Как продължава Стратегическият дневен ред за научни изследвания и иновации в Черно море - посока 2030 г.

Рамката на Стратегическия дневен ред за научни изследвания и иновации в Черно море вече е очертана. Това информира Милен Балтов, съпредседател, заедно със Зиглидне Грубер, на Работната група от заинтересовани страни. Той отбелязва, че вниманието е  фокусирано към средствата от ЕС по теми, които засягат синята икономика, интердисциплинарните области, сините кариери, предприемачеството, справянето с основните предизвикателства в областта на черноморските научни изследвания, разработването на продукти, решения и клъстери в основата на черноморския син растеж, изграждането на системи за изследователски инфраструктури в полза на черноморските общности.
Млади учени с наблюдения върху устойчивото развитие на морските територии за първи път ще се включат в заседание на Работната  група на 14 юли с представяне на идеите  им като инициирани млади посланици на Черно море.  
При условие, че рамката  на  Стратегическия дневен ред, в голяма степен все пак е използван нормативен език в определянето на текстовете, от младите посланици се  очаква да придадат новост от изследванията, които те самите правят.  
Изследвания  за икономическата  ефективност и за преобразуването на морските вълни в енергия  остават от значение. Балтов отбелязва:
Изцяло частните проекти, свързани с извличане на енергия от морски вълни,  все още не са  рентабилни, защото технологиите са нови, инвестициите са нови. Икономически изгодни са тези, при които има някакъв вид съфинансиране- било  от държавата или  от ЕС, но няма да е далеч моментът, в който технологиите  ще бъдат достатъчно добре разработени. И това, че в момента в Черноморския басейн малко изоставаме с генерирането на тази енергия, не пречи. Защото докато страните в Северно море  стигнат до едни ефективни  инвестиции, мисля, че държавите в Черно море ще могат да се възползват от технологиите и от момента, в който предприемачите  реално  ще видят, че може да се печели от подобните дейности.
Предложената  от заместник председателя на ЕК Франс Тимерманс стратегия  с две части -  до 2030 г. и до 2050 г. за въвеждане на енергийни мощности, свързани с енергия от моретата създава очаквания. Милен Балтов добавя:
Основните очаквания са за генерирана енергия от вятъра, който е в крайбрежната и шелфовата зона на морските региони, но голям акцент се поставя за използването на енергия от морски вълни. Със сигурност са набелязани значителни перспективи, а мощностите, които се очаква да се въведат до 2030 година за извличане на енергия- било то от вятър, слънце или вълна, ще бъдат съответстващи поне на адекватността на 10 или 15 ядрени реактора.
Надежди дава и идентифицирането  на характера и динамиката на замърсителите в Черно море и създаване на система за хармонизиране и достъп до данните,  което предприемат  общо 35 участници от 12 страни, обединени  проектно до 2025 г.   
Макар и да е инициирана от ЕК и методически да се води от нея, Работната група за Стратегическия дневен ред  отчита интересите и на държави като Турция, Руската федерация, Грузия, Украйна.  България  дава заявка да  е  домакин на  присъствено нейно заседание през октомври или декември.