Анализ
Доц. д-р Юлия Захариева за обратното броене до въвеждане на еврото у нас
понеделник 9 юни 2025 10:02
понеделник, 9 юни 2025, 10:02
Доц. д-р Юлия Захариева
СНИМКА: Личен архив
Размер на шрифта
Времето на България извън еврозоната започна да изтича с даването на "зелена светлина" от положителните доклади на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) относно готовността ни да приемем еврото за официална валута.
Полюсните реакции по темата обаче, продължават, както и протестите в защита на лева, и задочната размяна на реплики между политици.
"Исторически момент за България, за еврозоната и ЕС като цяло. Toва не е окончателна стъпка, но е важна", каза еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис.
Полюсните реакции по темата обаче, продължават, както и протестите в защита на лева, и задочната размяна на реплики между политици.
"Исторически момент за България, за еврозоната и ЕС като цяло. Toва не е окончателна стъпка, но е важна", каза еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис.
"И от 1 януари България ще направи еврозоната по-силна, а еврозоната ще направи България по-силна", добави еврокомисарят по иновациите Екатерина Захариева.
В София двамата европейски комисари проведоха разговори с правителството, включително за мерки за улесняване на процеса по преминаване от лев към евро.
"Един месец след решението на Съвета на ЕС започва периодът на т.нар. двойно обозначаване на цените в лева и в евро, така че българските граждани, българският бизнес да бъдат спокойни", уточни финансовия министър Теменужка Петкова.
А премиерът Росен Желязков увери, че преходът към еврото ще бъде плавен:
"Българите неотклонно, търпеливо, с много труд и лишение успяха да извоюват това, което други не успяха - покриването на критериите, доверието и оценката на европейски институции".
"Българите неотклонно, търпеливо, с много труд и лишение успяха да извоюват това, което други не успяха - покриването на критериите, доверието и оценката на европейски институции".
Според президента Румен Радев обаче, оценката на европейските институции не внася успокоение у хората:
"Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората, защото всеки българин знае по джоба си, че инфлацията, официално декларираната, реално тя е много повече. Да, те ни дават кредит на доверие, дават го формално, но с много, много предупреждения, с много забележки, с много реално указания преценяват и реални рискове. И това всичкото е изписано вътре!"
"Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората, защото всеки българин знае по джоба си, че инфлацията, официално декларираната, реално тя е много повече. Да, те ни дават кредит на доверие, дават го формално, но с много, много предупреждения, с много забележки, с много реално указания преценяват и реални рискове. И това всичкото е изписано вътре!"
"Решението на ЕК освен всичко друго е и една оценка за положените усилия, защото това върви години наред. Можеше да бъде и по-рано, но тук нашата обстановка, временни правителства, избори", обясни в интервю за БНР доц. д-р Юлия Захариева – преподавател в специалност "Европеистика", както и в магистърска програма "Право на ЕС" в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски".
"ЕК и ЕЦБ изготвят своите доклади, като след 4 основни показателя и тя предлага на базата на своите проучвания, които продължават с години, да бъде свалена т. нар. дерогация от държава извън еврозоната", обясни в коментар за рубриката "Евранет Плюс" експерта и доайен по преподаването по европейско право у нас, която потърсихме за коментар за историческото значение на събитията от 4 юни.
- И дали България беше на необходимата висота в момента, в който чу два пъти "да" от своите дългогодишни оценители?
"Аз съм малко скептична, когато определяме нещо като историческо. Това, което се е случило е просто етап в една установена процедура".
- Бихте ли припомнили какво следва по нея?
"Следващата стъпка е само държавите от еврозоната, а не всички 26, както е в нашия случа - с квалифицирано мнозинство взимат решение да бъде приета съответната държава в еврозоната, т.е. да бъде свалена тази дерогация. Това става в Съвета на ЕС. Както виждате до тука България не участва в процедурата. Тя е изпълнила своите ангажименти по договора – това е активност на Комисията и на другите институции, които са ангажирани при взимането на това решение".
"Вече след като то е факт и държавата е в еврозоната, тогава Съветът с единодушие от държавите от еврозоната и държавата, която вече е в еврозоната, след консултации с ЕЦБ определят, т.е. фиксират обменния курс".
"Ето това е процедурата, така че исторически фактът ще стане, когато нашият лев остане в колекциите на нумизматите. Това вече, както казваме “да, исторически важен факт”. А дали ние достойно, на висота, приехме тази първа фаза, това вече е нашенска работа – имаше много неща, които не бяха достойни, но това е положението".
СНИМКА: Pixabay
- Според Вас как ще се гледа след години на случващото се към днешна дата, включително протестите в защита на българския лев и скептичното мнение, което битува в обществото?
"Зависи. Не съм някакъв такъв отчаян оптимист, но ще се гледа като на някаква буря, която ще остане като някаква наша национална характеристика, но тези послания за просперитет, за стабилност, за повишаване на стандарта и т.н. – те са важни. А какви сме ги вършили по време на тези събития, едва ли ще остане в историята като нещо значимо".
- За БНР експертът потвърди, че в докладите са поместени полезни препоръки за нашата страна:
Темата продължава да разделя и тревожи обществото като според експерта "най-вече страховете са от практики на търговци, които могат да се възползват и необосновано да вдигат цените".
"Наистина се полагат усилия – да вярваме, че тези механизми ще сработят. Иначе какво ни остава? Всичко е черно? Всичко е страшно? И ЕС се разпада? И еврозоната и тя е в криза – и такива неща се чуха, а може би при различните сценарии за бъдещето на Европейския съюз има един оптимистичен - когато всичките държави ще приемат единната европейска валута".
- Възможно ли е това?
- Може ли да се каже, че еврото стана жертва на дезинформацията?
- Чуват се и гласове, че страната ни избързва с приемането на еврото?
"Откакто сме в Европейския съюз, това е наш ангажимент по Договора за присъединяване – суверенно подписан договор, никой не ни е принуждавал! Какво да се бърза, когато това са години! Даже аз мисля, че нашите вътрешни процеси и избори без край забавиха това решение, забавиха изпълнението на критериите, а оттук нататък вече спекулациите са безкрайни! Широки хоризонти за всякакви коментари, особено на противниците на еврото – те не са отваряли договорите".
- Имало ли е подобна реакция като нашата при смяна на валутата в някоя от 20-те членки на еврозоната?
"И ето затова го измислиха “евро”, а пък на нас ни направиха отстъпка - само ние го произнасяме “евро”, а за другите държави - “еуро”, но решиха, че фонетично за българина е затрудняващо. Ние сме и тука единствени!", каза доц. д-р Юлия Захариева - преподавател в специалност "Европеистика", както и в магистърска програма "Право на ЕС" в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски".
Цялото интервю на Зорница Близнашка с доц. д-р Юлия Захариева, както и анкета с млади хора за плюсовете и минусите според тях от смяната на лев с евро у нас - може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: روسيتسا بيتكوفا
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!