Тромбофлебит, дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия

Тромбофлебит, дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия – кога една възпалена вена е локален проблем и кога може да се превърне в животозастрашаващо състояние. Защо се образуват тромби, кои са първите симптоми, които не бива да пренебрегваме и какви са съвременните методи за диагностика и лечение? В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград темата коментира д-р Борис Илчев, съдов лекар в Клиниката по съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Същност

Тромбофлебитът представлява възпаление и запушване на повърхностна вена, като обичайно причинява болка и зачервяване по хода на засегнатата вена. Не е безобидно състояние, но в повечето случаи е контролируемо ако се хване навреме. Важно е да се знае каква част от вената е запушена и на какво място.

 

 

Симптоми

Най-често пациентите се оплакват от зачервена, болезнена и твърда „връв“ по хода на вената. Това може да е придружено с подуване и затопляне в областта. Често пациентите казват „Възпалена ми е вената“.

Разлика между повърхностен тромбофлебит и дълбока венозна тромбоза

Повърхностният тромбофлебит, както подсказва името, е възпаление и запушване на повърхностна вена. Това са вени, които са по-близо до кожата и са по-лесно видими. Дълбоката венозна тромбоза е тромбоза или запушване на магистрален, дълбок венозен съд, който е по-опасен като състояние. При него няма такова локално зачервяване на мястото, а по-скоро оплакванията са свързани със значим оток и тежест на засегнатия крайник. Отокът е много по-изразен, няколко пъти по-голям в сравнение с незасегнатия крайник например. Кракът изглежда напрегнат, кожата е изгладена.

Рискове. Кога тромбофлебитът е опасен?

Опасността произтича от това, че запушването или тромбозата, намираща се в повърхностна вена може да се прехвърли в дълбоката венозна система, което вече води до риск от емболия-белодробен тромбемболизъм. Това изисква незабавна оценка от страна на специалист и съответно терапия. Но не всеки тромбофлебит може да причини белодробен тромбемболизъм, има специфики.

Рискови пациенти

Това са хора страдащи от разширени вени, обездвижени пациенти, наднорменото тегло е изключително голям рисков фактор, жени на хормонална терапия, пациенти след операции, които по една или друга причина са останали обездвижени и хора с онкологични заболявания (при тях става въпрос за придружаващи протромботични състояния, или състояния, които са с по-висок риск от тромбоза, едно от които е тромбофлебитът и дълбоката венозна тромбоза)

Истина или мит: може ли да се стигне до тромбоза от дълго стоене на крак?

Тромбози се получават и от дълго седене, не само от дълго стоене. Става въпрос за пациенти, които имат офис работа, такива, които пътуват в трансокеански полети, дълги периоди на шофиране. Генерално – всяко обездвижване забавя изтласкването на кръв от вените към сърцето, което много зависи от работата на мускулите на краката. Съответно всяко обездвижване забавя венозния кръвен ток в краката и може да доведе до тромбоза.

 

Поставяне на диагноза

За щастие няма необходимост от високотехнологични и скъпи изследвания. Една доплерехография е напълно достатъчна. Изследването е бързо, безболезнено и много достъпно. Дава много точна и ясна информация дали този съсирек е опасен и как да го менажираме.

Лечение на тромбофлебит и на дълбока венозна тромбоза

Ако тромбофлебитът е изолиран или на къс участък, далеч от дълбоката вена, най-честото се лекува с противовъзпалителни средства, компресионни чорапи, движение, различни мазила, с цел да намалим възпалението и да облекчим болката. Ако вече се съмняваме, че тромбофлебитът „пълзи“ по посока на дълбоката вена, тогава даваме и антикоагулант – лекарства, които увеличават времето за съсирване на кръвта и намаляват риска от такъв инцидент.

Симптоми на белодробна емболия

Най-често пациентите идват със задух, който е възникнал внезапно и се проявява при минимални физически натоварвания. От лек до много тежък задух, което много зависи от това какъв обем емболия е преживял пациента. Разбира се, това има нужда от допълнително уточняване и по-сериозни изследвания, едно от които е доплер на долните крайници.

Профилактика

Движение, движение, движение. Достатъчно прием на течности, при пациентите с варикозна болест – с разширени вени е ясно, че трябва да се носят компресионни чорапи. При дълги пътувания да се избягват периоди на продължително обездвижване. При рискови пациенти – такива, които са на хормонална терапия или с онкологично заболяване, при пациенти, които имат доказана генетична предиспозиция към тромбози, трябва по-чести профилактични прегледи и специална терапия за тях.