От създаването си и до днес читалищата в България са не само мост между поколенията, но и важният двигател в опазването на колоритния ни фолклор и нашата идентичност като цяло.
"Читалище и фолклор„ е първата монография, посветена на съхраняването на живите културни практики в местните общности.
Книгата е резултат от дългогодишната работа на д-р Стела Ненова, главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
„Читалището през целия ход на своето развитие има отношение към съхранението на фолклора, като артефакт в музейните експозиции, които читалищата започват да правят в началото на 20 век и много активно с етнографски сбирки през 30-те години, по-късно и през втората половина на 20 век. А това опазване като жива практика на фолклора започва да се случва през втората половина на миналия век, когато фолклорът отмира като културна система сред самите общности“, разказа Стела Ненова, като поясни, че именно в този исторически момент на естествена „забрава на фолклора“, читалището започва да съхранява опитността на възрастните хора, носители на умения като свирене и пеене, пазители на обичаи и обредност.
За читалищата от възникването им до днес, като пазители на богатото ни културно наследство е разговорът на Агнес Манова с д-р Стела Ненова.