Как думата „евро“ навлезе в речта и промени езиковите ни навици?

Как думата „евро“ навлезе в речта ни и как промени езиковите ни навици? Звучи ли вече като наша дума или все още я приемаме като чуждица. Зададохме тези въпроси на главен асистент доктор Наделина Ивова, преподавател в Катедрата по български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

„Тази дума навлезе в нашия език още преди да се заговори за еврозоната и за това, че страната ни ще я приема за национална валута. Тази дума с времето заживя свой живот в българския език и отдавна не се възприема като чуждица. Ако все още у някого има усещането, че това е чужд лексикален елемент, с времето ще изчезне“, коментира в ефира на Радио Благоевград Наделина Ивова.

Думата „евро“ вече има своите производни и жаргонни изрази като евраче, левро и други подобни. Образуват се и доста умалителни форми и освен да назовават допълнително определят нашето отношение към валутата – недоверие, скептицизъм или пък готовност да приемем бързо промяната на валутата.

Не е задължително чрез навлизането на подобна чуждица в езика да се загуби националният ни колорит. Подобен е примерът с всички чужди думи, които са навлезли в българския език и които първоначално са приемани като нещо, които ние не трябва да употребяваме. По същия начин е думата „евро“ ще заживее свой живот. А дали във фразеологични изрази като „Не давам и пет стотинки“ , „Направиха ме на две стотинки“ ще настъпи някаква промяна и думите „лев“ и „стотинки“ ще бъдат заменени, вече имаме подобни езикови заявки.

Как е правилно да изписваме думите „евро“ и „евроцент“, как да ги изговаряме в множествено число, дали новата валута ще роди словесни игри, шеги и народни форми, може да чуете целия разговор на Мария Благоева с гл.ас.д-р Наделина Ивова в прикачения файл.