Празнуваме Сирни Заговезни

Сирница или Сирни Заговезни е последният голям празник на зимата, според старите български обичаи. Отбелязва се всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. На Сирни Заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!". Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се "сладки заговезни" и "леки пости". Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението" или просто „Прошка".

Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях.