Хепатит В - вирусна инфекция, голямата ваксинопредотвратима опасност

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През февруари 2016 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „Доктор”. Автор на над 100 научни публикации в България и чужбина.

 

 

Хепатит B вирусната инфекция се причинява от Hepatitis B virus (HBV), който е част от род Orthohepadnavirus принадлежащ към семейство вируси Hepadnaviridae. HBVатакува черния дроб и може да причини както остро, така и хронично заболяване. Вирусът е изключително устойчив в околната среда. Добре е да се  има предвид, че това е ваксинопредотвратимо заболяване, което продължава да бъде сериозен социално-икономически и медицински проблем по света.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) през 2022 година 254 млн. души живеят с хронична HBV инфекция и приблизително 1.1 млн. смъртни случая от HBV-асоциирани цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб).Освен това по данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC)вСАЩ приблизително 640 хил. възрастни лица имат хронична HBV инфекция.

Основните начини за предаване на инфекцията са: (а) естествено предаване (по полов път, както и хоризонтално предаване); (б) парентерално предаване; (в) вертикално предаване (трансплацентарно; перинатално; постнатално). При половото предаване на HBV е установено, че предаването от мъж на жена е 3 до 4 пъти по-ефективно в сравнение с предаването от жена на мъж, поради по-високата концентрация на вируса в сперма, отколкото във влагалищен секрет. Хоризонталното предаване на вируса се осъществява чрез перкутанен или лигавичен контакт с кръв или телесни течности при близък ежедневен контакт (напр. с членове на домакинството). Парентерално предаване на HBV може да се наблюдава при кръвопреливане, медицински интервенции, употреба на наркотични вещества, татуиране, обрязване, акупунктура и други практики свързани с нарушаване целостта на кожата или на лигавиците. При трансплацентарно предаване на вируса рискът за плода се определя на приблизително 2%. Перинаталното предаване на HBV е с голямо значение поради директния контакт на детето с кръвта на майката към момента на раждането. Рискът от инфектиране на новородено дете, което не е профилактирано с ваксина срещу HBV и специфичен имуноглобулин, непосредствено след раждането, може да достигне до 70-90%. На този етап научната общност смята, че перинаталното предаване, както и половото предаване на вируса са двата основни двигателя, които поддържат непрекъснатото разпространение на HBV в човешката популация по естествен път.

Рискови популации за инфектиране с този вирус са венозни наркомани, диабетици, лица на хемодиализа. По отношение на разпространението сред медицинските специалисти се приема като за нерядко срещана професионална болест.

Инкубационният период е дълъг, между 30 и 180 дни (средно е 90 дни). Не всички лица с остра инфекция развиват клинична симптоматика.Те могат да варират от асимптоматично (50-70%) или леко заболяване до тежко, макар и рядко, фулминанто протичане. Чести клинични прояви при острата инфекция са гадене, повръщане, болки в дясно подребрие, умора, температура, пожълтяване, тъмна урина, светли изпражнения, безапетитие, ставни болки. Добре е да се знае, че при повечето кърмачета и деца под 5 годишна възрастмного често няма ясно изразени клинични симптоми, поради което вероятността за хронифициране на тази инфекция при тях е най-висока.При лицата над 5 годишна възраст в 30-50% от случаитесе наблюдава развитие на клинична симптоматика и с напредване на възрастта симптомите са по-често проявени. Освен това много често новоинфектиранитеимуносупресирани възрастни са асимптомни. Интересна и важна статистическа зависимост се наблюдава с промяната във възрастта. При инфектиране с HBV в кърмаческа възраст до 90% от случаите хронифицират, в ранна детска възраст това се наблюдава в приблизително 30-50% от случаите, а при възрастните лица това е установено при под 5% от случаите. Повечето лица с хроничнаHBV инфекция са безсимптомни и нямат данни за чернодробно увреждане. Въпреки това не е изключено в даден бъдещ момент да развият хроничен хепатит, цироза или хепатоцелуларен карцином.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчват периодично тестване за HBV на следните рискови групи:

·        Лица с налични полово-предавани инфекции, рисково сексуално поведение, както и с множество сексуални партньори.

·        Настояща или миналаХепатит С вирусна инфекция.

·        Лица лишени от свобода или бивши затворници, арестанти или лица пребиваващи в друго място за задържане и престой.

·        Кърмачета родени от HBsAg-позитивни майки.

·        Лица родени в региони със средни и високи нива на разпространение на HBVинфекцията.

·        Лица, които не са били ваксинирани в кърмаческия период, чиито родители са родени в региони с високо ниво на разпространение на HBsAg.

·        Лица, които в миналото или настоящето употребяват инжекционни наркотични вещества.

·        Хора с установена HIV инфекция.

·        Мъже, които правят секс с мъже.

·        Членовете на домакинствата, в които има лице с известна HBV инфекция.

·        Лица, които са имали сексуален контакт с известен HBV инфектиран или са употребявали  игли от лице с известна HBV инфекция.

·        Хора на поддържащо диализно лечение.

·        Лица със завишени стойности на чернодробни ензими.

·        Хора, които не са завършили пълния ваксинационен курс, съгласно препоръките или за които е известно, че не реагират на ваксината.

 

Хепатит B вирусната инфекция може да бъде предотвратена чрез ваксинация. Ваксините срещу HBV са тествани и прилагани от дълги години сред голям брой лица от различни популации по света, поради което е категорично доказано, че те са безопасни, достъпни и ефективни. В България ваксинацията срещу HBV е въведа в задължителния имунизационен календар след 1991 година.

За намаляване на риска от заразяване и разпространение на HBVинфекцията е уместно и разумно да се следват следните препоръки на СЗО:

·        Практикувайте безопасен секс (като използвате презервативи).

·        Избягвайте споделяне на игли или каквото и да е друго оборудване, използвано за инжектиране на наркотични вещества, пиърсинг или татуиране.

·        Мийте ръцете си старателно със сапун и вода след контакт с кръв, телесни течности или замърсени повърхности.

·        Ваксинирайте се срещу HBV, ако работите в здравно заведение или смятате, че попадате в някоя от рисковите групи.

 

Прилагането на навременни и адекватни превантивни мерки е от ключово значение за справяне с тази сериозна инфекция, която има потенциал значително да влоши качеството на живот на всеки гражданин (включително да застраши вашия живот при развитие на цироза или хепатоцелуларен карцином).