Д-р Кристиян Ковачев: Историята не е фентъзи

Исторически дебат с дълъг хоризонт, но и с пряка препратка към близкото ни минало отпреди 1989 година – такива изводи провокира инициативата „1400 години България в Европа“. Част от историческата общност у нас я приветства като корекция на вече утвърден разказ, други обаче я определят като опасно връщане към помпозния и идеологизиран подход от времето на късния социализъм.

Трябва ли началото на българската държавност да се търси при хан Кубрат, или утвърдената дата, свързана с хан Аспарух, не бива да се променя?

По тази тема разговаряме в ефира на Радио Благоевград с историка д-р Кристиян Ковачев, който е сред изследователите, които смятат, че няма научни основания за изместване на датата на българската държавност.

Според него въпросът далеч не е само академичен. Това е тема за употребите на миналото днес. През ноември 2025 година историци, археолози и представители на институции излязоха с идеята България да чества 14 века държавност през 2032 година, приемайки, че българската държава е основана през 632 година от хан Кубрат. Идеята бе представена като „уникален шанс за национално обединение“.

Реакцията не закъсня.

„Политици от левия сектор, както и различни консервативни и националистически ориентирани организации радушно приеха предложението. Само месец по-късно – през декември 2025 година – историци, антрополози, философи и политолози излязоха с подписка, в която определят подобно честване като нелепо и опасно, връщащо обществото към практики и събития от 80-те години на ХХ век“, върна хронологията на събитията д-р Ковачев.

Темата е важна – къде са проблемите и какво всъщност се цели“, посочва д-р Ковачев. По думите му така и не става ясно каква е конкретната идея зад инициативата – дали става дума за мащабни мегапродукции, за нов официален наратив или за нещо друго. Липсата на яснота поражда основателни съмнения.

Паралелите с отбелязването на 1300-годишнината на българската държава са очевидни. „Когато се фабрикуват наративи и се налагат върху обществото чрез масова литература, кино и други средства, историята престава да бъде наука и се превръща в инструмент“, предупреждава историкът.

Какво всъщност се е случило през 632 година? Отговорът е далеч от еднозначен. Няма академичен консенсус тази дата да се приема безрезервно като начало на българската държава. Историята борави с процеси, които трудно могат да бъдат вместени в една-единствена дата. „Историята не е чиста фактология, тя е процес“, подчертава д-р Ковачев.

Дори утвърдени учени като проф. Лиляна Симеонова посочват колко трудно е, поради оскъдността на изворите, да се фиксират точно хронологически събитията от VII век. Същата предпазливост важи и за 681 година. И тогава термините са от значение – става дума за сключен, а не подписан договор между Аспарух и Ромейската империя, което само по себе си поставя въпроси за характера на политическите процеси.

„Въпросът е какво правим ние, историците“, казва д-р Ковачев. „Ние не сме автори на фентъзи, не сме кинорежисьори. Ние се занимаваме с наука.“

Той очертава два ключови принципа. Първо – историята не е „заря проверка“, а дисциплина, която работи с критичен апарат, опитвайки се да бъде максимално дистанцирана от чувства и емоции. И второ – историческият разказ не е еднопластов. Напоследък все повече учени говорят за множественост на интерпретациите.

„Налагането на едностранчив разказ за създаването на българската държава през 632 година е силно проблематично“, заключава историкът.

 Може да чуете целия разговор на Мария Благоева с д-р Кристиян Ковачев в прикачения файл: