Бъдещето на Европа след Международната конференция по изменение на климата в Париж

Двуседмичната работа на Парижката световна конференция по климатичните промени се увенча с първия документ, обединяващ всички страни зад спасителната за планетата цел – ограничаване на запотлянето чрез намаляване на парниковите емисии, произвеждани от човечеството.

Два акцента правят впечатление след финала на форума:
1. Глобалното затопляне трябва да се ограничи под 2 градуса, ако може по-близо до градус и половина до края на века, в сравнение с прединдустриалната епоха.
2. За постигането на целите след 2020 г. светът ще отделя поне по 100 млрд. долара годишно.

Трябва да подчертаем, че от страна на европeйските институции и граждани проблемите, произтичащи от измененията в климата, не излизат от фокуса на внимание.
Проучване показва, че за един от всеки 6 европейци промените в климата е един от най-съществените проблеми в света.

Месеци преди срещата в Париж европейският комисар за климата и енергетиката Мигел Ариас Канете подчерта пред евродепутатите, че до 2030 г. целта е задължително да се ограничат емисиите на въглероден двуокис поне с 40% в сравнение с нивата от 1990-а.

В началото на форума във френската столица председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви:
Знаем опасностите, знаем рисковете и ние можем да ги предотвратим. Това е въпрос на политическа воля и на действие.
Ние трябва и можем да предадем на бъдещите поколения един по-стабилен свят, по-здравословна планета, по-справедливи общества и по-проспериращи икономики. Това не е сън. Това е реалност и е рамките на нашите възможности.

След края на световната конференция търсим оценката на Георги Стефанов - експерт към Световния фонд за дивата природа в сферата "Европейски политики за изменение на климата".

За изминалите 3 години т.нар. зелен климатичен глобален фонд не можа да събере 100 млрд. долара, да не говорим за годишна такава сума. Но повишаването на средствата, които отделят най-развитите страни през последните години вдъхва вяра, че финансовите аспекти може и да не са проблем в бъдеще.- допълва Георги Стефанов.

Според еврокомисаря Мигел Канете срещата в Париж сама по себе си няма да реши въпросите за климатичните изменения. Споразумението трябва да бъде ратифицирано от националните парламенти и приложено на практика в регионите.

В понеделник след парижката конференция Канете подчерта:
През последните няколко години Европа преживя бурни времена.
Днес европейците трябва да се гордеят с Европа. Всички трябва да сме горди от Европа.
Ние имахме основен принос за постигнатото споразумение в Париж.
Трябва да се насладим на този исторически момент.
Но тежката работа едва сега започва. Каквото бе обещано трябва да бъде изпълнено.

Макар и трудно постигнати, след срещата на върха за климата, решенията са ясни, а целите амбициозни. Остава световните лидери да подпишат международното споразумение за климата на 22 април - Деня на Земята, а след това всичко договорено да бъде покрепено с дела.

Европа, разбира се, отново ще даде своя принос. И пример.