Спекулациите относно „шопската нация“ бяха дискутирани в Босилеград

Винаги става въпрос за финансиране за оцеляване, вместо за общи проекти за развитие, посочиха участници в срещата. Поставен беше и въпросът за възможност за участие на нашите сънародници зад граница с малка квота в Народното събрание.

Доцент д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките въведе в темата, чиято последователност води началото си от първата половина на 19 в. Той припомни и публикациите от високо издигнати интелектуалци в сръбската страна, чиито стремежи и усилия са свързани с това да покажат, че населението в този пограничен район е нещо различно от българите и по-близко до сърбите, като го определят като „шопско“ и „торлашко“.

„Ние сме казали мнението си по въпроса и предизвикахме ответна реакция, която отчитам като реакция на одобрение в България. Въпросът е сериозен и не трябва да бъде подценяван“, каза доц. д-р Джонев.

Проблемът е сериозен, а зад него стои самата сръбска държава, посочи генералният консул на Р. България в Ниш Димитър Цанев. Той изтъкна, че има активизиране на въпроса след 2012 година, след смяната на властите. „Започва засилен процес по медии, научни конференции и симпозиуми. Като цяло има една пропагандна машина, която работи сериозно по темата“, добави той. Цанев изтъкна, че българската държава трябва да започне още по силна контрапропаганда на ниво академична общност.