Ефекти от политиката на удължаване на трудовия живот в България

Заради застаряването на населението в Европа и нарастването на продължителността на живот, много от държавите-членки на Европейския съюз увеличават възрастта за пенсиониране. В част от случаите, обаче,  правителствата не отчитат в достатъчна степен как тази политика влияе върху здравето и икономическото състояние на възрастните работещи.  
Директорът на Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките доц. Антоанета Христова казва, че, за да има успех -  програмата за удължаване на трудовия живот трябва да отговаря на реалността.
Иститутът, съвместно с Програмата за европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите - COST, търсят отговор как политиките за удължаване на трудовия живот влияят върху различните полове и върху здравето на възрастните работещи.

Резултати от изследване при възрастните работещи в Европейския съюз, при което е използвана информация от Европейската комисия, Евростат и Националният статистически институт, показва, че за последното десетилетие броят на заетите между 55 и 64 годишна възраст в държавите от Европейския съюз нараства значително.  
Професор Кремена Борисова посочва, че се запазва разликата между възнагражденията, които получават възрастните работещи и останалите трудещи се. Според изследването страната ни се нарежда на седмо място сред държавите от Европейския съюз по размер на различията по пол при възрастните заети.

Подобряването на здравето и на трудовата активност на възрастните работещи минава през законодателни и пенсионни промени.

Професор Невена Цачева, ръководител на катедра "Трудова медицина" в Медицинска академия, посочва, че условията на труд у нас трябва да се подобрят. Това е един от изводите в анкетно проучване, с въпросник на Евростат, в което са участвали близо 6 хиляди работещи от различни сфери.
Най-висок процент са оплакванията, свързани с костни, мускулни и ставни болки - 55 %. Здравните проблеми имат и икономически ефект.  Близо 70 на сто от акентираните са отсъствали от работа по няколко дни годишно, а 20 на сто - няколко седмици. Работата в шумни условия и силната визуална концентрация при използване на нови технологии, са посочени като най-смущаващи на работното мястото. 

Използваем ли е, обаче, трудовият потенциал на третата възраст в България? Според проф. Николай Големанов страната ни е изправена пред два проблема: готовността на българите, навършили 65 години, да останат на работа и липсата на стимули за работодателите да назначават възрастни работещи. Стоянка Черкезова, главен асистент в Института за изследване на населението при БАН,  посочва ефектите от удължаването на трудовата кариера.

Още европейски новини:
www.euranetplus-inside.eu