Законодателната процедура в Европейския съюз

Независимо, че сме страна - членка на ЕС от 2007 година, някой от детайлите за начина, по който функционира общността с нейните институции и ръководство, са ни далечни.

За разлика от националните парламенти, които предлагат закони, само комисията на ЕС може да предлага директиви или обвързващи регламенти. Нито страните, нито парламентът имат това правомощие. Откъде идват предложенията? Комисията на ЕС изслушва мнения в цяла Европа за или против създаване на нови закони. На този етап депутатите участват като приемат препоръки. От 2012 година гражданите също могат да изискват пряко проектозакони. За целта поне 1 милион души от поне 7 страни-членки трябва да подпишат петиции. След изслушване на всички страни Европейската комисия представя проекта. Така започва дълга законова процедура, която трае между 12 и 18 месеца. След това проектът се изпраща на Съвета на ЕС, представляващ страните и на Европейския парламент, представляващ гражданите. В 80 процента от случаите двете институции имат еднакви правомощия. Това се нарича обичана законова процедура. Не става дума за създаване на закони за всяко нещо. Европейският съюз може да създава закони за екология, селско стопанство, транспорт, защита на потребителите, и др. Но страните членки си запазват ветото за социално обезпечаване, данъците, външните работи или отбраната.

Да се върнем обратно към законите - преди да се приемат те минават през институциите. Съветът и парламентът правят попрваки на проекта. Но  страните и ЕП рядко се споразумяват още от първия път и трябва да преговарят. Ако преговорите се провалят евднъж, часовникът продължава да отброява определен срок, в който трябва да се постигне споразумение. Ако това не се постигне проектът се изоставя и процедурата трябва да започне отначало. Когато има споразумение- новият закон е приет и членките трябва да го прилагат. Но и тук има "не винаги". Понякога държавите получават право на изключение, правото да се забави прилагането. А, ако те не приложат закона Европейската комисия, като пазител на договорите, се намесва и наказва неприлагането. Ако  итова не помогне, тогава се намесва съдът на ЕС. В най-лошия случай на страните се налагат големи глоби.

Още европейски новини: