Кое е основното, което трябва да знаем за грипната инфекция

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През февруари 2016 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „Доктор”. Автор на над 100 научни публикации в България и чужбина.

 

По своята същност грипът е остроинфекциозно заболяване, което се причинява при хората от грипните вируси тип А, В и С. Предава се основно чрез въздушно-капков механизъм при кихане, кашляне и говор със заразно болен, както и при докосване на наскоро заразени повърхности и предмети. Лицата инфектирани с грипен вирус са най-заразни през първите три дни от боледуването, но могат да заразяват и допети-седми ден от появата на клиничните симптоми. Тежестта на клиничната изява може да варира от лека клинична форма до тежка клинична форма, като също така е възможно и безсимптомно протичане на тази инфекция (особено при ваксинираните лица).

Към настоящия момент по данни на Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) в сравнение с предишни години, случаите на грип се увеличават необичайно рано в страните от ЕС и Европейското икономическо пространство. На този етап доминиращият грипен вариант е A(H3N2) subclade K (former J.2.4.1), като той е установен на всички континенти и представлява приблизително около 1/3 от всички изследвани секвенции в световен мащаб. Проведените анализи показват, че този грипен вариант A(H3N2) subclade K (former J.2.4.1) не е бил преобладаващ през последните зимни сезони и съответно общата популация в различните страни по света е с понижен имунен статус срещу него. Въпреки това според експертната общност се предполага, че до голяма степен сезонната противогрипна ваксина ще успее да осигури адекватна протекция и срещу този вариант.

Обикновено клиничните симптоми при грип се появяват внезапно. Най-често наблюдаваните клинични симптоми са висока температура, втрисане, болки по мускулите и цялото тяло, главоболие, трахеит, кашлица, болки в гърлото, хрема или запушен нос, умора, възможно е повръщане и диария.

Усложненията на грипната инфекция могат да включват бактериална пневмония, отити, синуити, миокардити, менингити, хепатити, влошаване на придружаващите хронични заболявания (като диабет, артериална хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, астма, ХОББ и други).

Рискови групи за тежко протичане на грипа са най-често лицата в крайните възрастови групи (деца до 5 годишна възраст и възрастни над 65 години), с придружаващи хронични белодробни или сърдечно-съдови заболявания, лица с индекс на телесна маса (ИТМ) от 40 kg/m2 или по-висок, бременни жени, имунокомпрометирани хора.

Водещо в терапевтичното поведение е изолацията, постелния режим и антиврусната терапия. Добре е да се има предвид, че антивирусните лекарства срещу грип действат само за лечение на грип. В тази връзка антивирусните лекарства за грип са различни от тези използвани за лечение на други инфекциозни заболявания като например COVID-19.

Антивирусната терапия при грипната инфекция е най-ефективна, когато се започне в рамките на първите 48 часа след появата на клиничните симптоми. Антивирусните лекарства намаляват интензитета на клиничните симптоми, на тежестта на клиничното протичане, както и водят до съкращаване на времето за боледуване, а освен това намаляват и рискът от настъпване на нежелани усложнения, хоспитализация и летален изход.

Първата и най-важна стъпка за предотвратяване на клиничната изява и проява на грипната инфекция е своевременното поставяне на сезонната ваксина срещу грип. От съществено значение е също така и спазването на неспецифичните мерки за превенция по време на грипния сезон. Ето защо е важно ползването на предпазна маска в обществения транспорт (метро, влакове, автобуси, трамваи, тролейбуси), както и при работата с болни или потенциално заразени лица. Важна превантивна мярка е редовното измиване на ръцете с вода и сапун, както и честата дезинфекция на помещенията и тяхното редовно проветряване.