„Антиспекула“:

Действията на институциите срещу спекулата са прах в очите на хората

вторник, 7 октомври 2025, 08:13

Александър Бубиа

Александър Бубиа

Размер на шрифта

Месеци наред институциите у нас се опитват да ни убедят, че няма поскъпване на цените на храните. Виждаме всяка седмица как Държавната комисия по стоковите борси и тържища ни уверява, че потребителската кошница поевтинява с лев-два.
От друга страна НСИ започна вече да признава, че в страната има някаква инфлация. Същевременно управляващото мнозинство ни убеждава, че спекула няма. Но всеки от нас, влизайки в магазина, вижда с очите си как всеки ден едни и същи стоки поскъпват. Възмущаващо е, че държавните институции на черното казват бяло и затова пет граждански организации се обединихме и създадохме Инициативата за ценови контрол „Антиспекула“. В платформата ясно показваме движението на цените и даваме възможност на всеки гражданин да подава сигнали. Това заяви в ефира на Радио Благоевград Александър Бубиа, един от създателите на проекта.
Хората изпращат сигнали за всякакви нарушения на търговските обекти, като сериозен дял са тези за фалшиви промоции.
„Когато една стока се продава на намалена цена, е много важно търговците да обявяват и старата цена. Допреди няколко месеца много често се случваше търговците, в разрез със Закона за защита на потребителите, за стара цена пишеха много по-висока такава, отколкото тя реално е била. Заради всички такива сигнали, една от големите търговски вериги беше глобена и така намаляха сигнали за подобни нарушения“, подчерта той.
„Антиспекула“ следи цените и разглежда сигнали за цените на лекарствата, банковите такси, доставките на комунални услуги, мобилните оператори.
„Когато става дума за цените, се оказва, че институциите разполагат с едни халосни патрони. Гледахме лятото как ръководителите на НАП, на КЗК, на КЗП размахваха юмрук срещу спекулата. Но парадоксът е, че те няма какво да направят и затова е нужно законодателство. Промените в Закона за еврото са прах в очите, това са неработещи мерки. Например: ако един търговец необосновано вдигне цените да е длъжен да представи документи за това на контролните органи. Между четенията отпадна поправката търговците да бъдат санкциониране за това нереално повишаване, но ще бъдат глобени, ако откажат да дадат информация за това повишение. Питам: Това какво отношение има към ценообразуването?
На второ място - в Закона за еврото има една разпоредба, според която големите вериги са длъжни да публикуват ценовите си листи за 101 продукта. Това така и не се прави, а КЗП има право да ги санкционира с до 100 000 лв.. Но към момента никоя от тези вериги не е санкционирана.
Александър Бубиа припомни в ефира на Радио Благоевград, че от „Антиспекула“ са изготвили два закона за цените, които са внесени в парламента – Законът за пределните надценки, който е внесен в НС, но не е разгледан. През юли внесохме проект до края на 2026 година да има таван на цените при основните храни, както и да се върнат цените на банковите такси към предишните нива, както и цените на лекарствата. Този закон също не е разгледан.
Според Инициативата „Антиспекула“ в момента продължава да има проблем с двойното обозначаване на цените. По закона двете цени – в лева, и в евро, трябва да са идентични по вид и размер. Оказва се, че в две от веригите те са изписани толкова микроскопично, че клиентът трябва да си вади лупа, заяви Бубиа.
Затова от гражданските организации, обединени в „Антиспекула“ подготвят промяна в закона за еврото, която да регламентира как да се изписва размерът на валутата на етикетите на стоките.
От „Антиспекула“ сравниха цените на едни и същи стоки в едни и същи търговски вериги в България и Нидерландия. Какво показва анализът и защо някои стоки в страната на лалетата са по-евтини от България, чуйте целия разговор на Мария Благоева с Александър Бубиа.

По публикацията работи: ПП АБВ

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!