вторник 22 септември 2015 07:02
вторник, 22 септември 2015, 07:02
Размер на шрифта
По време на посещението си в България на 15-ти септември тази година заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович отново постави акцент върху един от основните приоритети на Евросъюза - енергийната ефективност. Като добър български пример той посочи проекта на Техническия университет за сграда с близко до нулата потребление на енергия. Какво представляват така наречените "умни" сгради обяснява преподавателят в Техническия университет професор Никола Калоянов. Според изискванията на Европейската комисия след 2018-та година всички държавни и общински постройки, а след 2020-та - и всички нови и подлежащи на обновяване, трябва да достигнат параметрите на така наречените сгради с близко до нулата енергийно потребление.
"Умната" сграда, която похвали Марош Шефчович, е научно-изследователският комплекс на Техническия университет. Тя е обновена и оборудвана с пари по оперативната програма "Регионално развитие" на Евросъюза и Националния фонд за научни изследвания. Професор Никола Калоянов посочва и конкретните характеристики на сградата. Освен този проект в България има, макар и единични, частни сгради с енергийно потребление близко до нулата. Такъв склад - магазин във Вакарел притежава инженер Румен Христов, който разказа за своята постройка, която се отоплява и охлажда със соларни батерии и ветрогенератори, а има и генератор, който може да работи с растително масло. За голяма част от българите обаче енергийната ефективност се свежда до саниране и смяна на електрическите крушки, показа анкетата ни във Враца. Как се прилагат всички мерки за енергийна ефективност на Евросъюза в държави като Австрия, Англия, Германия, Дания и Белгия разказва Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност. Той прави и съпоставка с отделни градове и региони в Европа. Посочва се и регулацията от страна на Европейската комисия.
"Умната" сграда, която похвали Марош Шефчович, е научно-изследователският комплекс на Техническия университет. Тя е обновена и оборудвана с пари по оперативната програма "Регионално развитие" на Евросъюза и Националния фонд за научни изследвания. Професор Никола Калоянов посочва и конкретните характеристики на сградата. Освен този проект в България има, макар и единични, частни сгради с енергийно потребление близко до нулата. Такъв склад - магазин във Вакарел притежава инженер Румен Христов, който разказа за своята постройка, която се отоплява и охлажда със соларни батерии и ветрогенератори, а има и генератор, който може да работи с растително масло. За голяма част от българите обаче енергийната ефективност се свежда до саниране и смяна на електрическите крушки, показа анкетата ни във Враца. Как се прилагат всички мерки за енергийна ефективност на Евросъюза в държави като Австрия, Англия, Германия, Дания и Белгия разказва Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност. Той прави и съпоставка с отделни градове и региони в Европа. Посочва се и регулацията от страна на Европейската комисия.
Още европейски новини:
По публикацията работи: д-р наук Валентина Шарланова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!