати, а какви са резултатите от тяхната работа.
Още европейски новини:
Развитите държави като Германия, Франция или Великобритания изостават значително в тази класация. Във Франция президентът и премиерът са с намалени заплати от 2012 г. с 30 процента. В трите държави, смятани за икономическите двигатели на ЕС, държавниците не взимат повече от 5 пъти по-големи заплати от средната за страната. В дъното на своеобразната класация се намират Испания и Норвегия, където това съотношение е най-ниско - премиерите на тези държави печелят еквивалента на близо три средни месечни заплати.
Проф. Духомир Минев - председател на Европейската анти-бедност мрежа коментира, че колкото по-бедна е една държава, толкова по-висок е индексът на безчувственост на висшите държавни чиновници по отношение на заплащането. Той изрази съмнения, че размерът на възнаграждението има пряк антикорупционен ефект, по скоро скоро този индекс е обратно пропорционален на степента на демократично развитие на различните страни. Според проф. Минев голямо значение има неработещата съдебна система, която гарантира безнаказаност на висшите държавни чиновници, които влизат в корупционни схеми. От една страна те взимат твърде високите си заплати, не носят отговорност за лошите си управленски решения и са трудно уловими за правосъдието по линия на корупцията. Така на Балканите се разбира участието в политиката - осребряване на пребиваването, било и за кратко на висши държавен пост.
Проблемите на социалното неравенство са чувствителна тема във всички европейски обещства. В ЕС доходите на ключови управленски позиции са публични, а въпросът не е защо висшите европейски чиновници взимат много високи заплати, а какви са резултатите от тяхната работа.
Още европейски новини:
По публикацията работи: д-р наук Валентина Шарланова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!