Какво би казал еленът на Дядо Коледа?

Аз съм един от верните елени на Дядо Коледа. Всяка зима, когато шейната е готова, а звездите светят най-ярко, аз имам специална задача – да отведа Дядо Коледа над България. Там Коледа ухае по особен начин – на топъл хляб, дим от комини и домашна обич. Още от Бъдни вечер усещам как домовете се изпълват с тишина и очакване. Хората подреждат трапезата ниско, близо до земята, за да са по-близо до природата. На масата има само постни ястия – боб, сарми, тиквеник, мед и орехи.

Докато летим над селата, виждам как стопанинът прекадява къщата с тамян, за да пази дома от злото, а семейството се събира с уважение и благодарност. Най-много обичам нощта на коледарите. Когато шейната спре за миг, чувам как млади момци с носии и геги обикалят къщите и пеят благословии за здраве, плодородие и берекет. Гласовете им се издигат високо и аз разбирам, че тези песни са като магия – те пазят хората през цялата година.

След Коледа над България се разнася звънът на сурвакниците. Децата сурвакат за здраве и щастие, а по някои места сурвакарите с маски и чанове гонят злите сили. Аз подскачам нетърпеливо в шейната, защото знам – този шум носи ново начало и радост. Когато Дядо Коледа оставя подаръците, аз надничам през прозорците. Виждам усмивки, споделен хляб и топлина. Българската Коледа е тиха, истинска и дълбока – такава, каквато остава в сърцето дълго след като снегът се стопи.