В Кюстендил представиха доклад за състоянието на средното образование

Проучването е изготвено на база изследвания за това как се прилагат национални политики в сферата на средното образование в пет области - Сливен, Враца, Разград, Кюстендил и Велико Търново през 2023/2024г.  Докладът беше представен в Кюстендил от Огнян Исаев, директор на програма "Образователни възможности и постижения" във фондация "Тръст за социална алтернатива" и Даниела Адамова от Младежка фондация "Арете" – България.

В доклада са проучени фактори като транспортните разходи, тези за купуването на учебници и пособия и отражението им върху ангажираността на учениците в образователния процес. Разгледан е и факторът изхранване на учениците. В област Кюстендил в проучването са обхванати общо 25 училища. Според проучването, за учебните 2021/2022 и 2022/2023 години в областта няма ученик, завършил основно образование, който да не е записан в училище, предоставящо средно образование. Според данните са осигурени безплатни учебници и за учениците от 8-12 клас. Има общински и училищни стипендии за социално слаби ученици и за даровити ученици, а всички училища участват с проекти по национални програми. Проучването обаче показва, че  учениците, завършили 12 клас през 2022/2023 учебна година са 611, а когато този випуск е завършвал 7 клас през 2018 г., завършилите ученици са били 1190. В доклада е посочено, че отпаднали през учебните 2021/2022 и 2022/2023 години са 32 ученици през първата и 46 ученици през втората учебна година. Сред причините за това са преминаване на ученици в самостоятелна форма на обучение, заминаване в чужбина при работещи там родители. В някои общини се е наложило участващите в проекта да изискат част от информацията по Закона за достъп до обществена информация. "За мен лично беше любопитна невъзможността да се предостави точна бройка на младежите от 15 до 19 години, които живеят в даденото населено място. По справки на ГРАО примерно в една от общините има над 300 деца между 15 и 19 години, а  реално в общината са около 25. Оказа се, че това се дължи на близостта до границата и наличието на младежи, регистрирани на българска територия, които реално не живеят там", разказа Даниела Адамова.