Църквата би спечелила, ако се обърне към реалните проблеми на хората, вместо да се занимава с нестинарите

От богословска гледна точка църквата явно си има своите аргументи по темата за нестинарството и ако аз съм критичен, това не означава, че не уважавам нашата света православна църква, защото тя е свързана с най-голяма степен с българската държавност. Има обаче едни неща, които в условията на светско общество, няма как да бъдат налагани със забрани. Това заяви в ефира на Радио Благоевград доц.д-р Илия Недин, етнолог и преподавател по българска фолклористика в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

„Може би нашата света църква трябва и леко да си актуализира терминологията. Първо единният български народ не е само православен. Част от него са и българските католици и протестанти, българските мюсюлмани. Част от този целокупен народ са и българските атеисти, дъновисти, а напоследък има и нови религиозни движения. Това са все българи.

Второ езичник и езичество са средновековни термини. Нестинарският ритуал бил езически – да, произходът му е такъв, но великденското яйце също има езически корени… Със забрани нещата не се решават, ако тръгнем да забраняваме следват коледарите, кукерите, русалиите,…допълни доц.-д-р Недин.

Той припомни тезата на руския учен, познавач на Средновековието - Арон Гуревич, че в Средновековна Европа „ловът на вещици“, организиран от католическата църква, е вид битка на официалната клирикална култура срещу фолклорната народна култура.

„Такива неща в 21 век няма как да станат. Що се отнася до нестинарството – то не е канонично, но в нашата фолклорна култура има един богат фолклорно-християнски пласт. Учените го наричат фолклорно християнство, то не е канонично, но през вековете е поддържало християнската идентичност на хората. В миналото чрез тази култура те са се осмисляли като християни. Нашите нестинари в традицията също са се смятали за християни, въпреки че нестинарството не е по каноните на православната църква. Имаме в обществото други неща, които са по-важни и на които аз бих искал да видя нашата Църква да обръща внимание – разделението, в което се намираме, имаме проблеми с домашното насилие, имаме много бедни хора… Аз искам да видя там активната роля на българската православна църква, тя го може“, подчерта Илия Недин.

Кога се заражда нестинарството и как оцелява през вековете?

Никой не може да каже точно кога и как възниква нестинарството, но има определени хипотези. Най-популярната е свързана с древния култ към бог Дионисий. В нестинарството обаче нашият академик Михаил Арнаудов открива влияние от средноазиатския шаманизъм.

„Това не е първият случай, когато църквата отрича нестинарството. Дори гръцката църква е далеч по-активна в това отношение, но това не пречи на местните анастинари, както там се наричат нестинарите, да показват ритуала пред хиляди туристи. В крайна сметка живеем в 21 век“, заяви Недин.

„Вероятно полемиката по тази тема няма да свърши, църковните отци си имат своите аргументи, но така ще трябва да забраняваме жертвените агнета на Гергьовден и Великден, защото курбаните също не са канонични. Църквата би спечелила, ако се обърне към реалните проблеми на хората днес. Да бъде по-благотворителна, по-милостива, да приласкава бедните… Има с какво да помогне на хората, със забрани на фолклорни традиции няма да станат нещата“, допълни Илия Недин.