Новина

Европейските лидери и ангажиментите им, поети в София (обобщение)

петък 18 май 2018 08:20

петък, 18 май 2018, 08:20

Размер на шрифта

Декларацията

Срещата на върха „ЕС – Западни Балкани“, която България домакинства на 17 май, завърши с декларация и анекс към нея, в който Брюксел пое конкретни ангажименти за транспортната, енергийната и дигиталната свързаност в региона.

Премиерът Бойко Борисов призова западните медии да не се плашат от държавите от Западните Балкани, защото "населението на Западните Балкани е 17 млн. и 700 хиляди, а брутният вътрешен продукт 96 млрд. „Това ли са големите страхове?", попита той.

Европейският съюз остава най-надеждният партньор на държавите от региона, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск, но направи друго сравнение:

"Показателите на БВП и демографията показват, че това не би трябвало да е голям проблем, но ако сравним този регион с други части на Европа, може да се каже, че когато стигнем до проблемите на глава от населението, то в Западните Балкани са доста повече, отколкото в Германия и Франция взети заедно".

Очакваме новина от Зоран Заев и Алексис Ципрас

"Тази символична разходка, която направиха Тереза Мей, Еманюел Макрон и Ангела Меркел по Моста на влюбените – дойдоха пеша заедно, както и снимката между Хашим Тачи и Александър Вучич, а също и добрата новина, която споделиха Зоран Заев и Алексис Ципрас, че в скоро време може би ще научим" .

Така премиерът Борисов обобщи добрите сигнали от срещата. Той е на мнение, че ползите за България от форума са много повече от това, което столичани изстрадаха през последните два дни, имайки предвид трафика в столицата и блокирания център заради гостите от ЕС.

"Имахме една много добра дискусия, много честна. Присъствието на председателите на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет е израз на уважение към българския народ", коментира още той и заяви, че Българското европредседателство ще бъде запомнено като успешно".

"Видяхте преди малко да си стискат ръцете президентът Вучич и президентът Тачи. Видяхте шестима президенти да подписват договори, интерконектори - нещо, което само преди години беше невъзможно".

Всички си тръгнали с по „едно на ум“

"Дадох един елементарен пример. Ако Западните Балкани олицетворяват една страна, тя ще е с брутен вътрешен продукт 96 милиарда евро. Това е брутният вътрешен продукт на държавата Словакия с население по-малко от Румъния. Това ли плаши Европейският съюз? Не е ли по-добре тези хора да са в преговори с Европейския съюз, техният политически елит да се старае да покрива всичките критерии, или да ги оставим другите геостратегически играчи да дойдат и да усилят и немалкото си влияние, което имат".

"Много теми за размисъл сме си задали и мисля, че всички си тръгнаха от тук с по "едно на ум", както българите обичаме да казваме", допълни Борисов:

"За всички стана ясно, че с проблемите, които имаме, с големите геостратегически играчи в света, единство спасение на ЕС е да бъдем единни, или както Ангела каза – "един лист хартия да не може да мине между нас". Мисля, че вчера го усетих, сутринта го усетих, че вече сме осъзнали, че силата на ЕС е в това".

Необходими са 5 млрд. евро за обща инфраструктура със западните ни съседи

Премиерът изрази надежда до края на годината да започне изграждането на интерконекторната връзка между България и Гърция.

Пет милиарда евро ще са необходими на България, за да изгради обща инфраструктура със западните си съседи до 2030 година. Това беше посочено на дискусия на транспортните министри от Западните Балкани, съпътстваща Срещата на върха в София.

Министър Ивайло Московски посочи, че изграждането на трансевропейските коридори трябва да бъде ускорено:

"При изпълнението и реализацията на тези проекти по-близък или еднакъв момент на финансиране биха улеснили и ускорили до голяма степен стъпките и темповете, с които тези коридори да бъдат изградени".

Министърът на Българското европредседателство Лиляна Павлова изтъкна важната роля на финансовите институции за реализирането на инфраструктурните проекти:

"Като допълнение към средствата, които получаваме от Европейската комисия, и днес те бяха препотвърдени – 1 млрд. евро до 2020 година. С това, което чухме днес от вас – това са още 10 млрд. инвестиции в инфраструктура, но това, надявам се, е само началото“.

Оценката на експертите

Българското правителство не си е спестило усилия през цялото време да убеждава лидерите от ЕС защо е важна европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Това заяви ръководителят на председателството на Европейската комисия (ЕК) в София Огнян Златев в интервю за предаването "Нещо повече".

"Декларацията е подкрепена от всички 28 държави членки на ЕС. Това означава, че България е успяла да ги убеди", посочи той.

