Престъпленията от омраза в страните от ЕС

Международният ден за борба с хомофобията и трансфобията (17 май) събра на протест десетки граждани в центъра на София в желанието им да насочат  вниманието върху непризнаването на престъпленията от омраза от българското законодателство и третирането им като хулигански прояви.

Въпреки  усилията  на  държавите  членки  на  ЕС  за  борба  срещу  дискриминацията  и  нетолерантността,  в  които  се  включват  престъпленията,  породени  от  омраза,  наличните  данни  сочат,  че ситуацията не се подобрява. Вместо това през последните няколко години се наблюдават както продължаващи, така и възобновени форми на нарушения на основните права на лица, живеещи в ЕС, посредством  словесни  и  физически  нападения  и  дори  убийства, мотивирани от предразсъдъци.

Хартата  на  основните  права  на  Европейския  съюз  забранява  дискриминацията,  с  което  задължава  държавите  членки  на  ЕС  да  се  борят  срещу  престъпления,  мотивирани  от  расизъм,  ксенофобия,  религиозна  нетолерантност  или  от  увреждане, сексуална ориентация или полова идентичност на дадено лице.
Необходима  е  повече  политическа  воля  от  страна  на  изпълнителните  органи  на  държавите  членки  на  ЕС  за  борба  с  широко  разпространените  предразсъдъци  срещу  определени групи и за обезщетяване на вредите, причинени в резултат на тези нагласи, на жертвите на престъпления, както и на други членове на същите групи и обществото като цяло. Твърде много хора в ЕС стават  жертви  на  насилие  само  поради  своите  предполагаеми и/или  действителни:  произход,  убеждения,  начин  на  живот  или  външен вид.

Често явление ли са престъпленията от омраза в България? По темата говори адвокат Маргарита Илиева, директор на правната програма на Българския хелзински комитет, международно признат експерт по антидискриминационно право. Член е за България в Европейската мрежа на независимите експерти по недискриминация при Европейската комисия.

Още европейски новини: