Забавянето на депозитната система ни струва милиони и замърсена среда

Въвеждането на депозитната система за бутилки и кенчета у нас се бави, а цената на това забавяне я плащаме всички – както гражданите, така и природата. За гражданите това означава, че плащаме по няколко пъти за някои отпадъци от опаковки, които не достигат до местата за рециклиране. Плащаме чрез продуктова такса, включена в крайната цена на всяка опаковка, чрез такса смет и чрез данък пластмаса, който се прилага на европейско ниво. Средно годишно това възлиза на около 400 милиона евро, които идват от държавния бюджет. В резултат на това управлението на отпадъците от опаковки у нас е неефективно и справедливостта към гражданите е нарушена. Това заяви в ефира на Радио Благоевград Ива Димитрова, икономист и представител на Сдружение „За Земята“.

Депозитната система би променило ситуацията значително. Как работи тя – когато купим напитка, плащаме отделно депозит за опаковката. Когато върнем бутилката или кенчето на съответния пункт или обратно в магазина, си получаваме депозита обратно. Това е по-справедливо, защото в момента плащаме една невъзвръщаема еко такса.

Цената за околната среда е огромна, тъй като много бутилки остават в природата или се депонират. Данните за 2024 година показват, че средно по 206 бутилки на човек не са предадени за рециклиране. През последните 10 години в природата са изхвърлени над милиард бутилки. Производството на нови бутилки отделя значителни емисии – количеството им за последното десетилетие се равнява на потреблението на над 470 милиона литра бензин, което е огромно и неефективно.

Как Латвия и Словакия въведоха депозитната система и постигнаха впечатляващи резултати?

Защо МОСВ отложи въвеждането на системата за 2027 година?

Защо експертите смятат, че предложението депозитната система да се управлява от държавно дружество е проблематично и противоречи на утвърдения европейски подход?

Отговорите в разговора на Мария Благоева с Ива Димитрова в прикачения файл.