През седмицата нашумя тема, засягаща дежурствата на личните лекари в кабинета за неотложна помощ в Дупница. Но това не означава, че пациентите в малките общини нямат достъп до навременна медицинска помощ.
В общините Рила, Бобов дол, Сапарева баня, Невестинто и Дупница има работещи филиали на Центъра за спешна медицинска помощ. Лекарските екипи се отзовават при всеки спешен случай.
Разлика между спешна помощ и неотложна помощ има.
„..и тя е много тънка, като нормативно и двете не са достатъчно добре закрепени. Още по-малко пациентите правят разлика коя е спешна, коя е неотложна помощ. Това е проблем, който вече 25 години стои пред обществото ни като цяло.“, коментира общопрактикуващият лекар д-р Силвия Стефанова, която е и зам.-председател на Областното сдружение на общопрактикуващите лекари – Кюстендил. Тя поясни, че във всички по-малки общини на област Кюстендил има филиали на Спешна и неотложна медицинска помощ, които са ангажимент на държавата.
„…те никога не са преставали да функционират и няма как да спрат. Те са на разположение на всички български граждани 24 часа в денонощието. Там може да се осъществява т.нар. спешна и т.нар. неотложна помощ по преценка, разбира се , на дежурещите в тях медицински специалисти“, уточни д-р Стефанова.
Но здравните реформи не са винаги успешни, като пример е ситуацията с кабинетите за неотложна помощ ( в частност в Дупница), в които дежурства трябва да дават общопрактикуващите лекари.
С минимални средства от НЗОК се финансират тези кабинети, като към момента това, което получават джипитата за един здравноосигурен пациент на месец е 27 стотинки.
Това разясни общопрактикуващият лекар Силвия Стефанова и конкретизира мотивите на колегите ѝ да не са съгласни да дават допълнителни дежурства.
Подробностите от разговора на Агнес Манова с д-р Силвия Стефанова, зам.-председател на Областното сдружение на общопрактикуващите лекари – Кюстендил.