вторник 24 април 2018 12:05
вторник, 24 април 2018, 12:05
Размер на шрифта
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз постави началото на дебата за повече пари за научни изследвания в новата бюджетна рамка.
На прага на формирането на бюджета за периода след 2020-та - до 2027-ма година, средствата за наука на общността трябва да бъдат увеличени, категорични бяха всички министри. Еврокомисарят за науката и иновациите, Карлош Моедаш изтъкна отличната работа на България по програмата "Хоризонт 2020", където има повече от 1300 проекта от страната, по които си сътрудничат българските и европейски учени и увери, че парите за наука в новия период ще бъдат повече:
„В Европа инвестираме 150 млрд.евро по-малко в наука и иновации, отколкото САЩ. Важното е да знаем, че Европа има нужда от повече пари за наука и иновации. Това е основното послание, което трябва да е ясно за всяка страна“.
Така, през по-големия бюджет за научни изследвания се търси една от възможностите за подкрепата на предприемачеството и иновациите. В бъдещето, което се случва толкова бързо, че трябва да сме предварително подготвени за него, посочи още еврокомисарят Моедаш:
„ В Европа сме много добри в трансформирането на еврото в знания, но не сме толкова добри в трансформирането на знанията в евро. Ние сме най-добрите в света във фундаменталните изследвания, в откритията, но не сме толкова добри в трансформирането им в продукти“.
От своя страна, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев препоръча:
„ Имаме общо предизвикателство да модернизираме системите на научни изследвания, с оглед на това да бъдат по-ефективни и по-жизнеспособни. Трябва да насърчим, да ускорим въздействието на научните изследвания и научните резултати върху обществото, трансфера на знания към бизнеса, което гарантира тази максимална полезност на научните резултати“
Хората са най-ценният ресурс в науката, добави Вълчев и отбеляза, че във високотехнологичните сектори, с по-високи доходи, в България вече се наблюдава обратна миграция:
„Няма съмнение, че заплащането е един от основните фактори, но много е важно също така младите хора да имат достъп до съвременна изследователска инфраструктура, научна информация. Да имат възможност да се свързват в мрежи, защото днес все по-трудно може един млад човек, въобще един млад учен да постигне научни резултати, без да работи заедно с колеги от други страни, заедно с бизнеса“.
Предложенията, по които са постигнали съгласие министрите ще бъдат обобщени и представени в становище, в края на Българското председателство. Очаква се началото на диалога, поставен у нас да залегне в рамковата програма на Европейския съюз за инвестиции в науката, иновациите, и в човешкия потенциал, както и в следващото поколение инструменти за финансиране като Еразъм+, Европейския социален фонд и Фонда за регионално развитие.
По публикацията работи: روسيتسا بيتكوفا
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!