Срещата „Европейски съюз – Западни Балкани“ (обобщение)

Компромис по Декларацията от София

София е домакин на историческата среща на върха "Европейски съюз – Западни Балкани". За пръв път от 15 години европейските лидери се срещат с колегите си от Западните Балкани, за да обсъдят конкретните стъпки за евроинтеграцията на региона. Очаква се форумът да приключи с приемането на "пътната карта от София", а заключителната декларация да бъде подписана от всичките 28 страни-членки на Евросъюза и от 6-те държави от Западните Балкани.

В срещата участват всички държавни или правителствени ръководители на страните от Евросъюза, с изключение на Испания, която е представена от постоянния си представител в Брюксел, след като премиерът Мариано Рахой отпътува след неформалната вечеря снощи.

След тежки дипломатически усилия заради спорното участие на Косово все пак бе постигнат компромис по Декларацията от София – която ще бъде насочена към шест държави от Западните Балкани по линия на енергийната, дигиталната и транспортната свързаност.

В рамките на Срещата на върха ще се проведат и редица неформални двустранни разговори. Атина и Скопие ще обсъдят спора за бившата югорепублика. Не е ясно обаче дали ще има разговори и между Белград и Прищина.

Държавите от региона ще имат споразумения за финансиране на големите инфраструктурни проекти след форума, като се очаква към политическата декларация да бъде подписан и анекс. В него се набелязват няколко приоритетни сфери на работа, сред които – транспортна и енергийна инфраструктура и дигитализация.

Приоритет за европейското финансиране ще бъдат транспортните коридори – 4, 8 и 10. Техните маршрути преминават през повечето балкански държави и през България.

Премиерът Бойко Борисов:

Чрез въвеждането на тол системи за държавите ще е гарантирано, че могат да изплащат нисколихвените си заеми. Те ще получат и европейски грантове. Международните проекти ще спомогнат и за увеличаването на цялостната конкурентоспособност на региона, допълни икономическият министър Емил Караниколов:

В следващата многогодишна финансова рамка ще има отделени средства за държавите от Западните Балкани.

Моравецки с висока оценка за организацията

Междувременно премиерът Бойко Борисов обсъди с полския си колега Матеуш Моравецки сътрудничеството в рамките на Европейския съюз и подкрепата, която страни като България и Полша могат да окажат за развитието на Западните Балкани.

Моравецки оцени високо организацията на Срещата на върха, която е създала отлична атмосфера за ползотворни обсъждания. Матеуш Моравецки е поканил българския премиер на посещение в Полша, на което разговорите да бъдат продължени.

Йоханес Хан: Няма отличници

При пристигането си за европейската среща на върха в София еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан не пожела да говори за бъдещето на иранската сделка – тема, която е на път да засенчи основната на форума " ЕС – Западни Балкани".

При пристигането си в НДК Хан заяви, че няма "отличници" сред шестте страни-кандидатки:

"Всяка страна трябва да изпълни условията за членство и тогава можем да говорим за европейска перспектива", подчерта еврокомисарят.

Конкретни стъпки по приобщаване

„Заключителната декларация от срещата на върха „ЕС – Западни Балкани“ няма да бъде единствено документ и да остане послание на хартия, а тя е изпълнена със съдържание“. Това увери в предаването на БНР „Преди всички“ Моника Панайотова, заместник-министър за Българското европредседателството преди срещата на върха „ЕС – Западни Балкани“. Тя добави, че към документа е включен т.нар. "приоритетен дневен ред от София", в който са предвидени практически инициативи за приобщаване на страните от Западните Балкани:

Панайотова коментира още: „Въпреки че може би отстрани изглежда лесно слагане на приоритет темата за Западните Балканите в европейския дневен ред, но на практика не бе така. При формирането на програмата на председателското трио с Естония, след нас са Австрия, ние на практика стартирахме от нулата, за да убедим всички държави-членки от важността темата да се върне в европейския дневен ред. Самият факт, че се очаква събитието да завърши с единна декларация на държавите-членки, която бе предварително консултирана с партньорите от Западните Балкани, показва всъщност изключителен пробив на нашата дипломация в посока европейската перспектива, но също и свързаност на Западните Балкани“.

2025 г. беше поставена като мотивационен своеобразен хоризонт за региона, но тази година в никакъв случай не трябва да бъде възприемана като крайна дата и определен срок, подчерта още Моника Панайотова.

Българските превозвачи протестират

Българските превозвачи протестират. Целта е в деня, когато в столицата се провежда европейската среща на върха, лидерите на общността да бъдат убедени в размера на щетите, които ще нанесат предложените промените, свързани с командировъчните и почивките на международните превозвачи.

Изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев обяви за "Хоризонт", че протестни шествия с тежкотоварни камиони ще има в градовете Варна, Бургас, Свиленград, Смолян, Пловдив, Русе, Видин, Враца, Плевен, Велико Търново и на няколко гранични пункта.

Чуждата преса коментира срещата в София

Френският в. "Нувел обсерватьор" пише, че дневният ред на форума на върха „ЕС – Западни Балкани“ може да бъде засенчен от икономическите и международните предизвикателства, хвърлени от американския президент Доналд Тръмп.

Швейцарският вестник "Тан" отбелязва, че на вчерашната работна вечеря в София европейските лидери са държали преди всичко да демонстрират безупречно единство пред лицето на американските предизвикателства, по-специално оттеглянето на Вашингтон от ядреното споразумение с Иран и санкциите срещу техните компании.

Необходимостта Европа да реагира на действията на Тръмп не означава, че ще обърне гръб на Америка, коментира от своя страна британският "Гардиън".

Според руското издание "Експерт" основната цел на софийската среща все пак са Балканите. Брюксел иска да покаже, че вратата му остава отворена за нови членки на обединена Европа, а балканските държави смятат да покажат, че са готови за реформите, необходими за присъединяване към ЕС.
   
Македонският вестник "Вечер" пише, че българският премиер Бойко Борисов е изразил надежда, че е възможно скоро да се реши спорът за името между Македония и Гърция ден преди срещата на върха „ЕС – Западни Балкани“ и очакваната среща на четири очи между премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас.

Американският посланик в Прищина Грег Делауи смята, че финалната фаза на диалога Сърбия – Косово ще започне много скоро и че 2018 г. трябва да бъде година на успеха, отбелязва в. "Вечерне новости".