Златев уточни, че никой никога не е казвал, че по време на форума в София ще бъдат определени някакви конкретни дати: "Още от самото начало, когато и българското председателство посочи европейския път на Западните Балкани като свой основен приоритет в същото време беше заявявано, че говорим за даване на реалистична перспектива, но не и за конкретни дати".

"Нещото, с което всички европейски лидери са абсолютно единодушни, това е, че няма друго място за Западните Балкани, освен в ЕС", уточни той.

По повод на Софийската програма за Западните Балкани, Златев обясни:

"Тя представлява конкретните области, по които ще се работи заедно с шестте страни. Ние също си спомняме, че когато България преговаряше за своето членство, трябваше да бъдат извършени необходими реформи, да бъдат направени стъпки, сега самите европейски институции се ангажират да участват още по-дейно, така че тези реформи в определени сектори да се извършат много по-бързо и бяха очертани именно областите, в които трябва да работят заедно".

Декларацията беше много по-слаба от солунския дневен ред, много по-слаба от Стратегията на ЕК, даже бих казал, че е разочароваща. Това заяви в интервю за предаването "Нещо повече" бившият външен министър Ивайло Калфин, сравнявайки срещата с провелата се преди 15 години в Солун отново между европейските лидери и лидерите на страните от Западните Балкани.

По думите му е добре, че се е състояла тази среща, но след нея не може да се каже, че са постигнати дългосрочни договорки и резултати:

"Декларацията беше много по-слаба от солунския дневен ред, много по-слаба от Стратегията на ЕК, даже бих казал, че е разочароваща. В Солун преди 15 години се каза излишно, не само европейска перспектива, а се казва, че тези страни ще станат неразделна част от ЕС. Такова нещо нямаше сега, а се говореше за европейска перспектива, което е връщане назад. В нея се говори за конкретни проекти, но излишно се казва, че няма да се споменават дискусията по следващия бюджет. Говори се за допълнителни заеми от европейските банки, но да не забравяме, че на Балканите големият заемодател е Китай, който харчи значителни средства за инфраструктура. Така че не можем да говорим за някакви конкретни неща, които изведнъж ще се случат след срещата. Не мисля, че от нея следва каквото и да е".

Според него, ако юни месец не се вземе решение за започване на преговори с Македония и Албания ще се докаже, че ЕС все още не готов да се отнесе адекватно към Балканите.

От своя страна Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии смята, че срещата ЕС-Западни Балкани е успех за България. Тя обаче посочи, че без трайни решения на двустранните спорове и без усилия за помирение в региона, приемането на страните от Западните Балкани в ЕС е невъзможно:

"В отговора на въпроса дали 2025 година е реалистична, Доналд Туск наблегна, че от посещението си в региона последните седмици във връзка със софийската среща, е останал с впечатлението, че проблемите на глава от населението в този регион са повече, отколкото за Германия и Франция. Затова точка 5 от политическата декларация би трябвало да бъде внимателно прочетена от всички държави в региона, тъй като без трайни решения на двустранните спорове и без усилия за помирение в региона, едно разширяване на ЕС е невъзможно".

Гръцките медии: Организацията беше перфектна

Гръцките медии най-подробно информират за подписаната приоритетна програма от София. Софийската програма е част от политическата декларация на Срещата на върха и трябва да доведе до членство на Сърбия, Македония, Черна гора, Албания, Босна и Косово.

Централните издания подчертават, че София успя да постигне важна цел на председателството - "да събере на една маса за преговори лидерите на балканските държави и те получиха ясна оферта от Европейския съюз".

Телевизионните медии излъчиха репортажи от срещата на президентите на Сърбия и Косово, които си стиснаха ръцете пред камерите.

Гърците обръщат специално внимание и на споразумението за започване на газовата връзка между Сърбия и България, защото според експертите, това е изграждане на "много важна част от обща балканска инфраструктура".

Фокусът на коментарите е срещата между премиерите Ципрас и Заев. Водещи заглавия посочват развитието на преговорите и дори се прогнозира, че до месец ще има основно споразумение по името на Македония и вероятно 25-годишния спор ще приключи.

Много от изказванията на българският премиер направиха силно впечатление на медиите в Атина. Публикуваха мнението на премиера Борисов ,че "страните от Балканите могат да бъдат не по-малко цивилизовани от двете Кореи", както и преценката, че "няма риск от присъединяване на страните от Западните Балкани".

Всички централни гръцки медии изпратиха свои кореспонденти в София, за да отразяват събитието и според техните коментари "организацията на Българското председателство е перфектна".

По публикацията работи: Зоя Караджова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!